Решение по дело №1862/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2254
Дата: 5 април 2017 г. (в сила от 19 септември 2018 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20141100101862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 05.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                           СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря А. Тодорова, като разгледа гр.д. № 1862/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът  „К.- С“ АД твърди, че по силата на договор за покупко- продажба от 01.08.2007г. е придобил собствеността върху лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ******** и рама № WBAFF41090L058814. Сочи, че на 24.10.2009г., около 01,30ч. автомобилът бил противозаконно отнет и обявен за издирване. По случая било образувано досъдебно производство № ЗМ 4256/2009г., пр.пр. № 62936/2009г. на СРП срещу неизвестен извършител, спряно поради неоткриването му. На 01.02.2011г.  в гр. Дупница бил спрян за проверка лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ******, собственост на ответника „Д.“ ООД. При извършена трасологична експертиза на този автомобил било установено, че е налице интервенция в номера на рамата на автомобила, като първоначалният номер не може да бъде установен, а видимият номер бил № WBAFF420Х0L180564. Установен бил производствен номер на този автомобил 427М042, на който отговарял автомобил с рама № WBAFF41090L058814 идентична с тази на автомобила собственост на ищеца. Пълномощник на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ поискал връщане на автомобила, но от прокуратурата бил постановен отказ, поради наличие на спор за собственост, тъй като представител на „Д.“ ООД също направил искане за това. Ищецът иска да бъде установено по отношение на ответника, че е собственик на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ****** с видим номер на рама № WBAFF420Х0L180564 и производствен № 427М042, отговарящ на номер на рама № WBAFF41090L058814.

Ответникът „Д.“ ООД оспорва иска. Твърди той да е собственик на процесния лек автомобил на основание договор за покупко- продажба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Видно от представения по делото договор за покупко- продажба на МПС от 01.08.2007г., сключен при спазване формата, предвидена в чл. 144, ал.1 от ЗДвП, ищецът е придобил собствеността на лек автомобил „БМВ Х5“, с рама № WBAFF41090L058814. Същият е регистриран от Министерство на вътрешните работи на 01.10.2007г. с ДК № ******.

Установява се, че на 24.10.2009г. Д.М.С. е заявил пред 01 РПУ София, че от владението му противозаконно е отнет лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ******** и рама № WBAFF41090L058814. Към тази дата автомобилът е бил обект на имуществена застраховка „Каско“ сключена с ЗАД „Б.В.И.Г.“. Във връзка с противозаконното отнемане на процесния автомобил е образувано досъдебно производство № 4256/ 2009г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр.пр. № 62936/ 2009г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 345а, ал. 1 от НК. По делото не е спорно, че на 01.02.2011г. в гр. Дупница е спрян л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ******, рама № WBAFF420Х0L180564, собственост на ответника „Д.“ ООД и същият е предаден доброволно на органите на МВР.  

За основателността на предявения иск за собственост следва да се установи идентичност между противозаконно отнетия автомобил  с рег. № ********, който е придобит от ищеца с договора за покупко - продажба и този предаден на органите на МВР с ДК № ******.

От заключението на приетата и неоспорена трасологична експертиза се установява следното. Спорният автомобил, на който е извършен оглед представлява л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ******, бял на цвят. Според експертизата при извършено изследване е установено, че няма промяна на производствения номер на автомобила, който е 4297М042, но има такава по отношение на рамата, която е посочена след интервенция като WBAFF420Х0L180564 и на двигателя нанесен като 20927151. Според заключението, при извършена справка чрез Ферералната криминалистична служба на Германия номер на рама WBAFF420Х0L180564 съответства на друг лек автомобил- „БМВ Х5“ , 3,0d, с десен волан, бял на цвят, произведен на 06.07.2009г. и номер на двигател 20927151 и производствен № 4996М325. Вещото лице сочи, че установените при изследвания автомобил производствен номер, номер на скоростна кутия, номер на поръчка и номер на въздушна възглавница на водача съответстват на лек автомобил „БМВ Х5“ , 3,0d, с ляв волан, бял на цвят, произведен на 06.08.2007г., с рама № WBAFF41090L058814, двигател 20936587 и доставен от Германия. В заключението си вещото лице сочи, че производственият номер не подлежи на официална регистрация и фигурира само в базата данни на производителя, може да служи за идентификация на конкретен автомобил и при запитване по съответен ред може да се извърши справка за другите идентификационни данни.

Предвид посоченото от вещото лице, че при процесният автомобил са налице сигурни данни относно неговия производствен номер, както и официално получената от вещото лице информация от Федералната криминалистична служба на Германия, съвпадаща със събраните по делото писмени доказателства в тази връзка /писма от представител на производителя относно информационни данни изведени на база производствен номер- VIN/ може да се направи несъмнен извод, че процесният автомобил, задържан като веществено доказателство по досъдебно производство № ЗМ 4256/2009г., пр.пр. № 62936/2009г. на СРП е идентичен с този, на който ищецът се легитимира като собственик- л.а. „БМВ Х5“, с рама № WBAFF41090L058814, с каквато автомобилът е регистриран при регистрацията му от ищеца и която се установява да съответства на данните от производителя. Същевременно налице са съвпадения и по други индивидуализиращи признаци, посочените като съвпадащи от вещото лице и констатирани от него- номер на скоростна кутия, номер на поръчка и номер на въздушна възглавница, както и ляво управление на кормилната система. В този смисъл съгласно Решение № 209/28.10.2015 по дело № 2922/2015 на ВКС, ГК, I г.о., когато не могат да се установяват оригиналните номера на двигателя и на рамата, идентичността на претендирания автомобил с притежавания от ищеца автомобил може да бъде приета за установена при съвпадението на множество други белези на автомобилите, чиято промяна не би могла да не остави следи. Такъв е и настоящия случай, освен установените идентификационни данни относно номера на рамата, изведен по данни от производствения, номер налице са и достатъчно други съвпадения относно индивидуализиращите автомобила данни, които да доведат до несъмнения извод за неговата идентичност с този придобит от ищеца.

Ответникът се легитимира като собственик на процесния л.а. „БМВ Х5“, който той доброволно е предал, с фактура № 6/ 05.03.2010г., по която продавач е „Х.А. ГМБХ“, което дружество от своя страна се легитимира като собственик със свидетелства за регистрация на МПС, част І и ІІ издадени от Федерална Република Германия с дата на регистрация, посочена като първа- 23.07.2009г..

От заключението на приетата и неоспорена съдебно- графическа експертиза /лист 230-234 от делото/ се установява, че представените част І и ІІ на регистрационните талони, издадени от Федерална Република Германия не са издадени официално, тъй като стикерите за заверка се различават от оригиналните. От това следва правният извод, че праводателят на ответника не е бил собственик на процесния лек автомобил. Ответникът не твърди да го е придобил на основание чл.78, ал.1 от ЗС, като същевременно предвид оспорването на ищеца на действителността на сключения договор за продажба и разпределената на ответника доказателствена тежест, той не доказа при условията на пълно доказване, че е придобил лекия автомобил по възмезден начин, годен да го направи собственик. Твърденията на ответника, че е придобил процесния лек автомобил по давност са въведени едва с писмените бележки, извън срока по чл. 130 от ГПК, поради което се явяват преклудирани като правоизключващо възражение.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските.

Съдът намира, че в настоящия случай ищецът няма право на разноски по делото, тъй като всички документи за сторени разноски по делото в това число и за адвокатско възнаграждение са  за изплатени такива от трето лице- ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.

Така мотивиран, съдът

 

                                                    Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на „Д.“ ООД, ЕИК: **********, че „К.- С“ АД, ЕИК: *********** е собственик на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ******** и рама № WBAFF41090L058814, идентичен с лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ****** и видима рама № WBAFF420Х0L180564.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

                                                                                       СЪДИЯ: