Решение по дело №2821/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     30.12.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на седемнадесети декември                                             две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2821 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43-0000053 от 02.04.2020 година на и.д. Директор РД „АА” град Стара Загора, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

   

                          

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000053 от 02.04.2020 година на и.д. Директор РД „АА” град Стара Загора.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда, същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На С.П.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 246275 от 13.02.2020 година, за това, че на 13.02.2020 година, около 13.30 часа в област Стара Загора, на път ІI-66, местността „Сухата чешма“, като водач на товарен автомобил марка „МАН“, с регистрационен № СТ 2110 РА и прикачено полуремарке марка „ШМИЦ“, с регистрационен № СТ 2411 ЕН, извършва международен превоз на товари /оборска тор/ по маршрут на движение от Гърция до Република България – видно от CMR от 11.02.2020 година, като при проверката се установило, че водачът извършва превоз, без удостоверение за психологическа годност, видно от направената справка в информационния масив на ИА „АА” град София, притежава такова с изтекъл срок на 16.09.2019 година –много преди датата на проверката и осъществения превоз. Деянието е квалифицирано, като нарушения по чл.58, ал.1 т.3 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, извършени от С.П.Д. е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание – „глоба” в размер от 2 000 лева.

                        За изясняване на обстоятелствата по делото се събраха и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.

                        Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари, по време на работа водачът следва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. За да се изпълни това законово задължение, водачът следва да има надлежно издадено валидно удостоверение за психологическа годност и при поискване да го предоставя. В зависимост от това дали водача притежава такова удостоверение или не се обуславя и наказателната отговорност в тази насока в нормите на чл.93, ал.1 и ал.2 от Закона за автомобилните превози. По алинея първа е наказателната отговорност когато водачът изобщо не притежава удостоверение за психологическа годност а по алинея втора е когато притежава а не то представи при проверката.

                        В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че на въпросната дата жалбоподателя като водач на товарен автомобил е бил спрян за проверка от съответните контролни органи. При проверката е констатирано, че жалбоподателя управлява автомобила, без да притежава удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното от него такова е невалидно вече повече от пет месеца към датата на проверката. Това се установява както от показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя В.Н. и свидетеля по акта К.И., така и от представените писмени доказателства. В подкрепа на това е и представеното, надлежно заверено копие от удостоверение на психологическа годност на водача Д., с валидност до 16.09.2019 година, пет месеца преди датата на проверката. Следователно за съда е безспорно установено, че на датата на проверката водача Д. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

                        Така установеното административно нарушение се подкрепя изцяло от съставения АУАН, който има своята доказателствена сила съобразно закона. От друга страна свидетелските показаният изцяло подкрепят възприетата от административно-наказващия орган и съда фактическа обстановка при индивидуализиране на административното нарушение. Доказателства за противното не се събраха.

                        Жалбоподателя излага доводи, че в разглеждания случай предвид пътуванията му пропуснал срока и с оглед обстановката в страната и тези документи следвало да бъдат с удължен срок на действие. Съдът намира, доводите в тази насока за неоснователни. Несъмнено към момента на проверката водачът Д. не е имал надлежно валидно удостоверение за психологическа годност. Що се отнася да обявеното на 13.03.2020 година извънредно положение в страната и промените на законите в тази връзка не може да се приемат за съотносими към настоящия случай, тъй като валидността на удостоверението е изтекла още през 2019 година а датата на нарушението е месец преди обявяване в страната на извънредното положение. 

                        Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари. При съобразяване с тежестта на нарушението, неговия характер, както и имотното състояние на нарушителя, административно-наказващият орган съвсем правилно и законосъобразно е наложил предвиденото в тази насока административно наказание заложено в разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: