РЕШЕНИЕ
№322
гр. Враца, 12.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
публично заседание на 19.09.2022
г./деветнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА и в присъствието на прокурора Веселин
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 248 по описа на АдмС – Враца за
2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284 и сл.
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 1 и сл. от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е въз основа
на ИСКОВА МОЛБА подадена от ** Г.В. ***, сега ***, срещу Министерство на
правосъдието и Главна Дирекция /ГД/ „Охрана“ към Министъра на правосъдието /МП/,
с цена на иска 3 000 лв. /три хиляди лева/ – претендирано обезщетение за
претърпени нематериални щети вследствие от незаконосъобразни
действия/бездействия – неосигуряване явяването му на дата 12.11.2020г. в
съдебно заседание по гр.д. № 1591/2018г. на СГС /Софийски Градски Съд/, като не
е било изпълнено разпореждане на съда и нарушено правото му да участва лично в
съдебното производство пред СГС. В Исковата молба се твърди, че ищеца
вследствие незаконосъобразните действия/бездействия е изпаднал в ** . Иска се
осъждане на ответниците да му заплатят исканата сума за обезщетение, ведно със
законната лихва от завеждането на ИМ /Исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата. Исковата молба е с дата от 24.08.2021г. и е заведена с вх. № 29748/27.08.2021г. при
АССГ.
С Определение №
3820/20.04.2022г. по адм.д. № 3569/2022г. на ВАС исковата молба е изпратена за
разглеждане на Административен Съд – Враца.
С Определение на съда по
настоящето дело – адм.д. № 248/2022г. по описа на АдмС Враца от 13.05.2022г.
/на л.18 от делото/ по искане на ищеца Г.В. е конституиран трети ответник
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към МП – гр.София.
Пред съда иска се поддържа
изцяло от ищеца Г.В. лично и в писмена защита по съображенията изложени в
исковата молба, като се иска уважаване на иска в пълния му размер срещу тримата
ответници. В писмената защита се излагат доводи, че иска е доказан от събраните
по делото писмени доказателства.
Ответника Министерство
на правосъдието, чрез процесуален пред-ставител, в Писмен отговор /на л.38-41
от адм.д.№ 8539/21г. на АССГ/ излага съображения, че иска е недопустим и
неоснователен, за което се излагат съображения. Твърди се, че в Областно Звено
„Охрана – ***“ не е получавана заявка за конвоиране на ** Г.В. за посоченото
дело на 12.11.2020г., поради което и не е конвоиран. Иска се отхвърляне на
исковата молба, като неоснователна и недоказана. Пред съда не се явява
представител.
Ответника ГД“Охрана“ към
МП, чрез гл. директор, в Писмен отговор /на л.44-47 от адм.д. на АССГ/ излага
съображения също, че иска е недопустим и неоснователен, за което се излагат
съображения. Твърди се, че в Областно Звено „Охрана – ***“ не е получавана
заявка за конвоиране на ** Г.В. за посоченото дело на 12.11.2020г., поради
което и не е конвоиран. Иска се отхвърляне на исковата молба, като
неоснователна и недоказана. Прилага в подкрепа на твърденията си писмени
доказателства /на л.48-52 от адм.д. № 8539/21г. на АССГ/. В писмено становище
/л.108-110/ от процесуалния пред-ставител се поддържат съображенията изложени в
писмения отговор. Пред съда не се явява представител.
Ответника ГДИН към МП,
чрез процесуален представител, в Писмен отговор /л.99-101/, също излага
съображения, че иска е недопустим и неоснователен. Твърди се, че ГДИН не е
надлежен ответник, тъй като не е натоварен с конвоиращи функции и исковата
молба не се доказва, както по отношение твърдяното незаконосъобразно
бездействие, така и по отношение реално
претърпяни вреди и причинна връзка между тях. Иска се отхвърляне на предявения
иск, като недопустим, неоснователен и недоказан.
Участващият в делото
прокурор дава заключение за допустимост и основателност на исковата претенция
относно ответника ГД“Охрана“ към МП. Излага съображения, че е установено, че
ищеца Г.В. не е конвоиран за с.з. на 12.11.2020г. по делото пред СГС, с което е
нарушено правото му на лично явяване по делото. Съгласно чл.284 от ЗИНЗС са
претърпени неимуществени вреди и исковата претенция следва да се уважи, като
преценката за размера на обезщетението
предоставя на съда.
Административният съд, анализирайки
събраните по делото писмени доказателства
и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищеца Г.В.В. е ** и
считано към есента на 2020г. изтърпявал наказанието си в *** .
Преди това през 2018г.
завел дело, като ищец в СГС /Софийски Градски съд/, а именно гр.д. №
1591/2018г., по което дело имал назначен особен представител * Д.. С Молба вх.
№ 154768/26.11.2018г. /на л.133 от настоящето дело/ * Д. поискал от
председателя на състава на СГС разглеждащ делото насрочване на делото съгласно
изискванията на чл.140 от ГПК и изрично да бъде призован в о.с.з. /открито
съдебно заседание/ и г-н Г.В.В.. С Молба с изх. № 473/10.03.2020г. на ***
/л.134/, с Изрично искане – Молба с дата от 09.03.2020г. /л.135/ л.св. Г.В.
посочил, че не е получил призовка за предстоящото съдебно заседание и поискал в
качеството си на ищец по делото да бъде призован с призовка и лично да
присъства в с.з., като с изрична призовка бъде уведомена затова администрацията
на ***, за да бъде конвоиран.
Призовката за делото е
получена от Г.В. на 30.06.2020г. /л.137/, чрез служител – * /С. К./, като
делото било насрочено на 12.11.2020г. от 09:30 ч. в СГС. В ГДИН към МП *** призовката е заведена с вх. № В 4036 от
26.06.2020г., което е отбелязано с печат и ръкописен текст върху самата
призовка.
С писмо изх.номер от 30.10.2020г.,
вх. номер от 02.11.2020г. /л.153/ от Министерство на Правосъдието, ГД“Охрана“,
до Зам.Председател на СГС и Ръководител на „Гражданско отделение –
първоинстанционни състави“, се уведомява, че по гр.д. № 1591/18г. за
12.11.2020г. от 09:30 ч. е призован ** Г.В. ** както и че лицето се ** и същия се осъществява
съвместно от служители на ГД “Охрана“ към МП и ТД „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ към МВР в изпълнение постановление на прокурор от
ВКП. Предвид усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на
КОВИД-19, големия ресурс от служители за осъществяването на мероприятието
свързани с повишени мерки за сигурност и наличие на техническа възможност и
условия за провеждане на делото онлайн в ***, както и с цел намаляване от риска
от заразяване, се предлагало с разпореждане на съда, делото да бъде проведено
онлайн.
С Определение от 05.11.2020г. в
закрито заседание по гр.д. № 1591/ 2018г. на СГС /на л.17 от приложеното адм.д.
№ 8539/2021г. на АССГ/, във връзка именно с писмото на ГД “Охрана“ от
02.11.20г., председателя на състава определил, че „Съдебното заседание ще бъде
проведено редовно – присъствено“, както и ищецът да се уведоми, че личното му
присъствие в насроченото съдебно заседание /на 12.11.20г./ „не е задължително“.
В това заседание Г.В. може да бъде представляван надлежно от назначение му особен
представител /*.Д./. Независимо от това са дадени указания на ищеца относно
евентуален разпит на двама свидетели в това с.з. Постановено е за това
определение да се уведомят страните /ищецът лично и чрез * Д./ и МП /ГД“Охрана“/,
както и на ищеца да се изпрати препис от писмото на МП ГД“Охрана“ от 02.11.20г.
Препис от Определението е изпратено на ищеца Г.В. със Съобщение от
05.11.2020г., заведено с вх. № В 7750/ 10.11.2020г. в МП ГДИН *** /на л.16 от делото
на АССГ/ и върнато съобщението с изх. № 7750/10.11.2020г. /л.15 от делото на
АССГ/. С писмо е върната и призовката изпратена до ** Г.В. /на л.14 от делото
на АССГ/.
С писмо с изх. № 7413/06.11.2020г. от
ГД“Охрана“ до ОЗ “Охрана – ***“ е изпратено по компетентност препис от
Определението от 05.11.2020г. на СГС /на л.48-51 от приложеното адм.д. №
8539/21г. на АССГ/.
На 12.11.2020г. се провело открито
с.з. по гр.д. № 1591/2018г. пред СГС, като за ищеца се явил особения
представител * Д., не се явил ищеца Г.В.. * Д. заявил, че в личен разговор с
представляваната от него страна г-н В. го помолил да предаде на съда неговото
искане делото да не се гледа в днешното с.з. и да бъде отложено за друга дата,
тъй като е нарушено правото му на защита. Заявил още, че негово лично мнение,
като представител на ищеца е, че няма пречка за даване ход на делото в днешното
с.з. Съдът „С оглед съдържанието на определението от 05.11.2020г.“ е дал ход на делото, представен е от * Д.
документ, които е приет, като писмено доказателство по делото и са разпитани
двама свидетели. Делото е отложено, като е дадена възможност на страните да
изразят становище по представени писмени доказателства и копие от протокола да
се изпрати на ищеца. Дадена е възможност на ищеца да изрази допълнително
становище във връзка с разпитите на свидетелите. Делото е отложено за
29.04.2021г. /Протокол с.з. от 12.11.2020г. на л.138-139 от настоящето дело/.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е ДОПУСТИМ,
но само спрямо ответниците Главна Дирекция „Охрана“ към МП и Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към МП, тъй като
е предявен от лице, ** , което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия
на служители на тези две дирекции, а именно лицето – ищеца ** Г.В. не е
конвоиран до съдебно заседание пред СГС. ГД“Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/
към МП - София
е специализирана административна структура, юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София. Дирекцията упражнява пряко ръковод-ство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно
чл.391 от Закон за съдебната власт ЗСВ/ към министъра на правосъдието има и ГД
“Охрана“, която осъществява дейност по
охрана и съгласно ал.2 също е юридическо лице със седалище в София към
министъра на правосъдието. ГД“Охрана“ конвоира лица изтърпяващи наказание
лишаване от свобода до органите на съдебната власт и на територията на
страната. От своя страна органите на съдебната власт, в настоящия случай съдът
/СГС/ призовават лишените от свобода по съдебни дела не пряко чрез ГД“Охрана“,
а чрез ГДИН, по местоизтърпяване на наказанието, които от своя страна изпращат
заявката за конвоиране до ГД“Охрана“.
В случая задължението за конвоиране
на лишаване от свобода е законово задължение именно на ГД „Охрана“, но за
уведомяване затова на ГДИН, такива правомощия и задължение по силата на закон
няма ответника Министерство на правосъдието, поради което искът за обезщетение
срещу този ответник се явява НЕДОПУСТИМ и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният срещу ГД „Охрана” към МП –
гр. София и ГДИН към МП - гр. София иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговор-ността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани пред-поставки
трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с предявения иск
се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно
обстоятелствената част и петитума на подадената от ищеца искова молба,
релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна
административна дейност се изразява в неконвоирането на ** лице на 12.11.2020г.
за съдебно заседание по гр. дело № 1591/2018г. по описа на СГС, по което дело
ищецът Г.В. е страна, също ищец.
От доказателствата по делото безспорно
се установява, че ищецът – Г.В. не се е явил по делото пред СГС на 12.11.2020г.
и съответно не е бил конвоиран, тъй като тогава е изтърпявал наказание **.
При установената фактическа обстановка
по делото посочена по-горе, съдът намира, че макар по делото да е безспорно
доказано, че на 12.11.2020г. ищецът Г.В. не е бил конвоиран от служители на ГД
„Охрана” за явяването му в съдебно заседание по гр. дело № 1591/2018г. по описа
на СГС по което дело ищеца е страна, то това не е резултат от незаконосъобразна
административна дейност /административно действие или бездействие/ на
длъжностни лица от ГД „Охрана” или ГДИН. На първо място следва да се отбележи,
че СГС е изпратил призовка до ищеца чрез
орган на ГДИН, а именно *** за съдебното заседание на 12.11.2020г.
Налице са писмени доказателства, че ищеца и неговия особен представител с
изрични молби са искали лично явяване на ищеца по делото. Ответника ГД“Охрана“
твърди, че в Областно Звено /ОЗ/„Охрана-***“
не е получавана заявка за конвоиране за делото, което се опровергава именно от
изпратеното писмо от Главния директор на
ГД“Охрана“ до СГС на 02.11.2020г. По това писмо има изрично произнасяне
на състава на СГС по делото с Определение от 05.11.2020г. Препис от това
определение е изпратено и на ГД “Охрана“, която от своя страна е изпратила
препис на ОЗ“Охрана-***“, за което по
делото са приложени писмени доказателства, неоспорени от страните по делото.
От писмените доказателства по делото
се установява, че ответника ГДИН е изпълнил задължението си да уведоми ищеца и
ГД „Охрана“ за с.з. на 12.11.2020г. поради което искът срещу този ответник
следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Доказателствата по делото, а именно - писмото
Главния директор на ГД“Охрана“ до СГС на
02.11.2020г., Определението на СГС от 05.11.2020г. и изпращането на препис това
определение, както на ищеца лично, така и на ГД“Охрана“, която от своя страна е
препратила препис на ОЗ“Охрана-***“ и Протокола от проведено съдебно заседание
на 12.11.2020г., сочат, че именно служители на ГД“Охрана“ не са изпълнили
законовото си задължение за конвоиране. В случая обаче, неясен и двузначен е
самия акт на съда - Определението от 05.11.2020г. Съдът е бил сезиран от
ответника ГД“Охрана“ за провеждане на заседанието спрямо ищеца Г.В. да бъде
проведено „онлайн“, като са изложени мотиви затова. СГС се е произнесъл, че
с.з. ще бъде проведено редовно – присъствено, т.е. отхвърлил е това искане за
провеждане на „онлайн“ заседание спрямо ищеца Г.В., но същевременно е
постановил, че личното присъствие на ищеца в с.з. не е задължително и е дал
указания за провеждането на задочен процес спрямо същия, т.е. без негово
участие. Това Определение на СГС е изтълкувано от ГД“Охрана“, че „не е
задължително“ явяването на ищеца и същия не е бил конвоиран за с.з. на
12.11.2020г., поради което неконвоирането на лицето не представлява
незаконосъобразно административно действие/бездействие при или по повод
изпълнението на служебна административна дейност – т.е липсват първите две от
нормативно регламентирани предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника по предявения иск срещу ГД „Охрана”. Израза
използван в Определението от 05.11.2020г. на СГС „не е задължително“
освобождава от отговорност ответника ГД “Охрана“ при неконвоирането на ищеца по
делото пред СГС, още повече, че съдът е дал указания за провеждане на
заседанието без участие на ищеца. Това се потвърждава и от Протокола с.з. от
12.11.2020 г. при даване ход на делото, а именно посочения израз: „С оглед
съдържанието на определението от 05.11.2020г.“
На следващо място въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице и другите два
от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната
като незаконо-съобразна административна дейност, като съображенията за това са
следните:
За да бъде ангажирана отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не
само незаконо-съобразна административна дейност, която не беше доказана по
делото, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност
/чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат небла-гоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази
вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди -
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противо-правния резултат. Няма и спор в правната теория и
практика, че обезщете-нията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно
претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим
по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се
отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезще-тението за
неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се
присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както
настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях
и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията т.е
вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с
конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. Следователно
в тежест на ищеца Г.В. е било да докаже с писмени доказателства /медицински
документи, молби или заявления до Началника на Затвора, ГДИН или ГД“Охрана“ и
др., изготвени и подадени след проведеното с.з./ по безспорен начин, че е
претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер,
както и причинната им връзка с неосъщественото конвоиране на ** на 12.11.2020г.
по гр. дело № 1591/ 2018г. по описа на СГС. По настоящето дело не е посочен от
ищеца Г.В. и периода от време, за който се твърди, че е търпял неимуществените
вреди.
В случая релевираните проявления на
твърдените като претърпени от ищеца Г.В. неимуществените вреди, обезщетение за
които са претендира – **, не е установено по никакъв начин, както и евентуално
тяхната пряка и непосредствена връзка точно с неосъщественото на 12.11.2020г.
конвоиране на ** по делото пред СГС.
На следващо място както вече беше
посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се
определя и естеството и характера на страданията, които подлежат на
обезщетяван. Не всяко неприятно усещане или чувство дават основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая посочените по-горе
негативни чувства на ищеца не релевират претърпени болки и страдания, които
според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”,
подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални усещания и
изживявания, сочещи на сериозно засягане на личността и достойнството. Ето защо
липсва основание за присъждане на ищеца на претендираното обезщетение по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за отрицателните емоционални усещания - **, още повече че не е
установена пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с
неконвоирането на лицето за явяването му в проведеното на 12.11.2020г. съдебно
заседание по гр. дело № 1591/2018г. по описа на Софийски Градски съд.
Следва да се отбележи, че съгласно
чл.284 ал.5 вр. ал.1 от ЗИНЗС само неимуществените вреди, причинени на лишени
от свобода от специализирани органи по изпълнение на наказанието, какъвто е
именно ответника ГДИН - София, се предполагат до доказване на противното.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че не е доказано кумулативното наличие на елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Охрана” - гр.
София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица от Главна дирекция „Охрана”, поради
което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъдат
отхвърлен.
С оглед на
изложеното, искът на ищеца Г.В.В. срещу ГД „Охрана“ към МП – гр. София и ГД „Изпълнение
на наказанията“ към МП –гр. София за присъждане на сумата от 3 000 /три хиляди/
лева – обезщетение за неимуществени вреди, се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде
отхвърлен. Спрямо ответника Министерство на правосъдието иска се явява
недопустим и също следва да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователността на иска за обезщетение в размер на 3 000 лв., неоснователен
се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска, и същия също следва да се отхвърли.
Разноски не следва да се присъждат на
ответниците с оглед отхвърлянето на иска. Същите не са заявени изрично, но в
писмените отговори от ответниците Министерство на правосъдието и ГД“Охрана“ е
поискано отхвърляне на иска в всички произтичащи от това законни последици,
една от които е разноски по делото. Ответника ГДИН не е поискал разноски. Настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 286, ал.
2, изр. 1 и 2 от ЗИНЗС (тълкувани в тяхната взаимовръзка) се
явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на адвокатско
възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от адвокат или
юрисконсулт при отхвърляне пълно или частично на иска му, означава, че такова
не се дължи.
Воден от
горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК вр. чл.172 ал.2 от АПК, АдмС Враца, втори състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от **. Г.В.В. ***, иск срещу ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” към МП – гр. София и срещу
ГД “ОХРАНА” към МП – гр. София, за
заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразни
действия/бездействия – не-осигуряване явяването му на дата 12.11.2020г. в
съдебно заседание по гр.д. № 1591/2018г. на СГС, като не е било изпълнено
разпореждане на съда и нарушено правото му да участва лично в съдебното
производство пред СГС, ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на
Исковата молба – 27.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ** Г.В.В. иск
срещу МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО за
заплащане на сумата от 3 000 лв. , обезщетение претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконо-съобразни
действия/бездействия – неосигуряване явяването му на дата 12.11.2020г. в с.з.
по гр.д. №1591/2018г. на СГС, като не е било изпълнено разпореждане на съда и
нарушено правото му да участва лично в съдебното производство пред СГС, ведно
със законната лихва върху сумата от завеждането на Исковата молба – 27.08.2021г.,
до окончателното изплащане на сумата, като НЕДОПУСТИМ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен
състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: