Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 27.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 06.07.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 253/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова Гъркова и Павел Валериев Димитров – изпълнителни директори чрез процесуалния представител юрк. Калоян Захариев спрямо ответника Л.В.С., ЕГН **********, с адрес *** да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 4125 лв. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.03.2015 г. по път PAZ-3209 с посока от гр. Ветрен към с. Виноградец по застрахователна полица № 22114002881056, причинено от ответника, който към датата на произшествието не е имал валидно свидетелство за правоуправление на МПС.

С исковата молба се излагат твърдения, че вследствие на ПТП, настъпило на 27.03.2015 г. по път PAZ-3209 с посока от гр. Ветрен към с. Виноградец, причинено от ответника, който към датата на произшествието не е имал валидно свидетелство за правоуправление на МПС, по застрахователна полица № 22114002881056 на увредения на 30.08.2016 г. е изплатена сумата в размер на 4125 лв. - представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил „Мазда Премаси“ ДКН ********.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С отговора исковата молба се оспорва единствено относно размерът на имуществените вреди.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Съгласно становището, изразено в актуалната съдебна практика, регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание (вж. . Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о.,Т. К.)

Предвид изложеното доколкото в процесния случай застрахователното събитие е настъпило на 27.03.2015 г. при действието на КЗ (отм.), въпреки че регресното плащане е осъществено при действието на актуалния КЗ съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 2 КЗ (отм).

Съгласно чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.); застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. За да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. Деликтна отговорност на застрахования по отношение на увредения поради причиняване на застрахователно събитие. За да бъде ангажирана отговорността на причинителя на вредата, необходимо е да е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД – виновно и противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. В хипотезата на чл. 274, ал. 2 КЗ противоправното поведение включва, освен нарушение на общата повеля – да не се вреди другиму, и нарушение на нормата, забраняваща управление на МПС без свидетелство за управление;

2. Валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика, ползвателите, държателите и водачите на МПС, с което е причинена вредата;

3. В изпълнение на задълженията си по този договор застрахователят да е изплатил на увредения обезщетение за причинените му от застрахования вреди, както и техния размер, от който момент вземането става изискуемо.

В случая всички предпоставки са доказани.

С влязла в сила Присъда № 100/2016 г. по НОХД № 2150/2150 г. на РС – Пазарджик ответникът Л.С. е признат за виновен в това, че на 27.03.2015 г. по път PAZ-3209 с посока от гр. Ветрен към с. Виноградец при управление на л.а. „Опел Астра“ с ДК № ********, след като е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г.) е предизвикал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Мазда Примаси“ с ДК № ****** ** с водач Иван Пламенов К. и по непредпазливост причинил на К. тежка телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4 и пр. 5, б. „а“, пр. 1 НК.

По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От тук следва, че ответникът е обвързан от предпоставките за ангажиране отговорността от ищеца.

Не е спорно и се признава от ответника, че към 27.03.2015 г. за управлявания от ответника автомобил „Опел Астра“ с ДК № ******** е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ В ЗК „Лев Инс“ АД, за която е издадена застрахователна полица № 22114002881056 със срок на валидност 26.11.2014 г. – до 25.11.2015 г.

Не е спорно между страните и от приложеното платежно нареждане се установява, че сумата от 4125 лв. е преведена по банкова сметка ***.08.2016 г.

Спорен по делото е единствено размерът на имуществените вреди по лек автомобил „Мазда Премаси“ ДКН ********.

От заключението за изготвената по делото САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено, следва извод, че при оценка на всяка една от вредите ищецът е изпълнил задължението си по чл. чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.), като е оценил щетите по автомобила съобразно изискванията Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства и без никакви отклонения на изискванията на същата по отношение на обезценяване. Спазени са и изискванията на чл. 193, ал. 3 и ал. 4, т. 2 КЗ (отм.), като след извършване на експертна оценка (л. 28-29) е направен извод, че възстановяването на автомобила е икономически неизгодно, тъй като възстановяването надвишава 75% процента от стойността му, поради което след представяне на доказателство за прекратена регистрация поради тотална щета (л. 55) на увредения е изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 22114002881056 в размер на 4125 лв.  При това положение липсва основание за несъгласие с размера на имуществените вреди.

Недоказано е твърдението в исковата молба, че автомобилът е бил отремонтиран, доколкото изброените по-горе доказателства и заключението на вещото лице сочат, че на увредения е заплатено застрахователно обезщетение. Последващи действия от страна на последния по извършване на ремонти дейности по автомобила нямат значение за основателността на иска, както и за приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) доколкото критериите за изплащане са обективни. В случая застрахователят е изпълнил задължението по чл. 22, ал. 2 от Приложение № 1 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. установяваща, че при установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност, като е заплатил именно минималният размер на застрахователна премия – 75% от застрахователната стойност на автомобила, очевидно съобразявайки наличието на запазени компоненти по същия, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на увредения.

Доводите в съдебно заседание, развити от процесуалния представител на ответника срещу начина на оценка на автомобила са несъответни на действащото законодателство. От приложените експертиза и сравнителна експертиза по щета е виден съставът на оценителите, като липсва нормативно задължение ответникът да бъде уведомен или да присъства на оценката. Не е необходимо да се изяснява историята на автомобила доколкото методиката за оценка е установена в Наредба № 24 от 8.03.2006 г. и от заключението на САТЕ може да се направи извод, че изискванията са спазени. По същата причина не се отразява на доказаността на исковата претенция липсата на фактури за ремонт, доколкото не се твърди и доказва такъв да е извършен от застрахователя ищец. Искането за приобщаване като доказателство на експертно заключение по друго дело е неоснователно, тъй като същото не може да бъде годен способ за събиране на доказателства с оглед принципа на непосредственост. Съдът не разполага с възможност служебно да събира доказателства за стойност на увредените компоненти по автомобила, още повече, че за това са необходими специални знания, тъй като тя се определя към минал момент, прилагат се и коефициенти на обезценяване.

Поради изложеното са налице всички предпоставки за уважаване в пълен размер на предявения иск.

По разноските:

На първо място, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв. за процесуално представителство в заповедното производство и 50 лв. в исковото производство Това е така с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не висока в сравнение с други дела от този тип, делото е приключило в едно заседание, не са събрани доказателства в голям обем и повечето юридически факти от предмета на доказване са признати от ответника.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 50 лв. (25 лв. държавна такса и 25 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение) разноски в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 490 лв. (140 лв. държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. депозит за САТЕ) разноски в исковото производство.

Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.В.С., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) на „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова Гъркова и Павел Валериев Димитров – изпълнителни директори сумата от 4125 лв. застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 22114002881056 за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.03.2015 г. ПТП, причинено от ответника, който към датата на произшествието не е имал валидно свидетелство за правоуправление на МПС, за което вземане е издадена Заповед № 260234 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1002/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА Л.В.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова Гъркова и Павел Валериев Димитров – изпълнителни директори сумата от 50 лв. разноски по ч.гр.д. № 1002/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА Л.В.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова Гъркова и Павел Валериев Димитров – изпълнителни директори сумата от 490 лв. разноски по гр.д. № 253/2021 г. по описа на РС – Ихтиман.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: