Решение по дело №443/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на § 4б, ал. 4, изр. последно от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл. 256 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-министър на правосъдието, подадена чрез упълномощения главен юрисконсулт Ю. Б., срещу Решение № 516/15.08.2023 г., постановено по адм. дело № 378/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е осъден заместник-министъра на правосъдието да предостави на л.св. Г. В. на основание чл. 34, ал. 1 от АПК и с оглед техническите възможности исканите от същия копия от документи, съдържащи се в преписките, поискани със заявление от 22.06.2022 година (№ М2009/24.06.2022 г. на ОЗ Плевен и рег. инд. № 94-Г-80/22 от 28.06.2022 г. на Министерство на правосъдието), във връзка с писмо с рег. № 94-Г-80/22/16.06.2022 година по описа на МП. Релевират се касационни основания – нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Иска се да се постанови решение, с което да се обезсили решението на Административен съд - Монтана като недопустимо, да се остави жалбата без разглеждане и да се прекрати делото, алтернативно да се отмени първоинстанционното решение като неправилно. В съдебно заседание касаторът, представляван от гл. юрисконсулт Б., която поддържа депозираната касационна жалба и моли да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение. Излага, че в обжалваното решение са смесени различни правни институти и процедури - по чл. 256 от АПК относно фактическо бездействие, както и че съдът избирателно се е позовавал и на чл. 123 от АПК - процедурата, включена в Раздел „Сигнали“ от АПК.

Ответникът – Г. В. В., в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като развива аргументи по същество. Сочи, че не е получавал мотивирано решение по подадени от него сигнали до зам.- министъра на правосъдието, както и че не е бил запознат с извършваните от органа проверки. Моли да бъде оставено в сила решението на АС-Монтана. В писмена молба с вх. № 1576/13.05.2024 г. процесуалният представител на ответника - адв. П. П. от АК-Монтана, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че няма нови доказателства и няма доказателствени искания.

Окръжна прокуратура – Ловеч се представлява от прокурор Цветомир Папурков, който счита, че касационната жалба е основателна и моли същата да бъде уважена.

Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е подадена в определения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице с правен интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Същата е допустима за разглеждане и основателна по същество.

С Решение № 516 от 15.08.2023 г. по адм. дело № 378/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана заместник-министъра на правосъдието е осъден в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение да предостави на л.св. Г. В. на основание чл. 34, ал. 1 от АПК и с оглед техническите възможности исканите от същия копия от документи, съдържащи се в преписките, поискани със заявление от 22.06.2022 година (№ М2009/24.06.2022 г. на ОЗ Плевен и рег. инд. № 94-Г-80/22 от 28.06.2022 г. на Министерство на правосъдието), във връзка с писмо с рег. № 94-Г-80/22/16.06.2022 година по описа на МП.

Първоинстанционното дело е образувано по жалба (наименована „искова молба“) на л.св. Г. В. В., понастоящем в Затвора - Ловеч против Министерство на правосъдието, в която твърди, че не е получил информация във вид на административна услуга, касаеща изтърпяване на наложеното му наказание, в който смисъл е чл. 76 от ЗИНЗС, същата поискана с подадено заявление от 22.06.2022 г. (№ М2009/24.06.2022 г. на ОЗ Плевен и peг. инд. 94-Г-80/22 от 28.06.2022 г. на МП). Видно от съдържанието на така подаденото заявление (л. 20 от адм. д. № 378/2022 г. по описа на АдмС Монтана), л.св. Г. В. е поискал от зам. министър на правосъдието да му бъде предоставено копие от всички преписки за извършените проверки по негови жалби и сигнали, изброени в писмо peг. № 94- Г-80/22/16.06.2022 г. на МП.

Първоинстанционният съд приел, че искането на оспорващия е за предоставяне на заверени преписки от ответната страна, във връзка с подадени до тази страна сигнали, които сигнали са против служители на ГДИН, с оглед правомощията на този орган по чл. 10 и чл. 11 от ЗИНЗС да осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията и който е в правомощията си да отменя незаконосъобразни и нецелесъобразни актове, издадени от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от ръководителите на териториалните ѝ служби. В тази връзка с подаването на сигнал стартира административно производство, по което следва да бъде извършена проверка и издаден административен акт - решение, макар и необжалваем, а документите събрани в хода на тази проверка съставляват преписката, която се съхранява при същия този орган.

С оглед изложеното, АдмС - Монтана приел, че предмет на производството е отказът на зам. министър на МП да предостави на л.св. Г. В. В., исканите със заявление от 22.06.2022 г. копие на преписки, видно от които да са извършени проверки по негови жалби и сигнали, цитирани в писмо с peг. № 94- Г/22/16.06.2022 г. по описа на МП.

Приел също, че отказът от предоставяне на копия от преписки по своята правна природа представлява фактическо бездействие, предвид това, че подобно искане не изисква издаването на индивидуален административен акт, а извършването на определени фактически действия, поради което и неговото оспорване е безсрочно, в който смисъл е чл. 256, ал. 1 от АПК.

Според първостепенния съд производствата по подаването на сигнали са уредени в АПК, същите се развиват пред съответния административен орган и за тях важат всички относими правни норми на АПК, в това число принципите на равенство, достъпност, публичност и прозрачност - чл. 8 и 12 от АПК, респ. правото на страните в него да са запознати с документите по преписката, в който смисъл е чл. 34, във връзка с чл. 27 на АПК. С оглед на тази правна уредба, всеки AO има нормативно вменено задължение да осигури възможност на всяка страна по образувано пред него производство, възможност да преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му, а в случая тази възможност следва да е осигурена за исканите преписки. Непредоставянето на достъп до документите по образуваните преписки по предвидените в закона процесуални възможности, представлява фактическо бездействие, което е неоснователно.

Решението е неправилно.

Настоящата инстанция споделя съображенията на първата, че преписките, по повод подадените сигнали от Г. В., не представляват информация, свързана с изпълнението на присъдата по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС. В чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС, намиращ се в глава девета, раздел първи, озаглавен „Права и задължения на лишените от свобода“, лимитативно са посочени въпросите, по които лишените от свобода могат да искат информация.

В случая обаче, липсва задължение за действие на административния орган по силата на нормативен акт, неизпълнението на което да обуслови осъществяването на хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК, противно на приетото от решаващият съд.

Неправилно съдът е приел, че отказът за предоставяне на копия от документите по преписките по подадени от В. сигнали, по своята правна природа представлява фактическо бездействие, обосновавайки се с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК вр. чл. 27 от АПК, предвиждаща органът да осигури възможност на всяка страна по образувано пред него производство да преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки или извадки или според техническите възможности – копия.

Възприетите от първоинстанционния съд за приложими горецитирани разпоредби, относно процесуалните задължения на административен орган, са относими към производството по издаването на индивидуални административни актове по АПК.

Съдът не е съобразил, че производството по Глава осма „Предложения и сигнали“ на АПК е самостоятелно производство, което е различно от това по издаване на индивидуален административен акт по кодекса, уредено в Глава пета, Раздел I от АПК.

В производството по сигнал, актът, с който се произнася съответният орган по чл. 122 АПК, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 124, ал. 2 АПК, решението, постановено по сигнал, не подлежи на обжалване. Нормата е ясна и непротиворечива, като същата следва да бъде възприемана в съответствие с общата идея, заложена в чл. 107, ал. 4 АПК - чрез активността на субектите по чл. 109 АПК да се инициира вътрешен контрол, санкциониращ допуснати нарушения в работата на административните органи, длъжностните лица към съответната администрация или административното обслужване като цяло.

Спецификата на производството по сигнали е намерило отражение и в процедурните правила за провеждането му. В различие на тези по издаване на индивидуален административен акт по АПК, за производството по сигнали са разписани специални такива – чл.114 АПК „Изясняване на случая“. Така според цитираната норма за установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона; организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението; гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им. При протича в цялост на законовия текст се установява, че за производството по глава осма на АПК липсва разписано задължение на административния орган, аналогично на това по чл.34, ал.1 от АПК, той да осигури възможността на сигнализатора да преглежда документите по преписката, респ. да иска и му се предоставя копие от нея.

В настоящия случай, противно на приетото от първостепенния съд, не е налице дължимо по закон фактическо действие /производствено по своя характер/ от страна на зам. министъра на правосъдието, доколкото, както вече се посочи в производството по чл. 119 и сл. от АПК не е приложимо правилото на чл. 34, ал. 1 от АПК.

Защитата, която законодателят дава на правните субекти чрез производството по чл. 256 от АПК е срещу неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши пряко по силата на закона. Предоставянето на исканите от В. преписи от документи по преписките по негови сигнали не е задължение на административния орган в производството по глава осма на АПК. В конкретния случай не са нарушени законни права и интереси на жалбоподателя, нито са останали неосъществени вменени от закона задължения на административния орган, за да се приеме че е налице бездействие на органа, респ. неизвършване на фактически действия, както приема решаващия състав.

Решението на първата съдебна инстанция е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Настоящата инстанция, решавайки делото по същество, следва да отхвърли жалбата на Г. В. (наименована „искова молба“).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав, командирован в Административен съд – Ловеч,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 516/15.08.2023 г. по адм. дело № 378/2022 г. на Административен съд – Монтана и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата (наименована „искова молба“) на л.св. Г. В. В., понастоящем в Затвора – Ловеч с вх. № 2829/11.08.2022 г., срещу бездействие на Зам.-министър на правосъдието да му предостави копия на документи, съдържащи се в преписките за извършените проверки по негови жалби и сигнали, изброени в писмо peг. № 94- Г-80/22/16.06.2022 г. на МП, поискани със Заявление от 22.06.2022 г. (№ М2009/24.06.2022 г. на ОЗ Плевен и peг. инд. 94-Г-80/22 от 28.06.2022 г. на МП).

Решението е окончателно.