№ 339
гр. Плевен, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20234400500131 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна
въззивна жалба от „УСТОИ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х.П.“ №***, представлявано от К.П., чрез адв. С. Г. Й.
от АК – Пловдив срещу Определение №209/16.01.2023г. постановено по гр. д.
№5744/2022г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е върната исковата й
молба на осн. чл.129 ал.3 от ГПК, и прекратено производството по делото,
както и е обезсилена заповед за изпълнение № 2276/26.07.2022г. и издадения
по нея изпълнителен лист на осн. чл. 418 от ГПК от 26.07.2022г. по ч.гр.д. №
4034/2022г. на ПлРС.
В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно,
поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че неправилно съдът е дал
указания за уточнение на петитума на иска и дали предявяват иск по чл. 422
от ГПК. Счита, че е налице пълно съвпадение между сумите, търсени по
повод издадения запис на заповед по заповедното производство и сумите,
търсени по настоящото производство по повод договора за заем, който
обезпечава. В исковата си молба и последвалите становища са изложили
твърденията си, относно каузалното отношение, а именно договор за заем,
който е обезпечен със записа на заповед по собствена инициатива с цел
правилното решаване на спора и излагане на фактическата обстановка в
1
цялост. Отделно от това във връзка с тези наши твърдения, съгласно т. 17 от
ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС се считат за задължени да докажат
съществуването на обезпеченото вземане, а именно наличието на валиден
договор за заем, сключен между страните. По тази причина, са депозирали
становища преди постановяването на атакуваното определение, тъй като
считат, че не следва да се изменя нито петитума, нито фактическата
обстановка. В заключение моли атакуваното определение да бъде отменено.
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и
доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт
съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради
което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
тълк. д. № 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасяне по частна жалба
срещу определение въззивният съд следва да извърши цялостна проверка на
валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, без
да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания.
Пред Плевенски районен съд е постъпила искова молба от частния
жалбоподател „УСТОИ“ ЕАД, ЕИК: ***, в която се твърди, че ответниците са
длъжници по договор за заем, като вземанията спрямо тях са станали
изискуеми. За тези задължения са подписали и авалирали запис на заповед,
който им е надлежно предявен. Посочено е, че по този запис на заповед е
издадена и заповед за изпълнение № 2276/26.07.2022г. и издадения по нея
изпълнителен лист на осн. чл. 418 от ГПК от 26.07.2022г. по ч.гр.д. №
4034/2022г. на ПлРС. Искът е предявен със следния петитум: „Да признаете за
установено в отношенията между страните, че длъжниците Д. С. И., ЕГН:
********** и В. С. В., ЕГН: ********** дължат солидарно на „УСТОИ“
ЕАД, ЕИК: *** сумата от 5 300.87 /пет хиляди и триста лева и осемдесет и
седем стотинки/, представляващи 1 720.13 лева - просрочена главница за
периода от 20.09.2021г. до 20.06.2022г. по Договор за заем с поръчителство
№DG0660/17.12.2014r, 555 лева - договорна лихва за периода от 20.09.2021г.
до 20.06.2022г. по Договор за заем с поръчителство №DG0660/17.12.2014r и
3025.74 - главница, обявена за предсрочно изискуема по Договор за заем с
2
поръчителство №DG0660/17.12.2014n., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на постъпване на заявлението на съда до окончателното
изплащане.“
С разпореждане №11887/16.11.2022г. РС-Плевен е оставил без
движение ИМ, като е указал да отстрани следните нередовности: „ако
предявява иск по чл. 422 от ГПК във връзка с воденото ч.гр.д. 4034/2022г. на
ПлРС, да приведе фактическите си твърдения и петитума си в съответствие с
издадената заповед за изпълнение в заповедното производство – като сума и
като основание; При положение, че предявява иск по чл. 422 от ГПК – да
внесе ДТ от 106.02лв., като представи с дадения срок вносната бележка по
делото.“
С молба от 05.12.2022г. е потвърдено предявяване на иск по чл.422 от
ГПК, без да е променено искането, като е представен документ за платена
държавна такса в указания размер.
С разпореждане 13355/16.12.2022г. РС-Плевен отново е оставил без
движение ИМ, като е указал да отстрани следните нередовности: „ако
предявява иск по чл. 422 от ГПК във връзка с воденото ч.гр.д. 4034/2022г. на
ПлРС, да приведе фактическите си твърдения и петитума си в съответствие с
издадената заповед за изпълнение в заповедното производство – като сума и
като основание; при положение, че не предявява иск по чл. 422 от ГПК – да
поправи иска си на осъдителен и да довнесе ДТ от още 2% от цената му, както
и че при неотстраняване на нередовностите в срок, делото ще бъде
прекратено, а исковата молба - върната.
С молба вх.№595 от 09.01.2023г. ищецът – жалбоподател е заявил
следното: „потвържавам отново предявяването на иск по чл. 422 по повод
постъпили възражения срещу заповед за изпълнение по ч.г.д. №4034/2022г по
описа на Районен съд - Плевен. Считаме, че следва да се разкрие по наше
желание връзката между каузалната и абстрактната сделка с оглед правилното
решаване на спора. Няма изрична забрана в тази връзка, както и няма забрана
когато основание по заявлението по чл. 417 е абстрактна сделка, при иск по
чл. 422 да се изследва каузалната сделка при липса на възражение от
ответната страна към настоящият момент. Внесли сме допълнителната
държавна такса, за което представихме доказателства с предходната си
молба.“
3
След нейното получаване съдът е постановил определението за
прекратяване, като е приел, че нередовностите не са отстранени в срок.
Тези изводи се споделят и от настоящия въззивен състав.
По въпроса относно иска по чл.422 от ГПК вр. с чл.415 чл.417 т.9 от ГПК са
налице задължителни за всички съдилища указания относно приложението на
закона, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка
Калчева. В т. 17 изрично е описано, че „Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на
заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника - издател по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение
за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането
по записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по
4
чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича
от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било
обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.
Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед
спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се
прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.“
Следва да се посочи, че конкретния случай несъмнено заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№4034/22г. но ПРС е издадена въз основа на запис на
заповед, а не въз основа на каузалния договор за заем.
При това положение с исковата молба следва да се иска установяване на
съществуване на вземането по записа на заповед, а не по договора за заем,
както е заявено. Произхода на задължението ще бъде изследван в хода на
производството по това каузално правоотношение – заем, но петитума на иска
и диспозитива на решението следва да се отнасят само към записа на заповед,
защото това е предмета на производството по чл.422 от ГПК в тези случаи.
Поради това и изцяло правилни, конкретни, точни и ясни са дадените от РС-
Плевен указания към ищеца да приведе петитума си в съответствие с
твърдените факти и издадената заповед за изпълнение. На практика, ако
съдът приеме за разглеждане искът с този петитум, ще се окаже, че
длъжникът дължи и на основание договор за заем, а не само на основание на
издадената, като негово обезпечение запис на заповед. Право на ищеца е дали
да разкрие наличието на каузално правоотношение, но искането следва да е
съобразено именно с установяване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, въз основа на записа на заповед. Следва да се
посочи, че ищецът – кредитор още при подаване на заявлението е имал
възможност да избира дали да се позове на записа на заповед или на заемния
договор. След като е избрал първото следва и искът по чл.422 да е подчинен
изцяло на това основание.
В двете си молби ищецът е потвърдил, че предявява иск по чл.422 от
ГПК, но отказва да промени по какъвто и да било начин петитума, с което не
изпълнява и дадените от съда указания.
Предвид и факта, че нередовностите не са отстранени от ищеца в срок,
то правилно съдът е приложил и санкционната норма на чл.129 ал.3 от ГПК,
5
като е върнал исковата му молба и прекратил производството по делото.
Също правилно и съответствие с т.13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Красимир Влахов и Тотка Калчева е обезсилена и издадената заповед за
незабавно изпълнение № 2276/26.07.2022г. и издадения по нея изпълнителен
лист по ч.гр.д.№4034/22г. но ПРС.
Ето защо Плевенски окръжен съд счита, че постановеното от ПРС
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид цената на всеки от исковете, които са под 5000лв., то
настоящето определение няма да подлежи на касационно обжалване на осн.
чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №209/16.01.2023г. постановено по гр.
д. №5744/2022г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е върната исковата
молба от „УСТОИ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Х.П.“ №***, представлявано от К.П. на осн. чл.129 ал.3 от ГПК, и
прекратено производството по делото, както и е обезсилена заповед за
изпълнение № 2276/26.07.2022г. и издадения по нея изпълнителен лист на
осн. чл. 418 от ГПК от 26.07.2022г. по ч.гр.д. № 4034/2022г. на ПлРС..
Определението не подлежи на обжалване на осн. чл.274 ал.4 вр. с чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6