Определение по дело №317/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 390
Дата: 28 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20251200500317
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390
гр. Благоевград, 28.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Атанас Иванов

Вили Дацов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500317 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. И.
О., ЕГН ********** и С. С. О., ЕГН **********, чрез адвокат В. П., против
решение № 125 от 20.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 234 от
2022 г. по описа на Районен съд Петрич, с което са осъдени ответниците С. И.
О., ЕГН ********** и С. С. О., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „***“ № 260, представлявано от
П.Н.Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори и членове на Управителния съвет
следните суми, дължими на основание сключения между страните Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г., сума
в общ размер на 27 016,93 /двадесет и седем хиляди и шестнадесет лева и
деветдесет и три стотинки/ лева, от които: сума за главница в размер на 23
028,38 /двадесет и три хиляди двадесет и осем лева и тридесет и осем
стотинки/ лева, сума за възнаградителна лихва в размер на 2 194,95 /две
хиляди сто деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ лева за
периода от 06.10.2020 г. до 11.08.2021 г., дължима на основание чл.5 от
процесния договор за кредит; мораторна лихва в размер на 687,06 /шестстотин
осемдесет и седем лева и шест стотинки/лева, за периода от 11.08.2021 г. до
04.10.2021 г., дължима на основание чл.6 от процесния договор за кредит;
неиздължени такси по договора в размер на 1 034,54 /хиляда тридесет и
1
четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева, за периода от 21.09.2020 г. до
04.10.2021 г., дължими на основание чл.7, ал.5 от процесния договор за кредит
и съгласно Тарифа за таксите и комисионните на „Юробанк България“ АД и
неиздължени такси за връчване на нотариалните покани в размер на 72
/седемдесет и два/ лева за периода от 29.09.2021 г. до 04.10.2021 г., дължими
на основание чл.78 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от постъпването на исковата молба в съда /22.02.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането, както са осъдени ответниците С. И.
О., ЕГН: ********** и С. С. О., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „***“ № 260, представлявано от
П.Н.Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори и членове на Управителния съвет,
сумата от 1 304,91 /хиляда триста и четири лева и деветдесет и една стотинки/
лева, представляваща сторени разноски в настоящето производство, както и
сумата от 540,33 /петстотин и четиридесет лева и тридесет и три стотинки/
лева, представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство, с
искане за отмяна в цялост и да се отхвърлят предявените искове.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че жалбоподателите не дължат на банката предявените с
исковата молба суми. Претенциите били недоказани. Първоинстанционният
съд не обсъдил всички възражения, сторени както с отговора по исковата
молба, така и наведени в развилото се производство пред първата инстанция и
обективирани в писмените бележки. Липсвала процесуална легитимация на
адвоката, инициирал производството, относно представителната власт на
ищеца. Исковата молба била заявена от П.Д. и Д.Ш., последните в качеството
им на изпълнителни директори и членове на УС, а представеното пълномощно
относно представителната власт на юриста било от Д.Б.Ш. и М.И.В.. Не се
представили доказателства относно потвърждаване на действията по
развилото се исково производство от законните представители на ищцовото
дружество. Предявените искове не били основателни по размер относно
2
главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и съответните
претендирани такси /административни, съдебни, нотариални и адвокатски/.
Приобщените по делото писмени документи не кореспондирали с
приложените към тях общи условия. Видно от общите условия, представени
към исковата молба, същите били отменени, считано от 23.07.2014 г., и
останали в сила по отношение на договори, сключени преди тази 1 дата. Тези
общи условия били неразделна част от договора за кредит. Предвид факта, че
договорът за кредит, въз основа на който е инициирано исковото
производство, бил сключен след 23.07.2014 г., а именно - на 18.09.2014 г., то
представените по делото общи условия, а също и методологията за определяне
на референтен лихвен процент, били неотносими към настоящото
производство, били неприложими към него и не пораждали правни действия
по отношение на жалбоподателите.
Изготвената счетоводна експертиза, базирана на тези общи условия
/отменени/ и методология, също била неотносима към развилото се
производство по делото, поради което и заявените искове били недоказани
както по основание, така и по размер. Общите условия не били подписани от
жалбоподателите, поради което и същите не следвало да бъдат кредитирани
при постановяване на съдебното решение. Още в разпореждането си по ч. гр.
д. № 1437/2021 г., на основание чл. 7 от ГПК, заповедният съд посочил всички
непълноти и грешки относно предявените от страна на ищцовото дружество
претенции. Отказът да се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист бил потвърден от въззивния съдебен състав. В развилото
се исково производство, независимо от мотивите на заповедния съд, ищцовото
дружество не представило каквито и да било доказателства относно
обстоятелствата, посочени от заповедния състав за наличие на несъответствия
- ясна индивидуализация по размер и падеж на вноските, дължими по
договора за банков кредит; погасителен план, подписан от жалбоподателите;
представени общи условия, които не кореспондират с договора за банков
кредит предвид тяхната отмяна; прилагане на метод за определяне на
дължими суми, без да е относим към договора за банков кредит; липса на
действащи общи условия към договора за банков кредит; неподписани общи
условия от жалбоподателите.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 125 от
3
20.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 234 от 2022 г. по описа на
Районен съд Петрич, с което са осъдени ответниците С. И. О., ЕГН
********** и С. С. О., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „***“ № 260, представлявано от
П.Н.Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори и членове на Управителния съвет
следните суми, дължими на основание сключения между страните Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г., сума
в общ размер на 27 016,93 /двадесет и седем хиляди и шестнадесет лева и
деветдесет и три стотинки/ лева, от които: сума за главница в размер на 23
028,38 /двадесет и три хиляди двадесет и осем лева и тридесет и осем
стотинки/ лева, сума за възнаградителна лихва в размер на 2 194,95 /две
хиляди сто деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ лева за
периода от 06.10.2020 г. до 11.08.2021 г., дължима на основание чл.5 от
процесния договор за кредит; мораторна лихва в размер на 687,06 /шестстотин
осемдесет и седем лева и шест стотинки/лева, за периода от 11.08.2021 г. до
04.10.2021 г., дължима на основание чл.6 от процесния договор за кредит;
неиздължени такси по договора в размер на 1 034,54 /хиляда тридесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева, за периода от 21.09.2020 г. до
04.10.2021 г., дължими на основание чл.7, ал.5 от процесния договор за кредит
и съгласно Тарифа за таксите и комисионните на „Юробанк България“ АД и
неиздължени такси за връчване на нотариалните покани в размер на 72
/седемдесет и два/ лева за периода от 29.09.2021 г. до 04.10.2021 г., дължими
на основание чл.78 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от постъпването на исковата молба в съда /22.02.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането, както са осъдени ответниците С. И.
О., ЕГН: ********** и С. С. О., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „***“ № 260, представлявано от
П.Н.Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори и членове на Управителния съвет,
сумата от 1 304,91 /хиляда триста и четири лева и деветдесет и една стотинки/
лева, представляваща сторени разноски в настоящето производство, както и
сумата от 540,33 /петстотин и четиридесет лева и тридесет и три стотинки/
лева, представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство,
като се отхвърлят предявените искове.
4
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството.
Поддържа се, че Оспорва подадената въззивна жалба и изложеното в
нея, тъй като същата е неоснователна и недоказана. Сочи се, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, като всички оплаквания на
жалбоподателя, изложени в подадената въззивна жалба, са изцяло
неоснователни и недоказани. Поддържа се, че предявените от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД искове са изцяло доказани по основание и размер.
Постъпила е от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД частна жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК. В нея се твърди, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че ищецът бил задължен да доплати
депозит за вещото лице от 60 лева едва в последното заседание по делото,
поради което било практическо невъзможно за тези разноски да се представи
списък по чл. 80 от ГПК в деня на последното по делото съдебно заседание,
още повече че представител на ищеца не се явил на последното заседание, а
представил молба за гледане на делото в негово отсъствие. За този депозит
били представени платежно нареждане и допълнен списък по чл. 80 от ГПК с
молба по делото от 26.04.2023 г. Незаконосъобразно първоинстанционният съд
отхвърлил искането на ищеца за допълване на решението в частта за
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1122,30 лв., платен в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1437/2021 г. на Районен съд Петрич.
Заповедното производство било в пряка връзка с исковото производство по чл.
422 от ГПК, като съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглеждал иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следвало да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В процесния случай осъдителният иск по чл. 422
5
от ГПК бил уважен, като съдът следвало да присъди не само държавната
такса, платена по заповедното, но и сторения в заповедното адвокатски
хонорар в размер на 1122,30 лв., съобразно задължителните указания, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение. За така сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, ищецът направил искане същите да му бъдат
присъдени и представил надлежен списък по чл. 80 от ГПК.
Моли се за отмяна на определението и допълване на решението с
въпросните разноски.
Подаден е от С. И. О., ЕГН ********** и С. С. О., ЕГН **********, чрез
адвокат В. П. отговор на частната жалба, в който се развива тезата, че същата е
неоснователна и не трябва да бъде уважена. Не са налице основания за
допълване на решението в частта за дължими разноски по делото. Не се
споделят изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
съображения, обективирани в жалбата, относно допълване на решението. При
наличие на отхвърлен диспозитив на развилото се заповедно производство,
правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен съд не
присъдил на противната страна разноски, сторени в производството, в което не
били уважени заявените искове, т. е. същите били отхвърлени. Обект на
правоотношението, което се претендирало с частната жалба, била парична
сума, в конкретния случай - адвокатско възнаграждение в пълен размер и
остатък от допълнително заплатен депозит за вещо лице. Разноските в
гражданското производство представлявали сбор от направените по делото
разноски - платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещи лица и за събиране на други доказателства. Източник
на правоотношението било съдебното решение, с което съдът се е произнесъл
по въпроса кои разноски са доказани и от кого следва да бъдат понесени. При
решаване на въпроса за кого възниква задължението да заплати разноските,
съдът се ръководел от правилата на чл. 78 от ГПК - каква част от иска е
уважена, дал ли е повод ответникът с поведението си за завеждане на иска,
признал ли е иска, прекратено ли е делото или е завършило с решение. Съдът,
съобразно цитираната норма, присъждал разноските на базата на правилата за
тяхното разпределение, установени в закона, и на доказването на направените
разноски. Съдебният състав се произнесъл правилно и законосъобразно по
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. Ясно, точно и пълно се аргументирал по тяхното присъждане,
6
поради което не било налице уважаване на искането за допълване на
решението в частта му за претендираните в цялост заявени разноски за
адвокат по развилото се заповедно производство, което приключило с
отхвърлителен диспозитив, както и за остатък от допълнително заплатен
депозит за вещо лице, предвид липса на доказателства за заплащането на
сумата. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение. Постановеното
от първоинстанционния състав определение било правилно, законосъобразно,
обосновано и изцяло мотивирано.
Жалбите и отговорите са редовни и допустими.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед указанията, дадени в решение № 69/ 11.03.2025 г. по т. д. № 344/
2024 г. на II т.о. на ВКС, с оглед принципа на състезателност, следва да се
уведомят страните, че въззивният съд ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузи от договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“
от 18.09.2014 г., както и следва да се даде възможност на страните да изразят
становище по това и да ангажират доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 317/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 24.04.2025 г. от 11.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
7
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
УКАЗВА на страните, че въззивният съд ще се произнесе по
неравноправния характер на клаузи от договор за банков кредит продукт
„Бизнес овърдрафт“ от 18.09.2014 г., като предоставя възможност на страните
най-късно в откритото съдебно заседание да изразят становище по това и да
ангажират доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8