№ 87
гр. Пазарджик, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201782 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕК. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „***“ №6, против Електронен фиш Серия К № 42830385, издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин)
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушения на
процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска
неговата отмяна. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. От
същата е постъпило писмено становище по същество, в което се излагат аргументи
относно претендираната незаконосъобразност на ЕФ.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. До обявяване на делото за
решаване по делото не е депозирано писмено становище по същество. Такова е
постъпило от процесуалния представител на наказващия орган, но след приключване
на с.з. по делото и обявяването му за решаване, видно от самото становище.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в
същата и становището на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 22.04.2019 г., в 14,24
часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“ №153, с посока на движение към
1
АМ „Тракия“, е управлявала товарен автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движела с
превишена скорост от 89 км/ч, при максимално допустима за движение в населено
място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост именно от 92 км/час, т.е. превишение на скоростта от 39
км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под
100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 36
км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жалбоподателката на 29.10.2021 г., което се установява от екранната снимка на АИС
АНД. Жалбата против ЕФ е депозирана чрез наказващия орган пред съда лично от
санкционираното лице, като е била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик
на 04.11.2021 г., поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт
пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС и снимка на АТСС към протокол за използването му, които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката по чл.182
ал.1 т.4 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Е.И. е ангажирана на основание
чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на „С.П.Н.- 2016“
ЕООД гр. Пазарджик. Извършената от съда справка в публичния Търговски регистър
потвърждава обстоятелството, че ЕК. П. ИВ. към датата на нарушението е управител и
представляващ на въпросното дружество.
Дружество „С.П.Н.-2016“ ЕООД към датата на нарушението е собственик на
МПС- товарен автомобил „***“ с рег. № ***, видно от Справката за собственост и
регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.4). Всички тези факти не се оспорват и от Петрова в
депозираната от нея жалба.
Оспорва се обаче факта на управление от страна на жалбоподателката, тъй като
автомобилът бил служебен, а поради изминалия дълъг период от извършване на
нарушението до връчване на ЕФ, било невъзможно да се установи кой е управлявал
автомобила и съответно да бъде подадена декларация.
В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя
възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен
срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира
издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от
страна на жалбоподателката, а тя директно е обжалвала фиша пред съда. Изминалия
дълъг период от време не я лишава от възможността да представи такава декларация
със съответните данни и документи за лицето, управлявало автомобила, независимо, че
той е служебен, още повече че в този случай като МПС на дружеството е още по
2
улеснена възможността да бъде установен водача на МПС. Законодателят с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП не е поставил в задължение на наказващия орган в
случаите на санкциониране с ЕФ да доказва кой е водачът на МПС. Тази
доказателствена тежест остава у собственика на МПС. С оглед нормата на чл.188 ал.2
от ЗДвП, правилно е била санкционирана И. в качеството й на управляващ МПС. В
случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира законовият
представител на ЮЛ- собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП).
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционираната е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 22.04.2019 г. в 14,24 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги
Бенковски“ №153. Посочена е и посоката на движение- към АМ „Тракия“. Мястото на
нарушението е посочено достатъчно ясно и точно и не е налице визираната в жалбата
непълнота в тази насока. Не може да се възприеме и направеното в тази връзка
възражение за липса на възможност за преценка спазено ли е изискването на чл.8 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., т.е. дали АТСС е извършвало измерване след
навлизане на ПС в зоната на ограничението на скоростта. Това възражение не би било
направено ако се държеше сметка за посоченото място на нарушението и посока на
движение на МПС, което очевидно сочи за движение на МПС в населено място, където
ограничението на скоростта е 50 км/час.
По-нататък в ЕФ е визирано и обстоятелството по какъв начин е засечено
движението на автомобила- заснет с мобилна радарна система ARH САМ S1 с №
11743bb. Посочен е вид, марка, модел и рег. номер на МПС, както разрешената,
установената и превишената стойност на скоростта. Визиран е и отчетения толеранс от
минус 3 км/ч. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните
от фотосите- 89 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 86 км/час се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час
при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по
размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост.
Неприемливо е и възражението, че липсвала яснота относно работния режим на
3
използваната АТСС, тъй като в Протокола за използването на техническото средство
бил посочен рег. номер на полицейския автомобил, а на снимката на разположението
му се виждало, че било разположено на триножник на пътя, и тка не ставало ясно
мобилно или стационарно било използваното АТС. Работният режим на АТСС е
посочен в изготвения Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР (л.5) и видно от същия е, че АТСС е работела в режим на
измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо
ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в стационарен
режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване. Видно от
изготвената снимка за разположението на АТСС към цитирания протокол (л.6), приета
като ВДС по делото, е че уредът е бил поставен на статив. Фактът, че в протокола за
използване на АТСС е посочен рег. номер на служебния автомобил на полицейският
автопатрул, който е оперирал със системата, не променя този факт. Поради това и
съдът не споделя направеното в писменото становище възражение, че използваното
АТСС било мобилно и не били спазени условията за неговото използване.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки (л.7-11), придружаващи
ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15
от ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил,
а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се във втората лента на бул. „Георги Бенковски“ в посока към АМ „Тракия“, а
видно от фотосите точно там се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС
към ЕФ). Освен това системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се
МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който
може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи
превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата,
като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има
съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за
предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Тоест, от установения принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска
съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно
(виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка на
л.12-14).
Следва да се отбележи и това, че при използването на АТСС са били спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за
използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от същия (л.5) е, че
съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на
контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на
скоростта, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работния
работа на АТС, броя на регистрираните нарушения, като протоколът е изготвен и
подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от
4
съответния ПИ и регистриран. Спазена е и разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредбата,
като към протокола е приложена снимка на разположението на АТСС, от която е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на
работния режим на системата и съответства на данните от протокола за използване на
АТСС. Вярно е, че в протокола не са записани номера на първото и номера на
последното заснето нарушение, но това по никакъв начин не опорочава съставения
протокол, тъй като времето на заснемане на нарушението (отразено върху снимките от
АТСС) съвпада с отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в
протокола, като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и
снимката на разположение на АТСС.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е
неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/час
съгласно същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс
от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 89 км/час,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 86 км/час или превишение на скоростта с 36
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 400 лева за превишение от 31 до 40 км/час, т.е. размерът на глобата е
твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
При това положение издаденият ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и
5
законосъобразен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, принципно наказващият орган
има право на разноски- юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство. Такова е било направено с депозираното писмено становище от
упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява дирекцията
юрисконсулт. Както сеп посочи по-горе обаче това становище е представено след
приключване на с.з. по делото и след обявяването му се решаване, което е станало в
09,51 часа на 17.01.2022 г. видно от протокола от с.з., а становището е постъпило в
регистратурата на ПзРС на същата дата, но в 14,11 часа. В този смисъл искането за
присъждане на разноски в полза на АНО се явява недопустимо, още повече че реално
процесуално представителство по делото не е било осъществено. В този смисъл тази
претенция на наказващия орган следва да се остави без разглеждане.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5
от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 42830385, издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на ЕК. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„***“ №6, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като
законосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
недопустимо.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6