Решение по дело №137/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 84
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20225210200137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. гр.Велинград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Етно ЕООД, ЕИК: *********, против
Наказателно постановление № К-0051172 от 20.12.2021 г. на Директора на
РД на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите, за нарушение на чл.68д, ал.1, предложение първо, във вр. с чл.
68г, ал. 4, във вр. чл. 68в ЗЗП.
Релевират се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на
материалния закон. Твърди се, че е нарушен чл. 18 ЗАНН, тъй като в
обстоятелствената част на наказателното постановление се съдържат данни за
няколко извършени нарушения, за което е следвало да се наложат няколко
отделни наказания. Сочи се, че налагането на една имуществена санкция
прави волята на административнонаказващия орган неясна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. М.-АК Пазарджик,
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Б., в писмено становище, оспорва
жалбата. Счита, че наказателното постановление следва да се потвърди.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания
акт е връчен на жалбоподателя на 04.04.2022 г., а жалбата е подадена на
12.04.2022 г., от легитимирана страна, поради което е процесуално
1
допустима.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 19.08.2021 г., във връзка с изпълнение на план-програма на КЗП за
спазване на разпоредбите на Закона за туризма, подзаконовите актове по
прилагането му и Закона за защита на потребителите, била извършана
проверка в хотел „Панорама“, находящ се в гр. Велинград, от служителите на
РД КЗП ст. инспектор Г. ИВ. М. /Д./ и гл. инспектор Н. ИЗ. ИВ.. Обектът на
контрол бил в работен режим и обслужвал потребители на туристически
услуги. Представлявал триетажна масивна сграда плюс партер.
В хода на проверката се установило, че на видно за потребителите място
било поставено Удостоверение за категоризация № РК-871-2019 за утвърдена
категория „една звезда“ за обект хотел „Панорама“, находящ се в гр.
Велинград, ул. „Николай Хрелков“ № 32, издадено от Кмета на Община
Велинград на 15.07.2019 г., валидно до 15.07.2024, в което като лице,
извършващо дейността в обекта бил посочен „Етно“ ЕООД ЕИК:**********.
На около 200 м. от мястото на настаняване била поставена метална табела с
надпис на български език „Балнео-хотел Панорама“ с надпис на английски
език „Balneo-Hotel Panorama“. На входа на обекта на стъклените врати, както
и на вратите на всеки етаж имало надпис на английски език „Balneo-Hotel
Panorama“. На рецепцията били поставени ценоразписи със следната
информация на български език за платени услуги за 2021 г. „Балнеохотел
Панорама“ Велинград. На рецепцията имало поставен надпис на български
език със следната информация: „Уважаеми гости, плащанията на територията
на Балнеокомплекс Панорама Велинград се извършват само в брой“.
В хода на проверката бил отворен интернет сайта на хотела хотел
www.panorama-velingrad.com и били направени разпечатки на посочения сайт.
На сайта била налична следната информация: На секция „Начало“ имало
рекламен надпис на английски език „Balneоcomplex Panorama Velingrad“. В
описанието за мястото на настаняване бил изписан следния текст:
„Балнеохотел Панорама Велинград“ е една приказна възможност за почивка и
здраве… Разполагаме с балнеология и физиотерапия. Свръх модерно
оборудваната балнеологична част на хотела има всички налични апарати за
лечение на всякакви болежки. Балнеокомплекс Панорама предлага лечебни
процедури с варненска лечебна кал.“ На секция „Настаняване“ бил изписан
следният текст: „Балнеохотел Панорама разполага с двойни паркови,
панорамни и партерни стаи“. На секция „Ресторант“ бил изписан следния
текст: „Ресторантът на балнеохотел Панорама е отворен всеки ден за нашите
гости“. На секция „Балнеопакет Панорама“ бил изписан следният текст:
„Балнеохотел Панорама Велинград предлага разнообразни лечебни програми
за рехабилитация и профилактика на различни видове заболявания, както и
такива за възстановяване на физическо и психическо състояние на
почиващите. Хотелът е сред най-добрите балнеологични и медицински
2
центрове в България.“
В хода на проверката било установено, че хотелът разполага с
балнеологичен център, стопанисван от „Медицински център Панорама
Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, за който не бил издаден сертификат за
балнеохотел по реда на Наредбата по чл. 138, ал. 3 ЗТ /Наредба за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за
хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости
/приета с ПМС № 139 от 26.06.2020 г., обн., ДВ, бр. 59 от 3.07.2020 г./,
съгласно изискванията на чл. 123, ал. 4, т. 3 б. „г“ от ЗТ.
Съобразно установеното при проверката контролните органи приели, че
търговецът „Етно“ ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информация
относно наличието на сертифициран „балнеолечебен център“ към хотел
„Панорама, находящ се в гр. Велинград, ул. „Николай Хрелков“ № 32, като
посочва на място в обекта чрез рекламни надписи на входа и на рецепцията на
обекта, чрез рекламна табела в близост до обекта и чрез интернет сайта на
обекта www.panorama-velingrad.com, че стопанисвания от него обект е
„балнеохотел“, въпреки, че не разполага с обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 от ЗТ, за
който има издаден сертификат.
Установени били и други нарушения.
При проверката бил съставен констативен протокол К-2690092/19.08.2021
г..
До управителя дружеството била изпратена покана да се яви лично или да
изпрати упълномощен представител на 28.10.2021г. в РЗ на РД КЗП Пловдив
в гр. Пазарджик за съставяне на АУАН. На посочената дата не се явил
управителят или упълномощен негов представител. Управителят на
дружеството се явил на 04.11.2021 г., на която дата, в нейно присъствие, бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0051172,
за това че търговецът „Етно“ ЕООД, ЕИК: ********* предоставя невярна и
подвеждаща информация относно наличието на сертифициран балнеолечебен
център към хотел „Панорама“, с адрес гр. Велинград, ул. „Николай Хрелков“
№ 3, като посочва на място в обекта чрез рекламни надписи на входа и на
рецепцията на обекта, чрез рекламна табела в близост до обекта и чрез
интернет сайта на обекта www.panorama-veleingrad.com, че стопанисваният от
него обект е „балнеохотел“, въпреки че не разполага с обект по чл. 3, ал.2, т. 5
от ЗТ, за който има издаден сертификат, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1,
във вр. чл. 68г, ал. 4, във вр. чл. 68в от ЗЗП. Актът бил подписан без
възражения и препис от него бил надлежно връчен на представителя на
дружеството. Въз основа на акта за установяване на нарушението е издадено
и обжалваното наказателно постановление, в което обективните признаци от
състава на нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта.
Идентична е и дадената правна квалификация на нарушението. С него на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на
3
осн. чл. 210а ЗЗП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
счита, че актът за установяване на нарушението и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл. 233, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗП, във вр. чл. 191, ал. 1 ЗЗП, Заповед № 1060 ЛС/04.11.2015г. и
Заповед № 676/21.08.2019г. на Председателя на КЗП, в предвидените от чл.
34 ЗАНН срокове. При съставянето им не са допуснати съществени
процесуални нарушения съставляващи самостоятелни основания за отмяна.
Обективните признаци от състава на нарушението са посочени в степен,
която позволява на нарушителя да организира защитата си. Дадена е
правилната правна квалификация на нарушението. Индивидуализиран е
нарушителя.
Неоснователно е възражението, че служейки си с названието "балнехотел"
или "балнеокомплекс" на кирилица или латиница преди неименованието на
хотела на различни места-на табела преди обекта, на входа на обекта, на
рецепцията или на интернет сайта, жалбоподателят извършва няколко
отделни нарушения, всяко от които следва да бъде самостоятелно
санкционирано. В случая, чрез поредица от действия дружеството е
извършило едно деяние, с което е осъществил състава на едно нарушение.
Действията са предприети в изпълнение на едно конкретно решение за
постигане на една определена непосредствена цел и при неизменност на
условията относно време, място и обстановка. Налице е привидна идеална
съвкупност, поради което правилно и законосъобразно на дееца е наложено
едно наказание, а не няколко отделни.
Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в
Глава четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от
закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е
нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга
или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите
и агресивните търговски практики. С оглед защита на потребителите от
нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата
на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, Легална
дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за
преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68д, ал. 1 от закона.
Съгласно тази разпоредба „Търговска практика“ е заблуждаваща, когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по
някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или
е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от
4
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика.
В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е осъществил заблуждаваща търговска практика, прилагана в
дейността на стопанисвания него хотел „Панорама", предвид
обстоятелството, че същият се обозначава като „балнеохотел“ и предоставя
информация чрез използване на рекламни материали и интернет
пространството за съществуващ и функциониращ такъв балнеоцентър, без да
притежава, издаден по надлежния ред сертификат. По този начин се подвежда
с невярна информация потребителя, който при така поднесената информация
може да формира решението си да посети обекта въз основа на преценка, че
хотелът притежава отговарящ на изискванията балнеоцентър център.
Съгласно чл. 138, ал.2 от закона за туризма право да използват в
наименованието си обозначенията „балнеолечебен (медикъл СПА)“,
посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат
само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили
сертификат за "балнеолечебен (медикъл СПА) център", по реда на този закон.
От страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства за притежаван от
него сертификат за балнеолечебен център. Приложено е единствено и само
удостоверение от кмета на Община Велинград за извършена категоризация с
една звезда на самия хотел, който обаче не отразява наличния и съществуващ
белнеоцентър в хотела. Не е спорно, че стопанисваният от жалбоподателят
хотел предлага в действителност такива балнео услуги, както и че са налице
условия за това. Събраните в хода на въззивното производство доказателства
са достатъчни, за да формират извод за осъществен състав на нарушение - в
стопанисвания от жалбоподателя хотел има прилежащ и функциониращ
балнеоцентър и хотелът се рекламира като балнеохотел и в тази посока са
приложените рекламни брошури, предоставяни на място в хотела, и
материали от интернет сайта. Няма спор и за това, че при извършените
административни проверки, както и към датата на издаване на акта за
установяване на административното нарушение, намиращият се в хотела и
функциониращ като такъв белнеолечебен център, не е бил сертифициран
съгласно изискванията на приложимата към момента Наредба за
изискванията към категоризираните местата за настаняване и заведения за
хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости
/Приета с ПМС № 139 от 26.06.2020 г., обн., ДВ, бр. 59 от 3.07.2020 г./.
Използването на наименованието балнеохотел за рекламирането на балнео
процедури, законодателят е предвидил да се осъществя едва след издаването
на съответния сертификат, какъвто за обекта не е бил издаван.
При така установените релевантни за спора юридически факти съдът
намира, че е налице заблуждаваща търговска практика, т. к. обозначавайки
туристическия обект като „балнеохотел“ и „балнеокомплекс“, без
5
функциониращия в него белнеоцентър да е преминал през процедура на
сертификация като гаранция за качество, търговецът представя невярна за
потребителите информация, която е и заблуждаваща, доколкото създава у
средния потребител впечатлението, че се касае за обект, отговарящ на
нормативните изисквания за изграждането, обзавеждането, оборудването и
обслужването на балнео центъра, както и че предлаганите в него услуги ще
бъдат извършени от персонал с нужната професионална и езикова
квалификация. Правните изводи за извършено от дружеството нарушение на
чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗПП, обуславящи
законосъобразност на административния акт, кореспондират на фактите по
случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна
уредба в областта на защитата на потребителите.
В случая нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай,
макар да е извършено за първи път. Не се установи до приключване на
производството по делото за действащия в стопанисвания от жалбоподателя
балнеоцентър да е издаден сертификат или дори да е подадено заявление за
издаването му. В допълнени, подаването на заявлението не е гаранция, че
такъв сертификат ще бъде издаден от една страна, а от друга страна нито в
Закона за туризма, нито издадената по прилагането му Наредба за
изискванията към категоризираните местата за настаняване и заведения за
хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости е
предвидено, че подаването на заявление от действащи спа центрове дава
възможност на стопанисващите ги лица да се рекламират като балнео
туристически обекти.
Нарушените от жалбоподателя разпоредби защитават обществените
отношения, гарантиращи правата на потребителите, като икономически по-
слабата страна в правоотношението, да получат коректна информация за
предлаганата услуга, за да направят своя информиран избор при ясната
представа, че ще получат качествена услуга, гаранция за което е издадения от
съответния компетентен административен орган сертификат. Тези разпоредби
са императивни и отклонение от тях е недопустимо.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление и правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за
процесуално представителство, основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. Пред
въззивната инстанция въззиваемият е представляван от юрисконсулт, а
искането за присъждане на разноски е направено своевременно.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Комисия за защита на потрелителите, доколкото РД на КЗП Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора е структурно звено и
няма статут на самостоятелно юридически лице. Съдът като съобрази, че
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, че е
6
проведено едно съдебно заседание, както и разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, счита че на ответника следва
да се присъди минималният размер на юрисконсултско възнаграждение, а
именно 80,00 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално
представителство.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0051172 от
20.12.2021 г. на Директора на РД КЗП за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на Етно ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление к.к. Златни пясъци, общ.
Варна, сп. Журналист СБР-Варна, офис 1, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, на основание чл. 210а от Закона за защита
на потребителите, за нарушение на чл.68д, ал.1, предложение първо, във вр. с
чл. 68г, ал. 4, във вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „Етно“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сп.
Журналист-СБР Варна, офис 1, да заплати на Комисия за защита на
потребителите гр. София, разноски в размер на 80, 00 лв. /осемдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Пазарджик, в 14-дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето
му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7