РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. Стара Загора, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е. Ат. Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530102427 по описа за 2025 година
Предявен е пряк застрахователен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Искът е предявен от Ж. Х. М. от гр.Стара Загора срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът
е собственик на лек автомобил .......... На 06.12.2024г. паркирал собственото си превозно
средство на обособен паркинг в ........ Когато се върнал до паркираното МПС в около 9,30ч.,
констатирал, че е имало ПТП, като на мястото били виновния водач и органите на МВР.
След като установили фактите, органите на МВР указали на двамата водачи да съставят
двустранен констативен протокол. Виновният водач Й.С. управлявал МПС марка ......,
предприел е маневра завой наляво, не е преценил добре габаритите на превозното средство
и е нанесъл имуществени вреди на собственото на ищеца МПС. След като двамата водачи
съставили двустранен констативен протокол от 06.12.2024г. ищецът се свързал с ответното
дружество, с което виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Били установени щетите по автомобила на ищеца, била заведена щета №........ Щетите били
оценени и било изплатено обезщетение на ищеца в размер на 762,82лв. Действителните
щети на ищеца възлизали на 10762,82лв., поради което същият счита, че ответното
дружество му дължи сумата от 10000,00лв. обезщетение за имуществени вреди. Това
породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 500,00лв., представляващи част от действително претърпените имуществени вреди
от 10000,00лв., нанесени на лек автомобил ....... при ПТП на 06.12.2024г., след изплащане на
1
обезщетение от 762,82лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и разноски по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен. Не оспорва застрахователното правоотношение с водача на МПС марка .........
Оспорва настъпването на ПТП, за което да е виновен водачът на МПС марка ........ Оспорва
изложените факти относно това ПТП. От представения двустранен протокол не можело да се
направи извод за вина на водача на МПС марка ....... Твърди, че МПС – собственост на
ищеца било паркирано неправилно, поради което ищецът имал изключителна вина за
настъпването на ПТП. Оспорва представения двустранен констативен протокол, като твърди,
че това е частен документ с „пренебрежимо малка доказателствена стойност“. Изложените в
протокола факти противоречали на отразеното в скицата на ПТП. Оспорва вината на водача
С. Й., тъй като същата не била установена с влязъл в сила съдебен акт. Счита, че
претенцията на ищеца е силно завишена. Оспорва стойността на настъпилите имуществени
вреди. Счита за безспорен факта, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 762,82лв.
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили по лек автомобил ........
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. В случай, че приеме, че е
основателен, моли да бъде намален по размер. Претендира направените разноски по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът на валидното
застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС марка ........, както и
факта, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 762,82лв. застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, настъпили по лек автомобил .........
От приетото като писмено доказателство по делото копие на Свидетелство за
регистрация Част I се установява, че ищецът Ж. Х. М. е вписан като собственик на МПС
........... Видно от приложения Констативен протокол за ПТП със схема на ПТП, на
06.12.2024г. е настъпило ПТП между автомобила на ищеца и товарен автомобил,
застрахован при ответното дружество, при което са причинени имуществени вреди на
автомобила на ищеца, конкретизирани в хода на производството пред застрахователя
съгласно Опис-заключение по щета от 06.12.2024г.
От представените от ответника копия от документи по застрахователната преписка се
установява, че ищецът е подал претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, по
която е образувана щета №......... Щетите по автомобила се били описани и снимани от
застрахователя в деня на настъпване на застрахователното събитие. Били са представени
относимите документи – свидетелство за регистрация, удостоверение за техническа
изправност, двустранен констативен протокол. С Преводно нареждане от .......г. на ищеца е
изплатена сумата от 762,82лв. застрахователно обезщетение по щета.
По делото бе назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението на която не
бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено.
2
Съгласно заключението на вещото лице механизмът на ПТП е следният: на 06.12.2024г.
около 9,30ч. МПС .........., собственост на ищеца е било паркирано на ул.......... в близост до
дом №..., на тротоара, северно от платното за движение. В същото време водачът на товарен
автомобил ........, който се е движил в посока от изток на запад, е предприел маневра
завиване наляво по ул.“....“. В процес на изпълнение на маневрата, задна дясна част на
товарен автомобил ... е контактувала със страничните леви състави на автомобил ..., като е
нанесъл щети по заден ляв калник, задна лява врата, предна лява врата и преден ляв калник.
В посока от изток на запад, каквато е посоката на движение на МПС ...., по ул.“......“ от
кръстовището с ул.“......“ има указателна табела Д1, на която е обозначено, че в посока от
изток на запад, тротоарът е обособен паркинг, обозначен с пътен знак Д19 „Паркинг“, а
върху платното за движение са забранени престоят и паркирането с пътен знак В27
„Забранени престоят и паркирането“. Участъкът от пътя в района на ПТП по ул.“....“ е с
двупосочно движение, с по една пътна лента за движение за всяка посока, разделени с
единична непрекъсната линия. Към момента на настъпване на процесното ПТП, МПС ...... е
бил паркиран. Водачът му е бил извън автомобила и е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара. Причините за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на товарен автомобил ......, който при изпълнение на маневрата „Завиване
наляво“ не е осигурил достатъчно странично разС.ие до паркирания вдясно автомобил ......
Уврежданията на МПС ...... напълно кореспондират с представения механизъм в двустранния
констативен протокол за ПТП. Видът е местоположението на щетите, нанесени по МПС ......
и описани в Опис-заключение по щета от 06.12.2024г., са в причинно-следствена връзка с
конкретното ПТП. Няма данни тези части да са били повредени преди ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на МПС ......... изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 4915,90лв. с ДДС. Стойността, необходима за
възстановяване на МПС ......., изчислена по Методиката към Наредба №24 за
задължителното застраховане, към датата на ПТП е 1765,41лв.
По искане на ответника съдът задължи ищеца да отговори на въпроси по реда на
чл.176 ГПК, при което бе установено, че увреденият автомобил не е отремонтиран и
съответно ищецът не разполага с документи за извършен ремонт.
След приемането на заключението на съдебно-автотехническата експертиза ищецът по
реда на чл.214 ГПК увеличи размера на предявения иск, като същият се счита предявен за
сумата от 4153,08лв., представляващи разликата между дължимото и платеното от
застрахователя обезщетение.
Правната норма, регламентирана в чл.405, ал.1 КЗ, предвижда възможността да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при наличие на
вреди причинени от застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно
събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между застрахования и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, е да установи
при условията на пълно и главно доказване тези материални предпоставки и размера на
3
вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение в срок, съответно противопоставените правонамаляващи възражения.
Съдът, с оглед събраните писмени и гласни доказателства намира за безспорно
установено виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил,
който при управление на товарен автомобил ....., е нарушил правилата за движение по
пътищата като е реализирал ПТП с паркиран автомобил ......, собственост на ищеца и е
причинил щети на този автомобил. Това обстоятелство, макар и оспорено в настоящото
производство, на практика е признато от ответния застраховател, тъй като той е изплатил
застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 762,82лв., като по този начин е признал,
че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение. Спорно е само обстоятелството
относно размера на дължимото обезщетение.
В разпоредбата на чл.498, ал. 1-3 КЗ е предвидено, че увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496
КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. В настоящия случай ищецът е отправил
писмена застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество.
Съгласно чл.399 КЗ „Предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари“. Съгласно
чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение съобразно нормата на чл.386, ал.2 КЗ „При настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.“ Съгласно чл.400, ал.1 и 2 КЗ „За действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.“
Съдебната практика приема, че размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така
Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о./.
Съгласно поС.ната практика на ВКС, обективирана в Решение №52/08.07.2010г. по т.д.
№652/2009г. на ВКС, I т.о. и Решение №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. на ВКС, I т.о.,
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
4
въведена с чл.1, ал.3 от Наредба №24/08.03.2006г. на КФН, се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт
на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 от Приложение №1
към чл.15, ал.4 от Наредба №24/08.03.2006г. на КФН не е задължително. Определеното
застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава
минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени документи
за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от
застрахователя в съответствие с Наредба №24/08.03.2006г. на КФН. При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.208, ал.3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН.
(Решение №165 от 24.09.2013г. на ВКС по т.д. №469/2012г., II т. о.)
В случая ответното дружество по никакъв начин не обоснова изчислението на
застрахователното обезщетение – какви цени на резервните части е приело за реално
извършени и съответстващи на методиката му. В представеното Опис-заключение по щета
от 06.12.2024г., както и в другите документи от застрахователната преписка не е посочено
как е определено изплатеното застрахователно обезщетение от 762,82лв., не е ясно за коя от
повредените части на автомобила е изплатено обезщетението, каква е стойността и как е
определена. Тъй като вещото лице е дало заключение за цената на материалите и труда по
средни пазарни цени, които са далеч по-ниски от цените на оторизиран сервиз, съдът
приема, че действителните вреди, претърпени от ищеца възлизат на 4915,90лв. От тази сума
застрахователят е изплатил сумата от 762,82лв., като остатъкът до реалното обезщетяване на
вредите възлиза на 4153,08лв. За този размер съдът намира иска за основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По отношение на лихвата за забава, съдът намира, че въпреки, че ответното дружество
е изпаднало в забава в по-ранен момент, с оглед диспозитивното начало, следва да присъди
лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда, доколкото такава е претенция
на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
166,12лв., адвокатски хонорар в размер на 900,00лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 300,00лв., съгласно представения списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Калоян Митков
Костадинов и Бисер Георгиев Иванов да заплати на Ж. Х. М., ЕГН ********** ......., сумата в
размер на 4153,08лв. /четири хиляди сто петдесет и три лева и 08 стотинки/,
представляваща разликата между действително претърпените имуществени вреди, нанесени
на МПС ...... при ПТП на 06.12.2024г. в гр.Стара Загора и заплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", по образувана щета №......., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда -
27.05.2025г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на общо
1366,12лв. /хиляда триста шестдесет и шест лева и 12 стотинки/ за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN: ......., с титуляр
адв.М. Т...
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6