ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1158
гр.Плевен, 09.09. 2021 година
Административен
съд – Плевен, ІІ-ри касационен състав, в закрито заседание на девети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова ч.к.адм.дело № 701 по описа за 2021 г.
на Административен съд – Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл.
144 АПК, вр. чл.
63, ал. 3 ЗАНН.
Производството е
образувано по частна жалба на М.Т.А.,*** чрез адв. Т.Т., АК-Плевен, съдебен
адрес:*** срещу разпореждане от 22.07.2021 година по анд№ 809/2021 година на РС
Плевен, с което се отказва присъждане на
разноски.
В частната жалба се посочва, че разпореждането е
незаконосъобразно, тъй като са налице основанията за присъждане на
възнаграждение за адвокат по см. на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв, тъй като е
представено адвокатско пълномощно с отбелязване на това обстоятелство и е
поискано присъждане на разноски в жалбата. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 500
лева.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Срещу НП № 379А/07.02.2021 г. на впд началник Второ РУ
Плевен при ОД на МВР Плевен е подадена
жалба от М.Т.А.,*** чрез адв. Т.Т., АК-Плевен, съдебен адрес:***. Към същата е
представен договор за правна защита и съдействие от 12.04.2021 година, в който
е отбелязано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 - близък –ЗАдв и пълномощно, като в жалбата е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Постановено е съдебно решение № 334/09.07.2021 година,
с което е отменено наказателното постановление, но не е налице присъждане на
разноски. Подадена е молба за допълване на решението в частта за разноските и
присъждане на такива в размер на 500 лева на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
На 22.07.2021 г. РС Плевен е постановил разпореждане и
отказва присъждане на разноски, тъй като в договор за правна защита и
съдействие е отбелязано, че такива не са направени и не е поискано присъждане
на разноски в съдебно заседание.
Настоящата инстанция намира, че разпореждането следва
да бъде отменено и да бъде допълнено решението в частта за разноските.
За допълване или
изменение на решението в частта относно разноските в производствата по ЗАНН
няма изрични разпоредби в него, нито в АПК, към който препраща чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, поради което приложими са разпоредбите на ГПК, към които
препраща чл.
144 от АПК.
Съгласно чл.
248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдът
съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за
представяне на отговор в едноседмичен срок, а определението за разноските се
постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва
по реда, по който подлежи на обжалване решението
Съгласно чл.
63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в сила по време на
разглеждане на АНД № 809/2021 г. РС Плевен, в съдебните производства по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК, а съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
случаите по ал. 1 – при безплатно представителство, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
В случая е налице
именно тази хипотеза на оказана безплатна адвокатска помощ на близък, което е
посочено в договор за правна защита и съдействие и искане за присъждане на
разноски, своевременно направено и обективирано в жалбата. На адв Т. следва да
бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение в размер на 300 лева, тъй като
съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., се посочва, че когато
наложената имуществена санкция е до 1000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение следва да е 300 лева, а наложените наказани са глоба в размер на
100 лева и глоба в размер на 500 лева.
Предвид горепосоченото следва да се отмени
разпореждането и са допълни решение № 334/09.07.2021 г. по анд № 809/2021 г по
описа на РС Плевен, като се осъди ОД на МВР Плевен , гр. Плевен, ул. „Сан
Стефано“ № 3 да заплати на адв. Т.Т., АК-Плевен, съдебен адрес:*** разноски в
размер на 300 лева. Искането на адв Т. за разноски в размер до претендирания
размер от 500 лева следва да се остави без уважение като неоснователно.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 248 от ГПК,
ІІ-ри касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане от 22.07.2021 година по анд №
809/2021 година на РС Плевен.
Допълва решение № 334/09.07.2021 г. по анд № 809/2021
г по описа на РС Плевен в частта за разноските:
„Осъжда ОД на МВР Плевен , гр. Плевен, ул. „Сан
Стефано“ № 3 да заплати на адв. Т.Т., АК-Плевен, съдебен адрес:*** разноски в
размер на 300 лева.
Оставя без уважение искането на адв. Т.Т., АК-Плевен,
съдебен адрес:*** за присъждане на разноски за сумата до претендирания размер
от 500 лева.“
Определението да се съобщи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/