№ 296
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000130 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „ХУН-ЕКС“ ООД със седалище гр. Будапеща, Република Унгария,
БУЛСТАТ № *********, място на дейност в Република България: гр. Варна,
район Приморски, к. к. „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“, представлявано от
управителя П.Л.Ф., срещу решение № 538/13.12.2023г., постановено по т. д. №
83/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да
заплати на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Приморски, к.к. „Златни пясъци“,
представлявано от изпълнителния директор К.О.К., сумата 25 100лв. /двадесет
и пет хиляди и сто лева/, представляваща частична главница от задължение с
общ размер 57 767.33 лв., състояща се от неплатени задължение от 11 242.33
лв. с падеж 30.07.2020 г., задължение от 10 878.23 лв. с падеж 30.01.2021 г. и
задължение от 2 979.44 лв.- част от неплатено задължение от 11 102.40 лв. с
падеж 30.07.2021 г., на основание уговореното в Договор за продажба на хотел
„Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез публично
оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998г. с Министъра на търговията и
1
туризма, както и сумата 5 593.56 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и три
лева и 56 стотинки/, представляваща лихва за забава на изпълнението от деня
на падежа на всяко претендирано плащане до датата на предявяване на иска –
10.02.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 25 100
лв., считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2023 г. до окончателното
плащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл.
22 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради
постановяването му въз основа на грешни фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд и противоречащо на установена съдебна практика
по сходен казус, формирана с решение от 25.11.2009г. по т. д. № 466/2009г. по
описа на ВнАпС. Конкретно се сочи неправилност на извода по
правоизключващото възражение на въззивника- ответник в
първоинстанционното производство, относно нищожност, след 14.04.2000г.,
на клаузите на клаузите на чл. 13 и чл. 30.1 от договор от 03.04.1998г., сключен
между Министъра на търговията и туризма, в качеството му на приватизиращ
орган по чл. 3, ал. 3 от ЗППДОП (отм.), и „Хун-Екс“ ООД, в качеството му на
купувач, по съображения, че от тази дата ищецът черти права от „Златни“ АД,
„С енд Н Туристик АГ“ АД и „Агрима“ АД, а не от Министъра на търговията
и туризма в качеството му на орган по чл. 3, ал. 3 от ЗППДОбП /отм./. Според
въззивника, освен възражението за нищожност на клаузата, с което е
уговорено задължение в полза на трето лице, преди всичко процесуалният
представител на „ХУН-ЕКС“ ООД е възразил за пълно неизпълнение на
задълженията от страна на ищеца в качеството му на трето лице, за които е
договорено плащане в полза на „Златни пясъци“ АД, описани като девет
отделни дейности в чл. 13 от приватизационния договор, а именно:
поддържане на общата инфраструктура; поддържане на плажната ивица; обща
реклама на курортния комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност;
паркоподдържане; сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на
съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна
телевизия и магистрални трасета/.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима.
2
Направените във въззивната жалба доказателствени искания за
допускане и събиране на доказателства във въззивното производство, а
именно: задължаване на ищеца и на трети лица да съставят и представят
извадки от баланси справки- удостоверения и да посочат в писмен вид спорни
факти, както и за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която да
даде отговори относно заведени в баланса на „Златни пясъци“ АД активи, са
отхвърлени от съдебния състав с определение от подготвително заседание,
проведено на 26.03.2024г.
Въззиваемото дружество „Златни пясъци“ АД, представлявано в
процеса от адв. П. В. от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно
изложени доводи и съображения. Страната твърди правилност и обоснованост
на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, свързани с
реалното изпълнение на отделните дейности за поддържане на общата
туристическа инфраструктура и за тяхното естество на територията на к.к.
„Златни пясъци“, извършвани от „Златни пясъци АД, в това число относно
поддържане и ползване на каналната кабелна мрежа, осъществяване на обща
охрана на територията на курортния комплекс и дейностите, възложени на
„Паркстрой- Златни пясъци“ ООД. В отговора е предоставено на преценката
на съда събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, за
установяване на посочените обстоятелства, за които страната носи
доказателствена тежест, но са отказани от първоинстанционния съд. След
уточнение на искането, същото е уважено с определение от открито съдебно
заседание на 08.05.2024г., като е допуснато събирането на гласни
доказателства за спорните релевантни обстоятелства, чрез разпит на двама
свидетели, посочени от ищеца, и един свидетел, воден от ответното
дружество.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо
ЗЗД, предявени от „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД – гр. Варна срещу „ХУН-ЕКС“
ООД със седалище гр. Будапеща, Република Унгария, за присъждане на сумата
25 100 лв., претендирана като общ сбор на дължими незаплатени периодични
парични задължения на ответника към ищеца, произтичащи от чл. 30 от
3
Договор от 03.04.1998 г. за продажба на хотел „Тинтява“, обособена част от
„Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез публично оповестен конкурс, сключен
между ответното дружество и Министъра на търговията и туризма, действал
като орган по чл. 3, ал. 3 от ЗППДОП (отм.).
Ищецът твърди, че по силата на посочения договор ответникът е
придобил правото на собственост върху хотел „Тинтява“, находящ се на
територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, и към момента е собственик
на хотела. В чл. 30 от приватизационния договор купувачът се е задължил да
заплаща на „Златни пясъци“ АД, за всяка година, следваща продажбата,
сумата 13 500 щатски долара, в левовата й равностойност, за извършване на
дейностите по чл. 13 от същия договор. Плащането се дължи на равни части,
всяка в левова равностойност на 6 750 щ. д., на два падежа през годината,
които са 30 януари и 30 юли. Задължението по чл. 13 от договора е поето от
продавача и има за предмет поддържане на общата туристическа
инфраструктура в курортния комплекс, поддържане на общи части и
извършване на дейности, които касаят съществуването, ползването и
дейността на всички лица в курортния комплекс като цяло. Излага се, че „Хун
Екс“ ООД не е изпълнило задължението си да плати уговорената в договора
сума в размер на левовата равностойност на 13 500 щ. д. годишно за 2020 г.,
2021 г. и 2022 г., като към датата на предявяване на иска дължи общо сумата
57 767.33 лв.
Общият размер на претендираните за присъждане парични задължения,
възлизащ на сумата 25 100 лв., е формиран от следните вземания: 1./ сумата
11 242.33 лв.- втора вноска за 2020г. с падеж 30.07.2020г., представляващо
левова равностойност на 6750 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ за
щатския долар в деня на падежа; 2./ сумата 10 878.23 лв. (след поправка на
техническа грешка)– първа вноска за 2021г. с падеж 30.01.2021г.,
представляващо левова равностойност на 6750 щ. д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар на 01.02.2021г., първи работен ден след деня на
падежа; 3./ сумата 2 979.44 лв., представляваща част от неплатено задължение
от 11 102.40 лв.- втора вноска за 2021г. с падеж 30.07.2021г., изчислена като
левова равностойност на 6 750 щ.д. по централния курс на БНБ за щатския
долар в деня на падежа. Предявени са и акцесорни искове с правно основание
чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 5 593.56 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от деня на
4
падежа на всяко претендирано парично задължение до завеждане на иска, и
законна лихва за забава върху главницата от 25 100лв., считано от датата на
завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението.
От заявените в исковата молба като дължими, незаплатени парични
вземания по процесното правоотношение не са предявени искове за
присъждане на следните суми: 1./ за горницата над сумата 2 979.44 лв.,
представляваща останалата ( непредявена) част от парично задължение от
11 102.40 лв.- втора вноска за 2021г. с падеж 30.07.2021г., 2./ за сумата
11 833.84 лв.- първа вноска за 2022г. с падеж 30.01.2022г., представляващо
левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния курс на БНБ за
щатския долар на 31.01.2022 г., първи работен ден след деня на падежа, и 3./ за
сумата 12 663.68 лв.- втора вноска за 2022г. с падеж 30.07.2022г.,
представляваща левова равностойност на 6 750 щ.д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар на 01.08.2022 г., първи работен ден след деня на
падежа.
Ответникът е подал своевременно отговор, в който заявява становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва, че е поел задължението всяка
година след сключването на приватизационния договор да заплаща на
ответника сумата 13 500 щатски долара за поддържане на общата
инфраструктура в курортния комплекс, в т.ч. нормално водоснабдяване и ел.
захранване; поддържане на плажната ивица; обща реклама на курортния
комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност; паркоподдържане;
сметоизвозване; екологични мероприятия; поддържане на съоръжения,
обслужващи общата телекомуникационна мрежа, както и че размерът на
дължимите суми не е променян. Ответникът възразява за нищожност на
клаузата на чл. 30.1 от договора от 30.04.1998 г. след 14.04.2000 г., поради
„отпаднало основание“, което възражение според него подлежи на
квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, по съображения, че „Златни
пясъци“ АД като трето лице вече черпи правата си от „Златни“ АД, „C&N
Touristic“ АД и „Агрима“ АД, а не от Министъра на търговията и туризма в
качеството на приватизиращ орган по чл. 3, ал. 3 ЗППДОП /отм./, който е поел
задължение към купувача за поддържане на общата инфраструктура. Искът се
оспорва и по съображения за неизпълнение на поетите задължения от
Министъра на търговията и туризма, действал като орган по чл. 3, ал. 3 от
5
ЗППДОП (отм.), осъществими чрез ищеца.
Решението на ОС–гр. Варна, с което осъдителните искове са изцяло
уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК.
При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК за извършване на
вменената от процесуалния закон служебна проверка за допустимост на
обжалваното решение, въззивният състав констатира, че част от направената
от съда правна квалификация на главните осъдителни искове- чл. 79, ал.1,
предл. първо във вр. чл. 22 ЗЗД, е неправилна в частта на препращането към
чл. 22 ЗЗД, и противоречи на практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК.
С решение № 166 от 22.12.2009г. по търг. дело № 346/2009г. по описа на
ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е даден отговор на въпроса
дали органът по чл. 3 от ЗППДОП/отм./ представлява дружеството, чиято
обособена част е предмет на приватизационна продажба, или то е трето лице
за сделката, в чиято полза тя е била сключена, и оттам, може ли такъв
търговец да претендира пряко въз основа на нея изпълнение от купувача на
задълженията му /извън плащането на покупната цена/ или това може да става
само въз основа на съответните анекси към договора, подписвани по между
им. Касационната инстанция приема, че в приватизационната процедура по
ЗППДОП /отм./ за продажба на обособена част от курортния комплекс,
министърът на търговията и туризма, действащ като орган по чл. 3 от този
закон, представлява ищцовото дружество, чиито обособени части са предмет
на договора за продажба. Прието е, че приватизираното чрез продажба на
негови обособени части акционерно дружество, не се явява трето за
приватизационната сделка лице, а напротив, то пряко се е задължило спрямо
купувача по отношение текущото поддържане на общата инфраструктура на
курортния комплекс.
Разрешението, дадено от касационната инстанция, е изцяло приложимо
по настоящия казус. Нормите на чл. 13 и чл. 30 от процесния договор от
03.04.1998г. регламентират задължение на „Златни пясъци“ АД за поддържане
на общата инфраструктура, поддържане на плажната ивица, обща реклама на
курортния комплекс, обща охрана и противопожарна безопасност,
6
паркоподдържане, сметоизвозване, екологични мероприятия, поддържане на
съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа, срещу поето от
купувача по договора– дружеството въззивник насрещното задължение да
заплаща всяка година определена по размер при сключване на договора сума -
левова равностойност на 13 500 щатски долара.
Частично неточната правна квалификация в случая не е довела до
недопустимост на съдебния акт, доколкото съдът се е произнесъл съобразно
заявеното фактическо основание и направеното искане, и диспозитивното
начало не е нарушено.
Също, с оглед изпълнение на правомощията по чл. 269 ГПК за
извършване на служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, в
определението от подготвително заседание, проведено на 26.03.2024г.,
въззивният състав е обявил на страните, че е констатирано противоречие
между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на иска в частта
относно искането на обявяването на сбора от предявените за присъждане
парични задължения, съставляващи части от периодични плащания за 2020г. и
2021г., платими разсрочено, на две вноски, за частичен иск от главница в
размер на 57 767.33 лв., включваща и двете разсрочени вноски на
периодичното парично задължение за 2022г. Посочено е, че при периодичните
вземания, каквито са процесните плащания, предвидени в чл. 30.1 от договор
от 03.04.1998г., сключен между въззивника и Министъра на търговията и
туризма, срокът е индивидуализиращ белег на спорното право, защото без
срок не може да бъдат определени границите на търсената защита. Не е
случайно, че без настъпване на срок липсва изискуемост, както и че при
зачитане на силата на пресъдено нещо относно претенция, основана на
определен юридически факт, има значение не само дали той е взет предвид, но
и в какви темпорални граници. Напълно възможно е да се водят два отделни
процеса за едно и също периодично вземане от гледна точка на общия
правопораждащ юридически факт, но за различен период, от което следва, че
периодът добавя ново основание. Ето защо в случая, при обявяване, че е
предявен частичен иск, е недопустимо индивидуализацията на непредявената
част да обхваща периодични плащания, дължими за период, по отношение на
който не е предявен осъдителен иск за заплащането на части от периодичното
задължение, възникващо всяка календарна година, дължимо разсрочено, на
две вноски с падежи – 30 януари и 30 юли за съответната година, за която се
7
дължи. Поначало, заявеното от ищеца фактическо основание не предполага
петитум с указание за предявяване на частичен иск спрямо сбора от
предявените за присъждане парични вземания в размер на сумата 25 100лв.,
въз основа на който сбор се определя цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6
ГПК, тъй като предявяването на част от неплатено задължение от 11 102.40
лв. с падеж 30.07.2021г. (втора вноска за 2021г.) до размер на сумата
2 979.44лв. е изрично указано по- нататък в петитума, респ. в диспозитива на
обжалваното решението, при детайлно описание на присъдените суми,
предмет на главния иск по чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 22 от ЗЗД.
По осъщественото от въззивния съд обявяване на констатирани
обстоятелства, които ще се съобразяват при извършване на задължителната
проверка за допустимост на обжалвания съдебен акт с въззивното решение,
процесуалните представители на страните не са изразили становище.
Въз основа на обявените на страните съображения и мотиви, въззивният
съд намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили в
частта, в която сумата 25 100лв. /двадесет и пет хиляди и сто лева/ е посочена
като частична главница от задължение с общ размер 57 767.33 лв.
В останалата част решението е допустимо- налице са всички предвидени
от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от
правилна съвкупната преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени доказателства и заключение на съдебно- счетоводна
експертиза, изготвено от вещо лице М. М.. Въззивникът „Хун-Екс“ ООД е
страна (купувач) по Договор за продажба на хотел „Тинтява“, обособена част
от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез публично оповестен конкурс, сключен
на 03.04.1998 год. с Министърът на търговията и туризма, действащ като
орган по чл. 3, ал. 3 от ЗППДОП (отм.). По силата на договора, считано от
сключването му и до момента, ответното дружество е собственик на хотел
„Тинтява“ с актуално наименование „Паркхотел „Тинтява“, находящ се на
територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна. В чл. 30 от приватизационния
договор купувачът се е задължил да заплаща на „Златни пясъци“ АД, за всяка
година, следваща продажбата, точно определена парична сума- 13 500 щатски
долара, в левовата й равностойност, за извършване на дейностите по чл. 13 от
8
същия договор: поддържане на общата инфраструктура; поддържане на
плажната ивица; обща реклама на курортния комплекс; обща охрана и
противопожарна безопасност; паркоподдържане; сметоизвозване; екологични
мероприятия; поддържане на съоръжения, обслужващи общата
телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна телевизия и магистрални трасета/.
Плащането се дължи на равни части, всяка в левова равностойност на 6 750 щ.
д., на два падежа през годината, които са 30 януари и 30 юли.
Не е спорно, че ответникът не е погасил, чрез плащане или по друг
начин, процесните парични задължения.
Въззивният състав не намира основание да направи други, различни
изводи от ВОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202
ГПК на назначената от първоинстанционния съд съдебно– счетоводна
експертиза- тя е възложена на вещото лице, което разполага с необходимите
специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято
компетентност не е оспорена, а изводите са ясно и непротиворечиво
обосновани. От заключението се установява, че „Златни пясъци“ АД, както и
свързано с него дружество- „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, са извършвали
разходи за процесните 2020г. и 2021г. при изпълнение на дейностите по
предмета на договора, свързани с общата инфраструктура в курортния
комплекс. За 2020г. сумата, разходвана само от „Златни пясъци“ АД, е
674 514,83 лв., за 2021г.– 724 456.01 лв. Разходите, направени от „Паркстрой –
Златни пясъци“ ООД, които са отделно от посочените суми, също се отнасят за
поддръжка на общите части на комплекса.
В тази инстанция са допуснати гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.Г.А. и В.Ф. И., водени от въззиваемото дружество, и И.П.А.,
посочен от въззивника. Свидетелите са разпитвани за обстоятелства във
връзка с реалното изпълнение на отделните дейности за поддържане на
общата туристическа инфраструктура и за тяхното естество на територията на
к.к. „Златни пясъци“, извършвани от „Златни пясъци АД.
Обстоятелства, които да са свързани с възможност за заинтересованост
от изхода на спора по делото на свидетеля И., (служител в охранителната
фирма „Голдън Секюрити“ ЕООД), не се установяват. Свидетелката А. е на
трудов договор със свързано с ищеца дружество- „Паркстрой – Златни
пясъци“ ООД, ЕИК: *********, и заема длъжността- ръководител
9
озеленяване. И. А. е съсобственик и управител на търговското дружество
„Норма“ ООД, ЕИК *********, притежаващо хотел „Ерма“, находящ се в к.к.
„Златни пясъци“, като между него и „Златни пясъци“ АД има висящ съдебен
спор с аналогичен предмет по в.т.д. № 118/2024г. по описа на ВнАпС, ТО-
парични задължения по договор за поддържка на общата туристическа
инфраструктура на комплекса. Посочените обстоятелства налагат да се отчете
евентуалната заинтересованост от изхода на спора на свидетелите А. и А.,
свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172
ГПК.
Доколкото не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на
логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и
останалите събрани доказателства, в това число от приетото от първата
инстанция заключение на съдебно- счетоводна експертиза, няма основание
тези показанията да не се кредитират. Въпреки че показанията на свидетеля А.
явно са депозирани в услуга на тезата на въззивника, те не отричат, а
потвърждават истинността на показанията на останалите двама свидетели, тъй
като свидетелят не твърди неизпълнение на дейностите по озеленяване и
охрана в комплекса, а изразява недоволството си от обем на изпълнение
(недостатъчно изпълнение) по неговото правоотношение с ищеца. Пълно
неизпълнение свидетелят твърди само по отношение на незастроените,
прилежащи към неговия имот, площи, които не съставляват терени от общата
туристическа инфраструктура, а са част от притежавания от „Норма“ ООД
недвижим имот, които ищецът няма задължение да поддържа по процесното
правоотношение. Запитан за впечатленията си от поддръжката на общите
части в комплекса, свидетелят заявява пред съда, че няма впечатления поради
ангажираност с управлението на своя хотел.
Въз основа на показанията, преценени по посочения в предходния абзац
начин, и във връзка с останалите събрани доказателства, съдът приема за
установени обстоятелствата, за които са допуснати свидетели на въззиваемото
дружество- реалното изпълнение на дейности, възложени на свързаното
дружество „Паркстрой- Златни пясъци“ ООД, изразяващи се в поддръжка на
тревните площи, храстови и цветни насаждения (косене, засаждане, поливане,
рязане на живи плетове), резитба на дървета, алейно осветление, пътна
настилка- тротоари, маркировка, пътни знаци, и за осъществяване на обща
охрана на територията на курортен комплекс „Златни пясъци“ от 11 години,
10
въз основа на договор с „Голдън Секюрити“ ЕООД, разполагащо с
мониторинг център за видеонаблюдение на три нива (крайбрежна алея, второ
ниво и трето ниво), действащо в тясно сътрудничество с V РУ на МВР
(„Златни пясъци“). Установява се също, че на територията на комплекса има
изградена обща канална мрежа, която се ползва от отделните оператори на
мрежи и обслужва комплекса като цяло.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства,
обсъдени по- горе в мотивите, съдебният състав намира следното по предмета
на спора:
Нормите на чл. 13 и чл. 30 от процесния договор от 03.04.1998г.
регламентират задължението на „Златни пясъци“ АД за поддържане на общата
инфраструктура, поддържане на плажната ивица, обща реклама на курортен
комплекс „Златни пясъци“, обща охрана и противопожарна безопасност,
паркоподдържане, сметоизвозване, екологични мероприятия, поддържане на
съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа срещу
насрещното задължение на купувача по договора – дружеството въззивник
„Хун-Екс“ ООД да заплаща всяка година определена по размер при сключване
на договора сума- левова равностойност на 13 500 щатски долара.
Дейностите по поддържане на общата инфраструктура не са
изчерпателно изброени в процесния договор и не е задължително всички да
бъдат осъществявани едновременно, стига да бъде постигнат крайният
резултат– състоянието на курортния комплекс като цяло да дава възможност
за създаване на конкурентноспособен туристически продукт.
Възнаграждението за възложените дейности, по арг. от нормата на чл. 30.2 от
договора, е определено на база разгърната застроена площ на хотела, звездна
категория, или брой легла в обектите, доколкото промяната на тези критерии е
единственото предвидено от страните основание за промяна на договорения
размер.
По въпроса за дължимото изпълнение по договор за поддържане на
общата инфраструктура на курортен комплекс с обособена територия,
сключен между дружеството – собственик на комплекса и собственика на
един или повече обекти на неговата територия и за значението на състоянието
на инфраструктурата около конкретния обект на възложителя по такъв
договор при преценка на значителността на изпълнението с оглед интереса на
11
кредитора при спор за изпълнението, е постановено решение № 234/16 от
20.02.2017г. по търг. дело № 53602/2015г., І г.о., по реда на чл.290 от ГПК. В
него е прието, че поради спецификата на извършената приватизация общата
инфраструктура в к. к. “Златни пясъци“ е собственост на „Златни пясъци“ АД
/след това – на негови дъщерни дружества/, а отделните хотели и други
туристически обекти, с прилежащите им терени, са собственост на други
лица. Това е наложило и сключването на договори за поддръжка на общата
инфраструктура и обществения ред. С тях „Златни пясъци“ АД е поело
задължение към собствениците на отделни обекти на територията на
комплекса, лично или чрез свои дъщерни дружества, да поддържа срещу
заплащане общата инфраструктура, която включва: ВиК мрежи, отводнителна
система, паркови и други зелени площи, плажна ивица, външно ел.
захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи, тротоари. Поети са
задължения за извършване на охрана и опазване на обществения ред,
противопожарна безопасност, екологични и хигиенно-санитарни мероприятия
в общата част на комплекса. Това са дейности, които в другите селищни
образования са задължение на общината, в качеството и на собственик на
общинската инфраструктура, както и поради вмененото й от закона
задължение да опазва обществения ред на своята територия.
Основното възражение на ответника в процеса е за „последваща“
нищожност на договора поради отпадане на основанието за сключването му,
тъй като общата инфраструктура на к.к. „Златни пясъци“ не е част от активите
на “Златни пясъци“ АД. Твърди се, че на 14.04.2000 г. е сключен договор
между Министъра на икономиката на РБ, по силата на който три търговеца -
„Златни“ АД, C&N Touristic AG и „Агрима“ АД, придобиват акции от
капитала на „Златни пясъци“ АД, а в чл. 9.11 от договора е посочено, че трите
дружества са и мажоритарни собственици на акциите и на „Златни пясъци –
Сервиз“ АД, като в последния е апортирана общата туристическа
инфраструктура на к.к. „Златни пясъци“.
Преди всичко следва да се посочи, че ответникът неправилно
квалифицира възражението си като такова по чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗЗД, тъй като
нормата на чл. 26 ЗЗД регламентира различни хипотези на изначална
нищожността на договорите, която се преценява към момента на сключването
му, т. е. порокът „нищожност“ по смисъла на чл. 26 ЗЗД не може да е резултат
на новонастъпили обстоятелства след сключване на договора, освен ако нов
12
закон изрично не прогласява вече сключени договори за недействителни,
което би му придало обратно действие.
Тъй като съображенията на възразилия ответник „Хун- Екс“ ООД са в
смисъл, че „Златни пясъци“ АД, като трето лице за процесното
правоотношение, черпи правата си от чл. 30.1 от договор с Министъра на
икономиката на РБ, а задължението на продавача е отпаднало на 14.04.2000г., с
прехвърляне на част от притежаваните от държавата акции, възражението
следва да се квалифицира като такова за преустановяване на договорната
връзка, свързана с поддръжката на общата инфраструктура на к.к. „Златни
пясъци“, респ. прекратяване на правата/задълженията на страните по право
поради новонастъпили обстоятелства- промяна на собствеността по
отношение на поддържаната вещ.
Възражението е неоснователно, тъй като „Златни пясъци“ АД не е трето
лице, а страна по процесното правоотношение, за съществуването на което е
без значение собствеността по отношение на поддържаната територия, както и
обстоятелството, че държавата вече не е мажоритарен собственик на акциите
на „Златни пясъци“ АД, особено след като изпълнителят изрично е натоварен
от дружествата, закупили 76 % от акциите от държавата, в това число, от
дружеството, в което е апортирана общата туристическа инфраструктура, да
продължава да изпълнява задълженията си за поддръжка на общата
инфраструктура на к.к. „Златни пясъци“ към купувачите на обекти по
приватизационните договори.
Страните са обвързани от валидно възникнало и действащо
правоотношение, комплексно по своя характер, което включва два типа
задължения. От една страна това са задължения, насочени към постигане на
определен резултат– почистване и поддръжка на техническата
инфраструктура. От друга страна, в този тип договори се съдържат
задължения, които не са резултатни. Доколкото обаче и двата типа задължения
са насочени към постигане на една обща цел– създаването на
конкурентноспособен туристически продукт по смисъла на § 1, т. 66 от ДР на
Закона за туризма, то като цяло този договор разкрива близост с договора за
изработка, затова към него следва да се прилагат съответно правилата на
договора за изработка, в частност- чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД (в този
смисъл отново решение № 234/16 от 20.02.2017г. по търг. дело № 53602/2015г.,
13
І г.о.).
Съгласно § 1, т. 96 от ДР на Закона за туризма „Туристическа
инфраструктура на национален курорт" са курортните паркове, градини и
други озеленени площи за широко обществено ползване (улици, алеи и
обществени паркинги, пешеходни алеи и площи, велосипедни алеи и други),
улично осветление, указателни табели, елементи на градския дизайн и
реклама (спирки, навеси, външна реклама, указателни табели и други),
автогари, както и други благоустройствени обекти, мрежи и съоръжения,
собственост на държавата, общините и на юридически или физически лица,
предназначени за обслужване на или за общо ползване от посетителите на
националните курорти.
Конкретни твърдения, че общата инфраструктура и обществения ред в
к.к. Златни пясъци не са поддържани в добро състояние, както и че това
неизпълнение е рефлектирало негативно върху осъществяваната от „Хун- Екс“
ООД търговска дейност, не е направено в отговора на исковата молба. В него
ответното дружество заявява, че е заплатило всички дължими суми за ел.
енергия и водоснабдяване на хотела съответно на „Електроразпределение
Златни пясъци“ АД и на „ВиК – Златни пясъци“ ООД, както и дължимите към
Община Варна данъци – ТБО към МТД, за притежавания от дружеството
недвижим имот в курортния комплекс, и няма задължения за ток, вода и
сметоизвозване. Твърди се и липса на необходимост от изпълнението на някои
от договорените дейности- напр. обща реклама, (за която се сочи, но е
доказано, че има възложени дейности на трети лица по търговски договори), и
охрана и противопожарна безопасност, които дейности се изпълняват от V-то
РУ на МВР и Районна служба „Противопожарна безопасност“, както и че
плажната ивица и общата телекомуникационна мрежа, се поддържат от трети,
несвързани с ищеца дружества.
Обстоятелствата, че ответникът като потребител заплаща
изразходваната в неговия обект на потребление ел. енергия и вода на
лицензираните оператори и плаща данъци към Община Варна няма
отношение към дължимостта на процесните вземания, чиято цел е да се
покрие някаква част от направените от ищеца разходи и да се възмездят
извършените лично от него дейности във връзка и по повод поддръжката на
общата туристическа инфраструктура на к.к. Златни пясъци“. Експлоатацията
14
на електроразпределителните мрежи и самото разпределение на
електрическата енергия, дейностите по снабдяване с вода, отводнителни
услуги, пречистване, сметоизвозване и др. се извършват от съответните
лицензирани електро и ВиК оператори и фирми, на които е възложено от
общината сметоизвозване, но дейностите, предмет на правоотношението
между страните, са извън тези, регламентирани от специалните закони- Закон
за енергетиката, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги, ЗМВР и др. При осъществяване на тези дейности ищецът не действа
като „енергийно предприятие“ или ВиК оператор, или като лицензирана
охранителна фирма, а като краен потребител, който прави разходи, ползващи
всички фактически потребители- собственици на туристически обекти в
курортния комплекс.
Дейностите по охрана, противопожарна безопасност и сметопочистване
не се изпълняват от ищеца самостоятелно, а в тясно взаимодействие със
съответните държавни структури- V РУ на МВР и Районна служба
„Противопожарна безопасност“, Община Варна, но след като те са в обхвата
на предмета на договора, то преценката на страните за необходимостта да се
изпълняват и от приватизираното търговско дружество- ищец, няма основание
да бъде ревизирана по повод на иск за заплащане на възнаграждение за минал
период. Освен това, спецификите на курортния комплекс като териториално
обособена и инфраструктурно обединена съвкупност от туристически обекти,
средства и съоръжения, формиращи комплексен туристически продукт от
основни и допълнителни услуги за настаняване, хранене, лечение, транспорт,
спорт и развлечение, с огромен брой на пребиваващи на едно място хора,
които нямат постоянно местожителство в района, оправдават едновременното
изпълнение на тези дейности, по възлагане от собствениците на отделни
обекти, и от друго лице, съвместно с пряко натоварените от държавата органи
и структури.
След като по делото се установява, че ищецът, лично и/или чрез
свързаните с него търговски дружества или по възлагане на лицензирани
фирми, както и със съдействието на специализирани държавни органи, е
изпълнявал през процесния период необходимите дейности за постигане целта
на договора, и липсват възражения, че конкретно, допуснато от ищеца неточно
изпълнение в количествено или качествено отношение на задълженията за
поддръжка на общата туристическа инфраструктура в к.к. „Златни пясъци“ е
15
довело до негативни отзиви на туристите- гости на хотел „Тинтява“, то
уговореното възнаграждение е дължимо и няма основание за неговото
намаляване.
Несъмнено, от датата на сключване на договора– 03.04.1998г. до
процесния период- 2020г. и 2021г., има настъпили множество промени в обема
на общата инфраструктура на курортния комплекс, в броя на обектите в него,
в състоянието на инфраструктурните обекти и много други, в субектите,
съответно поддържащи плажната ивица. Промените на територията на целия
комплекс, водещи до промяна на съответния за въззивника дял от легловата
база, РЗП или категории обекти, биха били основания за промяна в размер на
годишната вноска по силата на чл. 30, ал. 2 от договора, но такива
обстоятелства не са въведени в предмета на спора. Същевременно, въпреки
изброените промени, малко вероятно е те да предполагат изменение в посока
намаление на размера, а по- скоро би довело до извод за основание да бъде
увеличен, поради драстичните промени в икономическата конюнктура,
стандарта на живот и инфлацията в страна от 1998г., като се съобрази, че
въпреки уговорката за възнаграждение в левова равностойност на щатски
долари, ищецът заплаща многократно по- високи данъци, нормативно
определени цени за ел. енергия и ВиК услуги в национална валута и др., а
услугите към подизпълнители- по цени отново в лева, които са далеч над
нивата си от 1998г. Възможно е и други промени да дадат основание на
страните да договорят изменение в размера на възнаграждението за
поддръжка на общата инфраструктура, по общо съгласие, или при успешно
проведено исково производство по реда на чл. 365, т. 1 ГПК за
приспособяване на търговска сделка към нововъзникнали обстоятелства, с
решение, което ще има действие занапред. В най- добрия случай, отношенията
във връзка с поддръжката на общата туристическа инфраструктура в
курортните комплекси между собствениците на отделните туристически
обекти и субектът, натоварен с фактическото изпълнение на нормативно
предвидени дейности, се очаква да бъдат уредени с изменения на чл. 56 б,
Глава Четвърта „а“ от Закона за туризма и с предвидения за издаване с тази
норма подзаконов нормативен акт.
При липса на изменение размера на уговореното възнаграждение по
процесния договор за исковия период поради новонастъпили обстоятелства-
16
чрез законодателна промяна, по общо съгласие на страните или по съдебен
ред, дружеството- въззивник дължи заплащане на уговорените в чл. 30 от
договора, но неплатени на падежите годишни вноски за поддръжка на общата
туристическа инфраструктура на к.к. „Златни пясъци“ за 2020г. и 2021г., ведно
с мораторни и законни лихви.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд прави крайния правен извод,
че предявените осъдителни искове са доказани по основание и размер. Поради
съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции по съществото на
спора решението на ВОС следва да се потвърди в частта, в която е прието за
допустимо, с изписване на коригиран диспозитив от въззивния съд, в който да
отпадне частично неправилната правна квалификация на спора.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемия, с представяне на
списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна сумата 350лв., представляваща възнаграждение за защита
от юрисконсулт, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, в
размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII-ти състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 538/13.12.2023г., постановено по т. д. №
83/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която сборът от
присъдените полза на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, к.к. „Златни
пясъци“, представлявано от изпълнителния директор К.О.К., срещу „ХУН-
ЕКС“ ООД със седалище гр. Будапеща, Република Унгария, БУЛСТАТ №
*********, място на дейност в Република България: гр. Варна, район
Приморски, к. к. „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“, представлявано от
управителя П.Л.Ф., главни парични задължения в размер на сумата 25 1000 лв.
е обявен за частична главница от задължение с общ размер 57 767.33 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 538/13.12.2023г., постановено по т. д. №
83/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата част, с която
17
„ХУН-ЕКС“ ООД със седалище Република Унгария, гр. Будапеща,
регистрационен номер в Търговския регистър на Република Унгария 01-09-
362496, вписано в Република България, регистър Булстат с № *********,
място на дейност Република България, гр. Варна, район Приморски, курортен
комплекс „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“, представлявано от управляващ
П.Л.Ф., е осъдено да заплати на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, к.к. „Златни
пясъци“, представлявано от изпълнителния директор К.О.К., следните суми:
1./ сумата 25 100 лв., на основание чл. 30 от Договор за продажба на
хотел „Тинтява“, обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез
публично оповестен конкурс, сключен на 03.04.1998г. с Министъра на
търговията и туризма, от която: сумата 11 242.33 лв.- втора вноска за 2020г. с
падеж 30.07.2020г., представляваща левова равностойност на 6750 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ за щатския долар в деня на падежа;
сумата 10 878.23 лв.– първа вноска за 2021г. с падеж 30.01.2021г.,
представляваща левова равностойност на 6750 щ.д., изчислена по централния
курс на БНБ за щатския долар на 01.02.2021г.- първи работен ден след деня на
падежа; и сумата 2 979.44 лв., представляваща част от неплатено задължение
от 11 102.40 лв.- втора вноска за 2021г. с падеж 30.07.2021г., изчислена като
левова равностойност на 6 750 щ.д. по централния курс на БНБ за щатския
долар в деня на падежа, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД;
2./ сумата 5 593.56 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и 56
стотинки/, представляваща лихва за забава на изпълнението от деня на падежа
на всяко претендирано плащане до датата на предявяване на иска – 10.02.2023
г., на основание чл. 86 ЗЗД, и
3./ законната лихва за забава върху сумата 25 100 лв., съставляваща общ
размер на присъдените главни парични задължения, считано от датата на
предявяване на иска– 10.02.2023г. до окончателното погасяване на
задълженията, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ХУН-ЕКС“ ООД със седалище Република Унгария, гр.
Будапеща, регистрационен номер в Търговския регистър на Република
Унгария 01-09-362496, вписано в Република България, регистър Булстат с №
18
*********, място на дейност Република България, гр. Варна, район
Приморски, курортен комплекс „Златни пясъци“, хотел „Тинтява“,
представлявано от управителя П.Л.Ф., да заплати на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район
Приморски, к.к. „Златни пясъци“, представлявано от изпълнителния директор
К.О.К., сумата 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща
възнаграждение за юрисконсултска защита за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19