РЕШЕНИЕ
№ 657/14.10.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети септември, две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Атанас
Палхутев………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №536 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Х.Н.Д. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №46 от 18.03.2022 г.,
постановено по АНД №180 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения
на процесуални правила като се иска отмяната му, както и на потвърденото с него
Наказателното постановление (НП), като неправилно и незаконосъобразно.
В уточняваща касационната жалба молба се излагат
доводи, че въпреки събраните по делото доказателства, въззивният съд стигнал до
неправилен извод за липса на допуснати нарушения на закона и на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и за доказаност на
нарушението. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП било посочено точно и ясно
нарушението. Издаденото НП било незаконосъобразно, тъй като едва с него
касаторът разбрал коя норма се твърдяло да е нарушил. Действително в АУАН било
посочено, че е нарушил чл.209а от ЗЗ, но тази норма имала няколко алинеи, всяка
с няколко предложения, и не било уточнено коя от тях е нарушената. Издаденото
НП било незаконосъобразно, тъй като не било достатъчно в него да е посочена за
нарушена точка 7 от цитираната заповед. Това било объркващо за касатора, тъй
като в заповедта освен I, т.7, в приложение №3 към т.7 и 8 също имало т.7 – 7.
Отделно от това, заповедта, която се твърдяло, че е нарушена, била със срок до
31.01.2021 г. и към датата на издаване на жаленото НП вече не действала, т.е.
действието й било отпаднало. Съгласно т.V от Заповед №РД-01-51 от 26.01.2021г.
за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България –
правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и
др. (Заповед №РД-01-273 от 29.04.2021 г.), в сила от 01.02.2021 г. – Заповед
№РД-01-675 от 25.11.2020 г. се отменяла. На следващо място в касационната жалба
се твърди, че НП било неправилно, тъй като МПС-то, в което се намирал касаторът
при проверката, не извършвало „обществен превоз“, а „превоз за собствена
сметка“ по смисъла на §1 от ДР на ЗАвтП. Както било посочено в НП, то
извършвало превоз на работници и возело само тях (колеги) по път за и от
работа, а предвид това случаят бил маловажен.
В допълнително подадено по делото писмено
становище се сочи, че се поддържа жалбата. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и на наказателното постановление. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението
на Районен съд – Димитровград.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд
Димитровград е било Наказателно постановление №254р-70/04.02.2021 г., издадено
от Директора на ОД на МВР Хасково, с което на Х.Н.Д.,***, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв., за нарушение на чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето, във вр. с т.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България, за това, че на 18.01.2021 г., около 06.10 часа, в гр.Д., на
бул***, при извършена полицейска проверка на автомобил
„Форд Транзит“ с рег.№*******, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, Х.Н.Д. се е намирал в посоченото транспортно
средство, извършващо превоз на работници, без поставена защитна маска за лице,
или друго средство, покриващо носа и устата, в нарушение на установеното със
Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане
на противоепидемични мерки на територията на Република България.
За да потвърди Наказателното постановление,
районният съд е изложил съображения, че при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, че описаната в него фактическа обстановка се
потвърждава от събраните доказателства, и че деянието не представлява маловажен
случай.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Съгласно относимата за случая норма на чл.63, ал.4
от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1,
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
Не е спорно, че посочената като нарушена в АУАН и
НП заповед на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл.63, ал.4
от Закона за здравето, във връзка с Решение на МС от 25.11.2020 г. за
удължаване на срока на обявената извънредна епидемична обстановка, и с нея са
въведени противоепидемични мерки на територията на страната, в т.ч. и
задължение за всички лица, които се намират в закрити обществени места (в т.ч.
лечебни заведения, аптеки, обществен транспорт, търговски обекти и други), да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.) –
т.7 от заповедта.
Не е спорно също, че цитираната заповед носи
белезите на общ административен акт, поради което за нея са приложими правилата
на чл.65 и сл. от АПК, и няма изискване за обнародването й като предпоставка за
влизането й в сила. Цитираната заповед е обявена на интернет страницата на
Министерство на здравеопазването по реда на чл.73, вр. с чл.72 и чл.66, ал.1 от АПК, поради което е породила своите правни последици. Въведената с тази заповед
противоепидемична мярка за носене на защитни маски е била задължителна за
всички граждани, които по време на действието на заповедта са се намирали в
закрити обществени места, в т.ч. и в превозни средства, извършващи превоз на
лица, които не са от едно домакинство, до работното им място – в каквото
превозно средство се е намирало наказаното лице при проверката. С оглед на това
и предвид безспорно установената липса на поставена защитна маска, или друго
средство (шал, шлем и др.), което да покрива носа и устата на Х.Н.Д., правилно
и законосъобразно е прието от наказващия орган, както и от районният съд , че е
налице неизпълнение на наложената от министъра мярка по чл.63, ал.4 от Закона
за здравето, което подлежи на санкциониране по реда на чл.209а, ал.1 от същия
закон.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето е ясна и категорична, и тя предвижда наказание глоба от 300 лева до
1000 лева за всеки, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. В случая става дума именно за такава
противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, въведена с
процесната заповед на министъра на здравеопазването, поради което неспазването
й осъществява фактическия състав на нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето от обективна и субективна страна. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗАНН
деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях
наказания, се определят със закон или указ. След като законодателят е преценил,
че неизпълнението на посочената категория противоепидемични мерки и
установените с тях задължителни правила на поведение съставлява административно
нарушение, и е определил съответното за него административно наказание,
наказващият орган не е имал друга възможност, освен да издаде процесното
наказателно постановление.
С оглед изложеното, законосъобразен и съответстващ
на установените по делото факти е изводът на съда, че Х.Н.Д. е извършил
описаното в Наказателното постановление нарушение, поради което правилно е
ангажирана административно наказателната му отговорност на посоченото
основание.
Не се установява наведеното в касационната жалба
възражение, че в АУАН и в НП не била посочена алинеята на вписаната като
нарушена разпоредба на чл.209а от Закона за здравето. Безспорно е посочена ал.1
на разпоредбата, като настоящият съд приема, че неконкретизирането като правно
основание на отделна хипотеза от чл.209а, ал.1 от Закона за здравето в АУАН и
НП не представлява съществено нарушение, което да води до отмяна на
наказателното постановление. Извършеното от касатора деяние е достатъчно ясно и
конкретно описано от фактическа страна, и санкционираното лице не е било
поставено в невъзможност да разбере недвусмислено вмененото му административно
нарушение.
Неоснователен е и следващият наведен в
касационната жалба довод, за незаконосъобразност на Наказателното
постановление, тъй като не ставало ясно коя точно точка 7 от заповедта на
министъра е нарушена. От внимателния прочит на Наказателното постановление е
видно, че в описателната му част дословно и без съкращения е цитиран текстът на
т.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България,
който текст като съдържание и смисъл е единствен в цитираната заповед, поради
което е невъзможно настъпването на твърдяното объркване у касатора.
Доводите, че заповедта на министъра била със срок
до 31.01.2021 г., и към датата на издаване на Наказателното постановление вече
не действала, са без значение за съставомерността на извършеното нарушение, тъй
като и на тази дата задължението на всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, да имат поставена защитна маска за лице, продължава да
съществува като въведена от министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка. Видно е, че визираната от административно наказващия орган т.7 от
Заповед №РД-01-675/2020 г. на Министъра
на здравеопазването е идентична с т.7 и в Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, също издадена на основание чл.63, ал.4 от Закона
за здравето, която влиза в сила от 01.02.2021 г. Тоест не е налице хипотезата
на последваща по-благоприятна за нарушителя разпоредба, или отпадане на
административнонаказателната му отговорност.
Неоснователен е и изложеният в касационната жалба
довод, че жалбоподателят не подлежал на
санкциониране, тъй като в момента на проверката се е намирал в моторно превозно
средство, специално предназначено за превоз на работници от и до работното им
място, поради което това МПС не извършвало „обществен превоз“, а „превоз за
собствена сметка“ по смисъла на §1 от ДР на Закона за автомобилните превози.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая визираните от касатора легални
дефиниции, съдържащи се в Закона за автомобилните превози, нямат отношение към
спора, и това е така, тъй като в § 1 от
ДР на ЗАвтП е посочено, че това са легални дефиниции по смисъла на този закон,
който регламентира обществените отношения, свързани с извършването на обществен
превоз на пътници и товари, и цели, с оглед на значимостта на тази икономическа
дейност за обществото, да създаде правила за нейното упражняване. Самият факт,
че въпросното МПС, в което при проверката се е намирал касаторът, е такова,
което превозва работници от и до работа, води до извода, че това е място, на
което всеки ден се събират хора, за да стигнат/да бъдат превозени до работното
си място, и това го определя именно като „обществено място“ по смисъла, вложен
в т.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването,
съгласно легална дефиниция на понятието „обществено място“, дадена в §1а от ДР
на Закона за здравето. Следва да бъде отбелязано и това, че посочената заповед
на министъра не съдържа изчерпателно изброяване по отношение на посочените в
нея „обществени места“, тъй като в същата е използван изразът „и други“.
Водещото в случая е опасността от разпространение на зараза при струпване на
хора на закрито място, каквото място безспорно е и моторното превозно средство,
превозващо хора до работното им място, в което се е намирал касаторът.
По изложените съображения касационните оплаквания
не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Като е
потвърдил Наказателното постановление, районният съд правилно е приложил
закона. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството на касатора не се
следват разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/18.03.2022
г., постановено по АНД №180 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.