Решение по дело №269/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			21.06.2021 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	20 май		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		269		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59- чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Д. Ничев, с ЕГН********** *** и съдебен адрес ***, офис 207, чрез адв. С.П. (изрично упълномощен) против наказателно постановление № 21-1139-000175 от 04.01.2021 г. на Началник група към ОД МВР-Кюстендил, сектор „Пътна полиция“– Кюстендил, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на НП. Моли се съдът да го отмени изцяло.  

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП в обжалваната му част. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, но с изпращането на административнонаказателната преписка депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на наказателното постановление. Не се претендират разноски.  Счита, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, поради което  е направено искане, в случай на уважаване на жалбата, да бъде присъдено  възнаграждение за едни адвокат в минимален размер съгласно чл. **от Закона за адвокатурата.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по реда на чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от посочената в НП дата на връчването му на жалбоподателя - 19.02.2021 г., а жалбата е депозирана пред административнонаказващия орган на 25.02.2021 г. (лист 10 от делото –датата на пощенското клеймо). Подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:

На 01.01.2021 г.,  И. Джадажров, на длъжност- „Началник група“ при ОДМВР Кюстендил, в присъствието на  св. И.П. установили на същата дата, около 17:30 часа в с. Блажиево, по ул. „Св. Иван Рилски“, пред дом № 56, в посока гр. Дупница,  че жалбоподателят е управлявал собствения  си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320“ с рег. № КН 2484 ВС, като водача отказва  да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Друг Тест“ 500, с фабр. №  АRFM 0082. Водачът е изпробван за употреба  на алкохол  с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510, с фабр. № 0176, пробата на който е отрицателна. В хода на съдебното следствие се установи, чрез  разпита на актосъставителя, че  жалбоподателят бил поканен да бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство, тогава обаче водачът отказал и поискал да даде кръвна проба. С оглед на това свидетелят Д.  дал на жалбоподателя талон за изследване № 0059116. (лист 9 и л. 13 от делото) в 18:30 часа, в който посочил, че същият следва да се яви във ФСМП гр. Дупница до 60 минути от връчването, т. е. до 19:30 часа, за да даде проба, като му съставил акт за установяване на административно нарушение, бланков № 052083, Серия АА (лист 8 от делото). Към талона бил издаден и стикер, който бил залепен. Актосъставителят Д.  квалифицирал поведението на Ничев,  като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП като изрично в акта бил посочен номерът на талона за медицинско изследване.

Въз основа на акта на 04.01.2021 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че водачът и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в НП преценил, че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и наложил на водача Ничев, административно наказание глоба в размер на 2000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото материали, находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания на всички свидетели, включително и тези на свидетеля Д. събрани в хода на съдебното производство.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Добромир Добрев –началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кюстендил, който към 04.01.2021 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.20218 г. на министъра на вътрешните работи (лист 2 и 3 от делото). Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - „Началник група“ при ОДМВР Кюстендил, който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на закона, поради което същото следва да бъде отменено. Това е така по следните причини:

На първо място АУАН е съставен на 01.01.2021 г., като НП е издадено на 04.01.2021 г., тоест на втория ден, в който, съгласно чл. 44 от ЗАНН, жалбоподателят все още има право да даде писмени обяснения и да направи възражения. В тази връзка следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към НПК относно броенето на сроковете. По този начин жалбоподателят е лишен от една правна възможност дадена му в закона, като на АНО е вменено в задължение, съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, при произнасянето по административнонаказателната преписка да вземе предвид и направените възражения.

На второ място –разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява ППС. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния –отказ от изпробване с техническо средство (тест за употреба на НВ) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение – това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са посочени две алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследване, но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има наркотични вещества в организма му и ако се установят наличие на такива, то същият би носил наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, а ако не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози –деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза –когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта, независимо по кой метод.

В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“, както и че е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Това се установява от показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното производство. Това обаче, с оглед всичко казано по-горе, не означава, че поведението му автоматично представлява административно нарушение, а само, че съгласно разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – употребата на наркотично вещество или друго упойващо вещество следва да се установи с химико-токсикологично лабораторно изследване. Едва и при направен отказ за вземане на кръв/урина за изследване може да се приеме, че лицето е осъществило състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетеля Д., жалбоподателят е заявил, че желае да даде кръвна проба и да му бъде извършено изследване. В тази връзка свидетелят Д. е издал в 18:30 часа на 01.01.2021 г. талон за медицинско изследване, в който е определил 60 минути за явяване във ФСМП Дупница и даване на проба. В нито един от процесуалните документи жалбоподателят не е посочил, че отказва да даде кръвна проба. Между другото – съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1/2017г. при връчен талон за медицинско изследване евентуален последващ отказ следва да се удостовери не от когото и да е, а от медицински специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на проверяваното лице. Само по този начин може да се твърди категорично, че водачът е отказал да даде кръвна проба и да му бъде направено химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия казус по делото няма доказателства в този смисъл. От друга страна следва да бъде  отбелязано, че е спорен въпросът връчен ли е бил талон за медицинско изследване на жалбоподателя, доколкото липсва подпис в тази графа, а  и същият оспорва да е получил препис от талона за изследване. Този факт се установява в хода на съдебното следствие, като актосъставителя сочи, че на талона за изследване не са залепени изискуемите по закон стикери, тъй като твърди, че те се залепват, когато лицето не е направило отказ и се яви за преглед. В конкретния случай АУАН и талонът за изследване са предявени на нарушителя, който се запознал с тяхното съдържание, като  видно от АУАН жалбоподателят е получил препис от него.

На трето място -настоящият съдебен състав, счита обаче, че талонът,  който не е връчен на водача, доколкото се установи това обстоятелство чрез събраните гласни доказателства, не отговаря на изискванията на Наредбата, тъй като липсват поставените изискуеми от закона стикери. В чл.3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. В чл. 6, ал. 1 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) е предвидено, че талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача. С този пропуск при попълването на талона за изследване, който е рефлектирал  и при оформянето на протокола за медицинско изследване, е довел от една страна до обстоятелството лицето да не може да реализира правата и задълженията си, а от друга страна -до  невъзможност лицето да разбере в какво е обвинен, респ. да реализира правото си на защита в пълен обем, което е съществено процесуално нарушение  от категорията на абсолютните. Тежестта на доказване на нарушението е на АНО, което в случая не е сторено, а едно деяние не следва да бъде предполагано, а доказано по безспорен начин по съответния законов ред и с предвидените от закона средства.

На четвърто място -  в акта актосъставителят се е ограничил да впише, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване. Съвсем по друг начин е описано извършването на нарушението в наказателното постановление. В него административнонказаващият орган е вписал и двата метода (способа), по които може да се установи административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта. По този начин е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е могъл да разбере естеството на вмененото му нарушение, кои са виновните действия, които административно наказващия орган е приел, че са довели до възникване на административнонаказателна отговорност, тъй като посочените две действия представляват отделни самостоятелни способи за констатиране на едно единствено административно нарушение, като за единият от тях не са налични доказателства да е бил извършен.

С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради нарушаване нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Липсва описание на конкретното нарушение, така както е установено и обстоятелствата, при които е извършено.

По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на административно-наказателното производство следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждането и определянето на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА вр. с чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, следва да се определи възнаграждение в размер минималния размер посочен от наредбата а именно 300 лв плюс 7% за горницата над 1000 лв., а именно 370 лв. Предметът на делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което  искането на процесуалния представител на жалбоподателя за деловодни разноски в размер на 650 лв. е прекомерно завишено. В тази посока въззиваемата страна е направила възражение, което съдът счете, че  следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Дупнишкият районен съд, III наказателен състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1139-000175 от 04.01.2021 г. на Началник група към ОД МВР-Кюстендил, сектор „Пътна полиция“– Кюстендил, с което на С.Д. Ничев, с ЕГН********** *** и съдебен адрес ***, офис 207, чрез адв. С.П. (изрично упълномощен) са му наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во  от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляда) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 (дванадесет) контролни точки, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кюстендил да заплати на С.Д. Ничев направените по делото разноски за процесуално представителство, защита и съдействие в размер на 370.00 (триста и седемдесет) лева, като искането за заплащане  деловодни разноски в размер на 650 (шестотин и петдесет) лева, тоест над  уважения размер -370.00 лв. (триста и седемдесет) лева, като прекомерно завишено го отхвърля.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, в 14-ет дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: