РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. Пловдив, 11 април 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав в публично съдебно заседание на дванадесети март, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 3323 по описа за 2018год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.9б от
Закона за местните данъци и такси във вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят - Ю.А.С., ЕГН: **********, с посочен адрес ***,
офис 5 – 1А обжалва Акт за установяване на задължения по декларация №
45/22.03.2017 г., издаден от Е.С.– главен инспектор в сектор „Местни данъци и
такси“ на отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, В ЧАСТТА, потвърдена с
решение № 4 от 24.10.2018 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община
Асеновград, относно дължима сума за ТБО за 2012г. в размер на 134,06лв., за
2013г. в размер на 135,70лв., за 2014г. в размер на 295,96лв., за 2015г. в
размер на 294,44лв. и за 2016г. в размер на 299,60лв., ведно с прилежащите
лихви към 24.10.2018г. в общ размер на 438,70лв.
В жалбата е посочено, че по отношение на
процесния имот не е дължима ТБО, тъй като се намира извън регулацията на
населеното място и не са представени доказателства за фактическото предоставяне
на компонента от нея сметосъбиране и сметоизвозване. Иска се отмяна на акта в
обжалваната част.
Ответникът - Началник отдел „Местни приходи“ при община
Асеновград, чрез процесуален
представител юр. П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от адресат на Акт за установяване на задължение по декларация, т.е.
при наличие на правен интерес и в законоустановения 14-дневен срок от
връчването му.
По съществото на спора:
Атакуваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - изхожда от длъжностно лице при
делегирана компетентност по реда на чл. 4, ал. 4, вр. ал. 3 ЗМДТ със заповед №
А - 82 от 17.01.2018г. на кмета на общината. Спазени са
административно-производствените правила, предвид чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В акта се
съдържат фактически и правни основания за издаването му.
Настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката е собственик на
недвижим имот в гр. ***“, представляващ ¾ идеални части от поземлен имот
и с площ от 1 145 кв. м и ¾ идеални части от сграда – производствен имот
с площ от 332 кв. м, заведен с партиден номер 6110314446003. Данъчната оценка
на недвижимия имот е в следните размери: за 2012г. – 44 686,30лв., за 2013г. –
45 234,50лв., за 2014г. – 45 016,60лв., за 2015г. – 44 798,70лв. и за 2016г. –
44 580,80лв.
Направени са изчисления на дължимата
ТБО за недвижимия имот, съобразно решения на Общински съвет – гр. Асеновград №№
43, взето с протокол № 6 от 14.12.2011г., 659, взето с протокол № 24 от
19.12.2012г., 1253, взето с протокол № 38 от 18.12.2013г., 1760, взето с
протокол № 54 от 17.12.2014г. и 68, взето с протокол № 5 от 16.12.2015г. Тъй
като се касае за нежилищен имот са приложени следните данъчни ставки по години:
за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012г., 2013г. и 2014г. от 4 промила и за
2015г. и 2016г. от 2,5 промила; за обезвреждането на битовите отпадъци в депа
за 2012г., 2013г. и 2014г. от 1 промила и за 2015г. от 2,4 промила и за 2016г.
от 2,55 промила; за чистотата на местата за обществено ползване за 2012г.,
2013г. и 2014г. от 2 промила и за 2015г. и 2016г. от 2,1 промила.
Изчислени са съответни лихви за
забава върху невнесените в срок задължения за ТБО към 22.03.2017г. (датата на
издаване на АУЗД) и към 24.10.2018г. (датата на издаване на решението на
горестоящия административен орган).
При
съдебното обжалване на делото са приети следните писмени доказателства,
относими към допълнително определените задължения за ТБО: уведомително писмо
изх. № 3005 от 18.10.2018г. от „***“ ЕООД – гр. Пловдив, съдържащо информация
за извършвана от фирмата услуга по сметосъбиране и сметоизвозване на обект
„Бозаджийница“ в местността „Бахчалъка“ за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2016г. (л. 47); заповеди на кмета на община Асеновград за определяне
границите на районите по населени места, в които ще се извършва сметосъбиране и
сметоизвозване (л. 48 – 58); договор за възлагане на обществена поръчка от
18.06.2015г. за услуга със страни Община Асеновград (възложител) и “***” ЕООД
(изпълнител) на услуга по събиране и транспортиране на битови отпадъци,
включително и на битови отпадъци по чл.19, ал.3, т.9 и т.10 от ЗУО, поддържане
на чистотата на територията за обществено ползване, включително машинно метене
и миене, дезинфекция на съдове за събиране на битови отпадъци, зимно поддържане
и снегопочистване на гр. Асеновград, включително кв. Горни Воден и кв. Долни
Воден (л. 63 – 71); решение № 451-НО-ИО/2013 г. на Министерство на околната
среда и водите, с което е издадено комплексно разрешително на “Регионален
център за обезвреждане на твърди отпадъци – І-ви етап “ на общините Асеновград,
Първомай, Садово, Куклен и Лъки (л. 72 – 74); график за извършено сметосъбиране
и сметоизвозване от месец януари 2015г. до месец декември 2016г. на фирма “***”
ЕООД, одобрен от кмета на община Асеновград (л. 75 – 112); нотариален акт №
183, том І, рег. № 2326, нот. дело № 447 от 1999г., ведно със скица на поземлен
имот и схеми на сгради в него (л. 115 – 120); схема за разположението на
контейнери тип “Бобър” на територията на гр. Асеновград кв. Горни и Долни Воден
(л. 127 – 140); месечни обобщени двустранни протоколи, по чл. 13, ал. 1 и ал. 2
за извършена работа по договора, актове за приемане на извършената работа по
договора и фактури за извършени разплащания по договора (л. 141 – 295); договор
от 01.08.2014г. със страни Община Асеновград (възложител) и “***” ЕООД
(изпълнител) с предмет извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване
(л. 296 – 303); договор между Община Асеновград и “Български пощи” ЕАД за
календарните 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. (л. 310 – 330); съобщения по чл.
69 от ЗМДТ и покани – съобщения с адресат Ю.С. (л. 304 – 309).
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:
Такса битови отпадъци, по смисъла на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ, е общото наименование на четири вида
самостоятелни услуги, които общината може да предоставя и за които ползвателите
на услугата са задължени лица, а именно: услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Няма спор, че лицата, неползващи съответната услуга, не дължат
заплащането й, като възраженията на дружеството са насочено конкретно към
таксата за сметосъбиране и сметоизвозване.
Съгласно действащата към момента на
издаване на процесния акт (22.03.2017г.) разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ таксата
не се събира, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване не се предоставят
от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната
година в общината по местонахождението на имота. Видно е, че законодателят
недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й
непредоставяне, т. е. тогава, когато общината не е създала чрез необходимата
нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на
услугите. Наличието на тези предпоставки е въпрос на доказване във всеки
конкретен случай и за всяка отделна услуга. Законодателят е допуснал, също
така, таксата да не се дължи тогава, когато общината е създала необходимите
нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64,
ал. 1 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея
- чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът, по който това става, се определя с наредбата на
общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. По делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателят не е подал декларация.
Настоящият съдебен състав намира, че
не се формира спор между страните по делото относно местонахождението на
недвижимия имот, а именно в кв. Долни воден на гр. Асеновград. По делото са представени
заповеди на кмета на община Асеновград по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които е
посочени границите на районите, в които ще се извършва услугата, като честотата
на извършването й е „съгласно утвърден график с обслужваща фирма за Асеновград
и кв. Горни и Долни воден“. Съгласно направеното изявление на процесуалния
представител на ответника за периода до сключване на договора с „***“ ООД
обслужващата фирма е била „Комунал“, но договорът с нея е прекратен. Община
Асеновград е сключила договор с дружеството „***“ ООД за извършване на такива
услуги на 01.08.2014г. (л. 296 – 303), но към него не е приложен график за
честотата на изпълнение на услугите, съгласно изричното изискване на заповедите
по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Предвид именно законовото изискване на чл. 63, ал. 2
от ЗДМТ и по-точно обявяване на районите на предоставяне на услугите по чл. 62
от същия закон и честотата на извършването им до 31-ви октомври на предходната
година, може да се направи предположение, че услугите са изпълнявани съобразно
график, изготвен от предишната фирма „Комунал“. По делото, обаче, не са
представени такива доказателства, а само актове за приемане на извършената
работа за всеки месец поотделно, както и заплащането й (л. 141 – 170). В този
смисъл не са представени доказателства за изпълнение на т. 5 от договора,
съгласно която възложителят изготвя и съгласува с изпълнителя годишен и
ежемесечни маршрутни графици за дейностите, предмет на поръчката.
По така изложените аргументи, съдът
намира обжалваният АУЗД за незаконосъобразен, в частта му на допълнително
определени такси за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012г., 2013г. и 2014г.,
ведно с прилежащите лихви.
Аргументите са аналогични и по
отношение на таксата за поддържане териториите на обществено ползване. По
отношение на тази такса, не е спорно обстоятелството по делото, че през
процесните 2012г. и 2013г. услугата се предоставя от почистващата фирма
„Комунал“, въз основа на сключен договор, която не е представила никакви
доказателства за осъществяването й. На 01.08.2014г. е сключен договор с друга
почистваща фирма „***“ ООД, която обаче не е представила графици за честотата
на извършване на услугата. Действително, по делото са представени актове за
отчитане на услугата за периода от 01.08.2014г. до 31.12.2014г., но в тях се съдържат
обобщени данни за отработени часове общо за всички населени места в рамките на
общината.
По така изложените аргументи,
обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, в частта му на допълнително определена
такса за поддържане териториите на обществено ползване за 2012г., 2013г. и
2014г., ведно с прилежащите лихви.
По отношение дължимостта на
задълженията за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на
депа или на други съоръжения за обезвреждане" следва да бъдат изложени
следните аргументи: услугата е необходима по отношение на битовите отпадъци,
получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци,
получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване,
както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на
битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците
са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и
правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на
таксата за тази услуга са правният субект да има качеството на лице по чл. 64,
ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата;
Общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение
за тяхното обезвреждане.
Този извод произтича от изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата
обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не
обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема,
че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане
на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, при която лицата могат
да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО е когато
липсва изградено депо, обслужващо района на общината.
В случая обаче, не е спорно, че
съгласно решение № 451-Н0-И0-А0/2013г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда към Министерство на околната среда и
водите, считано от 23.01.2013г. е издадено комплектно разрешително за
изграждане и експлоатация на регионален център за обезвреждане на твърди битови
отпадъци – Първи етап на общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклен и Лъки.
Независимо от това, не са представени доказателства от кога функционира депо за
битови отпадъци, което обслужва и община Асеновград. Това означава, че съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 и чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (в приложимите им
редакции) най-благоприятният момент на дължимост на такса за жалбоподателя е
2015г. Обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, в частта му на таксата за
компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане за 2012г., 2013г. и 2014г., ведно с прилежащите
лихви.
Относно дължимостта на допълнително
определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2015г. и 2016г. съдът
намира изложените в жалбата твърдения за неоснователни. За да възникне
задължение за такса от цитирания вид услуга, е необходимо кумулативното
изпълнение на следните законови предпоставки: правният субект да има качеството
на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от
общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект
да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще
предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за
услугата; услугата фактически да е предоставяна на правния субект. Видно е от
текста на закона е, че за да възникне задължение за такса за сметосъбиране и
сметоизвозване е необходимо първо, общината да е определила вида и
териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на
лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че
ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата.
Когато липсва някоя материалноправна предпоставка, таксата е недължима. От
значение при преценка дължимостта на ТБО в компонента "сметосъбиране и
сметоизвозване" е обстоятелството дейността организирана и осъществявана
ли е от общината спрямо процесните недвижими имоти.
В настоящия случай, предвид
посоченото по-горе в настоящото решение, че недвижимият имот се намира в
границите на районите, в които ще се извършват услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване за посочените години, единственото спорно между страните по делото
обстоятелство е фактическото представяне на услугата на жалбоподателя. В този
смисъл са и противоречивите твърдения на страните, като не е спорно, че е
поставен съд за изхвърляне на битови отпадъци в близост до имота на
жалбоподателя.
Съдът констатира, че по делото са
представени месечни констативни протоколи за 2015г. и 2016г, подписани от
представители на общината като възложител и на „***“ ООД като изпълнител, със
съдържание, че дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО в кв. Долни
воден на община Асеновград по маршрутните граници, схеми и периодичност на
обслужване са спазени за всеки месец. От страна на пълномощника на
жалбоподателя не е направено изрично оспорване на истинността и автентичността
на тези документи, но се касае за частни документи и доказателствената им
стойност следва да бъде преценена заедно с останалите събрани по делото
доказателства. Тъй като по делото не са представени доказателства за
неизпълнение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имотите в кв.
Долни Воден на община Асеновград, не може да се направи несъмнен извод за
нейното изпълнение. В тази връзка, не са представени доказателства, че
жалбоподателката е информирала общината, че фирма „***“ ООД не изпълнява
задълженията си по отношение на имотите, намиращи се в кв. Долни воден,
включително чрез подаването на писмени сигнали.
По така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира за неоснователна жалбата, в частта й относно
компонента от ТБО сметосъбиране и сметоизвозване за процесните 2015г. и 2016г.,
ведно с прилежащите лихви.
Относно услугата - поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, за да е налице задължение за
заплащането й е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е
предоставяна тази услуга, за лицето не възниква задължение за заплащането й
предвид изрично регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Кметът на
общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да
е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя.
Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките
на границите на района, определен от кмета на общината и общината фактически да
е извършвала дейността.
В жалбата не са изложени конкретни
възражения по отношение недължимост на този компонент от такса битови отпадъци,
освен че имотът се намира извън регулационните граници на населеното място.
Независимо от това, следва да бъде посочено, че тази услуга се предоставя от
общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на
поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното
съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на
чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за
обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква
задължението за такса за този вид услуга са: правният субект да притежава
качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил
размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна от
общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил сред
предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и когато имотът
попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на
битови отпадъци.
Таксата се дължи за извършени дейности
на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на
територията на имота или в непосредствена близост до него. По делото не се
спори, че имотът се намира в кв. Долни воден на гр. Асеновград. От събраните по
делото доказателства се обосновава извод за реално предоставяне на цитираните
по-горе услуги.
Жалбата е неоснователна и в тази си
част, относно компонента от услугата ТБО „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване“ за процесните 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите
лихви.
По изложените аргументи, обжалваният
АУЗД е правилен и законосъобразен, в частта му на допълнително определените
задължения за всички три компонента от ТБО за 2015г. и 2016г., ведно с
прилежащите лихви, както и за допълнително определените задължения за
компонента на услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или
на други съоръжения за обезвреждане за 2013г. и 2014г., ведно с прилежащите
лихви, изчислени посредством общодостъпния в интернет страницата на НАП лихвен
калкулатор.
При този изход на делото, на страните
се дължат направените разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на
жалбата. От страна на жалбоподателя не е представен списък, но се установи
единствено заплатена сума за държавна такса в размер на 10лв. В представеното
на л. 45 пълномощно не е посочен конкретно размер на заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъдат присъдени
разноски по делото в размер на 4,88лв. (четири лева и осемдесет и осем
стотинки).
Съгласно приложимата разпоредба на
чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ответника следва да бъде заплатена сумата в
размер на 175,19лв. (сто седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки) възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският Административен съд, V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ю.А.С., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, офис 5 – 1А
обжалва Акт за установяване на задължения по декларация № 45/22.03.2017 г.,
издаден от Е.С.– главен инспектор в сектор „Местни данъци и такси“ на отдел
„Местни приходи“ при община Асеновград, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 4 от
24.10.2018 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община Асеновград, относно
дължима сума за ТБО за 2012г. в размер на 134,06лв., за 2013г. в размер на
135,70лв. и за 2014г. в размер на 295,96лв., ведно с прилежащите лихви към
24.10.2018г. в общ размер на 213,65лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
относно дължима сума за ТБО за 2015г. в размер на 294,44лв. и за 2016г. в
размер на 299,60лв., ведно с прилежащите лихви към 24.10.2018г. в общ размер на
225,05лв.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати
на Ю.А.С., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, офис 5 – 1А съдебни разноски в размер на 4,88лв. (четири
лева и осемдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Ю.А.С., ЕГН: **********, с
посочен адрес ***, офис 5 – 1А да заплати на Община Асеновград ю.к.
възнаграждение в размер на 175,19лв. (сто седемдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки).
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :