Решение по дело №174/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 129
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20213530200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Търговище , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200174 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. М. А., роден на хххххх година в гр. Търговище, с
постоянен адрес в с. Стража, общ. Търговище, български гражданин, със
средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2020 година в общ. Търговище, на ПП І-4, км.
224+100 при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №
хххххх, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
като участник в движението не съобразил своето поведение с пътната
маркировка, като пресякъл „двойна непрекъсната линия“ – „М2“,
предприемайки неправомерна маневра „изпреварване“ за конкретния
пътен участък, с което нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП във връзка с чл. 63,
ал.2, т.2 от ППЗДвП;
Като водач на пътно превозно средство, при изпреварване навлязъл в
пътна лента, предназначена за насрещно движение и създал опасност за
превозните средства, движещи се по нея, с което нарушил чл. 42, ал.2,
т.2 от ЗДвП,
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. С. Н., ЕГН
********** от гр. Търговище, изразяваща се в трайно затрудняване
движението на снагата, с което е осъществил състава на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал.1 НК и във връзка чл. 6, т.1 от ЗДвП,
във връзка с чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
1
отговорност.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК НАЛАГА на М. М. А., със снета по-
горе самоличност, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер
на ХИЛЯДА ЛЕВА.
ОСЪЖДА М. М. А. със снета по-горе самоличност да заплати по
сметка на ОДМВР – Търговище сумата в размер на 594,75 (петстотин
деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща
направени разноски за експертизи по ДП № 431/2020 година на РУ –
Търговище.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен
съд – Търговище, в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение №129 от 15.04.2021г. по АНД №20213530200174 по описа
за 2021г. на РС - Търговище:
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
В РС - Търговище е внесено постановление от РП – Търговище за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия М. М. А.
от с. Стража, общ. Търговище, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б"
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр.с чл. 6 ал.1 ЗДвП във вр.с чл. 63 ал.2 т.2 ППЗДвП и чл.
42 ал.2 т.2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 30.06.2020 г. в общ. Търговище, на ПП I - 4, км.
224+100 при управление на МПС л. а. "Хонда - Сивик" с per. № хххххх, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно тези по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. вр. чл.63, ал.2, т.2 от
ППЗДвП и по чл.42, ал.2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на З. С. Н., ЕГН ********** от гр. Търговище изразяваща се в трайно затрудняване
движението на снагата.
Районна прокуратура - гр. Търговище не изпраща представител в съдебно заседание.
Обвиняемият М. М. А. от с. Стража, общ. Търговище, дава обяснения по
обвинението, като поддържа тезата, че не е предприемал маневра „изпреварване“, нито е
имал такова намерение, а в резултат на това, че свид. Н. кривнал в велосипеда към
насрещната лента, обвиняемият решил да се предпази от челен сблъсък и да го заобиколи
като мине в ляво от него, но в този момент свидетелят отново завил в дясно и настъпил
удара. Същият обяснява, че той е телефонирал пръв на тел.№112 и е извикал линейка, за да
се окаже помощ на пострадалия като преди това заедно със спрели пътници го пренесли
извън пътното платно.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М. М. А. бил правоспособен водач на МПС от категория „В” от 1998 г.
На 30.06.2020 г.на територията на община Търговище обв. А. управлявал по ПП I - 4,
лек автомобил "Хонда - Сивик" с per. № хххххх в посока от гр. София към гр. Варна. Около
16,40 ч.същият се намирал на км. 224 + 100, където широчината на пътното платно била
16,80 м. с предназначение за движение в двете посоки с четири броя пътни ленти. Двете
леви ленти били с обща ширина - 7,50 м., като най - лявата била с ширина 4,00 м. Средата на
платното било разделено с двойна непрекъсната линия. Двете леви ленти за движение в
посока гр. София - гр. Варна били разделени с бяла прекъсната линия, която в началото била
двойна непрекъсната линия, а вдясно на пътното платно имало Т-образно кръстовище за гр.
Търговище. Трафикът на движение бил интензивен и в двете посоки, а обвиняемият
управлявал автомобила със скорост 58 км/ч при разрешена скорост в този пътен участък - 60
км.ч. Времето било ясно, слънчево с нормална видимост, а пътната настилка - гладка. По
същото време и място, но в обратна посока - от гр. Варна към гр. София се движил в най-
лявата /по посока на огледа/ пътна лента З. С. Н., управлявайки велосипед със скорост от
около 10 км/ч. Когато наближил кръстовището за гр. Търговище свидетелят подал сигнал за
престрояване в лентата за завой “наляво“, вдигайки хоризонтално лявата си ръка. В този
момент обвиняемият забелязал свидетеля, но въпреки това започнал непозволена маневра
„изпреварване“ на движещите се пред него неустановени МПС, пресичайки пътната
маркировка „непрекъсната двойна линия „M2“и навлизайки неправомерно в насрещната
лента за движение, като създал опасност за насрещно движещите се участници в
движението. В този момент в същата лента вече правомерно навлизал насрещно движещият
се свид. Н. за престрояване в лентата за завой. Последвал удар между двамата на място,
намиращо се на 4,50 - 5,00 м. в дясно от линията на ОР2 на огледа и на 32-34 м. от него по
1
дължина на пътното платно по посока на огледа. От удара пострадалият бил отхвърлен от
колелото като с глава се ударил в предното стъкло на автомобила и паднал на терена. След
това неустановени лица - мъж и жена, излезли от преминаващ автомобил, представили се за
лекари и помогнали на пострадалия като заедно с обвиняемия го вдигнали от платното за
движение и го преместили до мантинелата. Обвиняемият се обадил на телефон 112 и
съобщил за настъпилото ПТП с пострадало лице. На място пристигнал медицински екип,
който откарал пострадалия в МБАЛ - Търговище. В болницата било установено, че
пострадалият има фрактури на III, IV, V и VI ребра в дясно, както и наранявания по
лицевата част на главата.
Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза в резултат на
настъпилото ПТП пострадалият З. С. Н. получил малък преврален излив в десният
костодиафрагмален синус и счупване на III, IV, V и VI ребра в дясно, което довело до
трайно затрудняване движението на снагата му със среден срок на възстановяване около 3-4
месеца. Според заключението на извършената по ДП съдебна авто-техническата експертиза
от техническа гледна точка причината за възникване на произшествието е, че обв. А. е
предприел маневра „изпреварване“, нарушавайки пътната маркировка „непрекъсната двойна
линия „M2“ и навлизайки в лентата за насрещно движение, докато пострадалият се е движил
и действал технически правилно. В заключението е отразено, че обвиняемият, движейки се
със скорост от 58 км.ч., от момента, в който е предприел неправомерно изпреварване,
нарушавайки пътната маркировка, а велосипедистът е предприел маневра престрояване, при
своевременното му възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпилото ПТП,
като отстоянието между двамата в момента на престрояването на велосипедиста е било
23,19 м., при опасна зона за спиране на автомобила от 36 м. и при възможност
велосипедиста да бъде забелязан от обвиняемия от разстояние 35-40 м. Според
заключението размерът на причинените щети по велосипеда, собственост на пострадалия,
възлиза на 120 лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: протоколите за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум, съдебните авто-технически и медицински
експертизи, свидетелските показания, справка за правоспособност и останалите писмени
доказателства по делото, както и от проведените в съдебното следствие разпити на
свидетеля З.Н. и на вещото лице, изготвило САТЕкспертизи, и частично от обясненията на
обвиняемия. Видно от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска
експертиза в резултат от настъпилото ПТП свид. З. С. Н. е получил счупване на III, IV, V и
VI ребра в дясно без разместване на костни фрагменти с малък преврален излив в десния
костодиафрагмален синус. Според заключението счупването на три и повече ребра поради
заемането от същите на голяма площ от гръдната стена, която осъществява дихателните
движения и движението на снагата, води до трайно затруднение движението на снагата, в
което се включват дихателните движения, навеждането, изправянето и извиването на
снагата, като възстановителният срок е около 3-4 месеца. Възприетият от съда механизъм на
настъпване на ПТП се базира на изготвените в ДП първоначална и допълнителни съдебни
автотехнически експертизи, и на изложеното от вещото лице по време на разпита му в
съдебното следствие. Именно при този разпит експертът уточнява, че е имал предвид при
извършване на експертизата изразената от обвиняемия теза за предприета от него спасителна
маневра по заобикаляне на велосипедиста, но е категоричен, че техническите данни и
находките след ПТП убедително сочат на предприета от обвиняемия маневра
„изпреварване“ на разстояние до 3 метра от ориентир 1/синята пътна табела/по посока
дължината на пътното платно София – Варна, като автомобилът е прекосил острова в
неговия край откъм Варна и двойната непрекъсната линия, която според направените
2
измервания е настъпил с десните колела на автомобила. Наред с това вещото лице сочи, че в
действията на велосипедиста не е установено извършването на неправомерна маневра, а и
предвид възрастта на последния той попадал в уязвима група лица, които изисквали
повишено внимание от страна на водачите на МПС. При разпита му на съдебното следствие
свидетелят З.Н. потвърждава и предходните си показания за това, че е подал своевременно
сигнал за завиване наляво, но автомобилът на обвиняемия изскочил изведнъж от колоната
МПС в насрещната лента и се насочил към него. Съвкупната преценка на събраните
доказателства обосновава приетата и изложена по – горе фактическа обстановка и игнорира
като защитна теза обяснения от обвиняемия механизъм на настъпване на ПТП.
От приетата фактическа обстановка следва, че от обективна страна обвиняемият е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във
вр.с чл. 6 ал.1 ЗДвП във вр.с чл. 63 ал.2 т.2 ППЗДвП и чл. 42 ал.2 т.2 ЗДвП. Съгласно чл. 6,
т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. А
съгласно чл. 63 ал.2 т.2 ППЗДвП "двойна непрекъсната линия" - М2 е надлъжна пътна
маркировка и на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. В случая
се установи, че обвиняемият е извършил именно нарушение на посочените норми, тъй като
предприемайки „изпреварване“ е пресякъл двойна непрекъсната линия" - М2. Разпоредбата
на чл. 42 ал.2 т.2 ЗДвП гласи, че водач, който изпреварва, е длъжен когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. С предприетата
маневра обвиняемият е създал именно такава опасност. Двете допуснати нарушения са в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, от удара при което са получените
от пострадалия фрактури. Според описаните медикобиологични признаци на фрактурата
същата представлява средна телесна повреда, тъй като е довела до трайно затрудняване
движението на снагата, в какъвто смисъл е задължителното тълкуване по т.8 от
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС: „Затрудняване движението на снагата
или врата представлява такова увреждане, което засяга двигателната способност и
съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. То може да се
изрази в ограничаване движението за завиване на тялото или някои части от него, за
наклоняването, за обръщането или завъртването му, както и за настъпването на състояние на
неподвижност. Налице е трайно затруднение на движението на снагата при счупване на три
или повече ребра без разместване на фрагментите. Необходим признак на този състав е
затрудняването на движението на снагата или врата да е трайно.“. В случая е получено
счупване на повече от три ребра, а затрудняването на движението е трайно, когато е с
продължителност от поне 30 дни, а в случая е с определена от експерта продължителност от
3 до 4 месеца. Ето защо съдът прие, че е налице причинена средна телесна повреда на
пострадалото лице. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като от
събраните доказателства следва, че предприемайки маневра „изпреварване“, въпреки, че е
възприел вече предприемащия престрояване велосипедист, обвиняемият като дългогодишен
водач на МПС е предвиждал възможността за настъпване на общественоопасните
последици/ПТП и последвалата средна телесна повреда на другия участник в движението/,
но е мислел да ги избегне и предотврати. В подкрепа на този извод е и предприетата
впоследствие от обвиняемия маневра по заобикаляне на велосипедиста, когато се оказва, че
сблъсъкът между двамата ще се случи. Възприетата въз основа на кредитираните
доказателства фактическа обстановка води до извода за форма на вината като съзнавана
непредпазливост - самонадеяност, а не като груба небрежност, тъй като се установи, че още
преди да предприеме изпреварването обвиняемият е възприел велосипедиста, който дава
сигнал за завиване наляво, и този факт ведно с опита му като водач на МПС не позволява да
се направи извода за това, че той не е предвиждал възможността за настъпване на
3
общественоопасните последици, които е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обвиняемият
е направил неправилна преценка на собствените си възможности, разчитайки на успешно
завършване на предприетата маневра „изпреварване“, или надявайки се на поведението на
другия участник в движението – велосипедиста, да не предприеме маневрата за завиване, за
която вече е подал сигнал.
Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая спрямо
обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него
престъпление е непредпазливо. Същото по закон към момента на извършването му се
санкционира с лишаване от свобода до три години или пробация, поради което попада сред
визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал.1 б.”а” предл.ІІ от НК. От данните по делото
е видно, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК. Според задължителното за съдилищата ТР №2/22.12.2016г. на
ОСНК, т.3, за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава
двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само
съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл.343 от НК. А предвид
разпоредбата на чл. 343 ал.1 б.“а“ НК съставомерни са значителните имуществени вреди. По
делото са налице данни за причинени имуществени вреди по велосипеда в размер на 120
лева и същите не попадат в понятието „значителни“. Ето защо в случая няма подлежащи на
възстановяване съставомерни имуществени вреди, поради което не е и налице пречка по
смисъла на чл. 78 ал.1 б.“в“ НК. По делото не са установени факти, попадащи в
забранителната норма на чл. 78а ал.7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1
от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на
същия санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер
на 1000.00 лева. При определяне размера на глобата съдът се съобрази с тежестта на
престъплението и имотното състояние на извършителя, декларирано от него в приложената
декларация по ДП. По отношение на тежестта на деянието съдът съобрази факта на
извършени от обвиняемия две нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до
настъпването на общественоопасните последици, които се изразяват в сериозна средна
телесна повреда на пострадалото лице, изискваща няколкомесечно възстановяване. Тези
обстоятелства са от типа „отегчаващи“. Същевременно съдът отчете поведението на
обвиняемия непосредствено след настъпване на ПТП – телефонирането на тел.№112 и
повикването на СМП, и проявената от него грижа към състоянието на пострадалия през
следващите дни. Според показанията на свид. Милен Иванов обвиняемият му се обадил
веднага и го помолил да откара с микробуса си велосипеда на пострадалия до паркинга на
полицията, след което заедно отишли до болницата и разговаряли с лекуващия лекар за
състоянието на пострадалия. Според този свидетел обвиняемият разговарял и по телефона с
дъщерята на свид. З.Н. като й предлагал да помогне. Наред с това съдът съобрази и данните
в приложената справка за нарушител/водач, от която е видно, че от 2008г. до
инкриминираната дата срещу обвиняемия има съставен само един АУАН и издадено въз
основа на него НП и то е за нарушение на КЗ, а не на правилата на ЗДвП. Изложените
обстоятелства съдът отчете като смекчаващи такива. Заради вида на предвиденото
административно наказание „глоба“ съдът съобрази данните за имущественото положение
на обвиняемия, според които същият получава месечно трудово възнаграждение в размер на
500 лева и не реализира други доходи, като притежава МПС, с което е участвал в
процесното ПТП и къщата в с. Стража, общ. Търговище, в която живее. При комплексната
преценка на всички горепосочени обстоятелства съдът прецени, че административното
наказание следва да се определи в минималния законов размер, а именно 1000 лева, поради
което наложи на обвиняемия глоба в този размер.
Предвид факта, че обвиняемият е правоспособен водач, спрямо него е приложима
процесуалната възможност по чл. 78а ал.4 НК, при която съдът може да наложи и наказание
4
„лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“ за срок до три
години, тъй като такова наказание е предвидено за съответното престъпление съгласно чл.
343г НК. За да прецени дали да наложи наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в
случая, съдът отчете естеството на самото деяние и неговата тежест, но така също и
степента на обществена опасност на дееца, която предвид извършеното само едно
нарушение на ЗДвП, установено с наказателно постановление в периода след 2008г.,
показва, че обвиняемият не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.
От приетите документи – характеристика от 08.02.2021г. от Кмета на с. Стража, общ.
Търговище, и епикризи от месеците септември и октомври 2020г., следва, че обвиняемият е
с добри характеристични данни и се грижи за майка си, която била с влошено здравословно
състояние и трудно подвижна, а това налагало честото й превозване до болнични заведения.
Представените трудов договор и подписаната на 25.12.2019г. длъжностна характеристика
сочат, че обвиняемият работи като „охранител в автопатрул“ и сред изискванията за
длъжността е задължително притежаване на СУМПС категория В и В1. При тези данни
съдът прецени, че не е наложително да налага на обвиняемия предвиденото като възможност
в чл. 78а ал.4 НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Налагането на такова
наказание би довело до редица негативни промени в живота на обвиняемия, които биха
надвишили целите на специалната превенция в случая.
Тъй като на досъдебното производство са налице данни за реално изплатени разходи
от органите на МВР по извършването на експертизи, отнасящи се до повдигнатото
обвинение, съдът осъди на основание чл. 189 ал.3 НПК обвиняемия да заплати по сметка на
ОД на МВР - гр. Търговище направените по досъдебното производство разноски за съдебни
автотехническа и медицински експертизи в общ размер от 594.75 лв.
Съдът счита, че наложените наказания ще спомогнат за постигане на целите на
специалната и генерална превенции.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5