№ 5252
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В В. А.
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от В В. А. Гражданско дело № 20221110165030
по описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
04.04.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В А.
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия В А. гр. дело № 65030/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Е. Т. А., като се твърди, че ответницата
била потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ се в
гр. ......................, като била доставена топлинна енергия, която поради липсата на договор
била потребена без правно основание, поради което ответницата се била обогатила за сметка
на ищеца. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 943,75 лева за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в
забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на
188,56 лева за периода от 31.12.2019 г. до 24.08.2022 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответницата дължала и сумата от
17,53 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение,
която била потребена без правено основание за периода 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., както
1
и сумата от 4,75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2019 г. до 24.08.2022 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но ответницата била възразила, поради което имала правен интерес от предявения
иск. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
не е потребител на топлинна енергия за процесния магазин. Поддържа, че не са установени
материалните предпоставки за наличието на неоснователно обогатяване, което обосновава
подробно, като сочи и че претенцията по чл. 59 ЗЗД била субидиарна. Навежда доводи, че
нямала никакви права върху имота, поради което не можело и да възникне твърдяното от
ищеца правоотношение въз основа на неоснователно обогатяване, освен това имота се
ползвал от трето лице. Излага съображения, че потребител на топлинната енергия било
третото лице – наемател на имота. Твърди, че не се дължи мораторна лихва, поради липсата
на покана. Поддържа, че сумите за дялово разпределение били дължими на дружеството за
ФДР, а не на ищеца, поради което претенцията била неоснователна. Инвокира доводи за
нищожност на общите условия в частта с която ищеца и дружеството за ФДР са уговорили
задължения за потребители без тяхното участие. Иска отхвърляне на претенцията.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
– доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 77, том I, рег. № 3020,
нот. дело № 59/2005 г., като се установява, че Е. Т. А. е станала собственик на 1/2 ид. ч. от
недвижим имот, находящ се в гр. .....................
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том XX,
рег. № 3988, нот. дело № 3246/1939 г., като се установява, че КМ е придобила 56/1000 ид. ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. .....................
От Удостоверение за наследници от 03.02.1992 г. се установява, че КМ е починала на
14.11.1965 г., като е оставила за наследници ДХМ и Е. Т. А. (внучки по право на заместване
на починалия ТМ – син – арг. чл. 5, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 1 ЗН) и ХГМ (син – арг. чл. 5, ал.
1 ЗН).
Приложен е Договор № 35710/361420 от 11.10.2017 г., по силата на който „ТС“ ЕАД
в качеството на продавач се е задължила да доставя топлинна енергия за стопански нужди,
при общи условия имот за имот находящ се в гр. .................... на „ФЛ“ ЕООД – в качеството
на купувач за периода от 01.10.2017 г. до 01.01.2019 г., като купувача се е задължил да
заплаща покупната цена на доставената топлинна енергия, съобразно уговореното в
2
договора.
От Договор за покупко-продажба на топлинна енергия пт 17.11.2021 г., сключен
между „ТС“ ЕАД от една страна, в качеството на продавач и Е. Т. А. от друга страна, в
качеството на купувач се изяснява, че продавачът се е задължил да доставя топлинна
енергия за период от пет години от 01.11.2021 г. на купувача за имот находящ се в гр.
...................., а купувача се е задължил да заплаща покупната цена, съобразно уговореното в
договора.
Представени и неоспорени са главни отчети от 07.07.2020 г. и 14.06.2021 г., като се
установява, че в тях като потребител е посочен „ФЛ“ ЕООД, съответно отчетите са
подписани от потребителя, а в настоящото производство липсват оспорвания досежно
авторството на положените подписи.
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
3
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
Предвидената в закона форма за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е
такава за действителност (ad solemnitatem), а не такава за доказване (ad probationem).
Доставката на топлинна енергия без договор за покупко-продажба на топлинна енергия за
стопански нужди принципно обосновава хипотеза на приложението на правилата за
неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), доколкото трябва да се остойности ползването на
благо без наличието на валидно правно основание.
В случая обаче съдът намира, че доколкото е налице Договор № 35710/361420 от
11.10.2017 г. и приложените главни отчети за процесния период, с които „ФЛ“ ЕООД е
признало, че му е доставяно топлинна енергия, то е налице валидно правно основание, като
топлинната енергия е доставяна въз основа на договор. Този извод на съда се обуславя от
приложението на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която страната не може да се позовава
на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. В случая очевидно лицето, което е имало валиден договор
с ищеца е признало, че и след прекратителния срок на договора е му е доставяна топлинна
енергия, като в случая доколкото сделката е между търговци то е налице т. нар. субективна
търговска сделка, при която правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ е приложимо – доколкото в
случая не се изисква форма по-тежка от обикновената писмена – в този смисъл Решение №
115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК „Неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност. В търговското право неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Страната не може да се позовава на недействителност
на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението на другата страна.“.
Тоест, за процесния период между ищеца и трето лице за спора е има валидно
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, което изключва отговорността на ответника по настоящият спор. Тоест,
ответника поради наличието на валидно облигационно отношение за процесния период с
друго лице, не е пасивно материално правно легитимират да отговаря по предявения иск за
процесния период, а само за периода след това, доколкото по делото са ангажирани
доказателства в тази насока. Освен това фактът, че едно лице е собственик, но друго е
сключило договор за доставка на топлинна енергия за определен период – независимо дали
за битови или стопански нужди не обуславя хипотеза на солидарност, доколкото закона не
предвижда такава (арг. от противното от чл. 121, ал. 1 ЗЗД), нито обуславя хипотеза на т.
нар. неистинска солидарност, когато две лица дължат една и съща сума за едно и също
благо, но то е и може да бъде доставено само веднъж, поради което го дължи лицето, с което
е налице съответното облигационно отношение, доколкото договорното основание
изключва извъндоговорното.
За пълнота трябва да се отбележи и факта, че принципно по делото не може да стане
ясно защо ищецът претендира цялата сума от ответника, доколкото от ангажираните
доказателства не може да се направи извод, че ответницата е едноличен собственик на
имота, което е допълнителна индиция за неоснователноста на претенцията.
Тъй като не е доказана пълно и главни първата материална предпоставка, то с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да прием
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
4
ГПК, поради което се явява и безпредметно изследването на останалите материални
предпоставки, съответно доказателствата представени за тях.
По отношение на претенциите за дялово разпределение и мораторни лихви, то
последните се явяват обусловени от изхода по делото по отношение на иска за главницата за
топлинната енергия. След като главния (обуславящият) иск е неоснователен, то такива се
явяват и обусловените, съответно акцесорните искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Отделно от горното по отношение на исковете за мораторна лихва, съдът намира, че
следва да отбележи следното:
При вземане за неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента
на имущественото разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана
– така Решение № 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение №
224/2013 г. по т. д. № 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото не са представените писмени
доказателства, с които ищецът е поканил ответника да заплати доброволно суми за главница
и лихви, респ. ответникът действително да е получил покана за доброволно изпълнение. В
тази насока съдът намира, че доколкото за процесния период ответникът не е изпадал в
забава поради липса на покана, то само на това основание претенциите следва да бъдат
отхвърлени. Следователно при неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. За пълнота трябва да се посочи, че по делото е
представено 2 бр. писмо и обратна разписка, която е нечетлива (л. 38-40 в кориците на
делото), но същите следват процесния период, поради което мораторна лихва би могла да се
дължи едва след изтичане на срока на поканата, които е след периода, ако същото изобщо
може да се приеме, че е получено. Освен това трябва да се отбележи, че не може от
посоченото в писмото да се направи категоричен извод за основанието на което ищецът
претендира сумите, за да е ясно, че се касае за кондикционна претенция, съответно същата
да води до изпадането на длъжника в забава. В тази насока от писмото не може да се
направи и категоричен извод за какви суми се претендира – за главница и/или лихви,
доколкото и двете са споменати като вземания, респ. за кой период, а в поканата за
изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следва да се ясно и точно посочено какви
вземания са претендират, респ. на какво основание – което в случая не е сторено.
Трябва да се изясни и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е
резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата
случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в
5
закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът
за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за
ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе
смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
не е доказал, че такива действително са сторени, поради което не следва да му бъдат
присъждани на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. За пълнота трябва да се посочи, че в договора за
правна защита и съдействие, който е представен по делото с адв. З. не е посочена при която
от хипотезите на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е предоставена правна помощ, поради което не се
дължат разноски и в тази насока – пряко на процесуалния представител при процесуална
транспозиция (по отношение на разноските).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. ..................... срещу Е. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
....................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Т. А., ЕГН: ********** дължи на
„ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., сумата от 943,75 лева, представляващи цена на ползвана без
правно основание топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ...................., магазин, аб. №
361420 за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 188,56 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от
31.12.2019 г. до 24.08.2022 г., както и сумата от 17,53 лева, представляващи цена на
ползвана услуга за дялово разпределение без правно основание за периода от м.07.2019 г. до
м.06.2020 г., както и сумата от 4,75 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на дяловото разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 24.08.2022 г.,
6
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.09.2022 г. по ч. гр. д.
№ 48204/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „ББ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7