МОТИВИ към Присъда № 50 от 12.09.2017 г. на
Районен съд
– Хасково, постановена по н.о.х.д. № 636 по описа за 2017 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу К.А.С. *** обвинителен
акт, с който на същия е
предявено обвинение за извършено престъпление
по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс. Твърди се в акта
на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство фактическа обстановка обвиняемият бил
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал. 1 от НК, след като в периода в периода месец март 2016 г. до месец февруари 2017 г., включително, в град
Хасково, след като е осъден с Решение № 872 от 12.12.2013 г. по гр.дело №
2291/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 30.12.2013 г.,
да издържа свой низходящ - Е.К.С. - дъщеря, родена на *** г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски,
по 100 лева всяка, на обща стойност 1 200 лева, дължими на З.Р.М., като майка и
законен представител на детето.
В съдебното заседание
пред
Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, поддържа обвинението
във вида, в който е предявено и в хода на съдебните
прения счита, че от събраните
в хода
на съдебното следствие доказателства то било доказано
по несъмнен начин. Било установено, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. Подлага на преценка и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, въз основа на която извежда, че на подсъдимия следвало
да се наложипо реда на чл. 54 от НК и при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства наказание „Пробация“,
с двете задължителни мерки за срок от по 7 месеца.
Защитникът
на подсъдимия К.А.С. – адв. С.М. заявява в хода на
съдебните прения, че не оспорва факта на извършено деяние, респ. авторството,
но пледира съдът да приеме наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като аргументира тезата си в тази насока, като оставя на
решаващия орган преценката за вида и размера на наказанието.
Подсъдимият
К.А.С. ***, редовно призован, не се явява, за да заяви становище по
повдигнатото му обвинение, респ. да се възползва или не от възможността да даде
обяснения по случая.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.А.С. е роден на *** ***, същият е българин по произход, с българско гражданство, има висше образование, женен, пенсионер, с постоянен адрес:***.
Видно от
приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 160, издадена от
Районен съд – Димитровград на 13.03.2017 г. същият е осъждан – с Присъда № 95
от 19.11.2014 г., постановена от РС – Хасково по НОХД № 1037 по описа на същия
съд за 2014 г.,
с която е признат за виновен в извършване на деяние по чл. 183, ал. 1 НК, но на
основание чл. 183, ал. 3 НК не му е наложено наказание. За осъждането му по
НОХД № 315/1982 г. по описа на РС – Димитровград е настъпила реабилитация, а за
това по НОХД № 386/1978 г. по описа на РС – Димитровград е амнистиран. От
представените на досъдебното производство характеристични данни се установява,
че по отношение на подсъдимия има данни за криминални регистрации, но няма такива
за контакти с криминално проявени лица и прояви на склонност към нарушаване на
обществения ред. В представената Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние е вписал, че семейството му се състои от него самия, съпругата
му и малолетно дете. Доходи от трудови възнаграждения, свободни професии, наеми
и др. не получава, получава месечна пенсия в размер на 177 лева. Притежава
недвижими имоти по ½ идеална част от апартаменти в град Димитровград,
единият с площ 68 кв.м., а другият – 75 кв.м. Няма регистрирани на негово име
моторни превозни средства.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че подсъдимият К.С. и З.М., разпитана в хода на досъдебното
производство в качеството на свидетел, се познавали от около 15 години. Двамата
поддържали интимна връзка, като имало периоди, през които живеели заедно в град
Варна. От връзката им, на *** г. в гр.Варна се родила дъщеря им - Е.К.С.. През 2011 г. свид.
М. и малолетното дете Е.К.С.,***. Известно време след това отношенията между свид. З.М. и подс. К.С. рязко се влошили
и през 2013 г.
свид. М. завела гражданско дело за предоставяне упражняването
на родителските права и определяне на издръжка.
С Решение № 872 от 12.12.2013 г. по гр.д.
№ 2291/2013 г. на PC - Хасково, влязло в законна сила на 30.12.2013 г., упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Е.К.С., с ЕГН **********,
били предоставени на майката З.М.Р., като бил определен режим на лични отношения
на детето с неговия баща - подс. К.А.С.. Със същото решение,
съдът осъдил К.А.С. да заплаща на малолетното си дете Е.С. месечна издръжка в размер
на 100 лв., чрез неговата майка и законен представител З.Р., считано от влизане
в сила на решението до промяна на обстоятелствата.
Въпреки съзнанието, че бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за малолетното си дете, подсъдимият К.С. не изпълнил задължението
си и не платил 6 месечни вноски за периода от месец април 2014 г. до месец септември 2014 г., включително, всяка от
по 100 лева, възлизащи на сумата общо от 600 лв. Спрямо подс.
К.С. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК
и с Присъда № 95 от 19.11.2014 г. по НОХД № 1037/2014 г. по описа на PC - Хасково,
същият бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал. 3 от НК не му било наложено наказание. Присъдата
влязла в законна сила на 04.12.2014 г. Направените от страна на обвиняемия плащания,
въз основа на които е приложен привилегирования състав на чл.183, ал. 3 от НК, се
установяват и събраните в настоящото производство писмени доказателства - банкови
извлечения с дати 07.11.2017 г. и 19.11.2014 г.
Независимо от постановената и влязла в
сила присъда, подс. К.С. съзнателно продължил да не заплаща
редовно и в пълен размер определената от съда издръжка на малолетното си дете Е.К.С.,
което станало повод свид. З.Р.М. да депозира жалба в Районна
прокуратура - гр.Хасково. След влизане в сила на цитираната по - горе присъда на
PC - Хасково, в периода от месец октомври 2014 г. до месец февруари 2017 г., включително, К.С. превел
общо сумата от 1 790 лв. чрез 10 на брой банкови превода по сметката на З.М.Р.
- майка и законен представител на малолетното им дете Е.К.С., както следва: на
20.01.2015 г. подс. С. превел сумата от 160 лв.; на
16.04.2015 г. превел сумата от 160 лв.; на 14.05.2015 г. превел сумата от 160 лв.;
на 11.09.2015 г. превел сумата от 160 лв.; на 29.10.2015 г. превел сумата от
160 лв.; на 08.12.2015 г. превел сумата от 160 лв.; на 26.01.2016 г. превел сумата
от 160 лв.; на 12.04.2016 г. превел сумата от 160 лв.; на 03.08.2016 г. превел сумата
от 160 лв.; на 16.02.2017 г. превел сумата от 350 лв.
Според мнението на социалния
работник, изразено с приложения по делото Социален доклад за детето – Е.К.С. от
Дирекция за социално подпомагане, град Хасково, Отдел „Закрила на детето“,
майката на детето З.М. е основен обгрижващ за детето.
Има работа и реализира доходи и се стреми да задоволи всички негови потребности.
Проявява отговорно отношение към детето, което въпреки, че родителите му не
живеят заедно, има изградена връзка и с двамата.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в
обясненията на подсъдимия К.А.С. и показанията на разпитаната в качеството на
свидетел З.Р.М., приобщени по съответния ред в съдебна фаза. В случая не се налага обсъждане на гласните доказателствени източници
откъм тяхната достоверност, тъй като не е налице съществено разминаване между
тях, както и несъответствие с останалия събран доказателствен материал. Поради това,
съдът ги възприема изцяло, при обосноваване на фактическите си изводи по делото,
като съответни на обективната истина, като по отношение правната оценка на
факта на предоставяни суми от подсъдимия на частния обвинител, който се оспорва
само относно точни размер, съдът ще вземе отношение при изложените на правните
изводи по делото, доколкото съставлява въпрос по същество.
При
тези факти, съдът прие за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият К.А.С. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1
от
Наказателния кодекс, за което с повдигнатото
му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на престъплението по
основния
състав - чл. 183, ал. 1 НК се
свързва с наличието на съдебно решение,
без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията
или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно
деянието
по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо
от обективна страна, издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански
съд, да не
е платена за период не по-малко
от два месеца,
а от субективна страна това задължение
да не е изпълнено
съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато
в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане
на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или
пък то бъде
погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител
за принос и оказване материална подкрепа на неговото
дете от
страна на другия родител.
От събраните
данни е безспорно установена обективната страна на деянието.
Подсъдимият К.А.С. *** е осъден, с влязло
в сила решение на гражданския съд,
да издържа свой
низходящ – дъщеря си Е.К.С., ЕГН: **********, до настъпване на законните
причини за изменение или прекратяване на издръжката. Въпреки това обективно –
без значение доброволно или принудително не е изпълнил, за периода от месец март
2016 г.
до месец февруари 2017 г.,
в град Хасково, доколкото задължението е „носимо“ това
свое задължение към малолетното дете, чрез нейната майка и законен представител
З.Р.М.. Процесното неизпълнение се отнася за 12 месечни вноски в размер на по 100
лева всяка една от тях, възлизащи на обща стойност 1200 лева. Не е необходимо
от гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал.
1 НК, срещу подсъдимия да е образувано и производство при държавен или частен съдебен
изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка.
Предвид
изложеното, подс. К.А.С. *** следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден
да заплаща издръжка на свой низходящ,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече
месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за сумата общо в размер на 1200 лева, представляващи 12 месечни
вноски от по 100 лева за целия инкриминиран период. В тази насока следва да бъдат
напълно споделени изводите на прокурора в акта по чл. 246 НПК, че макар и в платежните
документи, приобщени като писмени доказателства по досъдебното производство, да
се посочва от подс. К. С. за кои месеци внася дължимата
за дъщеря си издръжка, следва, освен правилата в ЗЗД за поредността
на погасяване на задълженията и в частност на това за издръжка, следва да се отчита
и наказателноправният аспект за най - благоприятното разрешение
по отношение на лицето, привлечено към отговорност. А то би било в посока погасяването
най - напред на най – обременителното задължение, което в случая ще е онова, чието
неизпълнение би довело до възникване на основание за реализиране на наказателната
отговорност.
Оттам, следва
да се приеме, че с плащането на сумата в размер на 1 790 лева в периода
20.01.2015 г. - 16.02.2017 г. се погасяват задълженията за издръжка за 17 месеца,
както следва: за месеците октомври, ноември и декември 2014 г., цялата 2015 г./12 месечни вноски/, месеците
януари и февруари 2016 г.
От месец март 2016 г.
до месец февруари 2017 г.,
включително, подс. С. не заплатил нито една месечна издръжка
за детето си - Е.К.С.. Така с бездействието си, от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, както вече бе
очертано. Извод, който не се променя от факта, че през същия този период същият
е правил разходи за лечение. Действително тези разходи за били насочени към
защита на негов висш и правнопризнат интерес, какъвто
е здравето на човек, но с тях не се отменя, нито изключва родителското му
задължение, скрепено и със съдебен акт, а именно да издържа свой низходящ –
детето си Е.К.С., като тези факти следва да се вземат предвид на друг етап от
обсъждането по делото.
След като
по делото се установи по
несъмнен начин, че не е било
изпълнено задължението на подсъдимия за
даване на издръжка за повече
от два месеца,
съдът призна същия за виновен
в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Подсъдимият К.А.С. е наказателноотговорно
лице. Извършил е деянието при условията на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици.
С оглед последното и при определяне
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, завишена от гледна точка значителната
продължителност на неизпълнение – 12 месеца, оттам и общата стойност на
неизплатените вноски за издръжка – 1200 лева, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете възрастта, семейното
положение и здравословното му състояние. Същият освен това е съдействал на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, като е давал
обяснения, но цялостното му процесуално поведение не може да бъде окачествено
като положително що се отнася до съдебна фаза. Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се вземат предвид обремененото му съдебно минало и данните за личността
му, характеризиращи го в не особено положителен план, предвид отбелязването за криминалистически регистрации и предходни осъждания, които
макар и да не влияят на преценката за съдебното му минало, са атестат за
личността. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвиденото за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и алтернативно - „Пробация”, съдът счете, че не са налице изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в текста на
закона наказание да се явява несъразмерно тежко за така извършеното деяние и
поради това да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК. Изложеното по – горе обаче, е от решаващо значение за индивидуализацията на
наказанието съобразно по – леката от двете алтернативи, а именно предвиденото в
закона наказание „Пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК: 1. „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично
и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от 6 месеца, определени съобразно общия минимум. Така определеното по
вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото. Същият е съобразен и с данните за семейното
положение и имущественото състояние на дееца и се явява най – благоприятното
разрешение за него от юридически възможните, което да не води до допълнително
финансово затруднение, препятстващо изпълнение на задълженията му в това число
и за издръжка.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Ц.С.