Р Е Ш
Е Н И Е № 257
гр.Кюстендил, 30.10.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 168 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Н.Я.К.,*** към затвора-гр.Бобов дол, е предявил жалба срещу заповед № 24/20.03.2019г., издадена от началника на затвора – гр. Бобов дол, с която е освободен от работа като пазач на КПП, считано от 23.03.2019г. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон. Отрича се наличието на основания за уволнението му с твърдения, че е изпълнявал съвестно възложената му работа и не е извършил нарушенията, във връзка с които е издадена оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на оспорения акт.
Ответникът – началникът на затвора – гр. Бобов дол, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява становище за неоснователност на оспорването. Приема, че заповедта е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Счита за доказани нарушенията на дисциплината в ЗООТ – с. Самораново от жалбоподателя, описани в докладните записки с №№ 430/12.03.2019г. и 444/15.03.2019г., които са фактическото основание за издаване на заповедта. Прави искане за отхвърляне на жалбата.
Административният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна :
С оспорената заповед № 24/20.03.2019г., издадена от началника на затвора – гр. Бобов дол, оспорващият Н.Я.К. е освободен като пазач КПП – длъжност от обслужващата дейност на ЗО „Самораново“, считано от 23.03.2019г. Като фактическо основание за издаване на заповедта, органът е посочил ДЗ № 430/12.03.2019г. и ДЗ № 444/15.03.2019г., двете на мл. експ. С.С. – командир на отделение в ЗООТ „Самораново“ и становище на гл. инсп. Г. С. – НС ЗООТ.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 25.03.2019г., като същият е отказал да я подпише, което е удостоверено с подписа на двама свидетели. Жалбата е изпратена по пощата на 04.04.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
От доказателствата към административната преписка се установява, че оспорващият К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 вр. с чл.115 и чл.20, ал.2 от НК, като със заповед № ЗО-928/13.11.2018г. на началника на затвора – гр. Бобов дол му е определен режим на изтърпяване на наказанието „лек“ и е настанен в ЗООТ „Самораново“. Със заповед № 18/06.02.2018г. на началника на затвора, К. е назначен на работа в обслужващата дейност на ЗООТ като пазач КПП, считано от 05.02.2018г. Длъжностните задължения за длъжността са установени в длъжностна характеристика за КПП №1 и КПП №2, утвърдена от началника на затвора и връчена на жалбоподателя на 06.02.2018г. Със заповед № ЗО-126/25.02.2019г. на началника на затвора, на К. е разрешено ползването на годишна почивка в размер на 14 работни дни, считано от 05.03.2019г. до 22.03.2019г., включително.
По делото са приети като доказателства визираните в оспорената заповед докладни записки, в съдържанието на които е обективирано и становището на гл. инсп. Г. С. – НС ЗООТ. ДЗ № 430/12.03.2019г. е изготвена от мл. експ. С.Г.С., който излага данни за това, че на 11.03.2019г., около 08,35ч., по разпореждане на НСЗООТ, е проследил жалбоподателя К., който по това време е бил в домашен отпуск, и е видял, че същият държи мобилен телефон, а в помещението на КПП съхранява следните предмети: дървени дръжки с дължина около 130см.- 5 броя, които е искал да вземе със себе си по време на отпуска, както и хранителни продукти /орехи, ябълки, шипки/ , перилни препарати и два чифта ръкавици, всички поставени в синя на цвят чатна, закачена в сградата на КПП. Описаните вещи са открити при извършените претърсване на помещението и обиск на жалбоподателя, за които е съставен протокол от 11.03.2019г. от мл. експ. С. в присъствието на К. и на свидетеля мл. експ. К.. В съдържанието на ДЗ е инкорпорирано становището от 20.03.2019г. на НС ЗООТ - гл. инсп. Г. С. за това, че с действията си Н.К. е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4, чл.97, т.1 и чл.100, ал.1 и ал.2, т. 5 от ЗИНЗС, поради което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание на осн. чл.101, т.6 от ЗИНЗС, като се прави и предложение за уволняването му от работа. ДЗ № 444/ 15.03.2019г. е изготвена от мл. експ. С.Г.С. и съдържа данни за това, че на 13.03.2019г., около 08,30ч, в изпълнение на разпореждане нае НС ЗООТ, е извършено претърсване на КПП-2 и прилежащия район, при което в противопожарно табло, разположено вдясно от КПП-то и заключено с катинар, са намерени хранителни продукти и посуда – тенджера, тиган, нож, вилици, лъжици, белачка, щипки за скара, рендета, бързовар, котлон, пластмасови кутии, дъска за рязане, чинии и чаши, както и олио, сирене, яйца, оцет, сол, ориз, буркани със зеле, които по данни на лишения от свобода Е. Д. А. са на Н.К. . Извън горното в ДЗ се сочи, че в КПП-2 е изградено огнище. В ДЗ е отразено становището на НСЗООТ Стателов от 20.03.2019г., видно от което действията на К. са квалифицирани като нарушения по чл.96, т.3, чл.97, т.1 и чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС за които се следва дисциплинарно наказание по чл.101, т.5 от ЗИНЗС, като се предлага л.св. К. да бъде уволнен от работа.
Ответникът е представил заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на жалбоподателя за нарушенията, описани в ДЗ №№ 430/12.03.2019г. и 444/15.03.2019г., а именно: заповед № ЗО-201/20.03.2019г., изд. от НСЗООТ, с която за нарушение по чл.100, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, извършено на 11.03.2019г., на Н.К. е наложено наказание по чл.101, т.6 от закона – „лишаване от право на месечен домашен отпуск за срок от три месеца“ и заповед № ЗО-200/20.03.2019г., изд. от НСЗООТ, с която за нарушение по чл.100, ал.2, т.1 и т.5 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, извършено на 13.03.2019г., на Н.К. е наложено наказание по чл.101, т.5 от закона – „лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“.
Извън горното, по делото са приложени: заповед № ЗО-196/20.03.2019г., изд. от НСЗООТ, с която за нарушение по чл.100, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, извършено на 25.02.2019г. на Н.К. е наложено наказание по чл.101, т.1 от ЗИНЗС – „писмено предупреждение“, както и ДЗ на служител в ЗООТ и писмени обяснения на лишени от свобода лица. В ДЗ от 11.03.2019г. на мл. инсп. Г. К. е описан случая от 11.03.2019г. по начин, идентичен с този в ДЗ № 430/12.03.2019г. на мл. експ. С.. В обясненията на Г. А. от 11.03.2019г. и в обяснението на М.К. от 11.03.2019г. се съдържат данни във връзка с претърсването от 11.03.2019г., когато в жалбоподателя са намерени мобилен телефон, дървени дръжки, хранителни продукти и перилни препарати. В обяснения на Г. А. от 13.03.2019г. и на Е. А. от 13.03.2019г., се съдържат данни от претърсването на КПП-2 и противопожарното табло, извършено на 13.03.2019г., когато са намерени хранителни продукти и домакински съдове, като се сочи, че К. е признал, че е закупил същите за да си приготвя храна.
По делото са приети обяснения на жалбоподателя Н.Я.К., дадени пред началника на затвора, съотв. от 11.03.2019г. и от 20.03.2019г. В първото се сочи, че на 11.03.2019г., когато е бил в отпуск, тръгвайки към дома си е взел 5 броя дръжки за тесла и брадва и една чанта, в която е събрал шипки, ябълки и орехи, а за мобилния телефон сочи, че го е съхранявал в таксито, което го превозва винаги до дома му и си го е взел когато се е качил в автомобила. Във второто обяснение е посочено, че намерените при претърсването на 13.093.2019г. , храни в шкафа в района на КПП-2 са закупени лично от него за да си приготвя храна, а част от другите вещи са на друг лишен от свобода, който е работил там.
В съдебното производство са разпитани като свидетели мл. експ. С.С. и лишения от свобода М.К.. Първият изцяло потвърждава данните, изложени в ДЗ, цитирани в оспорената заповед, а вторият дава показания във връзка с претърсването от 11.03.2019г., като сочи, че тогава са намерени телефон и чанта с продукти, за които служителите от затворническата администрация са казали, че са на Н.К..
Съдът, след преценката на доказателствата
по делото, приема от правна страна следното:
Жалбата е редовна
и процесуално допустима -
отговаря на изискванията на АПК за съдържанието ѝ, подадена е в срока по
чл.149, ал.1 от АПК от адресата на заповедта, която е неблагоприятна за него.
Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на съдебното
оспорване, а именно: оспорената заповед е
индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Съобразно
разпоредбата на чл.166, ал.2 от ППЗИНЗС, за назначаването на работа на лишените
от свобода, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие издава писмена заповед. Съгласно чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, участието в
трудова дейност се прекратява също с писмена заповед на съответния началник. В случая се оспорва
заповед за освобождаване от работа на жалбоподателя, т.е. заповед за
прекратяване на участието му трудова дейност по терминологията на специалния
нормативен акт. Същата засяга пряко и непосредствено правата и интересите на лишения от свобода,
тъй като участието му в трудова дейност рефлектира върху срока на наказанието съгласно
правилото по чл.41, ал.3 от НК, а оттам и върху продължителността на
пребиваването в мястото за лишаване от свобода. От друга страна, заповедта е
издадена от съответния началник – на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие, в изпълнение на
административната му дейност. Предвид изложеното съдът счита, че оспорената
заповед има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност / вж. Определение № 13888 от 13.11.2018г. на ВАС
по адм. д. № 13506/2018г., IIIо./.
Разгледана по същество – жалбата е основателна.
Проверена изцяло на основание чл.168 от АПК и
съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспорената заповед е валиден
административен акт, издаден в писмена форма,
при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение
на материалния закон, поради което е незаконосъобразна.
Заповедта, която е предмет на жалбата, е издадена от
началника на затвора – гр. Бобов дол. Същият е издал и заповед № 18/06.02.2018г.
за назначаване на жалбоподателя на
процесната длъжност. Спазено е правилото по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, според
което участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на съответния началник, т.е. на началника, който
е назначил лишения от свобода на работа. Следват изводи за материална компетентност на органа. Страните
не спорят по компетентността.
Спазена е установената
писмена форма по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, както и изискванията на общата норма
на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Заповедта съдържа наименование на органа, който я
издава, адресат, разпоредителна част, дата на издаване с подпис на издателя и
означаване на длъжността му. Що се отнася до фактическите и правни основания
като задължителна част от съдържанието на заповедта, констатациите са следните:
В случая, органът не е изложил подробно
обстоятелствата, във връзка с които е
упражнил правомощието си за прекратяване участието в трудова дейност на
жалбоподателя, но се е позовал на
докладни записки с №№ 430/12.03.2019г. и 444/15.03.2019г. на мл. експ. С.С.
и на становището на гл. инсп. Г. С.. С
оглед горното, съдът счита, че оспореният акт съдържа фактически основания за
издаване, т.е. същият е надлежно мотивиран.
Приложеният способ на мотивиране с факти в документи, предхождащи или
съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и
законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС и в
ТР № 1/2006г. на ОС на ВАС. Приема се,
че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, ако
фактическите основания се съдържат в друг документ към административната
преписка и са относими към посоченото правно основание. В случая, от такъв
характер са цитираните по-горе докладни записки и становище. Същите съдържат
изложение на фактически обстоятелства,
въз основа на които органът е издал заповедта за уволнение на оспорващия. От
друга страна, непосочването на правно основание по смисъла на чл.59, ал.1 т.4,
предл. 2 от АПК, поначало не опорочава формата на акт, тъй като за разлика от
фактическото основание, не е обвързващо за съда.
Не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.
Органът е изпълнил задълженията си по
чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая чрез събиране на относимите писмени доказателствени средства, като
допълнително е приел и становище на длъжностното лице, което осъществява пряко
ръководство и надзор над лишените от свобода
в ЗООТ – с. Самораново.
Оспорената заповед обаче е материалноправно незаконосъобразна. Същата е издадена при отсъствие на основанията по чл.170, ал.3 вр. с ал.2 от ППЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.3 от закона, при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа или в случаите по ал.2, участието в трудова дейност на лишените от свобода се прекратява с писмена заповед на съответния началник, т.е. предпоставките за издаване на акт за освобождаване от работа са надлежно регламентирани. В случая данни и твърдения за обективна невъзможност за жалбоподателя да изпълнява възложената му работа, органът не сочи, поради което на преценка подлежат обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл.170, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно нормата, негативното отношение към трудовата дейност като системно неизпълнение на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода.
В контекста на приложимото право и от преценката на събраните доказателства съдът счита, че не са налице сочените материалноправни основания за издаване на оспорената заповед. Същата е мотивирана от органа с фактите, съдържащи се в докладни записки с №№ 430/12.03.2019г. и 444/15.03.2019г. на мл. експ. С.С. и на становището на гл. инсп. Г. С.. Съдържанието на визираните документи е подробно възпроизведено в настоящия съдебен акт. Видно е, че в ДЗ № 430/12.03.2019г. и в становището, обективирано в нея, са изложени данни за това, че на 11.03.2019г. оспорващият К. е държал и ползвал забранена вещ /мобилен телефон/, а в помещението на КПП, което е назначен да охранява, държи хранителни продукти, домакински принадлежности, перилни препарати и 5 броя дървени дръжки, като последните - с намерение да занесе в дома си. Поведението на лишения от свобода жалбоподател безспорно съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС вр. с чл. 96, т.3 и чл.97, т.1 от ЗИНЗС, за извършването на което му е наложено дисциплинарното наказание по чл.101, т.6 от ЗИНЗС с влязла в сила заповед. Притежаването на вещите, намерени при обиска и претърсването на процесната дата, не представлява негативно отношение към трудовата дейност от вида на предвидените в чл.170, ал.2 от ППЗИНЗС. Същото не може да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото не е свързано пряко с осъществяваната трудова дейност и длъжностните задължения на оспорващия като пазач на КПП, описани в приложената по делото длъжностна характеристика. Действията на К. не нарушават възложените му трудови функции, вкл. и забраната за изнасяне на вещи и предмети от поверения му район. За описаните в ДЗ дървени дръжки не се установява произхода и собствеността им. Липсват доказателства за това, че същите са част от охраняваното имущество, поради което намерението на жалбоподателя да ги занесе в дома си, не може категорично да се квалифицира като нарушение на трудовите задължения по т.4, съотв. по т.3 от длъжностната характеристика, респ. като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Следват изводи за недоказаност на фактическото основание за издаване на оспорената заповед по ДЗ № 430/12.03.2019г. и становището в нея.
Идентични са констатациите и по отношение на обстоятелствата в ДЗ № 444/15.03.2019г. и становището към нея, мотивирали органа да освободи от работа жалбоподателя. Безспорно е, че при претърсването на 13.03.2019г. на помещение в района на охранявания обект са намерени вещи, за част от които се сочи, че попадат сред забранените за притежаване от лишени от свобода лица. Изводите на съда отново са за това, че горното поведение на жалбоподателя може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.1 и т.5 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, за извършването на което му е наложено дисциплинарното наказание по чл.101, т.5 от ЗИНЗС с влязла в сила заповед. Същото обаче не съставлява негативно отношение към трудовата дейност, съответно тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като съхраняването на вещи в поверения за охрана обект, само по себе си не се отразява негативно върху качеството на осъществяваната трудова дейност в аспекта на задълженията по длъжностна характеристика. Доказателства за обратното по делото не са събрани. Следват изводи за недоказаност на материалноправните предпоставки по чл.170, ал.3 вр. с ал.2 от ППЗИНЗС за издаване на оспорената заповед.
За пълнота на изложението следва да се констатира неоснователност на доводите на оспорващия за това, че за едно и също нарушение е наказан два пъти – с уволнение и с дисциплинарно наказание. Прекратяването на трудовата дейност, макар и да има неблагоприятни за лицето последици, не е дисциплинарно наказание.
Следва крайният решаващ извод за незаконосъобразност на оспорената заповед при наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК. Дължимо е решение за отмяна на същата.
С оглед изхода по делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда в полза на жалбоподателя сторените деловодни разноски в размер на 10,00лв. за платена държавна такса, дължими от ГДИН – София.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 24/20.03.2019г., издадена от началника на затвора – гр. Бобов дол, с която Н.Я.К.,*** към затвора - гр.Бобов дол, е освободен от работа като пазач на КПП, считано от 23.03.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, да заплати на Н.Я.К.,*** към затвора - гр.Бобов дол, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 10,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :