Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.12.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6439 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.02.2019г., гр.д.32335/18г., СРС, 40 с-в
признава за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л.Т.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 809,10
лева за ползвана топлинна енергия през периода м.01.2015г. – м.04.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 15.03.2018г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.17373/18г., СРС, 40 състав, отхвърля исковете за 463,99 лева - обезщетение
за забавено плащане през периода от 03.03.2015г. до 07.03.2018г. в размер на
законната лихва върху главницата от 2206,38 лева, начислена за доставка на
топлинна енергия за периода от м.01.2015г. – м.04.2017г., 35 лева – такса за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и 7,46 лева – законна
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение, като осъжда ответника да
заплати на ищеца разноски по делото от 518,36 лева и разноски в заповедното производство
от 68,81 лева.
Срещу решението
в частта, с която е уважен искът за главницата постъпва въззивна жалба от ответника
по исковете Л.Т.Д.. Счита, че не дължи стойност на потребена
топлинна енергия, защото имотът не е ползван и в него няма монтирани радиатори,
а преминаващите тръби са изолирани. Имотът представлява супермаркет и за
доставката на топлинна енергия е необходимо сключване на писмен договор. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли
искът.
Въззиваемият -
„Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата. Третото
лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Безспорно е, че ответникът Л.Т.Д. притежава право на собственост върху топлоснабдения имот. Не се спори, че между страните по
делото няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански цели по
реда на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. При липса на облигационна обвързаност помежду им,
допустим е субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД на ищеца „Т.С.“ ЕАД за
възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Същото съответства на
обогатяването на ответника със спестените разходи за стойност на доставена
топлинна енергия за небитови нужди в неговия имот през процесния период, до който
размер е и обедняването на ищеца, предоставил топлинна енергия, но неполучил
насрещната цена.
В съдебно-техническата експертиза се отчита, че в
имота няма монтирани отоплителни уреди, но през него преминава сградна
инсталация, отдаваща топлинна енергия, за която се начислява цена. Ответникът,
не провежда успешно доказване на правозащитното си възражение, че преминаващата
през имота сградна инсталация е изолирана, а и това обстоятелство е изяло
ирелевантно за изхода на спора. Искът по чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване дължимост на обезщетение за неоснователно обогатяване съразмерно
спестените разходи за предоставена топлинна енергия е основателен до размер на сумата
1 809,10 лева през периода м.01.2015г. – м.04.2017г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен
искът за главницата.
Решението в останалата отхвърлителна
част като необжалвано е влязло в сила.
В полза на въззиваемия не
следва да се присъжда претендираното възнаграждение
за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие
се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.02.2019г., гр.д.32335/18г., СРС, 40 с-в в частта, с която се признава
за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л.Т.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 809,10
лева за ползвана топлинна енергия през периода м.01.2015г. – м.04.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 15.03.2018г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.17373/18г., СРС, 40 състав
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.