Р Е Ш Е Н И Е
№
5
гр.
Велико Търново, 21.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на тринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 687/2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3
и чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Същото е образувано
по жалба от К.А.Т. против Решение № Ц 1012-04-80#1/14.10.2020
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което са отхвърлени негови
жалби срещу Разпореждане № 041-00-833-4/31.08.2020 г. и Разпореждане № 041-00-883-5/31.08.2020
г., и двете на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Велико Търново, поправено с Решение № Ц 1012-04-80#3/09.11.2020
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят оспорва
решението като неправилно с твърдението, че е не са налице основания за отмяна
на предходното разпореждане за изплащане на обезщетение за безработица, тъй
като е упражнявал трудова дейност при работодателя „Пи Ем Студио“ ЕООД за
периода от 18.04.2019 г. до 21.05.2019 г. и неправилно след
прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател му се отказва
отпускане на обезщетение за безработица. В тази връзка счита, че не може да
носи отговорност и да бъде засяган отрицателно от поведението на своя
работодател и осигурител, подал данни заличаващи осигуряването му за периода на
действие на трудовия им договор в изпълнението на дадени му от ответната
администрация предписания, защото същите тези предписания са индивидуален
административен акт, който не произвежда никакво правно действие за работника/осигурения,
доколкото последният не участва в производството по издаването, обжалването и изпълнението
на тези предписания. Счита, че след като валидността на трудовия му договор с „Пи
Ем Студио“ ЕООД за периода от 18.04.2019 г. до 21.05.2019 г.
не е оспорена по реда на чл. 74, ал. 2 от КТ, то ответникът не може да оспорва
съществуването и на самото трудово, респективно осигурително правоотношение с „Пи
Ем Студио“ ЕООД. В тази връзка твърди, че е изпълнявал всички задължения по
своя трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД за периода от 18.04.2019 г. до
20.05.2019 г. включително, като е изпълнявал трудовите функции, присъщи на
заеманата длъжност и възложените му от управителя на дружеството задачи, както
и е получавал възнаграждение за това, като са внесени съответните осигурителни
вноски и за риска безработица, поради което няма основание да се острова
статута му на осигурено лице по смисъла на КСО.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя - *** Хр. Х., поддържа жалбата с мотива, че изпълнението
на трудова дейност в дружеството „Пи Ем Студио“ ЕООД е доказано от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и претендира отмяна на процесните
разпореждания и потвърждаващото ги решение на ответника, както и присъждане на
направените разноски по делото, вкл. платения адвокатски хонорар в размер на
500 лева. Представя подробна писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител
*** М. В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с мотиви, развити в
съдебно заседание и тези, изложени в оспореното решение за липсата на качеството
на осигурено лице на жалбоподателя за периода от 18.04.2019г . до 21.05.2019 г.
Счита, че след като г-н Т. не е доказал, че е упражнявал трудова дейност по трудовия
си договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД, то същият няма право на обезщетение за безработица
за времето след 21.05.2019 г. и правилно е отменено предходното разпореждане на
ответната администрация, с което му е било отпуснато такова в размер на 52.14
лева на основание подадената от работодателя му корекционна декларация, с която
са заличени данните за осигуряването му за периода на действие на трудовия
договор и резултатите от проверката на същия като осигурител, обективирани в
Констативен протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020 г. По тези мотиви, доразвити
подробно и в писмени бележки по делото, претендира отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за ***ско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа страна:
Началото на
административното производство пред ТП на НОИ – Велико Търново е положено с
представено от К.Т. Заявление-декларация за отпускане на парично обезщетение за
безработица с вх. № 041-00-883/27.05.2019 г. по описа на ТП на НОИ – В.
Търново, като той е декларирал прекратяване на трудово правоотношение с „Пи Ем
Студио“ ЕООД от 21.05.2019 г. Към заявлението е представена Заповед №
3/21.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въз основа на така
подаденото заявление и представените доказателства е била издадено Разпореждане
с № 041-00-883-1/31.05.2019 г. от ръководителя на осигуряването за безработица,
с което на К.Т. на основание чл.
54ж, ал. 1, вр. с чл.
54а, ал. 1 от КСО е било отпуснато парично обезщетение за безработица в
размер на 52.15 лв. дневно за периода от 21.05.2019 г. до 20.01.2020 г.
Междувременно, по
повод изплащане на обезщетение на друг служител на „Пи Ем Студио“ ЕООД, със
Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020 г. на ответника е възложена проверка на
разходите за ДОО на осигурителя „Пи Ем Студио“ ЕООД. Тази проверка установила,
че през м. април 2019 г. дружеството е имало трудови правоотношения с общо 5
физически лица. С всички наети лица са били сключени трудови договори, подавани
са уведомления до НАП, изготвени са длъжностни характеристики и са издадени
заповеди за прекратяване на трудовите договори на част от тях. Начислявани са
били и внасяни съответно осигурителни вноски, както и подавани декларациите по чл.
2, ал. 1 и ал.
2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от
министъра на финансите.
В хода на тази
проверка на осигурителя са бил изискани обяснения от представляващия
осигурителя, както и от работниците му, вкл. жалбоподателя и такива са
депозирани. При преценка на дадените обяснения, както и на всички събрани в
хода на проверката доказателства, контролните органи при ТП на НОИ – В. Търново
са приели, че 4 от наетите по трудови правоотношения лица (които са и
освободени бързо след назначаването си) реално не са извършвали трудова дейност
в полза на работодателя, поради което с тях не е възникнало и прекратено осигурително
правоотношение. Сред тези лица попада и жалбоподателят, нает по трудово
правоотношение като технически сътрудник за периода от 18.04.2019 г. до 21.05.2019
г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено. Договореното трудово
възнаграждение на жалбоподателя е било в размер на 560 лв. месечно.Всички
предприети действия, установени факти и събрани доказателства са обективирани в
Констативен протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020 г., връчен на работодателя.
В отговор последният е депозирал Уведомително писмо вх. № 1043-04-470#33/15.09.20102 г, с което по същество е заявил, че
всички служители са работили действително и за това са внесени дължимите
осигуровки и данъци.
Във връзка с тези
констатации били издадени задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2019
г. от контролен орган на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл.
108, ал. 1, т. З от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност, с които на „Пи Ем Студио“ ЕООД,
в качеството му на осигурител, е предписано да подаде коригираща информация по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 за 4 бр. физически
лица, с които дружеството е имало сключени трудови договори. Сред тези лица е и
жалбоподателят. Издадените задължителни предписания са връчени на законния
представител на осигурителя на 24.07.2019 г. и не са били обжалвани по
административен и съдебен ред, а са доброволно изпълнени от страна на
осигурителя.
Събраните в хода на
административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ –
В. Търново до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в
изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД.
Въз основа на тези нови доказателства и подадената в тяхно изпълнение
корекционна декларация от осигурителя ответникът е приел, че е наложително влязлото
в сила Разпореждане № 041-00-883-1/31.05.2019 г. от ръководителя за
осигуряването за безработица да се отмени от органа, който е издал първото, тъй
като са представени нови документи и доказателства, които имат значение за
определяне правото на паричното обезщетение за безработица. За целта е издадено
първото от обжалваните в настоящето производство разпореждания - Разпореждане №
041-00-833-4/31.08.2020 г., с което е отменено предходното за отпускане на обезщетение
за безработица. Съответно предвид горното е издадено и ново Разпореждане - Разпореждане
№ 041-00-883-5/31.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Велико Търново, с което на г-н Т. е отказано отпускане на
обезщетение за безработица с мотива, че той не е упражнявал трудова дейност, за
която да е възникнало задължение за осигуряване при осигурителя „Пи Ем Студио“
ЕООД.
Тези разпореждания
са връчени на жалбоподателя на 02.09.2020 г. и недоволен от тях той е оспорил
всяко от тях с отделна жалба пред Директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
Последният е счел,
че идентичността на фактическите и правните основания за издаване на процесните
две разпореждания налага съединяване на двете производство по административното
им оспорване и произнасяне с един общ акт. Така с Решение № Ц 1012-04-80#1/14.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново са отхвърлени и двете жалби на г-н Т. срещу Разпореждане № 041-00-833-4/31.08.2020
г. и Разпореждане № 041-00-883-5/31.08.2020 г. и двете на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, като това решение
е било поправено с Решение № Ц 1012-04-80#3/09.11.2020
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново досежно ЯФГ.
Това решение на ответника
е връчено на жалбоподателя на 19.10.2020 г. и недоволен от него той го е
оспорил пред АСВТ на 03.11.2020 г., като въз основа на тази жалба е образувано настоящото
производство.
В ход на същото са
събрани допълнителни писмени доказателства - документи, представени от жалбоподателя,
установяващи възлагането и изпълнението на конкретни задачи на същия от
управителя на дружеството – работодател. Събрани са и гласни доказателства чрез
разпит като свидетел на управителя на работодателя, който потвърждава
изпълняваните съвестно трудови задължения от Т. за процесния период на действие
на трудовия му договор. В хода на същото като доказателства е приета и пълната
административна преписка, представена от ответника, както и писмена справка за
пътувания в чужбина на г-н Т., като всички доказателства ще бъдат обсъдени в
хода на настоящето решение по същество.
Въз основа на тези
факти и доказателства съдът намира следното от правна страна:
Оспорването е в
рамките на законния срок, от адресата на акта, до компетентния да разгледа
спора съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните съображения:
Процесното Решение
на директора на ТП на НОИ - Велико Търново и потвърдените с него разпореждания
са валидни административни актове, като издадени от компетентен орган –
директора на ТП на НОИ – Велико Търново, респективно ръководителя на
осигуряването за безработица. В тази връзка съдът намира за недопустимо навеждането
на възражение за персонална некомпетентност
за издателя на Разпореждане № 041-00-883-4/31.08.2020 г. за първи път с
писмените бележки по делото, но доколкото съдът дължи служебна проверка на
валидността на всички оспорени актове намира за необходимо да изложи нарочни
мотиви за неоснователността на това възражение. По делото не е спорно, че разпорежданията
са издадени от лице, което е подписало същите за ръководител на осигуряването
за безработица по силата на Заповед № 1015-04-161/17.07.2019 г. Посочената
Заповед (на л. 15 от делото) опровамощава 4 лица, сред които и издателя на
процесните разпореждания вкл. на това с което се отменя предходното, да
подписват за ръководител на осигуряването разпорежданията, с които се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват Паричните
обезщетения за безработица. Тези правомощия са посочени по същия начин на ал. 1
от чл. 54ж от КСО, към която норма и заповедта препраща. Ал. 2 от чл. 54ж от КСО предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал (ред
моя) и следователно нарочно
опровомощаване допълнително и с правомощието кои лица да се подписват в този
случай за ръководител на осигуряването не е нужна, защото самият закон определя,
че органът който издава както първоначалните, така и последващите разпореждания
трябва да един и същ. Правомощието да измени или отмени влязло в сила
разпореждане е производно и самият закон го определя като такова, като
регламентира материалната компетентност на издателя като производна от правомощието
да се издават първоначални актове. За това при наличието на изрична правна
норма, която определя компетентния да изменя и отменя влязлото в сила
разпореждане по чл. 54ж, ал. 1 от КСО отделно опровомощаване за това с нарочна
заповед от страна на териториалния директор на същите лица, които са
оправомощени с правомощията за ръководител на обезщетенията за безработица не е
нужна.
Както решението,
така и потвърдените с него разпореждания са изготвени в законоустановената
форма, при спазване на административно производствените правила за това. Не се
констатират и съществени нарушения на административно производствените правила,
както и несъответствие с целта на закона. Неоснователно е възражението, че Разпореждане
№ 041-00-883-5/31.08.2020 г. трябва да се издаде едва след влизане в сила на Разпореждане
№ 041-00-883-4/31.08.2020 г., с което е отменено предходно друга за отпускане
на обезщетение. Съгласно чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 (за отпускане
на обезщетение за безработица) може да се отмени от органа, който го е издал,
когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
Дали след отмяната на първото ще издаде нарочно разпореждане, с което се и отказва
изплащането е по-скоро е въпрос на прецизност и правна техника, защото след
като се отмени (а не се измени) разпореждането, с което първоначално е отпуснато
обезщетение, то я ясно, че поисканото обезщетение също се отказва, защото дори
и да няма такъв диспозитив това е ефектът за отмяната на първото разпореждане,
което е било в точно обратния смисъл. Освен това, съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването на разпорежданията по чл.
114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира
изпълнението им и в този смисъл придаденото от закона предварително действие на
актовете от вида на процесните изключва на самостоятелно основание
необходимостта от издавеното на второто разпореждане едва след влизане в сила
на първото.
Съдът намира
решението и разпорежданията за материално законосъобразни, тъй като счита, че
правилно са издирени и приложени относимите нормативни разпоредби. По същество,
доводите на жалбоподателя са за материална незаконосъобразност на изводите на
администрацията и несъответствие на акта с целта на закона, но същите не се споделят
от съда по следните мотиви:
Съгласно чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 (за
отпускане, изменение, отказ, спиране, прекратяване, възобновяване и
възстановяване на обезщетение за безработица) може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица.
Съгласно чл.
54а, ал. 1, т. 3 от КСО, която определя материалноправните предпоставки за
отпускане на парично обезщетение за безработица, право на такова имат лицата,
които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по чл. 4.
Разпоредбата на чл.
4, ал.1, т.1 от КСО предвижда, че задължително осигурени за общо заболяване
и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и
служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от
източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1;
лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на
заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната
програма.
При извършена проверка на осигурителя е безспорно
установено, че Т. има сключен трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД и като такъв
има качеството на работник.
Спорният по делото въпрос е подлежал ли е на осигуряване
Т. обаче по този договор, с оглед на обстоятелството извършвал ли е или не
трудова дейност по него. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Материалното право
на парично обезщетение за безработица изисква лицето да е подлежало на
осигуряване за този риск като работник, който упражнява трудова дейност. Легално
определение за понятието „осигурено лице“ е дадено в §
1, ал. 1, т. 3 КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т., т. 1, 3
и 5
КСО. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност (чл.
10, ал. 1 КСО), а упражняването на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което следва да бъде установено в този смисъл напр. Решение №
17639 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2019 г., VI о. Решение № 16773
от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2019 г., VI о., Решение № 13266 от
8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 394/2019 г., VI о. и мн. др.
Доказателства за
изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения
трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД няма. В случая спорът е именно на
плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице
поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на
осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от
страна на осигурителя.
В настоящото
производство не се разглежда въпросът за действителността на трудовия договор.
Той не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения,
свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод
се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл.
74, ал. 1 и ал.
3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл.
74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на
административни спорове не могат в хода на административно производство да се
позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на трудово
правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно
годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника,
служителя да престира работната си сила.
От съдържанието на
определението за осигурено лице обаче следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Неправилно се поддържа от жалбоподателя, че наличието на валидно
сключено трудово правоотношение е достатъчно, за да възникне автоматично и осигурителното
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Наличието на
трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да
има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а
следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
Доказателства за
изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения
трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД няма:
На първо място, като
писмени доказателства за конкретно извършена дейност при проверка на разходите
за ДОО на работодателя са били представени трудов договор, длъжностна характеристика,
присъствени форми и платежни ведомости, както и писмени обяснения. Както Т.,
така и работодателят са твърдели, че същият е извършвал видеозаснемане и монтаж
на видеоматериали, като са посочили, че тази дейност касаела репортажи за
т.нар. „Ало-измамници“ и отразяване на кампанията за евроизборите, но видеоматериали,
които да съдържат образ на Т. или упоменаването му като съпричастен към тяхното
авторство няма. Разпитан в съдебно заседание св. В. признава, че няма доказателства,
които да свържат видеоматериалите с Т. (л. 42 от делото, гръб). Нещо повече,
самият трудов договор и приложената към негова длъжностна характеристика ценени
като редовни документи и съответно – надлежни писмени доказателства по делото,
не установяват дори и възникването на трудов правоотношение със съдържанието,
което се претендира в хода на делото. С Трудов договор № 11/17.04.2019 г. с „Пи
Ем Студио“ ЕООД жалбоподателят е назначен на длъжността технически сътрудник
(л. 156 от преписката). Според представената длъжностната характеристика за
тази длъжност обаче функциите по нея не включват видеозаснемане и монтаж на
заснетото.
За първи път в
съдебно заседание по делото св. В. твърди, че освен дейността по видео заснемане
и монтаж Т. изготвял и оферти за реклами на сайта на дружеството до потенциални
рекламодатели, които изпращал на последните след негово одобрение. И тази
дейност не е част от основните функции и задължения, присъщи на заеманата от Т.
длъжност според представената от самия него, и от работодателя му длъжностна характеристика.
Съдът не кредитира и новопредставените по делото (за първи път) доказателства,
свързани с осъществяване на подобна дейност - не кредитира свидетелските
показания на В., нито представените едва на този етап Заповед за възлагане на подобен
род дейност на Т. (л. 28 от делото) и 4 броя Промоционални оферти за реклама в
информационен сайт times.bg (л. 29-36 от делото),
тъй като счита същите за новосъставени за целите на съдебното обжалване и
заявената на този етап като изпълнявана от страна на жалбоподателя дейност,
свързана с рекламата. Изготвянето на такива оферти не е било твърдяно до този
момент, нито тези документи са били представени при проверката на НОИ. Нещо
повече, признава се от св. В., че понастоящем не може и да се установи дали
същите именно оферти са били изпратени от служебната поща на осигурителя
(защото триели стари писма), а и нито една от тези оферти не е била последвана
от сключен договор с рекламодател, за да се изследва чрез този договор
съпричастността на Т. към съответната реклама.
В тази връзка съдът
счита за необходимо да посочи, че принципно не кредитира показанията на св. В.,
доколкото същите противоречат на серия официални документи, представени и
приети по делото като писмени доказателства без оспорване по реда на чл. 154 от ГПК от жалбоподателя, нито опровергани от последния чрез пълно насрещно доказване.
Така например св. В. твърди, че не бил съгласен с констатацията на проверката на
представляваното от него дружество, че част от работниците му, вкл. Т., не
упражнявали трудова дейност, но не оспорил дадените му предписания да заличи
данните за тяхното осигуряване, защото от служител на ответната администрация му
било казано, че предписанията са необжалваеми. На свидетеля бяха предявени в
съдебно заседание предписанията (л. 102 от административната преписка) и същият
не отрече, че те са идентични с връчените му след проверката на
представляваното от него дружество. В тази предписания обаче, изрично е посочен
реда и срока за обжалването им. Същевременно, г-н В. е успял да изрази писмено
несъгласие с Констативния протокол (който действително не подлежи на обжалване),
като в този случай необжалваемостта на акта очевидно не го е спряла да депозира
писмени възражения срещу протокола (л. 106 от административната преписка),
които писмени възражения обаче нямат правна стойност. На следващо място, показаният
на В. съдът намира за недостоверни и защото той в съдебно заседание отрича Т.
да е отсъствал по какъвто и да е повод от работа. Същият е представил на етапа
на проверката на представляваното от него дружество и Отчетни форми, подписани от
него като работодател, отразяващи присъствието на Т. всеки работен ден на
работното му място за периода от 18.04. до 21.05.2019 г. (л. 54 и л. 56 от административната
преписка). Съдържанието на тези отчетни форми и на показанията на свидетеля
обаче, се опровергават от представената от ответника в съдебно заседание
Справка за пътуванията в чужбина на Т. (л. 38 от делото), която установява
излизане от страната на последния на 10.05.2019 г. в 12.15 ч и завръщане на
13.05.2019 г. – въпреки че според свидетеля и отчетните форми на
представляваното от него дружество, Т. е бил на работа по това време. Ето защо
съдът намира, че няма основания да кредитира показанията на свидетеля, а и счита
същите за опровергани от официални писмени доказателства.
За пълнота на
изложението трябва да бъде отбелязано, че изложените за първи път в писмените
бележки на ответника твърдения, че за периода на действие на трудовия си договор
с „Пи Ем Студио“ ЕООД жалбоподателят е извършвал дейност по граждански договор
като е провеждал обучения съдът не обсъжда, тъй като ответникът нито е заявил
съществуването на подобно правоотношение и то във вид и обем, препятстващ
изпълнение на трудовите функции от Т. своевременно, нито е ангажирал доказателства
за такава дейност в хода на съдебното следствие. Навеждането на каквито и да е
мотиви, възражения или доказателства на този етап от производството – с писмени
бележки, е недопустимо.
По тези мотиви и в
обобщение съдът намира, че както представените при проверката на работодателя,
така и на етапа на съдебното обжалване доказателства не доказват релевантния
факт по делото – упражнявана ли е трудова дейност от Т..
Същевременно обстоятелство,
че трудова дейност не е осъществявана кореспондира напълно и с доказателствата
и изводите, направените от административните органи в производството по
издадените задължителни предписания на осигурителя. Вярно е, че в това
производство жалбоподателят не е страна и предписанията, с които то е завършило
като административен акт не го обвързват изобщо, нито могат да му се противопоставя,
но всъщност последният безспорно е участвал в това производство, тъй като му е връчено
искане за документи и обяснения и са представени само обяснения. Както вече се
посочи горе – тези обяснения са били свързани само с твърдяната на този етап
като извършвана дейност по видеозаснемане и монтаж и не са били подкрепени от
никакви други доказателства. Отделно от това, дори и съдът да се абстрахира
изобщо от Констативния протокол от тази проверка в настоящето производство (въпреки
липсата на нарочно оспорване по чл. 154, ал.
1 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК) това не променя тежестта на доказване в рамките на настоящето
дело, както е била разпределена от съда, като на оспорващият е било указано, че
същият следва да установи с допустимите в производството доказателствени
средства твърдения от него положителен факт – че реално е осъществявал трудова
дейност в изпълнение на задълженията си по сключеният трудов договор. По делото
не са представени други доказателства, освен тези, събрани в хода на
административното производство и новопредставените заповед и промоционални
оферти, както и гласни доказателства чрез разпита на В., които съдът изложи
подробни мотиви защо не кредитира. Поради това съдът намира претенциите на
жалбоподателят за неоснователни.
Предвид горното,
правилно работодателят е подал корекционна декларация, с която е заличил
осигуряването на жалбоподателя за периода на действие на трудовия си договор с
него и същата е ценена като нов документ и доказателство от ответника, за да
инициира настоящето производство, с което да откаже изплащането на обезщетение
за безработица на г-н Т..
По изложените
съображения, обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което
е отхвърлена жалбата на К.Т. срещу разпореждания № 041-00-833-4/31.08.2020 г. и
№ 041-00-883-5/31.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Велико Търново е законосъобразно, а подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на
делото, на основание чл. 143, ал.
4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в
претендирания размер от 150 лв., която съответства на чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими
на основание чл. 144 от АПК предвид фактическата и правна сложност на спора, която не се
оспорва и от процесуалния представител на жалбоподателя.
Водим от горното и
на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Т. *** против Решение № Ц
1012-04-80#1/14.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което са отхвърлени негови жалби срещу Разпореждане № 041-00-833-4/31.08.2020
г. и Разпореждане № 041-00-883-5/31.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, поправено с Решение № Ц
1012-04-80#3/09.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново.
ОСЪЖДА К.А.Т. *** с ЕГН **********, да плати на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново сумата от 150 лева
(сто и петдесет) разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 119 от КСО.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: