РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Враца, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420101129 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404
р-н Триадица, бул. „България“ № 81, против А. А. Д., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ****, ж.к. „***“ № ***, вх. **, ет. **, ап. **.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. А. Д. за следните суми:
1 100,00 лв. – главница, дължима по Договор за кредит № ****, сключен на 16.02.2018 г.
между „Кредисимо” ЕАД и А. А. Д.; 282,42 лв. – възнаградителна лихва за периода от
16.02.2018 г. до 20.03.2019 г.; 666,00 лв. – законна лихва за забава за периода от 16.02.2018 г.
до 10.01.2024 г.; 1 006,33 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 16.02.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и А. А. Д.; 532,49 лв. –
законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от
16.02.2018 г. до 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 71,74 лв. – държавна такса и сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С Разпореждане № 282/17.01.2024 г. заявлението е отхвърлено за сумите 1 006,33 лв.
– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 16.02.2018 г.
между „Ай Тръст“ ЕООД и А. А. Д.; 532,49 лв. – законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство за периода от 16.02.2018 г. до 10.01.2024 г., като е издадена
заповед за изпълнение за останалите претендирани суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на
1
кредитодател и А. А. Д., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 1029063 на 16.02.2018 г. по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от момента на отправяне на предложението за сключване на
договор от кредитодателя до момента на сключване на договора страните използвали
средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Посочва се, че следва
да се приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се
счита за сключен от датата на получаването на паричната сума. Поддържа се, че по силата
на Договора за потребителски кредит ответникът получил сумата от 1 100,00 лв., срещу
което се съгласил да върне 13 броя вноски по 106,34 лв. в срок до 20.03.2019 г., когато
падежирала последната вноска съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. Поддържа се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се
съгласили, че при забавянето на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането, направени от „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че в Раздел VI, чл. 7 страните
постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението на
договора. Твърди се, че в Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е било уговорено правомощие на
„Кредисимо“ ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му, чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Твърди се, че ответникът сключил на 16.02.2018 г. договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се съгласило да сключи договор с трето за процеса лице –
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с А. А. Д. по всички
задължения по Договора за потребителски кредит с „Кредисимо“, така както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството „Ай Тръст“ ЕООД се съгласило при поискване
от страна на „Кредисимо“ да му заплати всички изискуеми задължения.
Сочи се, че на 16.02.2018 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ сключили Договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се задължило спрямо „Кредисимо“ за всички
задължения на А. А. Д. по Договора за кредит. Така „Ай Тръст“ изпълнило задълженията си
към ответника по Договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит. „Кредисимо“ поканило „Ай Тръст“ да заплати всички изискуеми задължения на А.
А. Д., произтичащи от Договора за кредит на 18.02.2021 г., за което обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай
Тръст“ изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД
погасило всички задължения на А. А. Д., дължими по Договора за кредит от 16.02.2018 г. на
„Кредисимо“, както следва: 1 100,00 лв. /главница/ по Договор за кредит; 282,42 лв.
/договорна лихва/ за период от 16.02.2018 г. 20.03.2019 г.; 701,33 лв. /обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава/.
Посочва се, че на 23.02.2021 г. дружеството „Ай Тръст“ ЕООД уведомило длъжника
по електронната поща за извършеното плащане съобразно чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на
2
кредитора „Кредисимо“.
Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цеденти прехвърлили своите
вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
Бета България“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл.
Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска
от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената
заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Поддържа се, че не е налице валидно сключен договор между ищеца и ответника. Твърди се,
че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като съдържа нищожни клаузи, без които
същият не би бил сключен. Оспорва се, че съществува договор между кредитодателя и
ответника със съдържание и авторство, идентични с представеното по делото копие.
Поддържа се, че в случай че се окаже, че документ със съдържание и авторство, идентични с
копието, не съществува, това би означавало, че ищецът основава претенцията си на
несъществуващи документи. Сочи се, че няма доказателства ответникът да е уведомяван
нито за плащането от страна на поръчителя, нито за цедиране на задължението. Твърди се,
че ищецът не е представил годни доказателства за усвояването от страна на длъжника на
претендираната сума.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 117/2024 г. по описа на
Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление
е издадена Заповед № 99/17.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 100,00 лв. –
главница, дължима по Договор за кредит № 1029063, сключен на 16.02.2018 г. между
„Кредисимо” ЕАД и А. А. Д.; 282,42 лв. – възнаградителна лихва за периода от 16.02.2018 г.
до 20.03.2019 г.; 666,00 лв. – законна лихва за забава за периода от 16.02.2018 г. до 10.01.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 40,97 лв. –
държавна такса и сумата от 28,55 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С Разпореждане №
1107/13.03.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания заявителят е
депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Представен е Договор за потребителски кредит № 1029063/16.02.2018 г., в който като
страни са вписани „Кредисимо“ АД като кредитор и ответникът А. А. Д. като
кредитополучател, и Приложение № 1 към същия, според които кредиторът е предоставил
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 100,00 лв. Кредитополучателят
се е задължил да върне отпуснатия заем на тринадесет вноски съгласно погасителния план в
Приложение № 1, всяка от които в размер от 106,34 лв. Падежната дата на последната
вноска по кредита e на 20.03.2019 г. Уговореният лихвен процент по кредита е в размер от
41,24%, а годишният процент на разходите – 50%.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ АД, в
които са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на договори за
кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни.
3
Представена е неподписана разписка от 16.02.2018 г., според която на посочената дата
„Кредисимо“ ЕАД е наредило в полза на ответника сумата от 1 100,00 лв., без отбелязване
същата да е получена.
Приети като доказателство са и Договор за предоставяне на поръчителство от
16.02.2018 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и А. А. Д. като потребител,
съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо,
по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, както и Договор за поръчителство от 16.02.2018 г.,
сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, съгласно който
поръчителят се задължава да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя А. А. Д. за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021
г., по силата на които цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлят на
цесионера – ищец по делото „АПС Бета България“ ЕООД свои вземания, посочени в
приложение № 1 към договора срещу уговорената покупна цена.
Представено е и Уведомление за цесия от ищцовото дружество до ответника, с което
се уведомява последния, че „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по договор за
кредит № 1029063/16.02.2018 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, като липсват данни
ответникът да е получил уведомлението.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 146
ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 100,00 лв. –
главница по Договор за кредит № ****, сключен на 16.02.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и
А. А. Д.; 282,42 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.02.2018 г. до
20.03.2019 г.; 666,00 лв. – законна лихва за забава за периода от 16.02.2018 г. до 10.01.2024 г.,
които суми са заплатени изцяло от „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен с „Кредисимо“
ЕАД договор за поръчителство от 16.02.2018 г., с което поръчителят се е суброгирал в
правата на кредитора, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.01.2024 г., до окончателното заплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 99 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 17.01.2024 г. по ч. гр. дело № 117/2024 г. по описа на Районен съд – Враца.
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 146 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР,
във вр. с чл. 99 ЗЗД, в тежест на ищеца е установи наличието на следните материални
предпоставки /юридически факти/: 1/ Наличие на валидно облигационно правоотношение
между „Кредисимо“ ЕАД и ответника по Договор за кредит № ****** от 16.02.2018 г.,
сключен чрез средства за комуникация от разстояние, по силата на което за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на
договорна лихва в претендираните размери; 2/ Реално предоставяне на заемната сума в
твърдения размер; 3/ Наличие на валиден договор за поръчителство от 16.02.2018 г., сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника; 4/ Изпълнение на задълженията на длъжника по
4
договора за кредит от страна на поръчителя, с което последният се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор; 5/ Наличие на валидно сключен договор за цесия, по силата на
който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 6/ Уведомяване на
ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха елементите
от фактическия състав и въпреки разпределената му с доклада доказателствена тежест,
ищцовото дружество не ангажира доказателства, които да установяват възникнала между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника облигационна връзка, нито реално предоставяне на заемната
сума, нито че вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
сключения договор за цесия от 02.03.2021 г.
На първо място, не се установи между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Д. да е бил
сключен Договор за потребителски кредит № *** от 16.02.2018 г. при спазване на
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Процесният договор има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние
по смисъла на ЗПФУР, поради което неговото сключване, респ. доказване на това
обстоятелство, следва да се съобрази с изискванията на специалния закон. Съгласно
легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява
средство за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на доставчика на услугата – в случая ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл. 18, ал. 3 ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая и въпреки изричното
оспорване от ответната страна, такива доказателства не бяха ангажирани от ищцовото
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕУУ „електронен документ“ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – електронен подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – чл. 13, ал. 4
5
ЗЕДЕУУ.
В случая сключването на договора за кредит не се доказа от ищцовото дружество.
Процедурата по сключването му е уговорена в ОУ и по-конкретно в раздел III, озаглавен
„Кандидатстване за кредит“, раздел IV „Оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Одобряване на заявлението“ и раздел V „Договор за кредит“. В чл. 1 от
раздел III е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление
до Кредисимо по образец – чрез сайта или по телефона, по реда, указан в чл. 3 от раздел III.
В заявлението кредитополучателят попълва личните си данни, e-mail, телефон за контакт,
желания от него размер на кредита, срок за връщането му, начин на усвояване и т.н. /чл. 2/.
След това Кредисимо изпраща на кредитополучателя на посочения от него e-mail
Стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация /чл.
6/. Ако кредитополучателят е съгласен да сключи договора, същият потвърждава по
електронен път, респ. по телефона, че е получил СЕФ на e-mail и приема ОУ и договора /чл.
9/. Едва след извършване на тези действия кредитополучателят, посочен в заявлението, се
счита за негов автор до доказване на противното /чл. 10/, заявлението се счита подадено от
кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит – приети и подписани от него /чл. 11, изр.
първо/; след подаване на заявлението Кредисимо предоставя на кредитополучателя на
посочения в заявлението e-mail актуалните ОУ и Договора за кредит /чл. 11, изр. второ/.
Съгласно чл. 1, чл. 4 и чл. 6 от раздел IV, след получаване на редовно попълнено
заявление, Кредисимо оценява кредитоспособността на кредитополучателя, като в случай че
одобри подаденото заявление, уведомява кредитополучателя на указания от него e-mail или
телефонен номер /чрез смс или позвъняване/, а в случай че Кредисимо не одобри
заявлението, договорът за кредит не влиза в сила.
Съгласно чл. 1 и чл. 3 от раздел V, с договора за кредит Кредисимо се задължава да
предостави на кредитополучателя кредит, при условие че подаденото от последния
заявление е одобрено от Кредисимо; договорът за кредит се счита сключен под отлагателно
условие, че Кредисимо ще одобри подаденото от кредитополучателя заявление и влиза в
сила от момента на одобрението – от получаване на уведомление за одобрение по реда на
раздел IV, чл. 4 от ОУ.
С оглед приетото в ОУ, следва да се приеме, че едва след попълване и подаване на
посоченото в ОУ заявление може да се приеме, че кредитополучателят е направил валидно
волеизявление за сключване на договора за кредит, приемане на ОУ и съгласие всички
негови изявления да се считат подписани от него, т. е. че на обикновения електронен подпис
е придадена стойността на саморъчен такъв. А едва след одобряване на заявлението от
Кредисимо и уведомяване на кредитополучателя, че заявлението е одобрено, договорът за
кредит влиза в сила.
Ищцовото дружество не е представило попълнено от ответника заявление, нито
доказателства, че СЕФ, договорът и ОУ към него са му били изпратени на посочена от него
електронна поща, нито че е направил валидно електронно волеизявление, че приема ОУ и
условията по договора и е съгласен да сключи договора за кредит. Не са представени
доказателства, че „Кредисимо“ ЕАД е одобрило такова заявление и че е уведомило
ответника за това по уговорения начин.
Също така в самия договор за кредит е уговорено, че договорът, приложенията към
него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните /чл.
2, ал. 1/, както и че след подписването му от кредитополучателя Кредисимо одобрява
заявлението му за кредит /чл. 3/. Ако заявлението не бъде одобрено от Кредисимо в
уговорения срок, договорът за кредит не поражда действие между Кредисимо и
кредитополучателя /чл. 4, ал. 3 от договора/. Както бе изтъкнато по-горе, не са представени
доказателства нито такова заявление да е било подадено от ответника, нито същото да е
било одобрено от „Кредисимо“ ЕАД.
6
В случая е представен единствено договорът за кредит, който се твърди да е сключен
с ответника. При наличието на изрично оспорване от насрещната страна обаче и при
аргументираната по-горе доказателствена тежест за установяване на факта на постигнато
между страните съгласие за сключване на договора, респ. за установяване на авторството на
приложения по делото електронен документ, само и единствено този договор не е
достатъчен, тъй като с оглед уговорките с кредитора, уговорените в договора за кредит
условия не доказват пълно и главно възникване на облигационно отношение между
страните. Както бе посочено, по делото не са представени попълнено от кредитополучателя
и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД заявление за кандидатстване за кредит, нито извлечения от
електронна поща или други електронни изявления, съхранявани на траен носител, от които
да се установяват изявления на ответника, обективиращи волята му да сключи процесния
договор за кредит и да получи в заем претендираната сума. Приетите по делото
доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за постигнато между страните
съгласие за сключване на договора за кредит.
Представената по делото разписка за извършено плащане, съставена от трето по
делото лице, също не доказва възникнало между страните заемно правоотношение, нито
доказва реално предаване на сумата на ответника. На първо място разписката е
неподписана, като не е представен документ, съдържащ подпис на ответника за получаване
на сумата от 1 100,00 лв. На следващо място, дори и да се приеме, че сумата от 1 100,00 лв. е
била действително предадена на ответника, платежният документ не удостоверява
съдържанието на облигационната връзка между страните, като не става ясно какво е
основанието за извършеното плащане, респ. не доказва наличието на задължение за
ответника да върне сумата при условията на описания в исковата молба договор за кредит.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
обстоятелството за сключен между страните валиден договор за заем посредством
средствата за комуникация от разстояние при описаните условия. Ето защо, предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Освен всичко гореизложено, ищцовото дружество не доказа, че вземанията към
ответника са прехвърлени в негова полза по силата на сключения с „Кредисимо“ ЕАД
договор за цесия. По делото не е представено надлежно подписано от цедента и цесионера
Приложение № 1, от което да е видно, че вземанията на „Кредисимо“ ЕАД към ответника Д.
са валидно прехвърлени на ищцовото дружество и че изобщо са предмет на договора за
цесия, на който се позовава ищцовото дружество. От представения документ-таблица на стр.
54 от делото по никакъв начин не може да се достигне до извод, че представлява именно
извлечение от Приложение № 1 към процесния договор за цесия. Въпреки че с проекта за
доклад, неоспорен от страните и приет за окончателен доклад по делото, съдът изрично е
указал на ищеца, че следва да докаже това обстоятелство, такива доказателства не са
ангажирани в производството. Ето защо ищецът не е доказал качеството си на кредитор по
отношение на ответника Д., поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
и на това основание.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователни се явяват и
кумулативно обективно съединените акцесорни искове за заплащане на сумата 282,42 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 16.02.2018 г. до 20.03.2019 г. и 666,00 лв. – законна
лихва за забава за периода от 16.02.2018 г. до 10.01.2024 г. Същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на разноски.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
7
производството, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул.
„България“ № 81, против А. А. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****,
ж.к. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. ***, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД,
във вр. чл. 146 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1 100,00 лв. – главница по Договор за кредит № *****, сключен на 16.02.2018 г. между
„Кредисимо“ ЕАД и А. А. Д.; 282,42 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
16.02.2018 г. до 20.03.2019 г.; 666,00 лв. – законна лихва за забава за периода от 16.02.2018 г.
до 10.01.2024 г., които суми са заплатени изцяло от „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен
с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство от 16.02.2018 г., с което поръчителят се е
суброгирал в правата на кредитора, ведно със законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.01.2024 г., до окончателното заплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 99 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч. гр. дело № 117/2024 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8