№ 5398
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110100829 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 62706/26.02.2024
г./ на В. ******** А. срещу „**********“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за сумата
от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
разпространени обиди и клевети чрез публикуване в издавания от ответника вестник
„*********“ на статии, озаглавени „********* А.а се накичи с бижута за 300 бона“
/публикувана в бр. 39/931/ от 02 – 08.10.2021 г./, и „*********** имала връзки и с бащите на
гаджетата си“ /публикувана в броя от 15 – 21.10.2022 г./, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът посочва, че процесните статии са публикувани в издавания от ответното
дружество вестник „*********“, както и че в тях се съдържат обиди и клевети по негов
адрес. Твърди, че е засегнат от следните думи и изрази в първата статия, озаглавена
„********* А.а се накичи с бижута за 300 бона“, а именно: „.5-звезден начин на живот“,
„домашен арест“, „общата стойност на бижутата, с които позира *********, е около 300 000
лева. Въпреки впечатляващата им стойност все пак най-големият разход на фамилията А.и
за това лято си остава плащането на паричната гаранция за свободата им – общо 1 млн. лв.
за двамата. През последния месец ********* и ****** А.и направиха и други харчове.
Туристическите босове обновиха автомобилния си парк с два джипа от последния модел
„*********“, плащайки за возилата почти 600 000 лв. Семейството прекара близо месец по
родното Черноморие, като в много случаи А.и се придвижваха от Пловдив до Бургас с
хеликоптер. Не е известно дали хотелиерите са закупили летателната машина, или ползват
хеликоптера под наем.“, „антимафиоти“, „данъчни афери и пране на милиони левове“,
„къщата си във френския топ курорт Сен Тропе“, „10 милиона лева, скрити в кутии за
обувки“, „Интерпол“, „екстрадирани“, „арестантските килии“, „гламурния живот“,
„тъмницата на „Г. М. Димитров“, „Спешна помощ“, „делото за пране на пари и укриване на
данъци“, „КПКОНПИ“, „300 милиона лева“, „Заради това остава загадка откъде ********* е
намерила пари за новите си скъпоструващи бижута и возила“, както и от коментара към
една от поместените към статията снимки: „****** и ********* отново се върнаха към
разточителните купони в края на лятото.“. Заявява, че е засегнат от следните изрази във
1
втората статия, озаглавена „*********** имала връзки и с бащите на гаджетата си“, а
именно: „*********** може да се похвали, че е завоювала титлата „Голям шлем“, но не в
тениса, а в леглото, научи „*********“. С това отличие могат да се похвалят шампионите,
успели да правят секс с баща и син – точно както миньончето на фолка. Тя даже е успяла да
преспи с цели две двойки баща и син. Първите са пловдивските милионери А.и. ********
първо минала през леглото на сина ********, който дълги години бе сред най-желаните
ергени на местна почва, мълви се упорито в чалга средите. Наследникът на богатата
пловдивска фамилия ****** и ********* А.и, имаше бурна връзка с ******. Според
запознати любовта е била толкова бурна, че младежът се бръкнал за няколко клипа на
певицата. Миньончето обаче се омъжи за първия си съпруг ********* и ******** я смени с
друга сексбомба. Според клюкарите, преди да мине пред олтара с благоевградския
бизнесмен, ********* е имала и няколко бурни нощи с бащата на ******** – В. или както
обича да му казват, ******. „А.-старши успя да преспи 2-3 пъти с *********, като тя снима
доста клипове в хотела им и получи щедро спонсорство и от бащата. Не знам дали синът
знае, че са баджанаци с татко му“ – коментираха пред „*********“ колежки на ******. Не е
задължително сексът с роднините да е едновременно, може и един след друг, пак завоюваш
титлата „Голям шлем“, както при *********... ********* е много ошлайфана е
приласкаването на богати мъже, знае как да върти по няколко едновременно.“, както и от
коментара към снимка на ищеца към статията: „****** А. е спонсорирал няколко клипа на
*********.“. Посочва, че в първата статия се редуват верни и неверни факти с цел да се
внуши на читателя, че ищецът и неговото семейство разполагат с нечисти пари, които
харчат безразборно и безцелно, което манипулира общественото мнение, обидно е и не
отговаря на истината. Изтъква, че изнесеното във втората статия е унизително и позорящо и
не отговаря на истината, а цели да му създаде образа на неморален човек. Твърди, че
статиите са насочени именно към него, тъй като всички – приятели, познати, колеги,
журналисти и цялата общественост, го знаят като „******“. Акцентира и на това, че в
статията са изнесени редица верни факти, които касаят именно неговото семейство, а освен
това са публикувани техни снимки. Твърди, че статиите са му оказали силно негативно
емоционално въздействие /изживял стрес, тревога, безпокойство, възмущение, гняв/, довели
до влошаване на физическото му здраве /появило се постоянно силно главоболие/ и
психическата му стабилност, отразили се неблагоприятно на ежедневието му /засегнати
били почивката и работоспособността му поради безсъние/, отношенията с близки и
приятели /отменил срещите си, избягвал всякакво общуване, тревожел се за чувствата на
близките си/ и отношението на обществеността към него. Претенцията си насочва срещу
ответника в качеството му на възложител на журналистическата работа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника
„**********“ ЕАД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
В случая с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД. Неговата основателност се обуславя
от кумулативното наличие на две групи юридически факти: тези, включени във фактическия
състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 ЗЗД /осъществяване на поведение, което
обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпила
вреда – неблагоприятно изменение в обективната действителност, засягащо в случая
нематериални блага; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат; вина/; възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите
2
разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства от ответника за оборване на законовата презумпция.
Предвид изложеното ищецът в случая следва да установи при условията на главно и
пълно доказване следните обстоятелства: извършване на процесното деяние от лице, на
което ответникът е възложител на работа, при или по повод извършването на възложената
му работа – изготвяне и публикуване на процесните статии във вестник „*********“, брой
39 (931) за периода 02 – 08.10.2021 г. и брой 41 (984) за периода 15 – 21.10.2022 г.;
съдържанието на статиите; настъпването в резултат от публикациите на неимуществени
вреди за ищеца, техния вид и интензитет. Обстоятелството, че по делото не е подаден
отговор на исковата молба от ответника, не освобождава ищеца от носената от него
доказателствена тежест и от произтичащите от нея задължения за доказване на съответните
факти.
По делото са представени процесните броеве на в. „*********“, от които се установява,
че двете статии, озаглавени „********* А.а се накичи с бижута за 300 бона“ и „***********
имала връзки и с бащите на гаджетата си“, действително са публикувани в него, както и е
видно тяхното съдържание.
По въпроса кой е издател на в. „*********“ съдът намира следното:
В представените по делото в оригинал брой 39 (931) за периода 02 – 08.10.2021 г. и брой
41 (984) за периода 15 – 21.10.2022 г. на в. „*********“ на стр. 87 – долу вляво, в синьо каре,
е посочено, че вестникът се издава от „******“. Според ищеца това отразяване е достатъчно
за формиране на извод, че издател е ответното дружество. Съдът счита, че частичната
идентичност на фирмата на издателя и фирмата на ответното дружество не обосновава
извод, че именно „**********“ ЕАД е издател на вестника, защото от публично достъпните
данни в Търговския регистър е видно, че са регистрирани множество дружества, които
съдържат в наименованието си „******“, като при значителна част от тях издателската и/или
печатарската дейност представлява част от регистрирания предмет на дейност.
Съгласно чл. 7а, ал. 1 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други
произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги
издателят на произведени в Република България периодични печатни произведения
публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща
действителния му собственик, а когато издателят е публично дружество по смисъла на
Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство,
за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на
компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството. В ал. 3 е предвидено,
че доставчик на медийна услуга ежегодно до 30 юни подава в Министерството на културата
декларация по образец, утвърден от министъра на културата, която идентифицира
действителния му собственик и съдържа информация дали действителният собственик
заема публична длъжност, както и за всяко получено финансиране през предходната
календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило
финансирането, а когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната
услуга и/или редакционната политика, е различно от действителния собственик на
доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията. Съгласно ал. 6
в срока по ал. 3 декларацията се подава и в Агенцията по вписванията и подлежи на
обявяване в съответния регистър по чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел. Според ал. 8 доставчикът на медийна услуга
публикува актуална информация за действителния му собственик и на интернет страницата
си. Чл. 7в, ал. 1 от същия закон предвижда, че Министерството на културата създава и
3
поддържа публичен регистър, който съдържа информацията по чл. 7а, ал. 3, 4 и 7 и по чл. 7б,
ал. 1 и 2. В случая при проверка в публичния регистър на декларациите по чл. 7а от Закона
за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на
разпространителите и доставчиците на медийни услуги, воден от Министерство на
културата, съдът установи, че в него не е публикувана за 2021 г. и за 2022 г., когато са
издадени процесните броеве на в. „*********“, информацията по чл. 7а, ал. 3 за в.
„*********“. При проверка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество
също липсва обявена съгласно чл. 7а, ал. 6 от Закона за задължителното депозиране на
печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на
медийни услуги декларация по ал. 3. Следователно по делото е установено, че издателят на
в. „*********“ не е изпълнил задълженията си за деклариране по чл. 7а, ал. 3 и ал. 6 от
Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на
разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Липсват и публично достъпни
данни за него, публикувани по реда на чл. 7а, ал. 8 от същия закон.
От друга страна, налице са други публично достъпни данни, че издател на вестника през
процесния период са били различни дружества. Съгласно чл. 187, ал. 1 ИК печатните медии
и онлайн новинарските услуги предоставят едни и същи условия и цени на всички партии,
коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати, които се обявяват на интернет
страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на
Сметната палата и на Централната избирателна комисия. От публично достъпен на интернет
сайта на Сметната палата списък на доставчици на медийни услуги, представили на
Сметната палата информация за условията, цените и тарифите във връзка с предизборната
кампания за изборите за Народно събрание, насрочени на 02.10.2022 г., е видно, че към 2022
г. друго дружество – „********“ ЕООД, е издавало в. „*********“. На интернет сайта на
Централната избирателна комисия се съдържат публично достъпни данни за обявени
условия, цени и тарифи за в. „*********“ за 2021 г. /позиция № 176 в списъка на доставчици
на медийни услуги, представили информация за условията, цените и тарифите си във връзка
с предизборната кампания за изборите за народни представители на 11.07.2021 г., и позиция
№ 58 в списъка на доставчици на медийни услуги, представили информация за условията,
цените и тарифите си във връзка с предизборната кампания за изборите за народни
представители на 04.04.2021 г./, но липсват данни за неговия издател. Същевременно в
публикувания на интернет сайта на Сметната палата списък на доставчици на медийни
услуги, представили информация за условията, цените и тарифите си във връзка с
предизборната кампания за изборите за народни представители на 04.04.2021 г., е видно, че
в позиция № 84 като издател на в. „*********“ е посочено друго дружество – „Ню Медиа
Прес“ ЕООД.
Предвид изложеното съдът счита, че по делото липсват както преки, така и убедителни
косвени доказателства, които да позволят формирането на единствения възможен извод, че
именно „**********“ ЕАД е било издател на в. „*********“ през 2021 г. и през 2022 г.,
когато са публикувани процесните статии. При това положение не е установено при
условията на пълно доказване то да има качеството на възложител на работата по тяхното
изготвяне и публикуване, от което следва, че то не е материалноправно легитимирано да
отговаря по предявения иск.
Горното е достатъчно за обосноваване на извод, че искът е изцяло неоснователен, без да е
необходимо да се обсъждат другите елементи от фактическия състав на претендираното
вземане, защото дори и да се приеме, че ищецът има вземане за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му от изготвянето и публикуването на процесните две
статии, ответникът не е този, който му го дължи.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК би имал
4
ответникът, но в случая той не претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ******** А., ЕГН **********, с адрес: гр. ********,
срещу „**********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *******,
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от разпространени обиди и
клевети чрез публикуване в издавания от ответника вестник „*********“ на статии,
озаглавени „********* А.а се накичи с бижута за 300 бона“ /публикувана в бр. 39/931/ от 02
– 08.10.2021 г./, и „*********** имала връзки и с бащите на гаджетата си“ /публикувана в
броя от 15 – 21.10.2022 г./, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5