МОТИВИ
към Присъда № 113/16.04.2019 г., постановена по НОХД № 242/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура -
гр. Бургас, с който срещу подсъдимия Щ.М.Й. е повдигнато обвинение – затова, че
на 16.06.2013 г. в гр. ***, област ***, по
хулигански подбуди, е направил опит умишлено да умъртви П.С.С. с ЕГН **********,
като му нанесъл удар с вила по главата, в резултат на което му причинил
импресионно счупване на черепа, довело до проникване в черепната кухина и
лекостепенна контузия на мозъка, като макар и да е довършил деянието, не са
настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици -
престъпление по чл. 116. ал. 1, т. 11, предл. първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК.
На
основание чл. 76 и чл. 84 от НПК съдът конституира П.С.С., в качеството и на
частен обвинител по делото и гр. ищец по делото с предявен гр. иск в размер на
150 000 лв.
Съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК,
като с протоколно определение от 16.04.2019 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
в минималния размер, предвиден за това престъпление, която след нейното
редуциране да бъде определена в размер на десет години лишаване от свобода.
Прокурорът също така предложи на основание чл. 68 от НК да бъде приведена
присъдата, в чийто изпитателен срок е извършено деянието по настоящото дело.
Повереникът на частния обвинител и
гр. ищец адв. Стоян Петров от АК-Бургас пледира за налагане на същото наказание,
каквото предложи прокурора, като пледира гр. иск да бъде уважен изцяло.
Гражданският ищец и частен
обвинител се присъединява към казаното от повереника му – адв. Петров.
Защитникът на подсъдимия Й. – адв. Вл.
Ралчев от БАК не оспорва фактическата обстановка, описана в обвинителния акт,
но според него следва да са направят други правни изводи. Според защитата
подсъдимият не е действал по хулигански подбуди, а е бил воден от строго личен
мотив. Пострадалият се е явил като една внезапна пречка за изпълнение на
предварително замисленото – да бъде набит св. Й. А.. Според защитата у подсъдимият
е липсвал умисъл за убиване на пострадалия С. и този извод се извежда от
обстоятелството, че той е нанесъл един единствен удар и то със сапа на вилата.
Ако подсъдимият е искал да убива, според защитата, той е щял да използва
острата част на вилата, а не нейният сап. Друга причина, която изтъква защитата
за липса на умисъл у подсъдимият да умъртви пострадалия С., е липсата на вражда
между двамата. Според защитата подсъдимият е искал да накаже пострадалия, който
се явява като преграда за осъществяване на неговото намерение по преследване на
св. А.. Пледира също така, че действията на подсъдимия сочат на престъпление по
чл. 129, ал. 2, предл. пето и шесто от НК. Пледира за наказание в размер на три
години лишаване от свобода, което след неговото редуциране да бъде определено в
размер на две години лишаване от свобода, а гражданският иск да бъде в размер
определен по един справедлив начин от съда.
Подсъдимият Й. признава изцяло
фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В последната си
дума помоли за по-малка присъда и изрази съжаление за стореното от него.
Бургаският окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
През 2013 г. свидетелите Й. А. А.
от гр. ***, с турско име Ю. /Х./ и А. А. Т. от гр. *** заживели на семейни
начала в дома на бабата и дядото на А. в гр. ***, като по време на
съжителството им се родило дете. На 08.06.2013 г. при тях в гр. *** дошли
майката и бащата на св. А. Т. - св. Р. Х. Т. /А./ и А. Х. Т., /К./. Между
родителите на А. и Й. възникнало спречкване. По време на спречкването А. Т.
починал от инфаркт, като причината за смъртта не била известна на неговите
роднини. След този случай св. А. Т. се прибрала в гр. *** с майка си, като
взели и бебето. Роднините на Р. и А. Т. от гр. *** упреквали Й. А. за смъртта
на А. Т., като смятали, че той е виновен за смъртта му.
На 16.06.2013 г. св. Й. А. А.
отишъл в гр. *** с намерение да вземе св. А. А. Т. и детето им, както и да
посети родителите си, които също живеели в града. След обяд свидетелят А.
отишъл до къщата, която обитавала майка му заедно със св. А. А. С. /Ш./. Къщата
се намирала в ромската махала на града на ул. “**“ № **. Пристигането му в
града било забелязано от живущите в квартала, включително и от сем. Т.. Към
19.30 – 20.00 ч. св. Й. А. минал по улицата, на която живеела А., след което се
прибрал в бащината си къща.
Към този момент в дома на св. Р. Х.
Т. на ул. “***“ № ** се били събрали синът и св. К. А. Т. /А./ на ** г., както
и първите му братовчеди - подс. Щ.М.Й. /Ш./ на ** г., и свидетелите Х. М. Т. /М./
на ** г., А. Ю. М. /А.-Ч./ на ** г. и А. Щ. А. /А./ на ** г. Те разбрали за
посещението на св. Й. А. в гр. *** и недоволни от присъствието му там една
седмица след смъртта на А. Т. /К./, за която смятали, че е отговорен Й., решили
да го сплашат, като набият Й., за наказание за причиненото от него на „К.“, а и
да не търси повече А..
В изпълнение на взетото решение
след 20.00 часа същия ден св. К. А. Т. /А./, подс. Щ.М.Й. /Ш./, св. Х. М. Т. /М./,
св. А. Ю. М. /А.-Ч./ и св. А. Щ. А. /А./ излезли от къщата на св. Р. Т.. Всеки
от тях взел от двора земеделско сечиво в ръка. Обв. Щ.М.Й. /Ш./ носел вила, а
останалите брадва, мотика, коса и кол.
Те се насочили към дома на св. А. А.
С., който се намирал на около 150 метра от тях. Чувайки виковете на мъжете и
очаквайки скандал, след тях тръгнали и други жители от този район на ромската
махала, сред които и свидетелите Й. К., Д. К., Р. Т. и Г. А.. В този момент Й.
А. бил пред дома на майка си и разговарял със св. П.С., който бил ходел да коси
трева и случайно бил там с каруцата си. Забелязвайки св. Й. А. петимата мъже се
насочили към него с викове.
Уплашен от виковете и от
агресивното поведение на идващите мъже, св. Й. А. помолил св. П.С. да му
помогне и след като той се съгласил, се качил на каруцата му. Св. А. С. /Ш./,
който бил в двора на имота си, се прибрал вътре в къщата, заедно с малките си
деца. Св. П.С. подкарал каруцата в посока към собствената си къща, която се
намирала на разстояние от около петдесет метра. Св. К. А. Т. /А./, подс. Щ.М.Й.
/Ш./, св. Х. М. Т. /М./, св. А. Ю. М. /А.-Ч./ и св. А. Щ. А. /А./, както и
групата от хора, които ги следвали от самото начало, продължили след каруцата.
Св. П.С.С. спрял пред дома си,
находящ се на ул. “**“ № **, при което св. Й. А. веднага влезнал в къщата му,
като се скрил в една от стаите. Св. П.С.С. останал на улицата и пеш се насочил
към идващите към него хора. След това до него доближили петимата мъже и св. П.С.
се опитал да ги спре да последват А., като започнал да им говори „Чакайте бе,
момчета. Недейте така.“ Св. К. А. Т. /А./, подс. Щ.М.Й. /Ш./, св. Х. М. Т. /М./,
св. А. Ю. М. /А.-Ч./ и св. А. Щ. А. /А./ спрели и го заобиколили. Случващото се
било възприето и от живущите на същата улица св. Д. Д., пред оградата на чиято
къща била застанала с брат си св. Я. С., както и от намиращите се в къщата на
св. П.С. негова съпруга св. А. Б. и брат му св. С. С..
Недоволен от това, че св. П.С. е
помогнал на св. Й. А. да се скрие от тях и спрял придвижването им, подс. Щ.Й.
замахнал странично с носената от него вила и ударил с тъпата й метална част,
която свързвала рогата на вилата с дървото в главата св. П.С.. Ударът попаднал в лявата теменна област в главата на С..
След това св. П.С. бил ударен и от другите заобиколили го лица с неустановени
предмет по гърба и корема. След тези удари св. П.С. паднал на земята в близост
до оградата на къщата, в която живеела св. Д. Д. и загубил съзнание. Нанасянето
на удара с вилата от подс. Щ.Й. в главата на св. П.С., бил видян от св. Д. Д.,
от брат и св. Я. С., от св. С. С., от св. А. Б. и от св. Д. К..
Ударите нанесени на постр. П.С.С.
били видени от неговия брат - св. С. С.С., който от двора на неговата къща, се
втурнал и се вмъкнал между мъжете, които били заобиколили брат му, за да му
помогне. Настанала суматоха, при която св. С. С.С. също бил ударен в областта
на главата и рамото с предмет със сечаща част, при което той паднал на земята и
също загубил съзнание. /заб. действията спрямо св. С. С. са предмет на отделно
досъдебно производство/.
През това време виждайки, че мъжа и
е паднал на земята св. А. Б., която също била излязла на улицата, се доближила
до св. П.С.С.. Установила, че от главата му тече кръв, а той самия не реагира,
при което започнала да крещи, че е убит. Чувайки тези викове св. К. А. Т. /А./,
подс. Щ.М.Й. /Ш./, св. Х. М. Т. /М./, св. А. Ю. М. /А.-Ч./ и св. А. Щ. А. /А./
заедно с придружаващите ги хора се отдръпнали. Те видели състоянието на св. П.С.
и св. С. С., които не давали признаци на живот, след което се прибрали към
домовете си, коментирайки че са убили двамата братя.
До пострадалия П.С. се приближили
свидетелите Й. К. и А. С., които с помощта на св. А. Б. качили пострадалия на една каруца. След което
качили на каруцата и пострадалия С. С.. Двамата пострадали били откарани в
поликлиниката на гр. ***, а на 17.06.2013 г. били транспортирани за лечение в
неврохирургично отделение на МБАЛ Бургас, където им била оказана медицинска
помощ и от където били изписани на 24.06.2013 г.
Случилото се станало достояние на
много хора, като след това присъстващите се разбягали, като викали някой да се
обади в полицията. Св. Н. К. К., която имала магазин за хранителни стоки на ул.
“***“ № ** в града, чула виковете отвън и се обадила от собствения си телефон с
№ *** на телефона за спешни повиквания 112. Обаждането и било прието в 21.05
часа.
След това за случая били уведомени
и служители на РУ-Сунгурларе, които предприели действия по установяване и
задържане на лицата. На 16.06.2016 г. в 22.30 часа подс. Щ.М.Й. бил задържан с
полицейска заповед за задържане до 24 часа в РУ-Сунгурларе.
Същата вечер бил извършен и оглед
на местопроизшествието, при който били иззети 1 бр. мъжки часовник с черна
каишка, скъсан от едната страна, с надпис на черен циферблат „***”; 1 бр.
марлен тампон с размери 3/3 см. с червена течност; 2 бр. памучни тампони с
червена течност и 1 бр. метална част от вила с 4 рога.
При разследването е била назначена
съдебно медицинска експертиза № 230-А/2013 г. От заключението на експертизата е
видно, че св. П.С.С. е получил импресионно счупване на черепа с леко степенна
контузия на мозъка. Увреждането е в резултат от твърд предмет. Откритото
нараняване на черепа е довело до проникване в черепната кухина. Черепно-мозъчната
травма се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Освен описаните увреждания по главата, са установени и увреждания по тялото -
по задната повърхност на лявото рамо има надлъжно ивичесто кръвонасядане със
светъл център 22x3 см., в дясната половина на корема, косо, лентовидно, мораво
кръвонасядане 11x1 см.
Видно от заключението на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза № 451-В/2016 ОСМ при МБАЛ-Бургас,
импресионното счупване на черепа на П.С. е причинено от един удар в лявата
париетална част на главата /теменно в ляво/. Установената импресия на черепа
4x3 см. отговаря да е причинена с твърд предмет с приблизително такава форма.
Силата на удара е значителна, тъй като е преодоляла съпротивлението на костите
и е причинил импресия /хлътване на костта/. Травмата не може да е причинена от
предмет с остър ръб, а от тъпата метална част на брадва, мотика и друг предмет
с характерна форма на удрящата повърхност.
При разследването е извършен оглед
на вещественото доказателство - 1 бр. метална част от вила с 4 рога,
характеристиките на която съответстват на горното заключение на предмет с характерна
форма на удрящата повърхност.
При разследването е назначена
химическа експертиза, от заключението на която се установява, че в кръвта на
св. П.С.С. не се доказва наличие на етилов алкохол.
Назначена е съдебнопсихиатрична
експертиза на подс. Щ.М.Й., от заключението на която е видно, че той не се води
на диспансерен отчет и не е бил на лечение в ЦПЗ „Проф. Д-р Иван Темков“- гр. Бургас.
Към датата на инкриминираното деяние подс. Й. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Същият е в
състояние да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към
делото и да дава достоверни обяснения за тях, да участва в наказателното
производство и евентуално, ако бъде признат за виновен да изтърпява наложеното
наказание.
Вещите лица не откриват данни, че в
ситуацията при която Щ.Й. е нанесъл удар по главата на П.С., да е бил в
състояние на уплаха, смущение или раздразнение, което да е предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или друго противоправно действие, от което
да е било възможно да настъпят тежки последици за него или за близките му. Не
се откриват данни подс. Й. да е действал в условията на афектно състояние
(физиологичен афект, силно раздразнение).
При обсъждането вещите лица са
посочили, че интелектуалният потенциал на подс. Й. съответства на лека умствена
изостаналост, съобусловен от липса на образователен ценз и от ограничена на
стимули микросоциална среда.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, в
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите: А. Б., Д. К., Й.
К., Я. С., Д. Д.; заключенията на вещите лица по назначените съдебно медицинска
и допълнителна съдебно медицинска експертизи, химическата и съдебнопсихиатрична
експертизи; писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за съдимост на подсъдимия.
От изложената фактическа обстановка
е видно, че от обективна страна обвиняемият Щ.М.Й. е осъществил състава на
престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11, предложение първо във връзка с чл. 115 във
вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
било извършени при форма на вината “пряк умисъл ” по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. Подсъдимият Й. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял и искал
настъпването на съставомерния резултат. Умисълът му се извежда от конкретните
негови действия. Той обективно е направил всичко необходимо за настъпване на
тези последици, предвиждани и съзнавани от него, които са били от негова гледна
точка неизбежни. Този анализ логически следва от обективните му действия -
използваното оръжие — вила с метална част, нанесеният удар макар и единствен е
бил нанесен от близко разстояние и толкова силен, че е преодолял
съпротивлението на костите и е причинил импресия /хлътване на костта;
насочеността на удара - в жизнено важен орган на човешкото тяло - главата. Подсъдимият
Й. е направил опит да постигне определен резултат - смъртта на пострадалия П.С.
и в съзнанието му е липсвала конкретна възможност за ограничаване на
последиците до един по-леко наказуем съставомерен резултат. Не са настъпили
предвидените в закона и искани от подс. Й. общественоопасни последици единствено
поради оказаната своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ и правилно
лечение на пострадалия през целия период след инцидента. Поради характера на
причинената травма в случая е бил налице умисъл за убийство, тъй като в
съзнанието на обвиняемия са се съдържали представи, че причинява увреждане,
което е несъвместимо с живота.
Съзнавани от подсъдимия Й. са и
квалифициращите обстоятелства - хулигански подбуди - изразяващи се в
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и отличаващи се с
изключителни дързост, цинизъм и неуважение към обществото, като употреба на
сила и незачитане на човешката личност, на публично място. Извършеното деяние
спрямо пострадалия П.С. е било лишено от всякакъв личен мотив спрямо неговата
личност, точно обратното агресията е била насочен към него, само защото същия
се е опитал да защити св. А. и е бил пречка за нанасяне на телесни повреди
спрямо него. Опитът за убийство бил извършен на публично място, нападението е
започнало изненадващо за пострадалия, брутално, агресивно и демонстративно,
което характеризира деянието като извършено по хулигански подбуди.
От приложената справка за съдимост
се удостоверява, че подсъдимият Й. е осъждан за престъпление по чл. 195, ал. 1
т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК, за извършено деяние на 25.09.2012 г. Със Споразумение № 42/13.05.2013 г.
по НОХД №203/2013 г. по описа на PC - Карнобат, влязло в сила на 13.05.2013 г.,
му е наложено наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от 3 години. Само един месец и три дни след това и в срока на
отложеното наказание, е извършено и престъплението, предмет на настоящето дело
- 16.06.2013 г.
За извършеното престъпление в
нормата на чл. 116 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 15 до 20
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. На основание чл. 18
от НК при опит дееца се наказва с наказанието, предвидено за довършеното
престъпление, като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и
причините, поради които е останало недовършено.
С оглед недовършеността на деянието
съдът намира, че наказанието следва да се определи във вида на първата
предвидена алтернатива – лишаване от свобода. При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът съобрази като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства – продължителното време на воденото досъдебно
производство, добрите характеристични данни дадени от община Сунгурларе, а като
отегчаващи наличието и на други осъждания.
След като прецени тежестта на
престъплението, обществената опасност на деянието и дееца, отегчаващите и
смекчаващите вената обстоятелства и изхождайки от принципите на
целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на
наказанието и преследваните от него цели с оглед на индивидуалната и генерална
превенция, съдът определи за адекватно на извършеното деяние наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на 12 години лишаване от
свобода, което след неговата редукция, съобразно нормата на чл. 58а от НК,
определи в размер на 8 години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „Строг“ режим за изтърпяване
на наказанието.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК
съдът приведе в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода,
наложено на подс. Й. с определение от 13.05.2013 г. по НОХД № 203/2013 г. на
Районен съд - гр. Карнобат, при първоначален „Общ“ режим.
С признаване подсъдимия Щ.М.Й. за виновен в извършване на престъпление по чл.
116. ал. 1, т. 11, предл. първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК , се
установиха и основания за присъждане на обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за
претърпени неимуществени вреди.
В наказателния процес е приет за
съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия П.С.С. за сумата от
150 000 лева срещу подсъдимия Й. за претърпени неимуществени вреди от
престъплението, на основание чл. 45 от ЗЗД, в едно със законната лихва от датата
на престъплението, както и направените от пострадалия разноски във връзка с
настоящото производство.
Съдът прецени, че предявеният
граждански иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди е несъмнено
доказан по основание. От виновното и противоправно поведение на подсъдимия са
настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди, с което са осъществени
всички задължително необходими елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Медицинските документи сочат, че пострадалият е бил
спешно оперират, което всъщност е спасило живота му, че е престоял в болнично
заведение и че е търпял сериозни болки и страдания. Като съобрази тези факти и
правилото на чл. 52 от ЗЗД, съдът присъди обезщетение на това основание в
размер на 60 000 лева. В останалата част: над уважения до пълния размер от
150 000 лева съдът прецени претенцията за прекомерно завишена и я отхвърли
като такава в тази й част. Присъденото обезщетение се следва със законна лихва
от деня на увреждането, поради което съдът я присъди, както и разноските на
пострадалия по процеса.
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът постави в тежест на подсъдимия и
разноските по процеса, като го осъди да заплати и следващата се държавна такса
по уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: