№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
в присъствието на прокурора Р. Кр. К.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с
чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
Производството по делото е образувано по повод предявена молба от Т.
Л. Я. с ЕГН ********** от гр.Ш, ул.“*********** - *********“ № ** чрез
адв. А Д от ШАК, съдебен адрес гр.Ш, ул.“Б Ч“ № ** ет.** кантора 7 за
допускане промяна на фамилното име от “Я.” на “******”, основана на
твърдения за наличие на важни обстоятелства налагащи исканата промяна, а
именно че лицето иска след сключен граждански брак в чужбина желае да
приеме фамилното име на съпруга си.
В съдебно заседание молителката не се явява лично, за нея се явява
адв. А Д от ШАК, който поддържа предявената молба и моли същата да
бъде уважена.
За заинтересованата страна Община Т, редовно призована, не се явява
представител и не се изразява становище по молбата.
Представителят на ШРП намира молбата за допустима, но
неоснователна, тъй като ищецът не е успял да докаже по делото наличие на
важни обстоятелства за исканата промяна. Поради това, счита че не следва да
1
се допуска промяната на фамилното име, като недоказана.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Молителката е родена на **/**/****г. в гр.Т, като в акта за раждане №
****/**/**/****г. била записана с имената Т. Л. Я. На **/**/****г. сключила
граждански брак в К, И, Р Т с Т Г (Т Р Н), за което било съставено
Удостоверение за сключен граждански брак № **** На основание сключения
граждански брак в чужбина бил пресъставен Акт за сключен граждански брак
№ **** от **/**/****г. в К, общ. К, обл. Ш, където била записана с фамилно
име „Я.“. С имената „Я.“ фигурирала и в издаденият й български документ за
самоличност и български международен паспорт. С имената „******“
фигурирала в турските си документи за самоличност със срок на валидност до
**/**/****г. Видно от извлечение на гражданските регистри на махала Х,
община К, И, придружени с легализиран превод на български, молителката е
записана с имената Т. ******, съпруга й с имената Т Г, а синът й, роден на
**/**/****г. - Т Г. Доказателство, че тези имена са използвани от нея при
съставяне на документи и в Б са представените копия на Удостоверения по
хомеопатия, издадени от Медицински Университет - С от **/**/****г. и от
**/**/****г., както и копие на членска карта на Български лекарски съюз,
Районна колегия – В с № ****
Поради намерението й да упражнява лекарската си професия във Ф Р Г
и осъществяваните пътувания от Т до ФРГ, то разминаването в имената, с
които е записана в международния си паспорт и тези, с които е записана в
турските документи за самоличност и в дипломите си, представлявала
съществена административна пречка за нея, като това пораждало и правния
интерес от водене на производството.
В хода на делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на
свид. Н И Х – приятелка на молителката, чиито показания съдът кредитира
отчасти само по отношение на използваните от молителката имена в Б и Т. По
отношение на установяването на важните обстоятелства обаче, същите не са
относими, доколкото не изясняват фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
2
страна следното:
Основателността на молбата по чл.19, ал.1 от ЗГР се предпоставя от
наличието на поне един от фактическите състави на текста – името да е
опозоряващо, усмиващо, обществено неудобно или пък важни обстоятелства
да налагат исканата промяна. В настоящия случай сме пред втората хипотеза
– налице са важни обстоятелства. В закона не са посочени, кои обстоятелства
трябва да се преценяват като важни, за да е налице основание за допускане на
промяна на името, като тези обстоятелства се преценяват за всеки конкретен
случай отделно. В настоящия случай молителката носи имената „******“
след сключването на гражданския й брак в държавата, на която е гражданин –
Република Т. Това име носи и съпругът и детето й. При пресъставянето на
акта за сключен граждански брак в Б, длъжностното лице се е водило от
правилата на чл.37, ал.3 от ЗГР, съгласно който при съставяне на акт за
гражданско състояние на български граждани, които имат и друго
гражданство, данните се вписват въз основа на български документ за
самоличност. Предвид това исканата промяна от нея за уеднаквяване на
имената ще я улесни, тъй като ще се ползва с едно и също фамилно име и в
двете държави, а същевременно ще бъде ясно афиширана брачната й връзка
пред обществото. Допускането на промяната на фамилното име на
молителката не влиза в противоречие и с общите разпоредби на ЗГР, където е
посочен начина на формиране на българското име, съобразно установените ни
традиции и съобразно правилата за неговото формиране. По въпроса за
фамилното име на съпрузите чл.14, ал.2 от ЗГР препраща към чл.12 от СК.
Гореизложеното води до извода, че молбата е основателна и следва да се
уважи.
По отношение на въведеното от представителя на прокуратурата
твърдение, че молбата е недоказана, тъй като свидетелските показания на
свид. Хюдаим не са изяснили важните обстоятелства за промяната на името,
както и че за молителката съществуват други опции по отношение на визовия
режим, съдът намира следното: В настоящия случай съдът прави преценката
за основателността на молбата въз основа на представените по делото
писмени доказателства, като е посочено в каква част се кредитират
свидетелските показания. Събраните писмени доказателства в случая са
достатъчно убедителни и многобройни, за да доведат до извода за
основателността на искането, основано на важни обстоятелства. От друга
3
страна, като български гражданин и гражданин на Европейския съюз
молителката може да се ползва от безвизовия режим уреден в страните на
Европейския съюз. При условие, че разминаването в имената между
българските и турските документи затруднява свободното й предвижване, то
това е важно обстоятелство, което следва да се отчете по делото.
Водим от горното, на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19,
ал.1 от ЗГР, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на Т. Л. Я. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Ш, ул.“*********** - *********“ № ** на
основание чл.19, ал.1 от ЗГР от “Я.” на “******”.
На основание чл.537, ал.1 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Т за отразяване на промяната в регистрите
на населението.
Препис от решението да се изпрати в Бюро Съдимост при Районен съд -
Т, на основание чл.112 от Правилник за администрацията в съдилищата.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
4