РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500315 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №10 от 24.01.2022 г., постановено по гр. дело №836/2021 г. по
описа на Районен съд- Ихтиман, Община К. е осъдена да заплати на „Б.
В.И.Г.“ АД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 158. 40 лв. – регресно вземане по щета № 470420212113557, ведно
със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото, в тежест на Община К. са възложени сторените
в хода на производството разноски, в размер на 760 лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство/Община К./ като неправилно и необосновано. Отправено е
искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да се
отхвърлят.
В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за
доказано настъпването на процесното ПТП, а от там и, че същото е основание
за изплащане на застрахователното обезщетение.
Твърди се, че по делото не е установено по безспорен начин настъпването
на процесното ПТП, неговия механизъм, така и факта, че не е бил съставен
документ по съответния ред от органите на МВР.
1
Сочи се още, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ
на приобщените по делото свидетелски показания на свидетелите Г. Г. и П. Г..
Прави се оплакване, че с тези показания не се установява точно по какъв
начин е била причинена претендираната пред застрахователя щета.
Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не е взел предвид
възможността, за това да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на моторното превозно средство.
Ответникът по жалбата оспорва същата и настоява обжалваното решение
да бъде потвърдено.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„Б.В.И. Г.“ АД е предявило иск срещу Община К. за заплащане на сумата
от 158. 40 лв. – регресно вземане по щета № 470420212113557, ведно със
законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че на 21.03.2021 г., лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № СН8884АТ, управляван от Г.Г. Г., движейки се в гр. К., ул.
„Б.“, в участъка между газстанция „К.“ и закусвалния „К.“/след пресечката с
ул. „Търговска“, реализирало пътно- транспортно произшествие, попадайки в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на
което била спукана задна дясна гума на автомобила. Между ищеца и
собственика на посоченото МПС имало сключена застраховка „Каско
Стандарт“, с полица № 4704201000001092. По повод заведена на 23.03.2021 г.
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение при ищеца, е била
заведена щета № 470420212113557, като след извършен оглед било
установено увредена задна дясна гума с необходимост от подмяна, демонтаж
и монтаж. Ищецът оценил и изплатил на собственика на моторното превозно
средство сумата от 158.40 лева.
Въпреки отправената от ищеца покана, която е получена от ответника
дължимата сума не била възстановена.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Сочи, че не са
налице надлежни доказателства за настъпване на ПТП и неговия механизъм,
за състоянието на автомобила и на водача към момента на настъпване на
ПТП, както и за причинната връзка между ПТП и повредите на автомобила,
за които застрахователят е платил застрахователно обезщетение – липсва
съставен от компетентен орган констативен протокол за ПТП. Ответникът
оспорва и твърдението на ищеца, че ПТП е настъпило единствено в следствие
на недобро стопанисване на общинската пътна мрежа от Община К.. Сочи, че
следва да се отчете и вината на водача на процесното моторно превозно
средство.
Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и
коректно установена в обжалваното решение чрез посочване на относимите
към спора факти и доказателствата, които ги установяват, като същата се
свежда до следното:
2
Между водача на превозното средство и ищеца „Б. В. И. Г.“ АД е бил
сключен застрахователен договор „Каско Стандарт", с полица №
4704201000001092 от 27.09.2020 г.
В срока на застраховката на 21.03.2021 г., застрахования лек автомобил
марка „БМВ“, с рег. № СН8884АТ, управляван от Г.Г. Г., движейки се в гр. К.
по ул. „Б..“, в участъка между газстанция „Кълвача“ и закусвалня „К.“/след
пресечката с ул. „Т.“/, реализирал пътно- транспортно произшествие,
попадайки в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В
резултат на това произшествие, настъпила имуществена вреда изразяваща се
в спукване на задна дясна гума на автомобила. Механизма на пътно-
транспортното произшествие се установява от показанията на свидетелите
П.Г. и Г. Г., така и от приетата по делото авто-техническа експертиза.
Свидетелят Г. е управлявал процесният автомобил и има непосредствени
впечатления преди и след настъпването на пътно- транспортното
произшествие. В хода на делото не са били ангажирани доказателства, които
да характеризират показанията му като недостоверни, както и доказателство
за неговата заинтересованост от изхода на делото. В показанията на свидетеля
не се откриват противоречия с останалите доказателства по делото като
същите се явяват логични и последователни.
По делото са приобщени и свидетелските показания на свидетелят П.Г.,
който макар да не е възприел пряко настъпването на пътния инцидент, е бил
на мястото на случката, възприел е настъпилата щета на застрахования
автомобил, така и времето и мястото, където е била настъпила същата. В
своята съвкупност, гласните доказтелствени средства не противоречат на
приетото по делото заключение на вещото лице, което следва да бъде
кредитирано изцяло като логично и обосновано. Вещото лице е дало не само
оценка на настъпилата щета по средни пазарни цени, а имено 209, 62 лева, но
и е описал механизма на настъпването на пътно- транспортното
произшествие, а именно по начин изложен в исковата молба и заявен от
свидетеля Георгиев при завеждането на щетата.
За настъпване на пътно транспортното произшествие собственикът на
автомобила е подал декларация за настъпване на застрахователно събитие до
ищеца, в която описал подробно механизма на събитието.
Ищецът е образувал преписка по щета № 470420212113557, изготвил е
опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които на собственика на
увредения автомобил – Г. Г.е изплатено на 31.03.2021 г., застрахователно
обезщетение в размер на 158, 40 лева. Тези факти се установяват от
приложените по делото писмени доказателства- опис- заключение, доклад по
щета и преводно нареждане.
Видно от регресна покана от 15.06.2021г. и отговор на регресна покана от
07.07.2021 г., ищецът е отправил искане до община К. за възстановяване на
посочената сума доброволно, но същото не е било прието.
По делото е определено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
3
обстоятелство, че мястото на произшествието е част от общинската пътна
мрежа.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия, и има право да
претендира от последните платеното застрахователно обезщетение. За да е
основателен предявеният регресен иск на застрахователя, е необходимо
ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на
суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане,
настъпване на застрахователно събитие, за което ответникът е отговорен,
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.
В случая, с оглед направените от ответника- жалбоподател възражения,
спорът по делото е относно настъпването на твърдяното от ищеца ПТП по
описания в исковата молба начин, което съставлява застрахователно събитие,
за обезщетяване на вредите от което ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение. Съвкупната преценка на ангажираните от ищеца доказателства
обосновава извод за настъпването на посочените в исковата молба дата и
място при движение на застрахован при ищеца лек автомобил пътно-
транспортно произшествие по описания начин, а именно – попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Показанията на свидетеля Г. Г.- водач на лекия автомобил, напълно
кореспондират с описанието на събитието в отправеното от него до
застрахователя непосредствено след ПТП декларация, така и на показанията
на свидетеля П. Г.. Същите са в унисон и със съдържанието на съставените от
застрахователя протокол за оглед и опис-заключение по щета относно
установените щети по автомобила. Така описаният механизъм на настъпване
на ПТП е установен в приетото като неоспорено от страните заключение на
авто-техническата експертиза, извършено на база съдържащите се в
преписката на застрахователя по образуваната щета документи и дадените
пред съда свидетелски показания. Последните в частта им относно наличието
на необезопасена дупка на пътното платно не са опровергани от други
доказателства по делото. Така ангажираните от ищеца доказателства могат да
обосноват извод за настъпване на ПТП по описания от ищеца начин.
Неуведомяването от водача на компетентните служби за контрол за
настъпилото ПТП, респективно липсата на съставен от тези органи
констативен протокол за ПТП, не лишава от доказателствена стойност
свидетелските показания относно механизма на настъпване на ПТП,
подкрепени от останалите писмени доказателства и от експертното
заключение. Действително, в хипотезата на предявена имуществена
4
претенция в резултат на ПТП, за доказване на настъпването му обикновено се
представя констативен протокол за ПТП от органите на КАТ или други
органи. Протоколът за ПТП обаче не е единственото доказателствено
средство, необходимо за установяване на ПТП. Механизмът на
произшествието може да бъде установен с други доказателствени средства /
напр. свидетелски показания и авто-техническа експертиза/. В случая, имайки
предвид данните за естеството на ПТП, не е било задължително посещаването
на мястото на произшествието от службите за контрол на МВР. Следва да се
отбележи, че настъпилото ПТП не попада в нито една от хипотезите на чл.
125 ЗДвП, изискващи задължително посещаване на местопроизшествието от
компетентните органи, респ. обусловеното от това задължение на водача да
уведомява тези органи за настъпилото ПТП. С оглед факта, че повредите на
МПС, за които е заплатено застрахователно обезщетение, не са причинени от
друго МПС и не е налице изключението, предвидено в чл. 6, т. 4 от Наредба
№ 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
ГФ /а именно МПС да не е в състояние да се придвижи на собствен ход/,
съставянето на документ по чл. 2 - чл. 5 от посочената Наредба не е било
необходимо в процесния случай.
Ето защо е неоснователно направеното във въззивната жалба възражение
за липсата на такъв документ, в резултат на което да се приеме за недоказано
твърдяното от ищеца
По делото не е спорно, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП,
е общински път, собственост на Община К.. Съгласно разпоредбата на чл. 31
ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Общината следва да предприема мерки за
предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за
даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните,
прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за
указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна
допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на
пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други
средства за сигнализиране, аргумент от чл. 13 ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай не
се установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация, че е
налице препятствие на пътя, каквото представлява дупката. Въз основа на
този извод, следва и другия такъв, че е налице бездействие от страна на
служители на Община К. във връзка с поддържането на пътя. Това
бездействие е противоправно, тъй като не са изпълнени вменените законови
задължения, предвидени в нормите на чл. 19 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. С
оглед горното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника за причинените при процесното ПТП вреди, на основание чл. 49
5
ЗЗД.
Не е основателно и направеното възражение за съпричиняване от страна
на поведението на застрахования водач. Както е посочил
първоинстанционният съд в мотивите си, необозначената и несигнализирана
дупка, която е била пълна с вода, не може да се приеме като предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, нарушаване на която
разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в отговора на
исковата молба.
От неоспореното заключение на авто-техническата експертиза се
установени вида и стойността на причинените в резултат на ПТП повреди на
застрахования при ищеца автомобил, както и причинната им връзка с
настъпилото ПТП. Установено е безспорно, че ищецът– застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение, с оглед на което е налице регресно
вземане на ищеца спрямо ответника, в размера на извършеното от него
застрахователно плащане, а именно за сумата 158, 40 лева, която е в рамките
на установените по делото вреди.
С оглед на горното предявеният иск по чл. 410 от КЗ е основателен и
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде
осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева, съгласно представения списък за разноски и
доказателства за заплащането на такива.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10 от 24.01.2022 г., постановено по гр. дело
№836/2021г. по описа на Районен съд- Ихтиман.
ОСЪЖДА Община К., с адрес гр. К., ул. „И. В.“ №2 да заплати на „Б. В.
И. Груп“ АД, ЕИК**** сумата от 360 лева, представляваща разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7