№ 9435
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110154046 по
описа за 2022 година
„.. АД е предявило срещу „ЗК „... искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗ..а осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8620,33 лева, с включени
ликвидационни разноски от 15 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция по застраховка „..“ за вреди на МПС „В.“, peг. № ....
застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 23.02.2022 г. в гр.
София, бул. А.М.“, по вина на водач на МПС „М., peг. № ... със сключена при ответника
застраховка „..“, ведно със законната лихва от 05.10.2022 г. до окончателното заплащане,
който придвижвайки се в лява лента навлязъл съседна дясна лента, без да се увери, че
същата е свободна, с което действие станал причина за ПТП.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ *********. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия
автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. След отправена
покана ответникът не изплатил застрахователното обезщетение в размер на исковата сума.
Претендира мораторна лихва в размер на 76,63 лева за периода 30.08.2022 г. – 30.09.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Сочи, че водачът на МПС „М. няма вина за
ПТП, като оспорва неговия механизъм. Излага, че МПС „В.“ се е движило с превишена за
пътния участък скорост. Намира размера на иска за завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от застрахователна полица е сключена застраховка „А.“ между „.. АД и „М.П.“
ЕОО..а л. а. „В.” с рег. № ...със срок на валидност от 16.10.2021 г. до 15.10.2022 г.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 23.02.2022 г., в който са
отразени настъпилите щети по МПС „В.” вследствие на настъпило ПТП с участие на МПС
„М., при което са причинени щети. В протокола са отразени увреждания по МПС „В.” –
счупено ляво огледало, предна и задна лява врата, задна лява вежда, като е посочено, че
виновен за ПТП е водачът на МПС „М.. По повод оспорване автентичността на протокола
допуснато изслушването на съдебно-почеркова експертиза, според която подписът, положен
в дясната част на графа 15 „подписи на водачите“ в Двустранен констативен протокол за
ПТП от 23.02.2022 г., изготвен на бланка на Generali, е изпълнен от Г. Г. Р., а подписът,
положен в лявата част на графа 15, е изпълнен от М. Г. К..
За вредите на лек автомобил МПС „В.” до ищеца, като застраховател по застраховка
„..“, е подадено искане за оценка на вреди, в което е описано, че по време на движение
камионът навлиза в съседната лента и става причина за ПТП.
По делото не е спорно заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в
размер на 8605,33 лева и сключването на застраховка „..“ при ответника за МПС „М., peг. №
....
Прието е неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно което на 23.02.2022
г. около 15:47 часа, товарен автомобил „М.”, с рег. № ... се движи по бул. А.М.“, където
водачът навлиза в съседна лента за движение - от ляво на дясно, не пропуска и реализира
ПТП с попътно движещия се отдясно, лек автомобил „В. ХЦ 90“, с рег. № ... Съгласно
обяснение от М. К., водач на товарен автомобил „М.”, водачът на лек автомобил „В. ХЦ 90“
при изнасяне за извършване на маневра десен завой и отклонение наляво навлиза в
съседната пътна лента - от дясно на ляво, където настъпва съприкосновение с попътно
движещия се отляво товарен автомобил „М.”. Щетите по лек автомобил „В. ХЦ 90“ се
намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 23.02.2022 г.
произшествие в гр. София. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „В.
ХЦ 90“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 7994,53 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск К. при ПТП са в размер между 15 лв. -
25 лв. Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост
от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието
между превозните средства в момента на възникване на опасността. Поради тази причина не
е възможно да се определи дали водачът на лек автомобил „В. ХЦ 90“ е имал възможност да
предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба, ако водачът на товарен
автомобил „М.” е навлязъл в неговата лента за движение. В хипотезата съгласно
Уведомление за щета и искова молба водачът на товарен автомобил „М. е имал възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако не е навлизал в лентата за движение
на лек автомобил „В. ХЦ“. Ако водачът на лек автомобил „В. ХЦ 90 е предприел изнасяне
2
на автомобила за извършване на маневра десен завой, то същият е имал възможност да
предотврати процесното ПТП при осигуряване на безопасна странична дистанция от
попътно движещия се отляво товарен автомобил „М.”. От техническа гледна точка може да
се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е: Съгласно приложените
материали по делото от „Дженерали застраховане” АД - поведението на водача на товарен
автомобил „М.”, който при навлизане в съседна лента за движение - отляво на дясно не
пропуска попътно движещия се отдясно лек автомобил „В. ХЦ 90“. Съгласно Обяснение от
М. К., водач на товарен автомобил „М.” - поведението на лек автомобил „В. ХЦ 90“, който
при изнасяне за извършване на маневра десен завой навлиза в съседна лента за движение -
отдясно на ляво, вследствие на което настъпва съприкосновение с попътно движещия се
отляво товарен автомобил „М.”.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит свид. Г. Г. Р., управлявал
МПС „В.“, който сочи, че през 02.2022 г. е участвал в ПТП на бул. „Ал. Малинов“ в кв.
„Младост“ до бензиностанция „Шел“ между „Младост 1“ и „Младост 2“, като другият
участник в ПТП, който бил с голям камион „М., за да хване зелен светофар дал газ и не
могъл да удържи камиона, навлязъл в лентата на свид. и му задрал двете врати и огледалото.
Булевардът бил с 3 пътни ленти, като свид. карал в най-дясната. Камионът карал по средата
и навлизайки в другата лента го ударил. Вредите по увредения автомобил били предна
врата, огледало, калник. Ударът бил от страната на шофьора /лявата/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „К.” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „..” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е
предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало
регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен
договор за застраховка “..” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „.. АД
и собственика на увредения автомобил „В.” има сключен договор за застраховка „..”. При
действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета №
********* във връзка с настъпило на 23.02.2022 г. в гр. София, бул. А.М.“ ПТП, като е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8605,33 лева.
3
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “..”. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.02.2022 г. МПС „М. е
причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС „В.”. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото не са
въведени твърдения за противното, поради което не са и ангажирани доказателства за
опровергаването на установената презумпция.
Следователно установяват се по делото наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „..” на прекия причинител за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „АвтоК.”, изплатено от ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „..” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП. На следващо място вещото лице е посочило, че водачът на
МПС „М. е имал възможност да предотврати настъпване на процесното ПТП, ако не е
навлизал в лентата за движение на МПС „В.“.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „.. на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по
правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.
499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената
вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира
4
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да
плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а
представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай,
размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за
отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования
собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент
за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Ответникът е направил възражение, че МПС „В.“ се е движило с превишена за пътния
участък скорост, но по делото не бяха събрани доказателства в тази насока.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил е в размер на 7994,53 лева, към която следва да е добавят 15 лева ликвидационни
разноски, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 8009,53 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
следните разноски: 347,87 лева – държавна такса, 700 лева – депозити за експертизи, 50 лева
– депозит за свидетел, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Съразмерно с уважената част на
иска на ищеца следва да бъдат присъдени 1066,53 лева. Ответникът е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Съразмерно с отхвърлената част на иска на ответника следва да бъдат
присъдени 3,54 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на
1062,99 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..., ЕИК ..., да заплати на „.. АД, ЕИК .., на основание чл. 411 КЗ сумата
5
от 8009,53 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регресна
претенция по застраховка „..“ с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, за
вреди на МПС „В.“, peг. № ..., застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 23.02.2022 г. в гр. София, бул. А.М., по вина на водач на МПС „М.“, peг. № ...,
със сключена при ответника застраховка „..“, ведно със законната лихва от 05.10.2022 г. до
окончателното заплащане, който придвижвайки се в лява лентанавлязъл в съседна дясна
лента без да се увери, че същата е свободна, с което действие станал причина за ПТП, като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 8009,53 лева до пълния претендиран размер от 8620,33
лева.
ОСЪЖДА „..., ЕИК ..., да заплати на „.. АД, ЕИК .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1062,99 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „..., ЕИК ..., да заплати на Софийски районен съд, на основание чл. 77
ГПК сумата от 250 лева – депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6