Р Е Ш Е Н И Е
269/24.4.2019г.
№...................... 24.04.2019 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Прокурор:
Соня Александрова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ЧНД № 895/2019 г.
по описа на ШРС,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 155
и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/ въз основа на постъпило искане от Районна
прокуратура – Шумен
за настаняване на задължително лечение на лицето Г.Т.Б., ЕГН **********,*** в лечебно заведение. В същото се
посочва, че лицето страда от параноидна
шизофрения, като по този повод е лекувано многократно в
ДПБ – с. Царев
брод. Сочи се също, че извършва действия, несъвместими със
здравия разум, които биха застрашили сериозно здравето му, както и здравето и
живота на други лица или за обществото.
В
съдебно заседание лицето се явява лично и с назначения му на основание
разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ служебен защитник. Заявява,
че не страда от никакво заболяване, което да налага приема на лекарства. Назначеният
служебен защитник изразява становище, че предложението на Районна прокуратура –
Шумен е основателно и следва да бъде уважено.
Представителят
на Районна прокуратура – Шумен в съдебно заседание поддържа така направеното
искане и моли същото да бъде уважено.
Психиатърът
- д-р Н.Н., участващ в съдебното заседание
по делото на основание разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от ЗЗ е на мнение, че свидетелстваното
лице вероятно страда от психично заболяване, което би могло да налага
необходимостта от задължително лечение. Предлага да бъде назначена
съдебно-психиатрична експертиза, която да се проведе в стационарна форма.
Съдът,
в съдебно заседание, след като изслуша мнението на психиатъра, на лицето и
неговия процесуален представител, на представителя на ШРП и като съобрази
материалите по делото и събраните гласни доказателства, установи, че в
настоящия случай по отношение на лицето Г.Т.Б. са налице
обстоятелствата, визирани в разпоредбата чл. 155 от ЗЗ, а именно, че лицето вероятно
страда от психично заболяване, поради което би могло да извърши деяние,
представляващо опасност за близките му, за околните, за обществото или
застрашаващо сериозно здравето му, поради което на основание чл. 159, ал. 1 от ЗЗ назначи съдебно - психиатрична
експертиза, като определи стационарна форма на провеждането й.
ШРС, след преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
постъпилото от страна на ШРП искане за основателно, поради следните
съображения:
По
делото е установено, че освидетелстваното лице Г.Т.Б. се води в диспансерния
регистър на ДПБ – с. Царев брод от 2012 г. с
диагноза „параноидна шизофрения“, лекувано е наколкократно
в психиатрично заведение, като до настоящия момент са регистрирани четири
хоспитализации на доброволени и задължителен принцип по Закона за здравето. Освидетелстваната Г.Б. е фамилно
необременена с психични разстройства. Дебютът на заболяването е от преди около
10 години, след завръщането ѝ от работа в чужбина, когато безпричинно
променила поведението си – ходила безцелно по улиците, изхвърляла покъщнината
от дома, говорела нелепи неща, държала се неадекватно, чувала гласове, била
агресивна към близките си, чупела покъщнина. По този повод била консултирана в
Психиатрична клиника в гр. Варна и била предписана терапия, която обаче не
приемала. През 2011 г. и 2014 г. била хоспитализирана на
задължително лечение в ДПБ – с. Царев брод по реда
на Закона за здравето, а хоспитализациите ѝ в ДПБ – с. Царев брод през
2014 г. и 2015 г. били на доброволен принцип. След изписването ѝ от
болничното заведение придържането към терапевтичния режим в извънболнични
условия от страна на Г.Б. било
формално и непълноценно.
От известно време състоянието ѝ отново се влошило –
имала неадекватно поведение, била конфликтна с роднините и съседите си, имала
деструктивни прояви към вещи и домакински уреди в дома, не допускала никого в
стаята си, започнала да събирала отпадъци
и ненужни вещи в дома си, не спазвала хигиена, говорила си сама, изказвала
нелепи мисли. Освен това категорично отказвала да се лекува.
От
заключението на представената по делото съдебно-психиатрична експертиза,
поддържана от вещото лице в съдебно заседание и приета от съда е видно, че при Г.Т.Б. са налице
данни за психично заболяване
в тесния смисъл на думата – „параноидна шизофрения, хронично протичане,
параноидно-халюцинаторен синдром, промяна на личността“, води се на диспансерен
отчет в регистъра на регионалната психиатрична служба и е лекувана няколкократно
в ДПБ – с. Царев брод. Експерта
сочи, че при прегледа ѝ психичното ѝ състояние се е характеризирало
с поведенческа и мисловна дезорганизация, както и налудни интерпретация и психотично
мотивирани действия. В тази връзка, експертизата сочи, че е налице риск от противообществени деяния, опасност за околните и особено
за собственото ѝ здраве, което налага необходимостта от настаняване и
провеждане на лечение по Закона за здравето.
Според заключението на експерта лицето към настоящия момент не е способно да
изразява информирано съгласие при провеждане на лечението. Предлага стационарна форма на лечение,
което да се проведе в специализирано психиатрично
заведение - ДПБ – с. Царев брод за срок от 3 /три/ месеца.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че в конкретния случай са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 155
от ЗЗ, обуславящи необходимостта от задължително настаняване на лицето Г.Т.Б. на лечение, като с оглед на заключението на изготвената съдебно –
психиатрична експертиза настоящия състав намира, че лечението следва да бъде
проведено при стационарна форма за срок от 3 /три/ месеца. При определяне вида на
постановеното задължително лечение съдът съобрази липсата на критичност от
страна на лицето, както и липсата на съгласието за приемане на медикаменти и
провеждането на лечение в домашно-амбулаторни условия. В този смисъл настоящият
състав намира, че постановено лечение при амбулаторна форма на неговото
провеждане не би дало целения резултат. В тази връзка е и заключението на изготвената
съдебно – психиатрична експертиза.
С оглед на
приетата липса на способност на лицето да изразява информирано съгласие за
лечение, съдът счита, че в настоящия случай, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, следва да бъде
назначено лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.
Съдът намира, че за такова лице следва да бъде назначено лице от кръга на
близките му, а именно нейната майка М.Д.Б., като съдът намира, че не са налице
обективни пречки майката на лицето да изразява информирано съгласие относно неговото
лечение.
Поради
изложеното и на основание чл. 162,
ал. 1 и сл. от ЗЗ, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА
лицето Г.Т.Б., ЕГН **********,*** на задължително лечение в ДПБ – с. Царев брод, обл. Шумен за
срок от 3 /три/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ
стационарна форма на постановеното задължително лечение, на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ.
На основание
чл. 162, ал. 3 от ЗЗ назначава М.Д.Б.,*** да изразява информирано съгласие за лечението на дъщеря
си Г.Т.Б..
Решението
може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен
съд.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на ДПБ – с. Царев
брод, обл. Шумен, за привеждането му в изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: