Решение по дело №889/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 273
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20215001000889
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000889 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗД „Б. И.“ АД против решение №
260375 от 23.09.2021 г., постановено по т. д. № 62 по описа на Пловдивския
окръжен съд, в частта с която „Застрахователно дружество Б. И.“ е осъдено да
заплати на Б. СТ. Г. сумата за разликата от 45 000 лева до уважения размер от
60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
“гражданска отговорност” за претърпените по вина на водача на лек
автомобил с марка „Ф. С.“ с регистрационен № ******** – И. А. С.,
неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в
резултат на състояло се на 30.11.2018 г. около 09:30 часа в град П. на
кръстовището между бул. „Д.“ и ул. „Г. И.“ ПТП, за което водачът е признат
за виновен с влязло в сила споразумение № 719/05.08.2020 г. на Районен съд –
Пловдив, Наказателна колегия, III – ти състав ведно със законната лихва
главницата, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба е изразено становище, че размерът на
присъденото обезщетение е завишен и противоречащ на разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, поради което се иска да се отмени решението в обжалваната част и да
се постанови друго, с което се отхвърли иска за заплащане на застрахователно
1
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди за разликата
над сумата от 45 000 лева до присъдения размер, да се измени решението в
частта за разноските в първоинстанционното производство и да се присъдят
сторените от дружеството разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от ищцата Б. СТ. Г. чрез процесуалния и
представител адвокат М.Б. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се изразява становище, че решението на Пловдивския окръжен съд в
обжалваната му част е правилно. Искането е да се потвърди обжалваното
решение, като на представляващия я безплатно адвокат се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по
предявени от Б. СТ. Г. против ЗД „Б. И.“ АД обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на следните суми:
- 90000 лева, представляваща обезщетение за претърепени
неимуществени вреди вследствие получени при ПТП от 30.11.2018 г. травми,
заедно със законна лихва върху тази сума от 30.11.2018 г. до окончателно
плащане, както и обезщетение за имуществени вреди, понесени с оглед
закупуването на остеосинтезен материал за проведеното оперативно лечение,
в размер на 2 950 лева, ведно със законна лихва от 04.12.2018 г. до
окончателно плащане.
Исковете се основават на следните поначало безспорни факти:
На 30.11.2018 г. около 9.30 часа, в гр. П., при пресичане на бул. „Д.“,
ищцата Б.Г. е била блъсната от движещия се на заден ход - л.а. „Ф. С.“ с рег.
№ ********, управляван от И. С., при което и получила различни телесни
увреждания.
Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП и
причинените на пострадала увреждания има водачът на лекия автомобил С.,
който е признат за виновен с одобрено по нохд № 4566/2020 г. на
Пловдивския районен съд споразумение и му е наложено съответното
наказание. Съгласно чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК влезлите
в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил л.а.
„Ф. С.“ с рег. № ********, към деня на произшествието е имал сключен
договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество, по застрахователна полица № *******************, валидна от
16.08.2018 г. до 16.08.2019 г.
2
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата е получила счупване
на шийката на лявата бедрена кост. Травмата е наложила спешна
хоспитализация и операция, при която е извършена частична смяна на
тазобедрената става. След седемнадесетдневен престой в болнично заведение
и след извършената операция, лечението е продължило в домашни условия.
Продължителността на целия оздравителния процес свързан с тази травма
според приетото заключение на СМЕ, при благоприятни условия в това число
и регулярно извършване на ЛФК, е 5-6 месеца.
Установено е също, че описаната травма е причинила на пострадалата
силни болки в областта на фрактурата след счупването, оперативното лечение
и през периода на възстановяване. Възстановяването е преминало през
продължителен период на домашен режим, при който ищцата не е могла да се
обслужва сама, след което е започнала постепенно раздвижване с помощта на
проходилка, като понастоящем според свидетелските показания не се е
възстановила напълно, а се придвижва с патерици.
Освен физическите травми, ищцата е била стресирана от претърпения
инцидент. Поведението и се е променило и, за разлика от периода преди
произшествието, когато е излизала, пазарувала и се е обслужвала сама,
понастоящем се страхува да излиза, променила е поведението си.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският
окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно
характера и степента на понесените от Г. болки и страдания, които са
определящи за размера на обезщетението, като при установяване на
конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е
позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на
свидетелските показания.
Освен, че е довела до разстройство на здравето с трайно затруднения на
движението на крака, фрактурата на шийката на лявата бедрена кост е била
свързана и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалата и
произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на
обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и
със самообслужването през един продължителен период от време. Освен
това, предвид възрастта на пострадалата, тя все още не се е възстановила
напълно от получените травматични увреждания. След инцидента, животът й
се е променил напълно - тежката травма, претърпяната операция и дългия
период на обездвижване са повлияли негативно на общото й физическо
състояние, причинили са значителни и трайни ограничения на способността й
да се придвижва и обслужва самостоятелно, ограничавайки възможността й
за пълноценен социален живот.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на
3
увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна
заплата, както застрахователните лимити за застраховките гражданска
отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г.
спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. -
2,3 % , съответно – 3.7 %.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от Б.Г. неимуществени вреди, както и
позитивните промени в социално-икономически условия и стандарта на
живот в страната за посочения период, настоящият състав преценява, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 60000
лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
Крайният извод е, че решението на Пловдивския окръжен съд в
обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна
помощ, че защитата на ищцата Б.Г. е осъществена при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния й представител – адвокат М.Б. от АК –
П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и
съразмерно с присъденото в полза на ищцата обезщетение, което е предмет на
въззивната жалба, възлиза на 980 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260375 от 23.09.2021 г., постановено по
т. д. № 62 по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която
„Застрахователно дружество Б. И.“ АД е осъдено да заплати на Б. СТ. Г.
сумата за разликата от 45000 лева до уважения размер от 60000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “гражданска
отговорност” за претърпените по вина на водача на лек автомобил с марка „Ф.
С.“ с регистрационен № ******** – И. А. С., неимуществени вреди - болки и
страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло се на
30.11.2018 г. около 09:30 часа в град П. на кръстовището между бул. „Д.“ и
ул. „Г. И.“ ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязло в сила
споразумение № 719/05.08.2020 г. на Районен съд – Пловдив, Наказателна
колегия, III – ти състав, ведно със законната лихва главницата, считано от
21.07.2020 г. до окончателното изплащане.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********** да заплати на адвокат М.
ИЛ. Б. от АК – П., сумата 980 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
4
ал. 1, т. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство на ищцата Б.
СТ. Г., ЕГН ********** в производството по в. т. д. № 889 по описа за 2021 г.
на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5