Р Е Ш
Е Н И Е
№………../22.04.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7640 по описа за 2016г., за да произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Ф.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, 7-ми
километър, ЗИТ, II-ри корпус, 3 етаж, с която срещу „К.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** са предявени искове с правно основание
чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общо събрание (ОС) на акционерите „К.“ АД,
ЕИК ******* от 27.06.2016, с които: 1./ е приет отчет на дейността на
дружеството през 2015г; 2./ приема доклад на регистрирания одитор по годишния
финансов отчет на дружеството за 2015г; 3./ приема годишния финансов отчет на
дружеството за 2015г; 4./ освобождава от отговорност членовете на Съвета на
директорите (СД); 5./не преизбира членовете на СД за още един мандат от 5
години, считано от дата на вписване в Търговския регистър; 6./ освобождава,
считано от 01.10.2016г досегашните членове на СД: В.В.Н., В.Г.Г.и „Ф.“ЕООД и
избира нови членове на СД, както следва: „Клио Холидейс“ АД, ЕИК ******,
„Победа“ АД, ЕИК ******и „Г.Т.А.“ ЕООД, ЕИК ******; 7. Избира и назначава
регистриран одитор за 2016г М.Ц.К.и 8. Приема решение да не се разпределя
печалба за 2015г.
В исковата молба се поддържа, че ищецът
е акционер и член на съвета на директорите на „К.“ АД, ЕИК *******. Оспорваните
решения, счита за незаконосъобразни, тъй като: поканата за свикване на ОС не е
връчена на дружеството, защото подписа не е на управителя Х.Х..; не са
представени данни за имената, професионалната квалификация и постоянния адрес
на лицата предложени за членове на съвета. По отношение на допустимостта на
иска се поддържа, че датата на решенията, посочена в протокола е недостоверна.
Протоколът е съставен за целите на подаване на заявлението за вписване на
решенията. Съгласно разпоредбата на чл. 181 ГПК, най-ранния момент, установяващ
по безспорен начин датата на протокола е датата на заявлението А5 вх. №
20161014173555 за вписване на промените по партидата на дружеството в
Търговския регистър. Индиция за недостоверността на датата е и непредставянето
на протокола към заявлението за вписване на ГФО за 2015г от 30.06.2016г, за
което са дадени и изрични указания на заявителя, както и че обстоятелствата не
са заявени за вписване в 7-дневен срок.
Ответникът „К.“ АД, ЕИК *******, счита
исковете за недопустими, тъй като: ищецът не е доказал качеството си на
акционер; не спазен четиринадесетдневния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ, след като е
бил редовно поканен по предвидения в чл. 27, ал.3 от Устава ред, евентуално не
е спазен тримесечния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ от деня на провеждане на ОС, който
е изтекъл на 27.09.2016г. Относно оспорването на достоверността на датата на
протокола на ОС се твърди, че последният има достоверна датата с оглед на
извършената нотариална заверка на препис от протокола и препис от списъка на
присъстващите акционери. Непредставянето на протокола към заявлението за
вписване на ГФО за 2015г от 30.06.2016г се обяснява с техническа грешка, а
относно изискването за седемдневен срок за вписване, се посочва, че решенията
на ОС съгласно чл. 231, ал.2 ТЗ влизат в сила незабавно, освен ако действието
им не бъде отложено, какъвто е конкретния случай. Вписването в регистъра има
само декларативно действие, а неспазването на чл. 6 ЗТР влече само
административно-наказателна отговорност. Исковете се оспорват и по същество.
Твърди, че на ищеца е връчена чрез управителя Х.Х.. на 09.05.2016г покана за свикване
на ОС на акционерите на „К.“ АД, което се установява и от нотариално заверен
препис от поканата. От представена от последния декларация по чл.234, ал.3 ТЗ,
която е заверена нотариално, за преизбирането му за член на съвета на
директорите на „К.“ АД за още един мандат се прави извод, че покана за свикване
на събранието е била връчена на лицето. Информацията по чл. 224, ал.2 ТЗ е била
на разположение на акционерите преди провеждането му в офиса на дружеството, за
което последните са уведомени в поканите. Ако предоставените данни за
предложените нови членове на СД не са били достатъчни, то този факт е следвало
да бъде отчетен на общото събрание и да се изиска допълнителна информация.
С допълнителната искова молба ищецът
твърди, че срока по чл. 74, ал.2 ТЗ е спазен, тъй като исковете са предявени в
деня следващ деня на узнаване за взетите от ОС на акционерите решения. Твърди
се, че е спазен и три месечния срок, тъй като за ищеца не е съществувала
физическа възможност да узнае за взетите решения преди вписването им в ТР.
Забавеното вписване на обстоятелствата в ТР от страна на ответника се счита за
преднамерено и противоправно, извършено с цел именно да се осуети възможността
за ищеца да оспори законосъобразността на взетите решения. Нотариалната заверка
на протокола, извършена на 28.06.2016г, счита, че не прави публичен факта на
взетите решения. Даденото съгласие от страна на управителя Х.Х.. е израз на
очакването и готовността на последния да бъде избран за член на СД на ответното
дружество, но не доказва знание за свикване на общо събрание за конкретен ден,
час и дневен ред.
С допълнителния отговор ответникът не
оспорва качеството на ищеца на акционер в ответното дружество. Поддържа се
възражението за недопустимост на иска, поради неспазване на сроковете съгласно
чл.74, ал.2 ТЗ. Твърди се, че ищецът като член на съвета на директорите е подписал
протокола от 25.04.2016г за заседанието СД, с което е взето решение за свикване
на процесното общо събрание. Знаел е за свиканото събрание, дневния ред и
направените предложения. Това знание се подкрепя и от предварително
подготвеното съгласие за избирането му за член на СД за още един мандат.
Управителят на ищцовото дружество е управител и на дружеството „М.“ ООД, ЕИК *******,
което също е акционер в ответното дружество. „М.“ ООД, както и ищецът са
получили покана за ОС на една и съща дата, а именно: 09.05.2016г, което е
удостоверено с подписа на от едно и също лице – управителя им Х.Х... „М.“ ООД
не е оспорило законосъобразността на взетите решения. Поддържа се и че
решението в частта относно встъпването в длъжност на новия Съвет на директорите
е отложено за 01.10.2016, поради което и вписване на новите членове в ТР преди
тази дата не може да бъде извършено.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предвид обстоятелството, че с исковата
молба се твърди, че ищецът в качеството му акционер на ответното дружество не е
бил редовно уведомен за общото събрание на акционерите, взело оспорваните
решения, тъй като поканата за свикване не му е връчена и че не е присъствал на
събранието, следва да се приеме, че главния иск е искът с правна квалификация
чл. 74, ал.1 вр. чл.223, ал. 3 ТЗ, а евентуално съединеният с него иск е по чл.
74 вр. чл. 224, ал.2 ТЗ. По основателността на исковете съдът се произнася с
решение. Ако би се приело, че спорът относно срока (свързан със събиране и
проверка на доказателства по редовността на уведомяването) се разрешава с
определение, то прекратителното определение по естеството си би съставлявало
произнасяне по иск с правно основание чл. 223, ал.3 ТЗ, което е недопустимо. При
това положение и независимо от това дали съдът ще приеме, че уведомяването е
било редовно или не, той е длъжен да се произнесе по главния иск за отмяна на
решението на ОСА с решение. /в този смисъл и трайната практиката на ВКС
обективиран в определение № 635 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 538/2010
г., I т. о., ТК, Определение № 441 от 25.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1836/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 1592 от 28.11.2003 г. на ВКС по гр. д. №
612/2003 г., ТК/.
По основателността на главния иск.
Съгласно чл. 74, ал.2 от ТЗ искът за
отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците следва да се предяви в
14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е
бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но
не повече от 3-месечен срок от деня на провеждане на общото събрание. Сроковете
по чл. 74, ал.2 от ТЗ са преклузивни. С изтичането им се погасява както правото
на иск, така и потестативното право на ищеца да предизвика желаната промяна в
правната сфера на ответното дружество.
Между страните не е спорно, а това се
установява и от представените по делото доказателства, че ищецът има качеството
на акционер и член на съвета на директорите на „К.“ АД, ЕИК *******.
Не е спорно и че с протокол с посочена
дата 27.06.2016г, Общо събрание на акционерите на „К.“ АД, взема решения, с
които: 1./ приема отчет за дейността на дружеството през 2015г; 2./ приема
доклад на регистрирания одитор по годишния финансов отчет на дружеството за
2015г; 3./ приема годишния финансов отчет на дружеството за 2015г; 4./
освобождава от отговорност членовете на Съвета на директорите (СД); 5./не
преизбира членовете на СД за още един мандат от 5 години, считано от дата на
вписване в Търговския регистър; 6./ освобождава, считано от 01.10.2016г
досегашните членове на СД: В.В.Н., В.Г.Г.и „Ф.“ЕООД и избира нови членове на
СД, както следва: „Клио Холидейс“ АД, ЕИК ******, „Победа“ АД, ЕИК ******и „Г.Т.А.“
ЕООД, ЕИК ******; 7. Избира и назначава регистриран одитор за 2016г М.Ц.К.и 8.
Приема решение да не се разпределя печалба за 2015г.
Не е спорно и че на събранието, на
което са взети процесните решения, ищецът не е присъствал. Спорен е въпросът
дали е бил редовно поканен за събранието, респ. дали срокът по чл. 74, ал.2 за
него започва да тече от дата на събранието.
За доказване редовността на свикването
на ОС по делото е представена покана за редовно отчетно Общо събрание на
акционерите на „К.“ АД. Поканата е писмена и съдържа дневния ред, дата, часа и
мястото на провеждане на ОС, с оглед на което същата отговаря на изискванията
на чл. 223, ал. 3 ТЗ и чл. 27, ал.3 от Устава на дружеството. Оформена е като
връчена лично на управителя на ищцовото дружество Х.Х.. срещу подпис на
09.05.2016г.
С определение от 07.03.2017г е открито
производство по оспорване истинността на поканата по реда на чл. 193 ГПК, а с
определение от 07.04.2017г ответникът е задължен на основание чл.183 ГПК да
представи оригинала на оспорения документ. Въпреки многократно предоставената
на ответника възможност /продължаване на срока за изпълнение на задължението/ последният
не е представил оригинала на документа, включително на вещото лице по
допуснатата СГЕ като поддържа, че същият е предаден на ищеца. Допустими
доказателства за тези твърдения ответникът не е ангажирал в процеса, поради
което и съдът не може да ги приеме за доказани. С оглед неизпълнението на задължението
по чл. 183 ГПК съдът следва да изключи от доказателствената съвкупност по
делото представената с отговора на исковата молба писмена покана от 09.05.2016г
изпратена до ищцовото дружество и да не гради фактически изводи въз основа на
нея. Друга покана до ищцовото дружество не се твърди да е изпращана, респ.
получавана. При липса на друга покана от същата дата, която да свидетелства за
изпълнението на изискванията на чл. 223, ал.3 от ТЗ се налага извода, че
ищцовото дружество не е било надлежно поканено за свиканото на 27.06.2016г. ОСА
на „К.“ АД.
След като ищецът не е присъствал на
събранието и не е бил редовно поканен за него, първото предложение на чл. 74,
ал.2 ТЗ е неприложимо и възраженията на ответника в този смисъл са
неоснователни.
Съдът следва да установи кога е
най-ранния момент, от който ищецът е узнал за взетите решения на ОСА, с оглед
началото на 14-днвения срок, съответно датата на провеждане на събранието, с
оглед установяване на крайния 3-месечен срок. Следва да се посочи и че
14-днвения срок следва да е включен в 3-месечния.
Ищецът твърди, че не е запознат с
взетите решение преди заявяването им за вписване със заявление А5
вх.№20161014173555 по партидата на ответното дружеството. Твърдението е за отрицателен
факт, който по начало не се доказва, а се оборва с доказване на положителния
факт, който изключва отрицателния. Тежестта да установи положителния факт
(узнаването) е за ответника, тъй като последния черпи права от осъществяването
му. Доказателства за този факт по делото не са сочени, респ. събрани, поради
което и съдът не може да приеме, че такъв факт
е осъществен. Следователно по делото следва да се приеме, че ищецът не е
уведомен за взетите от ОСА с протокола от 27.06.2016г решения преди заявяването
им за вписване със заявление А5 вх.№20161014173555 по партидата на ответното
дружеството.
Ищецът оспорва достоверността на дата
на протокола от 27.06.2016г. като твърди, че той е съставен с такава дата, за
целите на подаване на заявлението за вписване на решенията и за да се ограничат
правата му да оспорва взетите решения.
Протоколът е частен документ и като
такъв не се ползва с достоверна дата по отношение на трети за съставянето му
лица. Ищецът не е присъствал на събранието и не участва в съставянето на
документа. Датата на последния се противопоставян на ищеца, тъй като ограничава
правата му да оспорва решенията на ОСА, които счита за незаконосъобразни.
Следователно на ищецът следва да се признае качеството на трето лице по смисъла
на чл. 181 ГПК, което може да оспорва достоверността на датата на протокола.
За достоверната дата е приложима
разпоредбата на чл. 181 ГПК, съгласно която частния документ (независимо дали
свидетелстващ или диспозитивен) има достоверна дата от деня на заверката
или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. Следователно за да се приеме, че
документът има достоверна дата, страната, която се ползва от него, следва да
установи някой от фактическите състави на цитираната разпоредба.
За установяване на достоверната дата на
документа ответникът твърди и представя препис от протокола от проведеното ОСА
с нотариална заверка, съгласно която оригинала на протокола е предоставен на нотариуса
на 28.06.2016г., от него е снет преписа, като е отразено и че в оригиналния
документ няма зачерквания, добавки, поправки и други особености. По отношение
на верността на нотариалното удостоверяване е допуснато и изслушано основано и
допълнително заключение на СТЕ. Вещото лице е категорично, че нотариалните
заверки са отразени в електронната деловодна система на нотариуса, като няма
данни за манипулация на регистъра. Различен извод не следва и от допълнителното
заключението на вещото лице, че тези заверки не са отразени в Единната информационна
система на Нотариалната камара. Това е така, защото нотариусите нямат
задължение да изпращат в този регистър нотариалните удостоверявания
представляващи снемане на препис от документ съгласно чл. 591 ГПК, тъй като
тези нотариални удостоверявания не са посочени сред документите в чл. 9а от
Наредба №32/29.01.1997г за служебните архиви на нотариусите и нотариалните
кантори. С оглед изложеното се налага извода, че най-късно на 28.06.2016г
протоколът е бил съставен, тъй като от него е снет оспорения препис.
Относно датата на провеждане на
събранието на ОСА на 27.06.16г са събрани и други косвени доказателства –
протоколът от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество от
25.04.2016г, покана за редовно отчетно общо събрание на акционерите до „М.“
ЕООД от 09.05.2016г, списък на акционерите присъствали на ОСА на 27.06.2016г,
показания на свидетеля М.Ч..
В протокола от заседанието на Съвета на
директорите на ответното дружество от 25.04.2016г е отразено, че на него е присъствал
Х.Х.., в качеството му на управител на „Ф.“ ЕООД, и е взето решение за свикване
на редовно отчетно общо събрание на акционерите на ответното дружество за
10.06.2016г. от 12:00 часа в седалището на ответното дружество, а при липса на
кворум за посочената дата е прието, че събранието ще се проведе на 27.06.2016г,
на същото място и при същия дневен ред. На протокола е даден вид, че е подписан
от управителя на ищцовото дружество. Автентичността на протокола, в частта
относно подписа положен за Х.Х.. е оспорена от ищеца. В откритото производство
по чл. 193 ГПК е допуснато и прието заключение на СГЕ, съгласно което подписа
положен за Х.Х.. в протоколът от заседание на съвета на директорите на
ответното дружество от 25.04.2016г е копие на подпис, който вероятно е положен
от Х.Х... Други доказателства за неавтентичността на документа не са сочени,
респ. събрани. Предвид обстоятелството, че тежестта на доказване в
производството по чл. 193 ГПК е за ищеца, съдът намира, че последният не
провежда нужното пълно и главно доказване на подлежащия на доказване факт за
неавтентичността на документа. Следователно последният е автентичен и обвързва
ищеца с обективираните в него изявления.
Същия извод се налага и по отношение на
поканата за редовно отчетно общо събрание на акционерите до „М.“ ЕООД от
09.05.2016г, на която също е даден вид, че е подписана от управителя на
ищцовото дружество Х.Х... Автентичността на подписа положен в поканата за Х.Х..
е оспорена от ищеца. В откритото производство по чл. 193 ГПК е допуснато и
прието заключение на СГЕ, съгласно което подписа положен за Х.Х.. в поканата е
копие на подпис, който вероятно е положен от Х.Х... Други доказателства за
неавтентичността на документа не са сочени, респ. събрани. Предвид
обстоятелството, че тежестта на доказване в производството по чл. 193 ГПК е за
ищеца, съдът намира, че последният не провежда нужното пълно и главно доказване
на подлежащия на доказване факт за неавтентичността на документа. Следователно
последният е автентичен и обвързва ищеца с обективираните в него изявления.
Ищецът е оспорил автентичността и на
списъка на акционерите присъствали на ОСА на 27.06.2016г в частта относно
подписа положен за К.К., в качеството му на управител на „К.“АД. В откритото
производство по чл. 193 ГПК е допуснато и прието заключение на СГЕ, съгласно
което подписа положен за К.К. в списъка на акционерите присъствали на ОСА на
27.06.2016г не е изпълнен от К.К.. Неавтентичността на подписа на един от
членовете не влече неавтентичност на целия документ и не е достатъчно да
разколебае удостоверителната сила на последния. Това е така, защото документът е
подписан и от В.Н.и М.Ч., чиито подписи не са изследвани. Доказаната
неавтентичност би имала значение евентуално за кворума на събранието (каквито
твърдения не са релевирани в исковата молба), но не и за твърдения от ищеца
факт, че на 27.06.2016г не е проведено процесното ОСА. Още повече, че за
последния факт пряко свидетелства и свидетеля М.Ч., който е присъствал на
събранието.
Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства налагат извода, че процесното ОСА е проведено на
27.06.2016г.
Извод в различна насока не следва от
непредставянето на протокола към заявлението за вписване на ГФО за 2015г от
30.06.2016г и неспазването на седемдневния срок съгласно чл. 6 ЗТРРЮЛН за
вписване на решенията на ОСА в ТР. Това е така, защото съгласно чл. 231, ал.2 ТЗ решенията влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено.
В случая действието на решението е отложено за 01.10.2016, поради което и
вписване на новите членове на Съвета на директорите в ТР преди тази дата не
може да бъде извършено. Отделно от това вписването в регистъра има само
декларативно действие, що се касае до акционерите, поради което неспазването на
срока съгласно чл. 6 ЗТР може да обоснове единствено
административно-наказателна отговорност.
След като процесното ОСА е проведено на
27.06.2016г, 3-месечния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ е започнал да тече за ищеца на
27.06.2016г и е изтекъл на 27.09.2016г. С изтичане на срока и независимо дали е
знаел или не за взетите решения на ОСА, правото му да иска отмяната им се
преклудира, поради което и исковете при квалификация чл. 74, ал.1 вр. чл. 223,
ал. 3 ТЗ следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед отхвърлянето на главния иск следва
да се приеме, че не се е сбъднало процесуалното условие под което е предявен за
разглеждане евентуално съединеният с него иск по чл. 74 вр. чл. 224, ал.2 ТЗ.
По разноските.
С оглед изхода на делото право на
разноски има само ответникът. Последният доказва направата на такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева съгласно списък с разноските
и фактура (л.267-269 от делото).
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ф.“ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, 7-ми километър, ЗИТ, II-ри корпус, 3
етаж, предявени срещу „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 74 ТЗ вр. чл. 223,
ал. 3 ТЗ за отмяна на решенията на Общо събрание (ОС) на акционерите „К.“
АД, ЕИК ******* от 27.06.2016, с които: 1./ е приет отчет на дейността на
дружеството през 2015г; 2./ приема доклад на регистрирания одитор по годишния
финансов отчет на дружеството за 2015г; 3./ приема годишния финансов отчет на
дружеството за 2015г; 4./ освобождава от отговорност членовете на Съвета на
директорите (СД); 5./не преизбира членовете на СД за още един мандат от 5
години, считано от дата на вписване в Търговския регистър; 6./ освобождава,
считано от 01.10.2016г досегашните членове на СД: В.В.Н., В.Г.Г.и „Ф.“ЕООД и
избира нови членове на СД, както следва: „Клио Холидейс“ АД, ЕИК ******,
„Победа“ АД, ЕИК ******и „Г.Т.А.“ ЕООД, ЕИК ******; 7. Избира и назначава
регистриран одитор за 2016г М.Ц.К.и 8. Приема решение да не се разпределя
печалба за 2015г., поради нередовното му уведомяване за ОСА.
ОСЪЖДА „Ф.“ЕООД, ЕИК *******,
да заплати на „К.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1200,00 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок то връчването на преписа.
СЪДИЯ: