№ 9013
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110152164 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Д. А. А., ЕГН **********, срещу 32
СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“, с адрес гр.София, бул. „Христо Ботев“
№63, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в общ
размер на 8311,08 лева, представляваща:
Сумата в размер на 4186.06 лева - представляваща неизплатена част от
обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, вр. с чл.13, ал.3, т.2 КТД от
19.12.2922г., ведно със законна лихва, считано на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и сумата от 269,79 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 18.03.2024г. – 02.09.2024г.;
Сумата в размер на 2 184.03 лв., представляваща неизплатена част от
трудово възнаграждение по ТД с трудов договор с №2647/11.07.2017г.,
прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023г.. на Директора на 32 СУИЧЕ
„Св. Климент Охридски“, за периода от 01.01.2023г. до 1.07.2023г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 03.09.2024г. до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху нея от 140.76 лв.
за периода 18.03.2024г.-02.09.2024 г.;
Сумата в размер на 1 437.82 лв., представляваща неизплатена част от
обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ по прекратен със Заповед №
2743/22.06.2023г. на Директора на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“
1
трудов договор с №2647/11.07.2017г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба- 03.09.2024г. до окончателното плащане, както и
мораторна лихва върху нея от 92.62 лв. за периода 18.03.2024 г.
02.09.2024 г.
В исковата молба са изложени съображения, че до 01.07.2023 г. Д. А. е
работила по трудово правоотношение като старши учител при ответника. Със
заповед №2743/22.06.2023 г. трудовият и договор с №2647/11.07.2017г. е
прекратен на основание чл.325, ал.1, т. 1 КТ, като са и изплатени посочените в
заповедта обезщетения по чл.224, ал. 1 КТ - 9585.49 лв. и чл.222, ал.З КТ - 27
907.05 лв. Д. А. е член на СБУ. Със заявление вх. № 399/17.10.2023 г. ищцата
поискала от работодателя да бъдат преизчислени и изплатени разликите
между заплатените работни заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г.,
както и обезщетенията и увеличените им размери, въз основа на анекс №Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД. С писмо изх. № 123/25.10.2023 г. ответникът
отказал да заплати сумите. С покана с вх.№ 1844/18.03.2024 г. ищцата отново
поискала в едноседмичен срок да бъдат заплатени дължимите суми,
представляващи увеличени размери на заплати и обезщетения, като отново е
ищцата получава отрицателен отговор. Твърди се, че съобразно увеличението
с 15% по анекс №Д01-192/10.08.2023 год. към КТД и Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ,
бр.75 от 2023 г./ възнаграждението и, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2
790.70 лв. 2426.70лв. + 364 лв. Ответникът отказва да изплати увеличението за
периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. Ищецът твърди, че в анекс №Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД не е посочено, че увеличението на работните
заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не
и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и
договаряне на увеличените работни заплати. Точно обратното - според
разпоредбата на чл.54, ал.1 КТ, колективният трудов договор влиза в сила от
деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая
страните по колективното трудово договаряне изрично са уговорили
увеличението на работните заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти,
считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса 10.08.23 г.
Поради горното моли за уважаване на предявените искове.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете, като поддържа, че дължимите суми за трудово
възнаграждение и обезщетенията са заплатени на ищеца. Твърди, че
договореното увеличение в КТД е относимо единствено за работещите в
системата на образованието, но не и работилите. Моли за отхвърляне на
исковете.
С протоколно определение от 17.04.2025г. съдът е допускал изменение
на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД, като същият се счита
предявен за сумата в размер на 2519,06 лева и мораторна лихва върху тази
сума в размер на 162,36 лева или общо ищецът претендира суми в размер на
8665,71 лева.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86
ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ следва да се
установи, че между ищеца и ответника е съществувало трудово
правоотношение и полагането на труд за периода, за който твърди да му се
дължи трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово
възнаграждение, както и изпадането в забава на работодателя за заплащане на
последното.
За да бъде уважен искът по чл. 222, ал.3 КТ ищецът следва да установи,
че е бил в трудово правоотношение с ответника, че трудовото правоотношение
е било прекратено като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, както и размера на обезщетението.
За уважаването на предявения иск по чл. 224, т.2 КТ ищецът следва да
установи, че за посочения период между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което в негова полза е възникнало правото на
ползване на платен годишен отпуск и неговия размер, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.
3
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника по Трудов договор № 2647/11.07.2017г., като е заемал длъжността
„старши учител“.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т.1 КТ със заповед № 2743/22.06.2023г.
Не се оспорва и че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.
било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите
в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към
01.01.2023 г., с обратна сила – считано от 01.01.2023 г.
Със заявление вх. № 399/17.10.2023 г. ищцата поискала от работодателя
да бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените работни
заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията и
увеличените им размери, въз основа на анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към
КТД. С писмо изх. № 123/25.10.2023 г. ответникът отказал заплащане на
сумите, защото МОН е разпоредил категорична забрана за изплащане, както и
че при постановяване на съдебни решения, касаещи аналогични казуси, в
които се разпорежда заплащане на тези обезщетения, учебното заведение ще
предприеме действия по заплащане на същите.
С покана с вх.№ 1844/18.03.2024 г. ищцата отново поискала в
едноседмичен срок да бъдат заплатени дължимите суми, представляващи
увеличени размери на заплати и обезщетения. С писмо № 499/22.03.2024 г.
ответникът отговорил, че е необходимо да бъде извършена проверка за
правилността в изчисленията на претендираните суми, както и необходимите
счетоводни действия за плащане на сумите.
По делото е прието и заключението по съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. Съгласно същото
общата сума неизплатена въз основа на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
КТД е в размер на 8142,94 лева и мораторна лихва върху нея 522,77 лева, от
които по чл. 128 т. 1 КТ – 2519,06 лева, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ –
4186,06 лева, а обезщетение по чл. 224, ал.2 КТ – 1437,82 лева.
Спорен между страните е въпросът дали разпоредбите на Анекса №
Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
4
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. намират
приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови
правоотношения към датата на подписване на анекса 10.08.2023 год., но
полагали труд от момента, на който е придадено действие на увеличението -
01.01.2023 год., до датата на прекратяване на трудовия им договор.
Съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е
предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски със задна дата, т. е. 01.01.2023 г., предхождаща
подписването на анекса. Съдът намира, че тази определена задна дата не
изменя кръга на ползващите се лица, а това са именно "заетите в системата на
предучилищното образование" към момента на подписване на Анекса -
10.08.2023 г.
Горният извод се налага и от тълкуването на ал. 3 от Анекса, която
изрично предвижда, че "се гарантират минималните основни работни заплати
на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят за заемане на
съответната длъжност". Т. е. предпоставка нормата на чл. 27 от КТД въобще
да намери приложение по отношение на едно лице е същото към момента на
приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може същото да
се възползва от увеличението на трудовото си възнаграждение, считано от
посочената в Анекса дата.
Текстът на чл. 54, ал. 1 КТ регламентира, че колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор
действат занапред, но страните по договора може да уговорят друго. Под
"друго" законът има предвид друга дата, различна от датата на сключването/
подписването му, от която ще влезе в сила. В случая обаче не става дума за
"обратно действие" на анекса към КТД, а за определяне на началния момент,
от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на
работници и служители към момента на постигане на договореността
10.08.2023 г.. Предвиденият минимален размер на основната заплата за
системата на предучилищното и училищното образование съгл. чл. 27, ал. 1 от
5
Анекса се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория
лица, които притежават качеството педагогически специалист. Аналогично е и
предвиденото в § 3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
/ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г. /, където е предвидено, че
минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите
специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези
лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на
приемане на нормативния акт.
Предвид горното и фактът, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, считано от 01.07.2023 г., което автоматично прекратява и
качеството му на страна по КТД, то ищецът не е бил заето лице в системата на
предучилищното и училищното образование към датата на подписването на
анекса.
Съдът намира, че за да може да ползва договорените с КТД привилегии,
ищецът следва да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за
увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество обаче уговореното със задна
дата действие на увеличението не може да й придаде.
В допълнение на горното приемането на обратното становище би било в
противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност
за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори.
Предвид изложените съображения съдът намира, че ищецът не попада в
кръга от лицата, по отношение на които изменението, направено с Алекса от
10.08.2023г., намира приложение, поради което предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските.
На основани чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 1140 лв. представляваща сторени разноски за
платено адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. А. А., ЕГН **********, срещу 32
СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“, с адрес гр.София, бул. „Христо Ботев“
№63, с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл.222, ал.3 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на
8665,71 лева, от която: сумата в размер на 2519,06 лева, представляваща
неизплатена част от трудово възнаграждение по ТД с трудов договор с
№2647/11.07.2017г. въз основа на Анекс № Д01-192/10.08.2023г., който
договор е прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023г.. на Директора на 32
СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, за периода от 01.01.2023г. до 1.07.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 03.09.2024г. до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху нея от 162,36 лв. за
периода 18.03.2024г.-02.09.2024г.; сумата в размер на 4186.06 лева -
представляваща неизплатена част от обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, вр. с
чл.13, ал.3, т.2 КТД от 19.12.2922г., ведно със законна лихва, считано на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 269,79
лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.03.2024г. – 02.09.2024г.;
сумата в размер на 1 437.82 лв., представляваща неизплатена част от
обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ по прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023г.
на Директора на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ трудов договор с
№2647/11.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху нея от
92,62 лв. за периода 18.03.2024 г. 02.09.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на 32 СУИЧЕ
„Свети Климент Охридски“, с адрес гр.София, бул. „Христо Ботев“ №63 на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 1140 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7