ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2841
Бургас, 10.11.2023 г.
Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
ЯНА
КОЛЕВА |
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1924/2023 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова
молба от С.П.С. *** против ГД „Изпълнение на наказанията“-София. Претендира
обезщетение.
Съдът намира, че исковата молба отговаря
на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и същата е редовна, поради което
делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, които съдът следва да конституира служебно.
Като контролираща
страна по делото следва да се конституира и Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна
прокуратура – Бургас, предвид разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, която
предвижда, че този вид дела се разглеждат със задължително участие на прокурор.
По отношение на
искането за допускане на свидетели съдът ще се произнесе след становището на
ответника.
Мотивиран от
горното, на основание чл. 153, чл. 154, чл. 170 от АПК и чл. 140 от ГПК ,
Административен съд Бургас, XXII състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито
съдебно заседание на 09.01.2024 г. от 13,30 ч., за която дата да се
призоват страните:
ИЩЕЦ: С.П.С. ***
ОТВЕТНИК: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието гр.София.
КОНТРОЛИРАЩА
СТРАНА:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
исковата молба на ответника с право на отговор в 14-дневен срок.
УКАЗВА на
ответника,
че съгласно разпоредбата на чл. 163, ал.2 АПК, следва в срока за отговор да
посочи и писмените си доказателства, в случай, че разполага с такива.
СЪОБЩАВА на страните
проекта за доклад по делото:
Производството се провежда по реда на чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Ищецът твърди, че в периода от 04.10.2022г. до
настоящия момент пребивава в Затвора Бургас, в качеството на подсъдим. Ищецът твърди в исковата молба, че на
20.10.2022г. след оплакване от кашлица и запушен нос, достигащи невъзможност да
диша в Медицински център при Затвора Бургас му е изписан антибиотик, но не са
му изписали витамини. След преминаване на курса на лечение с антибиотик около
носа му се появило постоянна тежест, за която от Медицинския център му дали
мехлем с ментол. Не бил изведен на външен лекар УНГ, както не му било изписано
друго лекарство, въпреки че през този месец симптомите се засилвали и утихвали.
Неглижирането на състоянието му и невзетите мерки в пълен обем, неизвеждането
на външен лекар причинили болки и страдания, системна невъзможност да спи, да
диша нормално, страх и безпокойство за здравето, чувство на безизходица и
унижение, отделно болките от кашлицата, които рефлектирали в гръбначния стълб
усилили болката, тъй като имал „спондилоза артроза на торакалните прешлени“.
Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 100 000лв., обезщетение за
причинените вреди през периода от 20.10.2022г. до 13.05.2023г., изразяващи се в
болки и страдания, системна невъзможност да спи, да диша нормално, страх и
безпокойство за здравето, чувство на безизходица и унижение. Ангажира
доказателства.
Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
УКАЗВА на основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК вр. чл.154, ал.1 от ГПК на ИЩЕЦА, че носи
доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, както и всички елементи от фактическия състав на отговорността на
ответника по чл.284 от ЗИНЗС: претърпяна имуществена/неимуществена вреда;
действията и бездействията на администрацията при или по повод изпълнение на
дейността й, пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и
действията/бездействията, както и че е негова доказателствената тежест за
установяване по вид и размер на претендираните вреди.
Да посочи
имуществена или неимуществена вреда претендира.
УКАЗВА на основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК вр. чл.154, ал.1 от ГПК на ОТВЕТНИКА, че носи
доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както
и евентуално липсата на елементи от фактическия състав на отговорността по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ: претърпяна имуществена/неимуществена вреда; действията и
бездействията на администрацията при или по повод изпълнение на дейността й,
пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и
действията/бездействията, както и че е негова доказателствената тежест за
установяване по вид и размер на претендираните вреди.
УКАЗВА на
ответника, че е в негова тежест да установи, че не е нарушил правото на ищеца
по чл.3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието за претендирания период, като
твърдяната за настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца се
предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция на чл.
284, ал.5 от ЗИНЗС.
Липсват ненуждаещи се от доказване
обстоятелства.
Липсват правно значими обстоятелства, относно
които не се сочат доказателства.
Да се укаже на страните, че неявяването им в
съдебно заседание е предпоставка по чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение против тях.
Преписи от
определението да се изпратят на страните на основание чл.138 от АПК.
Определението не
подлежи на обжалване.
Съдия: |
||