№ 590
гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от № 260081 от 05.11.2020г. постановено по гр. д № 366/ 2019 г. по
описа на СОС, ГО, 8 състав, съдът е уважил частично иск с правно основание чл. 2а от
ЗОДОВ, като е осъдил Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ да заплати в полза на В. С. К., сумата от 8000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконни действия на КПКОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, в
периода от 30.05.2012г. до 29.10.2015г., по образуваното производство по гр.д. № 426/2012
г. на СОС за обезпечаване на бъдещ иск и образуваното исково производство по гр.д. №
177/2013 г. по описа на СОС за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,
прекратено поради отказ от иска, с влязло в сила на 29.10.2015г. определение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. до окончателното й изплащане, както
и сумата 758,70 лв. разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск в частта му за разликата над 8000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева. като неоснователен.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец В. С. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
1
и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че действията на
Комисията по предявяването на иск срещу В.К. по чл.28 от ЗОДИППД /отм./, както и
искането за обезпечаването му, са незаконосъобразни по смисъла на чл.2а ЗОДОВ. Отказът
от иска от страна на Комисията води до извод, установен и в решението, че не е била
извършена законосъобразна преценка на установените в хода на проверката факти и
обстоятелства, относно наличие на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност
по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, такава не е била извършена при сезирането на съда с искане
за отнемане на имуществото на ищеца и налагане на обезпечителната мярка, нито в хода на
производството, в което искането е поддържано в продължение на две години и половина.
Това, че Комисията е действала в качеството си на държавен орган, не я освобождава от
отговорност, тъй като тя е следвало да прецени дали да заведе иска или не. Тази преценка е
послужила като основание за завеждането и поддържането на иска вкл. срещу В.К., като
трето лице - син на С. К..
Независимо от правилната преценка на съда в тази насока, посочва, че п ри
определянето на справедливия размер на обезщетението, съдът не е разгледал в цялост и
взел предвид преживените от него стрес, страх от отнемане на имуществото, загуба на
обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на защитата, промяна в
личността чрез загуба на надежда и отчаяние. СОС не е обсъдил в мотивите си всички факти
и обстоятелства предвид усложняването на заболяването, свързано със загубата на слух.
Според събраната медицинска документация заболяването датира от преди завеждането на
иска. Съгласно приетото заключение на СМЕ на в.л.С., извършено на база представените по
делото медицински документи и след личен преглед, налице е двустранен слухов неврит,
комбинирано намаление на слуха на лявото ухо, тиннитус синдром, комбиниран
отоневрологичен синдром. Заболяването касае вътрешното ухо, нарушенията са тежки и
невъзвратими, лечението е безперспективно, прогнозата е тежка. При разпита в о.с.з.
посочва, че заболяването му не може да бъде причина за загубата на слух, но може да
бъде задълбочено в следствие на стрес. Налице са данни за огромния стрес, на който е бил
подложен, доказано пълно и главно от свидетелските показания относно притесненията,
които К. е имал, а също и от самото описание дадено от страна на св.Т. и А. относно лошия
външен вид, който е в следствие на преживяниия стрес. Проведеното от Комисията
производство е довело до огромен емоционален срив за ищеца и семейството му. От
свидетелските показания се потвържадава, че К. е бил в състояние на стрес, страх от
отнемане на имуществото, изпитвал е притеснения, относно това че е служител в МВР и
това може да се отрази на работата му, която той много харесвал и изпълнявал отговорно и
за изпълнението на която е трябвало да бъде в добро здравословно състояние - психическо и
физическо. Потвърждават се притесненията му за това как ще се отрази този процес на
родителите му, имайки предвид че те живеят в един малък град като Ботевград, където
новината за наложената възбрана върху цялото им имущество се раздува бързо, а с това се
разрушава градената с години безупречна репутация на семейството и където изведнъж
хората започнали да гледат с огромно недоверие на близките му/всички те с престижни
2
професии - полицай и съдебна охрана/, и всичко това след предприетите запори и възбрани
на имуществото от страна на Комисията. Още повече, че процесът е продължил от
30.05.2012г. до 29.10.2015г., което явно се е отразило на неговото здравословно състояние.
Не е отчетено и обстоятелството, че с незаконосъобразният акт на Комисията е поискано и
другите 4 члена на семейството му да заплатят неналични суми по иск, който самата
Комисия смята за неоснователен, а това е самостоятелно нарушение на закона и е
предизвикало допълнителен стрес. Ето защо моли за присъждане на обезщетение в пълен
размер от 30 000 лв. ведно със законните последици и направените по делото разноски.
Жалбоподателят-ответник Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ оспорва решението в неговата
осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен. Изтъква факта, че действията на Комисията във всеки един момент са били
законосъобразни. Оспорва извода на СОС, че предявяването на иск по чл.28 от ЗОПДИППД
(отм.) от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й и че
отказът от този иск и последващата от него непререшаемост на спора означава, че не е била
осъществена от ответника законосъобразна преценка на установените в хода на проверката
факти и обстоятелства относно наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна
дейност по чл.3 ЗОПДИППД /отм./. Няма норма, която да е нарушена от Комисията към
момента на образуване на проверката и към момента на внасяне на искането за обезпечение
на имуществото на В.К.. Посочва, че и към момента на образуване на производство за
установяване и впоследствие за обезпечение, и към момента на внасяне в съда на
мотивирано искане за допускане на обезпечителни мерки спрямо установеното имущество
на С. К. (майка на ищцеца) и свързаните с нея лица, са налице всички изискуеми се по закон
предпоставки.
Отделно от горното твърди, че неправилно СОС е приел за безспорно установено, че
в резултат на действията на Комисията ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и
наличие на причинна връзка между воденото от Комисията гражданско дело за отнемане и
твърдените неимуществени вреди. Твърди, че опитът за гласно доказване на обстоятелства,
които да ангажират отговорността на Комисията при изпълнение на служебните си
задължения, е останал недовършен. От разпита на св.П. Т. /семейна приятелка от детството
на ищеца/ се установява, че същата макар и привидно подготвена, е дала показания, които не
кореспондират с действителната фактология по отношение на производството по отнемане,
от което ищецът твърди, че е претърпял вреди. Тя твърди, че „Беше отнето жилището му
...Говореше, че му е отнето жилището ...Страховете му се състояха в това да няма жилище и
да няма къде да отгледа децата си“. Тези твърдения не са верни и неправилно са
кредитирани от съда, тъй като отнемане по отношение на жилището на ищеца никога не е
имало. В нито един момент от началото на производството до неговото приключване,
ищецът не е бил лишен от правната и фактическа възможност да ползва процесното
жилище, което е било обект на претенция от страна на Комисията. Единствено К. не е могъл
3
да се разпорежда с жилището, но такава воля от негова страна не е заявена. В тази връзка,
счита за напълно неправилен извода на СОС, че „Опасността от загуба на жилището и
работата безспорно предизвика негативни емоционални преживявания със силен интензитет,
доколкото е свързана с ограничаване на човешки права с най-висша ценност с
екзистенциално за живота на човека значение - правото на собственост и на труд“. Посочва,
че според ВКС отнемане на имущество на трети лица не почива върху предположението за
извършена от тях престъпна дейност, а цели да се предотврати неоснователното им
обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на тези трети лица
не може да доведе до обществено неодобрение и морален укор спрямо тях. (Решение № 172
от 13.11.2020 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 2993/2019 г., Трето ГО на ВКС). В тази
връзка и твърденията на ищеца за негови притеснения, че ще остане с децата си без дом са
неоснователни. Основанията за несеквестируемост са изчерпателно уредени в разпоредбата
на чл. 444 ГПК, която гарантира правата на длъжниците-физически лица. Твърди, че
правото на труд на ищеца никога не е било ограничавано. До този извод стига и СОС,
тъй като ищецът продължава да работи на същата длъжност и понастоящем, няма данни
воденото cpeщy него производство да е било пречка за нормалното изпълнение на работата
му на заеманата от него длъжност, нито да е осуетило евентуално негово назначаване на по-
висока такава в системата на МВР, или да се е отразило по какъвто и да било начин на
възможностите му за професионална изява и реализация. Няма доказателства за проявено от
близки, приятели или колеги на ищеца каквото и да било негативно отношение, повлияно от
информацията за воденото срещу него производство“. Посочва, че майката на ищеца - С. К.
вече е осъдила КПКОНПИ за сумата в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото производство по отнемане
(Решение № 1798 от 12.07.2018г. по гр.д.№ 1570/2017 г. по описа на САС). Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и производството, тъй като
личните и здравословни проблеми на ищеца не са в причинна връзка с воденото от
Комисията гражданско дело. В хода на производството не се е установило влошаване на
здравословното състояние на ищеца, като не е доказана връзката с евентуално преживян от
него стрес. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства обуславя извод, че
присъденото на първа инстанция обезщетение в размер от 8 000 лева е прекомерно. Затова
моли за отхвърляне на иска изцяло, а в условие на евентуалност - за намаляване на същото.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2а ЗОДОВ и
чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът В. С. К. твърди, че против него, родителите му и братята му е било
образувано производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
по което на 30.05.2012г. КУИППД /сега КОНПИ/ внесла искане за обезпечаване на бъдещ
4
иск чрез налагане на обезпечителни мерки върху цялото имущество на ищеца и на
семейството му, като по образуваното въз основа на него гр.д. № 426/2012 г. описа на СОС
са наложени възбрани върху недвижими имоти и запор на л.а. КПКОНПИ е предявила иск
по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД, по който било образувано гр.д. № 177/2013 г. на СОС за
отнемане на имущество придобито от престъпна дейност в размер на 350 893,45 лв.,
включващо цялото придобито повече от 25 години имущество на семейството на ищеца, без
да установява връзка на придобиването с престъпната дейност, за която е имало постановена
спрямо майката му С. К. присъда, както и отнемане на неналични пари. Поискана била и
конфискация на недвижими имоти, автомобили и парични суми от родителите и братята на
ищеца, както и конфискация от ищеца на недвижим имот. По гр.д. № 177/2013 г. на СОС
били проведени осем о.с.з., по които ответниците представили множество документи за
приходите и разходите си за 25 години назад и са разпитани десетки свидетели. Делото е
прекратено на 29.10.2015г. поради направен от КОНПИ отказ от исковете, респ. всички
наложени обезпечителни мерки били отменени. Твърди, че претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на незаконните действия на ответника по образуваното
производство по отнемане на имуществото се изразяват в стрес, страх от отнемане на
имуществото, загуба на обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на
защитата, накърняване на доброто име сред близки, приятели и колеги и в обществото като
цяло, влошаване на здравословното състояние чрез усложняване на заболяването му във
връзка със слуха и придобиване на нови такива, промяна в личността чрез загуба на надежда
и отчаяние. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,
болки и страдания в периода от 30.05.2012 до 29.10.2015г., причинени от незаконни
действия на служителите на КПКОНПИ във връзка с образуваното производство по гр.д. №
426/2012 г. на СОС за обезпечаване на бъдещ иск и образуваното исково производство по
гр.д. № 177/2013 г. на СОС за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,
което е било прекратено поради отказ от иска, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът КПКОНПИ оспорва иска, като неоснователен, поради липса на
незаконосъобазен акт на Комисията, от който да са произлезли вреди за ищеца. Действията
на Комисията по образуване на проверка и установяване на имуществото на проверяваното
лице /в случая майката на ищеца С. К., която е била обвинена и осъдена за престъпление,
попадащо в обхвата на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, е била извършена законосъобразно,
както и внесеното мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. Твърди, че
валидността и допустимостта на решенията на Комисията са проверени от СОС, който е
допуснал обезпечителните мерки и е образувал делото за отнемане. Навежда довод, че
направеният от Комисията отказ от иска не съставлява незаконосъобразно действие, тъй
като внасянето на искането за отнемане на имуществото на проверяваните лица е направено
преди приемането на ТР № 7/30.06.2014г., а до този момент съгласно преобладаващата
съдебната практика не е имало изискване за пряка или косвена връзка между придобитото
имущество и извършеното от проверяваното лице престъпление. Възразява, че
продължителността на производството пред СОС не е по вина на Комисията, предвид
незаконосъобразното спиране на същото от съда на осн.чл.229 ал.1 т. 4 ГПК, поради което в
периода от спирането и възобновяването на делото Комисията не следва да носи
отговорност. Поддържа, че не може да се търси отговорност от Комисията за това, че е
изпълнявала вменени й със закон задължения, а не правомощия - същата няма право да
преценява дали да образува проверка или не при получаването на годно уведомление от
Прокуратурата. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени
вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените
незаконосъобразни действия на Комисията.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че след извършена от
КУИППД проверка по преписка № 45/2011г., е взето решение № 190/30.05.2012 г. за
образуване на производство за установяване на имуществото, придобито от престъпна
дейност срещу майката на ищеца С. К. и членовете на семейството й. Производството по
посочената преписка е иницирано по повод повдигнато срещу С. К. обвинение в
5
престъпление по чл.244 ал.1 НК, за което впоследствие тя е призната за виновна и осъдена
условно.
С решение № 191/30.05.2012г. на Комисията е внесено мотивирано искане за
налагане на обезпечителни мерки в СОС. С определение от 01.06.2012г. по ч.гр.д. №
426/2012г. на СОС е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 28 от ЗОПДИППД
/отм./ чрез налагане на поисканите обезпечителни мерки - наложени са възбрани върху
всички притежавани от родителите на ищеца недвижими имоти, запорирани са всички
банкови сметки на същите, както и две моторни превозни средства, наложена е възбрана
върху жилището на ищеца В.К., представляващ апартамент в гр.***.
С определение от 18.03.2013г. СОС е отменил определението от 01.06.2012г. поради
непредявен в указания срок иск, съответно са обезсилени обезпечителните заповеди.
На 27.02.2013г. въз основа на решение № 52/26.02.2013г. от Комисията е внесено
мотивирано искане за отнемане на имуществото на С. К., съпруга й С. К. и тримата им
синове В. К., С. К. и Ц. К., на обща стойност 350 839.45 лв., включващо освен наличните
недвижимости и движими вещи, още и неналични парични средства в размер на 51 557.73
лв., по което е образувано гр.д. № 177/2013г. на СОС. С определение от 28.06.2013 г. по
същото дело, въз основа постъпило искане от същата дата на Комисията съдът е наложил
отново поисканите обезпечителни мерки - възбрани върху недвижими имоти на родителите
на ищеца, запор върху всичките им банкови сметки, както и възбрана върху горепосочения
имот на ищеца.
След проведени седем открити съдебни заседания по посоченото дело, с решение №
398/07.09.2015г. Комисията е взела решение по чл.13 ал. 1, т.5 ЗОПДИППД /отм./ за отказ от
предявените искове за отнемане и прекратяване на съдебното производство. Така
производството е приключило с влязло в сила на 29.10.2015г. определение за прекратяване,
поради отказ на КОНПИ от иска.
В този смисъл незаконните действия от страна на ответната Комисия над законните
права и в частност – над имуществото на сем.К., са започнали с образуване на преписка №
45/2011г., в рамките на която след извършена проверка на имотното състояние на ищцата С.
К. и членовете на семейството й от 1987г., започнала с протокол № 96/22.03.2011г., са
приети решение № 190 от 30.05.2012г. и Решение № 191/30.05.2012г. на КУИППД, въз
основа на които е внесено в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. В
резултат е възбранено цялото недвижимо имущество, притежавано от нея и съпруга й, както
и жилището на сина й /в лицето на ищеца/, а така също са запорирани и всички банкови
сметки, както и две МПС. Същото е приключило с влязло в сила на 29.10.2015г.
определение. Следователно производство е продължило 3 години и 5 месеца, считано
от 30.05.2012г. до 29.10.2015г.
По делото не се спори, а и от представените съдебни актове се установява, че към датата на
6
налагане на обезпечителните мерки ищецът е служител на МВР-РДВР Ботевград.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, а именно разпит на св.Т. и А. в о.с.з. на 24.10.2019г. както и св.М., разпитана в о.с.з. на
19.12.2019г., чийто показания съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
Според показанията на св.Т., ищецът бил добре здравословно, в момента работел в
полицията. Преди около 7-8 години бил добре психически, но след 2012г. до 2015г., бил
отчаян и унил, говорел, че му е отнето жилището, че му е уронен авторитета в града и в
службата, както и че не може да просперира служебно. Изпитвал страхове, че му е отнето
жилището и няма къде да отгледа двете си деца, както и че ще загуби работата си. В този
период бил неконтактен, в лошо състояние. Причина за това негово състояние били
водените срещу родителите му дела, които му се отразили зле. Притеснявал се за здравето на
родителите си, което се влошило след делата. След 2015г. се успокоил, но все още не е
добре. Знае, че е влизал в болница, имал оплаквания за подувания на шийните прешлени,
което се отразило на слуха му.
Св.А. познавала ищеца като весел и симпатичен човек. Веднъж го срещнала в
Ботевград и той бил унил и много умислен. Споделил, че запорирали имуществото му, че се
притеснява, че ще му вземат апартамента и не знае какво ще прави, имал две малки деца.
При следваща среща се оплакал, че в полицията, където работел, се разчуло за това, не
можел да расте професионално, бил много притеснен, не бил същият човек, който
свидетелката познавала - весел и засмян, имало промяна в погледа, тикове. Споделял, че не
може да спи, бил отпаднал и не знаел къде ходи.
Според показанията на св.М. /колежка на ищеца в МВР - Дирекция „Миграция”/,
през 2013г. й направило впечатление, че ищецът спрял да говори и да комуникира с
колегите си, което се отразило на работата му. Споделил й, че ще загуби апартамента си и
ще остане на улицата с двете си деца заради дело. В периода 2015 - 2016г. здравословното
състояние на ищеца се влошило - загубил си слухът, което пречело на работата му, която
била свързана с говорене по радиостанция. Имало подигравки от колеги, че не чува.
Загубата на слуха му пречела да изпълнява служебните си задължения. Преди около две
години бил в болница за около една седмица, но нямало ефект. Ищецът е постъпил на
работа през 2010 г. и до настоящия момент няма изменение в работата му.
От заключението на депозираната пред първа инстанция съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че при жалбоподателят-ищец е налице двустранен слухов неврит,
комбинирано намаление на слуха на лявото ухо, тинитус синдром, комбиниран
отоневрологичен синдром. Заболяването касае вътрешното ухо, нарушенията са тежки и
невъзвратими, лечението е безперспективно, прогнозата тежка. При разпита му в о.с.з.
вещото лице уточнява, че видно от представената медицинска документация, намалението
на слуха на ищеца е констатирано през 2014 г.. Сочи, че заболяването на ищеца във връзка
със слуха е възникнало преди завеждане на делото, ищецът боледувал от детска възраст, от
когато датират проблемите му с ушите. Според експерта, стресът може да увеличи
слуховата загуба, но не може да бъде причина за загубата на слуха, той е допълнителен
и не толкова съществен момент. Развитието на болестта на ищеца е нормалният ход на
заболяването.
Ето защо САС намира за недоказано пълно и главно, че намалението на слуха при
ищеца се намира в пряка причинно-следствена връзка с воденото от КПКОНПИ
7
производство.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на СГС за
правилно по същество по следните съображения:
ПО ДОПУСТИМОСТТА - Противно на развитите от Комисията доводи, съдът се е
произнесъл по предявените искове за присъждане на обезщетение за причинените от нея
вреди, с които надлежно е бил сезиран. Както това е разяснено с Определение №
305/29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2099/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 423/09.07.2014
г. по ч. гр. д. № 3914/2014 г. на ВКС, І г. о., Определение № 439/05.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1642/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 150/10.02.2016 г. по ч. гр. д. № 435/2016 г. на
ВКС, IV г. о. и др., Държавата, чрез Комисията като специализиран държавен орган,
отговаря по реда на ЗОДОВ и при действието на отменения ЗОПДИППД по силата на
изричното препращане в чл. 32 от същия закон. Искът е за обезщетение на вреди от
незаконни действия на държавен орган и подлежи на разглеждане на общо основание по
реда на ЗОДОВ от общите (гражданските) съдилища. С изменението на ЗОДОВ от
19.11.2012г., отговорността на Комисията, като субституент на държавата, е изведена в
изрична разпоредба на чл. 2а от ЗОДОВ, но това не означава, че преди изменението тя не
може да носи отговорност по същия закон. И двете разпоредби (новият чл.2а ЗОДОВ и
действалият до приемането му чл.32 ЗОПДИППД, /отм./ са идентични по смисъл,
установяващи деликтната отговорност на Комисията за причинени от нея вреди като
субституент на държавата и реда за реализиране на тази отговорност. Няма основание да се
приеме, че разпоредбата на чл. 32 от ЗОПДИППД (отм.) е била неприложима, а още по-
малко може да се говори за desuetudo – хипотеза, при която правната норма отпада с течение
на времето поради неприлагането й. По основателността на така предявените
допустими претенции, съдът намери следното:
Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) е действие при или по повод на
изпълнение на правомощията на Комисията. Отказът от иска и последващата от него
непререшаемост на спора означава, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в
закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществена престъпна дейност, за която е
осъдено. Следователно, направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което
е послужило като основание за започване и водене на производството по чл.28 ЗОДПИППД
(отм.), се явява незаконосъобразно. Тази характеристика рефлектира върху всички действия
- от внасяне на мотивирано искане за обезпечителни мерки, подготвило завеждането на
бъдещата искова претенция, до приключване на съдебното производство, поради което те
също се явяват незаконосъобразни. Обстоятелствто, че Комисията е действала в изпълнение
на задълженията си и в качеството на държавен орган, не я освобождава от отговорност за
настъпилите от това вредоносни последици, тъй като именно въз основа на проверката,
която е извършила, Комисията е следвало да прецени, дали да заведе съдебното
производство по чл.28 ЗОДПИППД, т.е. именно неправилната преценка, че в случая може
да се направи предположение за придобито в резултат на престъпна дейност имущество,
подлежащо на отнемане, съставлява незаконно действие, детерминиращо като незаконни и
всички останали нейни актове, съставляващи в своята съвкупност незаконни действия по
смисъла на чл.32 ЗОПДИППД (отм.). Правото на собственост е не просто абсолютно вещно
право, а висша ценност, която законодателят гарантира всеобхватно. Посягането на
собствеността, независимо от формите – застрашаване, друго засягане или отнемане, са
винаги неправомерни действия, независимо кой е автор на посегателството. Отнемането на
собствеността по реда на гражданската конфискация е законосъобразно само когато
процедурата е приключила с влязло в сила съдебно решение, тъй като само в този случай
може да се приеме, че легитимната цел на закона – да бъде отнето това, което не се следва, е
изпълнена посредством законни средства. Във всички останали случаи посегателството над
собствеността е незаконно, поради което субектът, който го е извършил (физическо лице,
юридическо лице или държавата чрез свой държавен орган), дължи обезщетение. Когато
подобно засягане на собствеността е извършено от държавен орган, отговорността е
8
обективна и се реализира по реда на специалния ЗОДОВ. С оглед принципа за пълна
обезвреда, всички причинени на ищеца вреди, които са в резултат на воденото срещу него
производство, подлежат на обезщетение. Както това е прието изрично в Решение № 166 от
18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на ВКС, III г.о., при определяне на размера му намират
приложение общите постановки в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на
ВКС, ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат предвид
всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, в смисъла, разяснeн с т.II от ППВС № 4/1968 г. и трайната последваща съдебна
практика, изискваща да се съобразят релевантните за всяко увреждане обстоятелства:
предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на
данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на
проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално
положение, отражение на производството върху здравето (физическо и психическо) на
лицето, засягане взаимоотношенията в семейството, последици от професионална
реализация и пр.
С ТР № 7/30.6.2014г. по тълк.д.№ 7/2013г. не се променя съществуваща правна
уредба. Задължението на Комисията е да спазва точно действащия закон, поради което
решението за искане за налагане на обезпечителни мерки и предявяване на иск по чл. 28
ЗОПДИППД (отм.) не може да бъде обвързано от постановките на тълкувателното решение,
доколкото с него не възникват допълнителни предпоставки за законосъобразното
упражняване на дейността й. Освен това, Тълкувателно решение № 7 по тълк. дело № 7 от
2014 г. на ОСГК е постановено на 30.06.2014 г. Отказ от предявения иск е направен от
комисията на 07.09.2015 г. или повече от година по-късно, което сочи, че отказът не е
обусловен от постановките на тълкувателното решение, а от несвоевременната преценка на
фактите и обстоятелствата, въз основа на които е предявен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че в рамките
на 3 години и 5 месеца са проведени незаконни действия на Комисията спрямо
имуществото на ищеца, както и че от тези действия на последния са причинени
неимуществени вреди - изживян стрес и притеснения, свързани главно с неговото
професионално достойнство и чест, реномето в гр.*** /сравнително малко населено
място/ обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на
фактическия състав на нормата на чл.2а ЗОДОВ.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че предмет на образуваното
срещу семейството ищеца производство по ЗОПДИППД /отм./ е отнемане на семейното
жилището в гр. ***, върху което е била наложена възбрана като обезпечение на иска. Към
момента на образуване на производството той е бил на 33 години, семеен, с две деца,
работел е /както и понастоящем/ в системата на МВР. След образуването на производството
е настъпила съществена промяна в поведението му - същият се е затворил в себе си,
изолирал се от близки и познати, станал унил и неконтактен. Бил видимо притеснен, отчаян,
изпитвал безпокойство и страх, че може да загуби жилището, в което живее и няма да има
къде да отглежда двете си малки деца.
На настоящата инстанция е известна практиката на ВКС, че обезпечителните мерки
по закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност/отм./ и по закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество/отм/, имат тази особеност, че не въвеждат абсолютна забрана за
разпореждане с имуществото. При определени предпоставки съдът може по молба на
заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с имуществото/чл.23, ал.4 от
първия и чл.40 от втория закон/. Това означава, че искането и налагането на обезпечителни
мерки по тези закони като действия на комисията и на съда сами по себе си не са
достатъчни да причинят имуществени вреди от невъзможността лицето да се разпорежда с
9
имуществото си. Това лице може да подаде молба за разпореждане с това имущество при
неотложна необходимост. Ако такава молба не е подадена, причинната връзка между
действията на комисията и съда по искане и съответно налагане на обезпечителни мерки и
причинените на лицето имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с
имуществото се прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само на поведението
на това лице. Освен това следва да се отбележи, че отнемане на имущество на трети лица не
почива върху предположението за извършена от тях престъпна дейност, а цели да се
предотврати неоснователното им обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки
срещу имущество на тези трети лица не може да доведе до обществено неодобрение и
морален укор спрямо тях.
В случая не се претендират имуществени, а неимуществени вреди. Вярно е, че
налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на третите лица обичайно им
причинява известен дискомфорт и неудобство, тъй като не могат свободно да се
разпореждат с имуществото си, а се налага да се обръщат с молба към съда за
освобождаването на това имущество при необходимост. Наложените обезпечителни мерки
могат да предизвикат безпокойството на лицата, че ще изгубят имуществото си и по този
начин да допринесат за психическо разстройство. Причинените от това неимуществени
вреди обаче не могат да се сравняват като интензитет с неимуществените вреди от
незаконно водено наказателно производство, тъй като налагането на обезпечителни
мерки не се разгласява публично и не е окончателен акт на отнемане на имуществото.
/в този смисъл решение № 172 от 13.11.2020г. постановено по реда на чл.290 ГПК по
гр.д.№ № 2993/2019г., ІІІ Г. О. на ВКС/. От друга страна САС констатира, че
жалбоподателят-ищец изпитвал и значителни негативни емоционални преживявания във
връзка с притесненията му да не загуби работата си, както и за отражението на факта на
воденото срещу него производство по отнемане на имуществото върху професионалното му
развитие в системата на МВР, отношението на колегите, приятелите и въобще върху цялата
му социална репутация. Изпитвал притеснения за отражението на производството върху
здравословното състояние на родителите си. Предвид естеството на воденото срещу него
производство /по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност/, ищецът е
изпитвал значителен психологически и емоционален дискомфорт, свързан с
компроментирането му като личност в социалното му обкръжение, злепоставяне и уронване
на доброто му име в професионалната сфера и в обществото като цяло, които водят до
засягане на самооценката и достойнството му. Към момента на образуване на
производството ищецът е бил в началото на професионалната си кариера в структурата на
МВР /три години след постъпването си на работа/, при което и с оглед младата му възраст,
съвсем естествено същият преживял и сериозни притеснения за бъдещото си професионално
утвърждаване и евентуално кариерно израстване, както и за авторитета си в тази система.
Предвид професията на ищеца, която е свързана със завишени изисквания за
почтеност и спазване на законите, преживеният от него психически стрес от
вероятността за загуба на професионалната му репутация и доброто му име в
професионалната среда, несъмнено е с повишен интензитет.
Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е
отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план,
авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати, адвокати,
военни, митнически служители и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за
почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на
лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно
негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за
случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на
10
тяхната професионална реализация. В посочения смисъл е константната съдебна практика
на ВКС, опредметена в решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г.о.,
решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., IV г.о., решение № 283/14.11.2014 г. по
гр. д. № 1609/2014 г., IV г.о., и др.
Същевременно обаче САС отчита факта, че като служител на МВР, той най-вероятно е
подготвен и подложен на перманентен психически стрес, свързан с изпълнение на обичайните му
служебни функции, с които би следвало да е свикнал респ. да разполага с достатъчно голям
капацитет за по-висок праг на психическо натоварване - част от изискуемия профил на всеки
служител. Тук следва да се посочи, че спрямо ищеца не е имало повдигнати обвинения, а
само спрямо майка му и то за използване на две фалшиви банкноти от по 50 лв. в
аптека – престъпление по чл.244 НК.
След анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, въззивният съд намира, че сумата от 15 000 лв. е справедливото в случая
обезщетение за твърдените и доказани неимуществени вреди. При преценка на размера
съдът съобрази възрастта на ищеца - на 33г. при започване на производството;
продължителността на периода от три години и половина, през който е търпял негативни
изживявания, свързани от една страна с притеснение от конфискация на имуществото, което
за всеки човек е еманация на целия му съзнателен живот и в най-голяма степен засяга
правото на труд и правото на частна собственост, основни компоненти на свободата на
личността, а от друга страна - изключителна неприятна и тежка дейност по събиране на
доказателства, установяващи приходи и разходи за 25-годишен период, доколкото, както се
знае, за разлика от наказателното производство, /в което действа презумпцията за невинност
и доказателствената тежест е за прокуратурата/, в производството по ЗОДИППД(отм.)
установяването законността на придобитото имущество е в доказателствена тежест на
проверяваното лице; търпените през почти целия период, а именно за 3 години и 5 месеца
обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото притежавано от ищеца и
семейството му имущество, което неминуемо се отразило тежко на начина им на живот,
свързан с ограничения и лишения; установените от свидетелските показания сериозни
притеснения и тревожност за бъдещето, най-вече за родителите му и авторитета, който имат
в ***, най-вече поради факта, че работи към полицията, а баща му дълго време е работил
към военните и го познават като честен и способен човек; установената сериозна промяна в
емоционален и личностен план в следствие от воденото производство - изолация от близки и
познати, дрязги в семейството. Следва да се посочи, че са били проведени общо седем о.с.з.,
в рамките на които ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в стрес, страх от отнемане на
имуществото, загуба на обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на
защитата, пътуване до София и обратно.
Ето защо настоящият състав приема, че жалбата на Комисията, не следва да бъде
уважена, като се съобразява с наложилото се в практиката по тези дела определяне на по-
високи от обичайно присъжданите по ЗОДОВ обезщетения, именно заради спецификата на
производството, при което обичайно веднага се налагат обезпечения, което означава
11
финансови затруднения за цялото семейство, както и многобройните усилия, които се
полагат с оглед разпределянето на доказателствената тежест.
От друга страна съдът правилно е приел като недоказано пълно и главно, че е налице
влошаване на слуха в резултат на преживения стрес. Както вещото лице е посочило пред съда,
заболяването на ищеца датира преди завеждането на делото, още от детска възраст той има
проблеми с ушите, като евентуален стрес не може да бъде решаваща причина за слуховата
загуба, а констатираното при прегледа състояние на ищеца е в рамките на нормалния ход на
заболяването му.
С оглед гореизложеното обезщетението следва да се определи в размер на общо
15 000 лв. Съгласно съдебната практика (т. 4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.)
обезщетението посочено по-горе се дължи с мораторна лихва, считано от датата на влизане в
сила на определението за прекратяване - в случая от 29.10.2015г.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния
резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на
иска, а по отношение на размера на обезщетението намира, че същият следва да бъде
увеличен до 15 000 лв. т.е. решението следва да бъде частично отменено в неговата
отхвърлителна част за разликата над 8000 лв. до 15 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 30 000 лв., като жалбата на ищеца е частично основателна, а
тази на ответника е неоснователна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на
жалбоподателя-ищец направените разноски за явяване пред настоящата инстанция. На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски в
размер на 1005 лв. съгласно списък на л.40. От тях дължими са само 505 лв. с оглед
уважената част от иска.
Следва да бъдат преизчислени разноските, присъдени пред първа инстанция и
по-конкретно :
Ищецът е направил общо 2810 лв. разноски. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира за
неоснователно, тъй като същото съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото - по делото са проведени четири съдебни заседания, в които са събрани
гласни, писмени доказателства и експертно заключение, поради което заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. При това
положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
1405 лв. вместо посочените 758,70 лв. съобразно уважената част от иска.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от № 260081 от 05.11.2020г. постановено по гр. д № 366/
2019г. по описа на СОС, ГО, 8 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията с
правно основание чл.2а ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над 8000 лв. до
15 000 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, ЕИК *********, гр. София, пл. „Св. Неделя” № 6, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. С. К., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***” № 9, вх. А, ет. 2,
ап. 4, разликата над 8000 лв. /осем хиляди лева/ до 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/
или допълнително още 7000 лв./седем хиляди лева/ представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода от 30.05.2012 г. до 29.10.2015 г., за
притеснение, стрес, напрежение, унижение, чувство за несправедливост, уронване на
престижа, влошаване стандарта на живот и социалните контакти, следствие на образувано
обезпечително производство по гр. д. № 426/2012 г. на СОС и образуваното исково
производство по гр. д. № 177/2013 г. по описа на СОС за отнемане на имущество, придобито
от престъпна дейност, прекратено поради отказ от иска, с влязло в сила на 29.10.2015г.
определение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2015г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 505 лв./петстотин и пет лева/ направени
разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 1405 лв. /хиляда четиристотин и пет
лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13