Решение по дело №1/2020 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. Добрич,  10.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Добрич, пети състав, в публично заседание на 27.05.2020 г. в  състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

при участието на секретаря Мария Михалева, като разгледа адм. дело №1 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Т. Милева, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на Б.Д.М. ***, против Заповед №1772/10.12.2019 г. на кмета на община Добрич, с която е разпоредено изземване на общинско жилище, находящо се в гр. Добрич, ЖК „Дружба“ бл.14, вх.Д, ет.5, ап.3.

Наведени са твърдения за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон и административно-процесуалните правила. Релевират се доводи, че оспорващият и семейството му имат всички права, които произтичат от настанителната заповед за настаненото лице, като се позовава на ТР №30/1989 г. на ВС на НРБ и ПП на ВС на НРБ №5/1976 г. Твърди, че като член на семейството на починалата си майка, М. като нейн наследник се ползва от нейните права. В представено уточнение към жалбата се сочи, че оспорващият и неговото семейство живеят на посочения адрес откакто е построен блок №14 в ЖК „Дружба“. Същите не притежават друго жилище и недвижима собственост. Моли, да се отмени заповедта.

Ответникът – кмета на община Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли. Претендира разноски.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед №52/02.07.2003 г. на кмета на община Добрич, И.Б.М.и членовете на нейното семейство – Б., Р. и Д. са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. Добрич, ЖК „Дружба“ бл.14, вх.Д, ап.13.

Със Заповед №259/22.02.2011 г. на Кмета на Община Добрич е променена предходната заповед, като на осн. чл.31 от НРУУЖНННРЖОЖФ са отписани лицата Б. Дмитров М., Р. Живкова Митева и Д. Богомилова Митева, като в общинското жилище остава настанена единствено Иванка Бойчева Митева.

И.Б.М.е починала на 21.03.2018 г.

На 26.03.2018 г., Б.М. ***, да му бъде предоставено жилището за ползване, тъй като същият и семейството му го обитава. Посочено е, че не притежава други недвижими имоти.

С Писмо с изх. №94Б-00-79-2/25.06.2018 г., адресирано до М.,*** го е уведомил, че не може да замести майка си – Иванка Бойчева Митева, като титуляр в настанителната заповед за общинското жилище. Посочени са изрични мотиви за този извод. Няма данни процесното писмо, съдържащо характеристиките на отказ да е обжалвано.

Комисия, назначена със Заповед №1103/04.10.2018 г. на кмета на община Добрич е извършила проверка на процесното общинско жилище, като е установила, че същото се владее и държи без правно основание от синът на починалана Митева -  Б.М.. Прави се предложение да бъде прекратено наемното правоотношение.

Със своя Заповед №1065/07.08.2019 г. кмета на общината е прекратил наемното правоотношение с Иванка Бойчева Митева. В заповедта е посочено, че М. следва да освободи и опразни общинското жилище в двуседмичен срок от връчване на настоящата заповед. Същата заповед е обжалвана от жалбоподателя пред Адм.съд Добрич, като е образувано адм. д. №557/2019 г. С Определение №362/19.09.2019 г., съдът е оставил без разглеждане производството и го е прекратил. В мотивите си е приел, че Б.М. не е активно легитимиран да обжалва заповедта по чл.46 ЗОС, както на лично основание, така и като наследник на И.М.. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 04.10.2019 г.

На 22.11.2019 г. е извършена нова проверка от назначената комисия, която е установила, че независимо, че е прекратено наемното правоотношение за спорното общинско жилище, същото все още се обитава без правно основание от сина на починалия титуляр. Направено е предложение до кмета на общината да бъде издадена заповед за изземване на имота.

Въз основа на горното е издадена оспорваната в настоящото производство заповед, с която е наредено изземването на общинския имот от лицето, което го държи без правно основание.

По делото са приети като доказателства удостоверения за настоящ адрес, удостоверения за наследници, удостоверение за семейно положение; договори за отдаване под наем на общински жилищен имот, анекси към договор за наем; извлечения от ТР и Дружествени договори на ООД, както и адм. дело №557/2019 г.

При така установената фактическа обстановка, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  Добрич прави следните правни изводи:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена е от активно легитимирана страна с правен интерес от оспорване, в законоустановения преклузивен срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената заповед е издадена от надлежен административен орган, действащ в кръга на неговата материална и териториална компетентност, определена с разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗОбС,

При издаването му не са нарушени императивните изисквания за форма на административните актове, регламентирани с разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Посочен е органът, който го е издал, относимите законови текстове, на които се е позовал издателя на акта, изложени са мотиви, както и реда за неговото оспорване.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са преградили правото му адекватно да я организира. Съгласно трайно установената практика на Върховен административен съд, съществено е това нарушението, при наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание.

Правилно е приложен материалния закон.

Според разпоредбата на чл.1, от ЗОС, с този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 65,ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на първата хипотеза от тази законова разпоредба следва извода, че административното производство по изземване на имоти предполага кумулативно наличието на три предпоставки - имот общинска собственост, лице което го владее или държи и липса на основание за държането и владението. В тази връзка, изследването на факта от хипотезата на чл. 65,ал.1 от ЗОС – имотът да е общинска собственост, предполага липсата на спор между страните относно декларираните в АОС права на съответната община - спор по делото относно този факт не е налице.

От установеното по делото е видно, че предпоставките по чл. 65, ал.1 от ЗОбС при издаването на оспорения административен акт са били налице – имота, за която се отнася процесната заповед е общинска собственост. Оспорващия не спори, че не е собственик на жилището.

Настоящият състав приема, че е налице и втората предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОбс, а именно владеенето/държането на имота.

Видно от представената административна преписка наследодателката на жалбоподателя И.М. е настанена в  процесното жилище със Заповед №259/22.02.2011 г.. Същата е починала 21.03.2018 г.  Прекратяването на наемните правоотношения, чиито обекти са общински жилища, се извършва с нарочна заповед на административния орган, издал настанителната заповед – чл.46, ал.2 ЗОС. В настоящия случай е издадена Заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в законна сила след оспорване по съдебен ред пред Адм.съд Добрич. Последица от влизането в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е отпадане на правното основание за държането на имота, а това е и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването му. Стабилизирането на акта за прекратяване на наемното правоотношение преклудира възможността за осъществяване на контрол върху основанията, обусловили издаването му.

Неоснователни са изложените съображения в жалбата от М., че той има всички права, които произтичат от настанителната заповед спрямо майка му, както и позоваването на стара практика, която вече не е актуална към новото законодателство. Настанителната заповед от 22.02.2011 г. е издадена за настаняване в апартамента на И.М. – майка на оспорващия. С нейната смърт – 21.03.2018 г. наемното правоотношение е прекратено.Наемните права по договор, сключен с оглед личността, не се наследяват от наследниците на титуляра на заповедта за настаняване.

Възраженията, че оспорващият и семейството му нямат друго жилище и е необходимо да бъдат оставени в общинското жилище не могат да бъдат разгледани в рамките на това съдебно административно производство. По молбата на М. от 2018 г., с която той е поискал да му бъде предоставено ползването на жилището има поставен отказ, обективиран в писмо с изх. №94Б-00-79-2/25.06.2018 г. Отделно от това има предоставени доказателства за участието му в две търговски дружество, които според органа, също са причина, да не може да бъде настанен в общинско жилище, но това също не е предмет на настоящия спор. Общинското жилище е отдадено под наем на майката, като наемното правоотношение е прекратено с нейната смърт. Жалбоподателят и семейството му живеят в жилището без правно основание. Той е пълнолетен, както към момента на настаняване на неговата майка в него, така и сега. Може на собствено основание да претендира настаняване в жилище при наличие на законовите предпоставки.

На последно място, съдът счита, че оспорената заповед съответства с целта на закона - защита правото на собственост на общината при владеене/държане от другиго без правно основание.

Не е налице и нарушение на принципа на съразмероност по чл.6 от АПК, респ. чл.8 от ЕКЗПЧОС. Посочената разпоредба гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. § 2 на тази разпоредба допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8 § 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8 § 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8 § 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално.  Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че жилището в момента се обитава от двама пълнолетни лица и двамата в трудоспособна възраст. Няма малолетни, болни или трудоустроени лица, за които преместването в жилище на свободен наем ще създаде прекомерно неудобства и притеснение. По тези съображения, настоящият състав приема, че липсва нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Наме­сата се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел, ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по специално, ако е пропорционална на преследвана законна цел" / т. 117 Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ и реше­нията към които препраща/.

Въз основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения акт по реда на чл.168 АПК, съдът приема, че същият е законосъобразен като издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, постановен е от компетентен орган и в изискуемата се форма, поради което не са налице основания за отмяна по чл.146 АПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, своевременно поискана и доказана.

Така мотивиран, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, 5 състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.М. ***, против Заповед №1772/10.12.2019 г. на кмета на община Добрич като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Б.Д.М., с ЕГН ********** ***,  да заплати на община Добрич сумата от 100лв. разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е постановено.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.138 от АПК

 

                                             СЪДИЯ :