Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3299 05.08.2019
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6275 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от Н.И.Т., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с неприсъствено решение по
гр.д. № 3288/2013 г. на ПРС е призната дължимостта на
сумите от: 544,13 лева – главница, представляваща неплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г.; 66,52 лева
– обезщетение за забава за периода 01.12.2010 г. – 29.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2012 г. до окончателното
погасяване и разноските в размер на общо 125 лв., за които е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 20187/2012 г. на ПРС. Бил издаден изп. лист на 29.08.2013 г., както и такъв на 21.08.2013 г.
по гр.д. за разноските от 125 лева.
На 07.10.2013 г. било образувано изп.дело
№ * г. по описа на ** **, рег. № ** *** и район на действие - ПОС.
Вземанията, включително акцесорните за лихви и
разноски, били погасени по давност, при което - недължими. Тя започнала да тече
от 07.06.2013 г. – влизане в сила на неприсъственото решение и изтекла на
07.06.2018 г.
По изп. дело не били
извършвани действия по изпълнението от образуването му до изтичане на две
години, при което на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, ИД било прекратено по
силата на закона към 07.10.2015 г. Моли се за уважаване на иска. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди да са били
поискани и извършвани редица действия по изпълнението, чрез които срокът на перемпцията и давностният такъв са били прекъсвани. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените изпълнителни
листове /л.36-37/ е видно, че в полза на ответника са присъдени посочените в ИМ
суми за главни и акцесорни вземания.
Постановено е неприсъствено
решение на 07.06.2013 г. по гр.д. № 3288/2013 г., което не подлежи на обжалване
/чл.239, ал. 4 ГПК/., при което е влязло в сила на същата дата. Така е
стабилизирана и заповедта по чл. 410 ГПК, при което е влязла в сила. От
07.06.2013 г. започва да тече нов 5-годишен давностен период за вземанията
/чл.117, ал. 2 ЗЗД/.
Представени са писмените
доказателства във връзка с образувания изпълнителен процес.
На 07.10.2013 г. е
подадена молба за образуване на ИД № * . по описа на * **, рег. № ** *** и
район на действие – ПОС /л.35/.
Със същата са
възложени правомощия на ** по реда на чл. 18 З**. По делото са извършени
справки за имуществото състояние на длъжника, връчена е ПДИ. С разпореждане от
13.02.2015 г. /л.54/, вероятно постановено от СИ, макар да не е посочен автор
на акта, е насрочен опис на дв. вещи на * г. от 10-16
часа. В тази връзка няма други предприети действия. Следва молба от взискателя от * г., с която е поискано извършване на
конкретни изп. действия, като са последвали такива,
вкл. запор на ТВ. Обсъждането им обаче е безпредметно, т.к., след като съобрази
посочените действия по изп. дело, техния характер и
правен ефект, съдът приема следното:
Молбата за образуване на изп. дело е изпълнително действие и прекъсва давността,
предвид изричното възлагане по чл. 18 З** /в този смисъл задължителните
разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/.
Впоследствие по изпълнителното дело са извършени редица справки за имуществото,
като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по
изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния
фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително
действие и не прекъсва предвидената в закона давност /посоченото ТР/.
С молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ** да
определя начина на изпълнението, съгласно чл.
18, ал. 1 З**. Това обстоятелство обаче не го освобождава от
задължението да движи производството или да следи неговото развитие. При
наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл
да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което ** реши да предприеме в
изпълнение на възложените му правомощия.
Съобразно представените
доказателства, съдът приема, че последното валидно действие, с което давността
е прекъсната, е образуването на ИД на 07.10.2013 г. На основание чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе на 07.10.2015 г. Подаването на молби от взискателя
след този момент, както и извършването на последващи действия от съдебния
изпълнител, в т.ч. налагането на запор на тр.
възнаграждение, насрочването на опис и т.н., не могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
Съдът не споделя тезата на
ответника, че с ПДИ от 16.02.2015 г., предвид насрочването на опис на дв. вещи, перемпцията и давността
били прекъснати. Твърдяното „насрочване на опис”, не може да се приеме за валидно действие по изпълнението, тъй като
не са предприети каквито и да е
действия във връзка с него. Няма изпратено съобщение до взискателя за
насрочването му, не е внесена таксата за извършването му, нито има последващи
действия от СИ по изпълнението му – няма изготвен протокол за извършен опис,
нито е документирано на определената дата – имотът на длъжника да е бил
посетен. Следователно, бланкетното посочване на такъв
опис не е годно изп. действие, въз основа на
посоченото в ПДИ не са предприети действия за осъществяването му, при което и не поражда твърдените от ответника
правни последици. Няма активни действия, които да обективират
изискваното от закона и трайната съд. практика предприемане на действия по изпълнението /така и чл. 434, ал.2 ГПК/. Да се приеме противното би означавало длъжникът да се постави в ситуация,
при която никога не би могъл да се позове на перемпция
или давност, макар реални действия по изпълнението нито да са поискани, нито
фактически да се пристъпва към извършването им. Липсата на съответна адекватна
активност в случая, се приравнява на бездействие, което не може да е в тежест
на длъжника /макар и принципно неизправен платец на налични задължения/.
С посоченото по-горе ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна
давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. Както се посочи
за последно такова съдът приема образуването на ИД на 07.10.2013 г. Оттогава до
предявяване на ИМ – 17.04.2019 г., 5 - годишната давност за вземанията е
изтекла.
Подадените молби и извършени
действия след перемпцията на 07.10.2015 г. не
пораждат правни последици. Предвид горното, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък
по чл. 80 ГПК /л.98/ и доказателства за сторени такива в размер на 50 лева –
платена ДТ.
Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на 300 лева,
която сума ответникът ще следва да плати лично на пълномощника – а. М.. Възражението
за прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.И.Т., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 544,13 лева – главница, представляваща неплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г.; 66,52 лева – обезщетение за забава за
периода 01.12.2010 г. – 29.11.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.11.2012 г.
до окончателното погасяване и разноските в размер на 125 лева, за които е издаден изпълнителен лист на 29.08.2013 г. от
ПРС по ч.гр.д.№ 20187/2012 г., предвид влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, както и 125 лева –
разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 21.08.2013 г. по гр.д. №
3288/2013 г., за които вземания е постановено неприсъствено решение №
2443/07.06.2013 г. по гр.д. № 3288/2013 г. на ПРС, III гр.с., поради погасяване
по давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да плати
на Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50
лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. да плати на а. С.П.М.,***, сумата от 300 лева /триста лева/ - а. в. за
процесуално представителство на ищеца Н.И.Т. в производството по настоящото
гр.д. № 6275/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ М. Боева
Вярно с оригинала.
М.К.