Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1392 04.06.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско дело № 5795 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 32656/30.04.2018 г. на „ЕВРО-АЛУМИЛ
2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
“Х. Кудев” № 17, представлявано от управителя – М. В. М., срещу “ОПТИМАКС ТУР”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ”Цар
Симеон I” № 59, ет. 1, с която се иска от съда да приеме за установено между
страните, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 4375,92 лева - незаплатени задължения
по проформа-фактура № 18/26.04.2017 г., , за което в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4575/2018 г. по описа на
БРС, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението – 14.06.2018 г. до изплащане на вземането.
Посочва се, че исковата сума представлява неизпълнено парично задължение по
договор от 01.04.2017 г. за изработка и монтаж на алуминиева дограма в обект
“Фоайе на хотел “Империал”, сключен с ответното дружество. Твърди се, че в
изпълнение на посочения договор, ищцовото дружество изпълнило в обекта на
ответника изработка и монтаж на алуминиева дограма, остъклена с 10 мм стъкло за
нов бек офис; 2 броя нови офиси към фоайе; алуминиева врата, остъклена с термо
пано за сървърно; 2 броя алуминиеви врати в цвят в офиси към южна фасада, на
мястото на стъклени врати, остъклени със стъклопакет; преработка на стъклена
преграда към СПА със стъклена врата и надстройка, като общата стойност на
изработеното била в размер на процесната сума, за която ищецът издал посочената
проформа-фактура. За извършената работа били съставени образец акт 19 и
двустранен протокол. Въпреки многобройни покани към ответника, дължимото
договорно възнаграждение не било заплатено до настоящия момент, предвид което
се претендира установяване дължимостта на вземането. Претендират се разноски в
настоящото дело и тези направени в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с
който се оспорва изцяло по основание и размер претендираното вземане и се
излагат подробни съображения за недоказаността му. При условията на
евентуалност се прави насрещно възражение за прихващане със сумата от 5000
лева, претендирано вземане по договор за наем между страните, за месечен наем
за м.юли 2017 г. на “Бар-салон” с площ от 200 кв.м. и тераса с площ от 120
кв.м., находящи се на партерен етаж на хотел “Империал резорт” – к.к. Слънчев
бряг. Като евентуално основание за вземането на ответника по възражението за
прихващане се заявява неоснователно обогатяване на ищеца за времето от 01 до
31.07.2017 г., през което ползвал без основание описаните бар и тераса.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез упълномощения си представител
претендира уважаване за заявената претенция и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът, в проведено по делото открито съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на претенцията, евентуално - за
уважаване на релевираните възражения за прохващане. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и
чл. 266 от ЗЗД и 286 и сл. от ТЗ.
По заявление на „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014” ЕООД е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против
“ОПТИМАКС ТУР” ООД за исковата сума по ч.гр.дело № 4575/2018 г. по описа на
Районен съд - Бургас, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 21.06.2018
г., на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си
против длъжника, предвид депозирано от длъжника в срок възражение против
заповедта и на основание чл. 415 от ГПК.
Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на
предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия
месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са оспорени от ответника с отговора на
исковата молба проформа-фактура № 18/26.04.2017 г. за процесната сума,
неразписана от получателя – ответното дружество; два броя снимки; опис;
рекапитулация и схема. Доколкото едностранната проформа-фактура представлява по
същество изявление на ищеца за настъпили за него благоприятни факти, а
останалите писмени доказателства, предвид липсата на белезите авторство и дата
на съставяне, не са годни доказателства по смисъла на ГПК, съдът намира, че не
следва да взима същите предвид при формиране на крайния извод по спора.
Ищецът ангажира преписи от имейл кореспонденция, неоспорена от ответника,
от която се установява съдържанието на комуникация между управителя на
ответника – Е. И. и трето за спора лице – Н. М., предвид което съдът намира
същата за неотносима към предмета на делото.
От представен от ищеца и оспорен от ответника протокол № 1/26.04.2017 г. се
установява констатирането на извършени в обект „Хотелски комплекс „Империал“
Сл.бряг“ строителни и монтажни работи от ищеца, по възлагане на ответника, както
и тяхната стойност. Документът носи печати на двете дружества, както и подписи,
без посочване на автори, като е оспорен от страна на ответника.
За опровергаване твърденията на ответника за съществуването на насрещно
вземане за наем или от неоснователно обогатяване се ангажират оспорени от
ответника договор за наем от 01.05.2017 г. между „ОПТИМАКС ТУР“ ООД и „МЕЗЗЕ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД относно салонен бар в х-л „Империал резорт“, к.к. Сл. Бряг; протокол
от извършена проверка в търговския обект от НАП; договор за техническо
поддържане на касови апарати и фискална памет от 19.05.2017 г.; свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 19.05.2017 г.; фискален бон; декларация
за стопанисвани обекти на М. М.;имейл кореспонденция между А.В. и И. Д.;
заглавна страница от архитектурен проект и схема /без дата на изготвяне и
автор/.
В подкрепа на твърденията си, ответникът представя два броя протоколи от
12.05.2017 г. и 29.09.2016 г. за инвентаризация и преброяване на КМА в „Пиано
Бар“ х-л Империал; трудов договор № 427/26.05.2015 г. и длъжностна
характеристика; нотариален акт № 73, том IX, рег. № 5938, дело №
1580/2003 г. на нотариус С. А.; разрешение за строеж № 88/19.10.2004 г.;
разрешение за ползване изх. № 05-12-381/29.07.2005 г. на началника на ДНСК;
имейл кореспонденция.
Разпитаният в хода на процеса свидетел Е. С. Д. – служител при ищеца,
заявява, че лично е участвал в дейности на обект х-л „Империал“ през м.
март-април 2015 г. – преграждане на офиси и магазини, изпълнение на парапет,
слагане на противопожарни врати и душ кабини.
От своя страна свидетелката З. К. С. – домакин в х-л „Империал“ заявява, че
е подготвяла предаването на пиано-бара на хотела за ползване от ищеца, като
изцяло работила с представителя А. М.. Твърди, че присъствала на уговаряне на
наемна месечна цена за бара между М. и Е. И. в размер на 5000 лева, както и че
ищецът е влязъл във владение на бара на 29.09.2016 г., като наемът било
уговорено да се дължи от м. май 2017 г. до м. септември 2017 г. Сочи, че ищецът
освободил обекта през м. март-април 2018 г., като от колежка узнала, че не е
заплащан наем.
В дадени пред съда обяснения по въпроси на ответника, управителят на
ищцовото дружество М. М.заявява, че представляваното от нея дружество не е
ползвало в посочения от ответника период бар-салон и тераса, съответно не е
плащало наем и консумативи. Сочи, че описано в кореспонденция /л. 71 от делото/
имущество се намира в бар-салона на х-л „Империал“, тъй като ищецът го закупил
и монтирал с цел да ползва обекта през сезона на 2017 г., но това не се
осъществило.
От изслушаната и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице Д.Б., която съдът цени като безпристрастно и компетентно дадена, се
установява, че при ответното дружество не се установяват счетоводни записвания
относно заплащане на извършена работа, предмет на процесната проформа-фактура,
нито са заприходени твърдените от ищеца изделия, изработени от него във фоайе
на хотел „Империал“, к.к. Сл.Бряг.
Изготвеното от експерта И.М. заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, прието от съда без възражения на страните, дава извод за размера на
пазарната наемна цена за обект – бар-салон от 200 кв.м. и тераса от 120 кв.м.,
находящи се на партерен етаж, до рецепцията на х-л „Империал“, к.к. Сл.Бряг, за
м. юли 2017 г. от 4700 лева.
С оглед заключение по приетата по делото, без възражения на страните,
съдебно-графическа и техническа експертиза на вещото лице Х.С., се установява,
че положеният подпис за Е. И. в договор за наем от 01.05.2017 г. не съответства на снетите образци от лицето,
подписа и печата за ответника на протокол № 1/26.04.2017 г. /л. 12 от делото/ съставляват
технически пренесено съдържание от оригинал на договор за наем от 01.05.2017 г.
/л. 88-89/. Експертът е установил, че положеният подпис за „наемодател“ в
договора съответства на положения подпис на А. В. в Трудов договор №
427/26.05.2015 г., както и че положените подписи по т. 2 от протоколи, находящи
се на л. 27 и 28 от делото са изпълнени от М. М.р.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
С оглед естеството на задълженията, твърденият от ищеца договор между
страните по своята правна същност представлява договор за изработка, който е
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при
учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически действия по договора
точно и добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД,
и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме/одобри
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя –
арг. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността - неосъществяване на дължимо поведение, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. да
докаже фактите, изключващи съществуването на правоотношението, които твърди.
От писмените доказателства, събрани в хода на производството, не се доказа
съществуването на правоотношение между страните, породено от сключен на 01.04.2017
г. неформален договор за изработка и монтаж в обект “Фоайе на хотел “Империал”
на алуминиева дограма, остъклена с 10 мм стъкло за нов бек офис; 2 броя нови
офиси към фоайе; алуминиева врата, остъклена с термо пано за сървърно; 2 броя
алуминиеви врати в цвят в офиси към южна фасада, на мястото на стъклени врати,
остъклени със стъклопакет; преработка на стъклена преграда към СПА със стъклена
врата и надстройка, като общата стойност на изработеното била в размер на
процесната сума, за която ищецът издал посочената проформа-фактура, който
договор да е и юридическият факт, пораждащ насрещно задължение за възложителя-ответник
да престира на изпълнителя-ищец договорно възнаграждение в заявения размер.
Съгласно приетото заключение на неоспорената съдебно-графическа и
техническа експертиза, представеният от ищеца протокол № 1/26.04.2017 г. за
приемане на твърдяната работа, предмет на договора за изработка и доставка, не
съдържа автентични подпис и печат на ответното дружество, предвид което не е
годен да установи процесното правоотношение.
От друга страна, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по делото, не се установи представената от ищеца проформа-фактура № 18/26.04.2017
г., която не носи подпис на представител на ответника, да е осчетоводена от
него, нито последният да е ползвал данъчен кредит по нея, да е извършвал
плащане с такова основание или да е завел твърдяните изработени от ищеца
материални активи.
Що се касае до показанията на свидетеля Димов, от тях може да се установи
единствено извършването на дейности от страна на ищеца в х-л „Империал“ през м.
март-април 2015 г., но не и конкретния предмет на твърдяното правоотношение или
размера на договореното насрещно възнаграждение.
С горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 266 от ЗЗД и 286 и сл. от ТЗ, като
неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за присъждане в полза на ищеца на законна
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане, следва да се отбележи, че такова
искане не се съдържа в заявлението по чл. 410 от ГПК, респективно по него няма
произнасяне от заповедния съд. Независимо от това, доколкото изтеклите лихви
след депозиране на заявлението представляват законна последица от уважаването
му, няма пречка съдът да разгледа искане по реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК в
производство по реда на чл. 422 от ГПК, като се произнесе с нарочен осъдителен
диспозитив /в този смисъл Решение № 3 от 3.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
50212/2016 г., IV г. о./. Неснователността на главната претенция влече неоснователност
и на акцесорната претенция за лихва, предвид което и последната следва да бъде отхвърлена.
С оглед извода на съда за неоснователност на предявения иск за установяване
дължимостта на претендираното от ищеца възнаграждение по процесния договор за
изработка и монтаж, съдът намира, че не следва да обсъжда и да се произнася по
направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане от ответната
страна, предвид зависимостта на възражението от уважаването на главния иск.
При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените разноски в исковото и заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
основателна се явява претенцията на ответното дружество за заплащането на
направените по делото разноски и ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 1550 лева, от които 320 лева – заплатено възнаграждение за СТЕ; 336 лева –
заплатено възнаграждение за СГЕ и 894 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска „ЕВРО-АЛУМИЛ
2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
ул. “Х. Кудев” № 17, представлявано от управителя – М. В. М., срещу “ОПТИМАКС ТУР” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ”Цар Симеон I” №
59, ет. 1, за установяване на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.
266 от ЗЗД и 286 и сл. от ТЗ, дължимостта на сумата по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2312 от 15.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4575/2018 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 4375,92 /четири
хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, незаплатено
възнаграждение, дължимо по договор за изработка по одобрена оферта от
01.04.2017 г., за което е издадена проформа-фактура № 18/26.04.2017 г. към
протокол № 1 / акт 19/ от 26.04.2017 г. – т. 3 до т. 9, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска „ЕВРО-АЛУМИЛ
2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
ул. “Х. Кудев” № 17, представлявано от управителя – М. В. М., срещу “ОПТИМАКС ТУР” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ”Цар Симеон I” №
59, ет. 1, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 4375,92 /четири хиляди триста седемдесет и
пет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, начиная датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.06.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВРО-АЛУМИЛ
2014” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на “ОПТИМАКС ТУР” ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 1550 /хиляда
петстотин и петдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА