Определение по дело №1534/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

       №    І-2197                              03.08.2020 г.                         град Бургас

                                               

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  първи въззивен граждански състав, на трети август две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

                                                                   Председател: Мариана Карастанчева

                                                                            Членове:1.Пламена Върбанова                                                                                                       2.мл.с. Детелина Димова

        

като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1534 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Станден и ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ахелой, ул. “Средна гора“ № 1, общ. Поморие,  представлявано от управителите Николай Станков Гюров и Станко Николов Гюров, чрез пълномощника на дружеството адв. Ангел Василев от АК-Бургас против Решение № 31/21.02.2020г., по гр.д. № 718/2019г. по описа на Районен съд – Поморие, с което съдът е приел за установено по отношение  „Станден и Ко”ООД, ЕИК *********, че договор Д-10 ША2/12.07.2017 г. сключен между него и ищцата А.Н.М., гражданка на ***** *********, родена на **.**.**** г.  със съдебен адрес в гр. Варна ,ул. ”Яне Сандански“, №1, вх. В, ап. 64 ,  е нищожен поради липса на предвидена в закона /чл.2, ал.1 от ЗУЕС/ форма и осъдил ответното дружество да заплати сумата от 650 лева – разноски по делото.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, немотивирано и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се допуснати процесуални нарушения по оценката и анализа на събраните доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в срока за обжалване на съдебното решение от легитимирано лице и е допустима. Препис от същата е връчена на въззиваемата А.Н.М., чрез пълномощника й адв. Олег Атанасов от АК-Варна, , който в срока по чл. 263 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

При проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба по чл. 267 от ГПК, съдебният състав констатира, че в същата е формулирано искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските /раздел III от въззивната жалба/, по което компетентен да се произнесе е РС Поморие. Като аргумент за исканото изменение, въззивната страна е изтъкнала пропуска на районния съд да се произнесе по направеното от нея в последното съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ищцата. В резултат на този пропуск на съда да се произнесе и да изложи мотиви по въпроса за съответствието на претендираното от ищцата възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, съдът е уважил изцяло претенцията й за разноски като е осъдил ответното дружество –въззивник да заплати 650 лева, от които 600 лева- адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса.

 Искането, макар и заявено като „обжалване на решението в частта за разноските“, представлява по съществото си такова по чл. 248 от ГПК, по което  произнасяне дължи съдът, постановил решението, чието изменение се иска. Предпоставките за разглеждане на това искане са същото да е подадено в срока за обжалване на съдебния акт и страната, която иска изменение на разноските да е представила списък по чл. 80 от ГПК.  Преценката за основателност на искането се извършва след провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК, като съдът с определение в закрито заседание уважава същото като изменя решението си в частта за разноските или отхвърля искането. Определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК подлежи на самостоятелно обжалване, по реда, на който се обжалва и решението. При евентуално постъпила жалба, първоинстанционният съд ще следва да я администрира според правилата на чл. 259 – 263 ГПК, след което да я изпрати за разглеждането ѝ на ОС Бургас ведно с настоящата въззивна жалба.

Предвид изложеното, съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на РС Поморие  за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. След което делото следва да бъде изпратено на БОС за произнасяне по въззивна жалба с вх.№ 1352/18.03.2020г. на РС Поморие против Решение № 31/21.02.2020г. по гр.д.№ 718/2019г. по описа на ПРС.

Водим от изложеното, БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1534/2020г. по описа на БОС.

ИЗПРАЩА по компетентност на РС-Поморие делото за произнасяне по реда на чл.248 ГПК  по искането, съдържащо се в раздел III от въззивна жалба с вх.№ 1352/18.03.2020г. на РС Поморие от „Станден и Ко“ ООД с ЕИК ********* за изменение на Решение № 31/21.02.2020г. по гр.д.№ 718/2019г. по описа на ПРС в частта по разноските.

Определението е окончателно.

След приключване на процедурата по реда на чл.248 ГПК, делото да се изпрати в БОС за произнасяне по въззивна жалба  с вх.№ 1352/18.03.2020г. на РС Поморие от „Станден и Ко“ ООД с ЕИК *********.

                                                   

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    

 ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                         

 

 2.мл.с.