Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.07.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16245 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото
производство са предявени от „Б.Д.” ЕАД при условията на субективно и обективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, съотв. чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че по силата на
сключен с ответниците Д.Х.К. и Л.К.К. договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. е предоставила
сумата в размер на 254 000 лева, а ответниците са се задължили да я върнат солидарно, ведно с възнаградителна лихва за срок от 360
месеца, считано от усвояване на кредита, като кредитът е
усвоен на 21.09.2007 г. Сочи, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит в полза
на банката е учредена договорна ипотека. Твърди, че договорът е сключен при
общи условия, като в т. 20. 2 е предвидено, че при допусната забава над 90 дни на главница
и/или лихва целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, както и че
вноски с падеж м. октомври 2013 г., м. ноември и м. декември 2013 г., както и м. януари
2014 г. не са погасени от
ответниците. На 11.02.2011 г. поради нередовно обслужване на задължението било
подписано допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран и е
уговорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца,
без да се променя крайния срок за издължаване на кредита, като остатъкът по
дълга към датата на споразумението е 249 780,00 лв., а лихвата по кредита е в
размер общо на 9,79 %. На 21.05.2012 г.
отново е подписано второ допълнително споразумение, с което по отношение
на остътъка в размер на 249 658,00 лв. е договорен гратисен перид за
издължванае на главницата по кредита от 9 месеца, без да се променя крайния
срок за издължаване на кредита, като дължимата редовна лихва от 16123,70 лв. се
отсрочва и е платима в срок до 36 месеца. В случая, че кредитът стане
предсрочно изискуем, отпада капитализацията, считано от датата на предсрочната
изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. Към
датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата по кредита е в размер
общо на 9,79 %. Уговорено е обезпечението да се запази, като е подписан договор
за поръчителство, съгласно който Х.И.К. в качестовто си на поръчител да
отговаря солидарно с кредитополучателите и се задължава спрямо кредитора при
неизпълнение от кредитополучателите на задълженията им по договора за кредит,
да ги изпълнява при договорените условия. Твърди, че банката е упражнила
правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от
05.12.2014 г., тъй като на длъжниците Д.К., Л.К. и Х.К. са връчени Покани-
Уведомления, връчени на 02.12.2014 г.
По изложените съображения ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците
Д.Х.К., Л.К.К. и Х.И.К., че му
дължат при условията на солидарност, парични притезания, удостоворени в заповед
за изпълнение, издадена по ч. гр. дело 4601/2015 г. по описа на СРС, както
следва: сумата от 243 812,35 лв. – главница, сумата от 56421,93 лв. – договорна
лихва за периода 16.09.2012 г. – 27.01.2015 г., сумата от 3476,82 лв. – санкционираща
лихва за периода 05.12.2014 г. – 27.01.2015 г., сумата от 405,00 лв. – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2015 г. до
окончателното изплащане. Претиндира разноски за исковото производство.
Ответниците
Д.Х.К., Л.К.К. и Х.И.К., както и Н.Д.К., който е
заместил в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК първоначалния ответник
Д.Х.К. твърдят, че между
страните по делото не е възникнало облигационноправна връзка, тъй като
ответниците не са били сключвали договор за ипотечен кредит, допълнителни
споразумения и договор за поръчителство. В тази връзка са оспорили истинността
на представените договор за ипотечен кредит, споразумения и договор за
поръчителство в частта за подписите, положени от ответниците. Релевирали са също
така възражението, че не е налице надлежно уведомяване за предсрочната
изискуемост, тъй като приложените към исковата молба известия за доставяне,
удостоверящи получаване на поканите за предсрочна изискуемост не са подписани
от ответника Д.Х.К.. В хода на производството ответниците поддържат нищожност на клаузите за лихви за
забава и наказателни лихви от договора за
кредит заради неравноправния им характер, както и тези,
уговорени в допълнителните споразумения, сключени между страните. По изложените
съображения молят исковете да бъдат отхвърлени, евентуално да бъдат уважени по
отношение на Л. и Н.К. до размера на сумата, представляваща падежирала главница
и лихва към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Претендират разноски за възнаграждения за
вещи лица.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал.
2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото се установява от представения договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г., че на
посочената дата между ищеца „Б.Д.“ ЕАД и ответниците Л.К. К. и Д.Х.К. /починал в хода на производството/ е сключен договор за кредит, по силата на който
банката отпуска на ответниците - кредитополучатели обикновен
ипотечен кредит в размер на 254 000,00 лв. при срок за издължаване на кредита 360 месеца, считано от датата на усвояване на сумата. Усвояването на
кредита
се осъществява по следния начин: сумата в размер на 113 927,87 лв. по сметка в
„Уникредти Булбанк“ АД за рефинансиране на ипотечен кредит на кредитополучателя
Д.Х.К. и остатъкът на сумата от кредита в размер на 140 072,30 лв. по
разплащателна сметка в Банк ДСК с титуляр Д.Х.К.. Усвояването на
кредита е осъществено на 21.09.2007 г. и на 24.09.2007
г. със сумата от 114 394,87 лв. чрез изършено рефинансиране на задължението по
кредит от „Уникредит Булбанк“, а останалите средства до пълния размер на
усвоения кредит от 254000 лв. са разходвани за различни плащания и преводи от
страна на Д.К., като трансфери по банкови сметки, плащания на застраховки,
линигови вноски, битови сметки, ПОС терминали, изтеглени средства чрез АТМ-
устройства и дължими банкови такси, видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
С договора за ипотечен кредит страните са се съгласили погасяването да става на
месечни вноски за главница и/или лихва на 21-во число на месеца от срока на договора чрез
разплащателна сметка. В чл. 7 от договора страните са уговорили заплащане на
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 5,59 % за три години от усвояването
на кредита, а за останалия срок от договора преференциална възнаградителна
лихва на банката в Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Уют“ по Приложение № 2, което заедно с подписания от страните и приложения към договора
погасителен план, представляват част от предметното му съдържание и установяват
постигнато помежду им съгласие за размер на преференциалната възнаградителна
лихва в размер на 7,79 %, съответно за месечна анюитетна вноска в размер на 1800,80 лв. за останалия срок от договора.
В чл. 11 е предвидено, че неразделна част от договора
са общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора, а в чл. 12 и
чл. 13 е уговорено, че кредитополучателите заплащат такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните на банката към деня на плащането, както и че е
запознат с тарифата, действаща към момента на подписване на договора. В чл. 14
е предвидено, че кредиторът има право да извършва изменения и допълнения на
Общите условия и Тарифата на банката, които стават задължителни за
кредитополучателя.
Съгласно чл. 25. 3 от Общите условия за предоставяне
на ипотечни кредити кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен
процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при
изменение от поне един процент за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR и
LIBOR; при изменение от поне 0, 5 % на индекса за потребителски цени за
България; въвеждане на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система и/
или върху банката; промени в нормативните актове, както и в регулациите на
Централната банка, засягащи функционирането и изискванията на банките; при
изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от небанкови лихвени институции, обявени
в статистиката на Централната банка; съществена промяна в паричната политика на
Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация
на лева, смяна на парите.
В чл. 20. 2 от общите условия към договора за кредит е
предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихва над
90 дни целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта.
Съгласно чл. 23 от общите условия, вземането на
кредитора по отношение на кредитополучателите, когато са повече от един като
страна по договора, съответно техните наследници, е неделимо, съгласно чл. 128 ЗЗД.
То може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучатилите и/или от
наследниците им.
На 11.02.2011 г. между
страните е подписано допълнително споразумение към договор за ипотечен
кредит от 12.09.2007 г., в което страните са се съгласили, че към датата на подписването му
остатъкът от дълга е в размер на 249730 лв., от
които остатъкът по главницата е в размер на 245 382,28 лв., дължимата редовна
лихва е в размер на 4397,72 лв., като последната се капитализира с подписване
на настоящето споразумение. Според чл. 1 от споразумението се договаря гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 6 месеца без да се променя крайният
срок за издължаването му. Съгласно чл. 1.2 непогасената част от начислената
лихва към датата на подписване на допълнителното споразумение следва да се
капитализира към остатъка от главницата. При настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, отпада капитализацията по т. 1.2, считано от датата на
предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва. Съгласно чл. 2 от споразумението към датата на сключване на
допълнителното споразумение лихвата по кредита, формирана при условията на
дговора за каредит е в размер на общо 9,79 %.
На 21.05.2011 г.
между страните е подписано допълнително споразумение, с което е договорен
гратисен перид за издължваане на главницата по кредита от 9 месеца, без да се
порменя крайния срок за издължаване на кредита.
С договор за
поръчителство от 21.05.2012 г. ответника Х.И.К. е поел задължение да обезпечава
изпълнението на задълженията на Д.Х.К. и Л.К.К. по договор за кредит от
12.09.2007 г. и допълнително споразумение от 21.05.2012 г. в размер на 249
658,00 лв., като поръчителят е солидарно отговорен за посочената сума за срок
от 304 месеца и при лихва 9,79% годшно.
Автентичността
на подписите, положени в процесните договор за ипотечен кредит и споразуменията към него, както и в
договор за поръчителство за „кредитополучател”, съотв. за „поръчител“, са били
оспорени от ответниците и в тази връзка е било открито производство по реда на
чл. 193 ГПК. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 193,
ал. 3, изр. 2 ГПК тежестта за доказване на неистинността на оспорените договори и споразумения пада върху ответниците, тъй като посочените документи носят техните подписи. От заключенията по допуснатите в производството основна
и повторна съдебно-почеркова експертиза, които съдът кредитира като компетентни,
обосновани и пълни, се установява, че всички подписи за „кредитополучател“ в част
от оспорените документи, както следва: договор за ипотечен кредит от 12.09.2007
г., погасителен план към договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г., Общи
условия за предоставяне на ипотечни кредити, приложение № 3 към договора от
12.09.2007 г., Такси по жилищни и ипотечни кредити към договора от 12.09.2007
г., допълнително споразумение от 11.02.2011 г. към договора от 12.09.2007 г.,
общите условия и погасителния план към споразумението са положени от Д.Х.К. и
от Л.К.К.. В този смисъл по
делото не е проведено успешно доказване, поради което следва да се приеме, че
оспорването не е доказано /чл. 194, ал. 2 ГПК/.
Установено е от
допълнителното заключение на съдебно- почеркова експертиза, което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, тъй като експертизата е работила върху
оригинала на оспорения документ и въз основа на безспорен сравнителен материал,
който по време, предхожда времето на изготвяне на обекта на експертизата, че
подписите, положени от името на Х.И.К. срещу думата „подпис“ и за „поръчител“ в
договор за поръчителство от 21.05.2012 г., сключен между Х.К. за „Поръчител“ и
„Б.Д.“ ЕАД за „кредитор“ не е положен от
Х.И.К.. В този смисъл по делото е проведено успешно доказване от
страна на ответника Х.И.К., поради което следва да се приеме, че оспорване
неистинността на процесния Договор за поръчителство е доказано, поради което волеизявленията от името на Х.К.
не са направени от него. Следователно договорът като нищожен не е произвел
правни последици и за Банката не са възникнали процесните вземания спрямо този ответник.
С 3 броя
уведомления от 26.11.2014
г., изпратени по пощата, банката е
уведомила ответниците, че поради забава в погасяванията на задълженията по
договора за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. и съобразно
уговорените в него условия, кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано
от получаването им.
Видно от представени известия за доставяне
уведомленията са връчени на ответниците на 02.12.2014 г. След връчване на уведомленията банката е вписала в
счетоводните си книги за дата на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – 05.12.2014 г., и е подала заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК на 28.01.2015 г., по което е
образувано гр. дело № 4601/2015 г. на СРС, ГО, 53 състав. Действително в отговора на исковата
молба ответниците са оспорили подписите, положени за получател в известията за
доставяне да принадлежат на ответника Д.К., но въпреки че същите са представени
в оригинал от ищцовата страна с молба от 18.01.2022 г./л. 331-л.336 от кориците
на делото, том II/ ответниците не
са формулирани доказателствени искания за установяване неистинността на
оспорените документи по аргумент за
противното от разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, като изрични
указания за разпределение на тежестта на доказване се съдържат в протоколно
определение на съда, постановено на 23.01.2020 г. В случая следва да се
съобрази формираната трайна съдебна практика, съгласно която извънсъдебните
изявления на гражданско-правните субекти могат да бъдат връчени лично срещу
подпис на лицето, а също така е редовно и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила на чл. 42
и чл. 44 ГПК,
както и съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги.
От заключението
на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че последното извършено погасяване е на 20.12.2013 г. в размер на
2271,00 лв., като средствата са отнесени, като погашение по главница в размер
на 211,75 лв., по лихви в размер на 2057,72 лв. и санкционираща лихва в размер
на 1,53 лв., отнсими към падежна дата – 21.09.2013 г. Установен е период на
забава от 21.10.2013 г. до 21.11.2014 г. или не са погасени 14 погасителни
вноски. Вещото лице е дало заключение, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение дължимите суми по прецсния договор са
както следва: 243812,35 лв. – главница, 56 421,93 лв. – договорна лихва за
периода от 21.10.2013 г. до 27.01.2015 г., 3471,82 лв. – санкционираща и
наказателна лихва за периода от 11.09.2014 г. до 27.01.2015 г., и 405,00 лв- -
заемни такси. Вещото лице е установило, че във връзка с допълнително
споразумение от 11.02.2011 г. капитализацията е отнесена в увеличение на
главницата със сумата в размер на 4388,11 лв., а във връзка с допълнителното
споразумение от 21.05.2011г. договорената капитализдация е отнесена в
увеличение на главницата със сумата в размер на 3346,50 лв. След настъпване на
предсрочната изискуемост по кредита на 05.12.2014 г., сумата отново е отнесена
към начислените лихви, като за периода от 22.02.2013 г. до 05.12.2014 г. е
начислявана допълнителна лихва /лихва върху лихва/, в размер на 572,72 лв. Вещото лице е установило и отразило в Таблица към
заключението
/л. 366-372 от кориците на делото, том II/, променения базисен лихвен процент за жилищни и ипотечни кредити и промяната в
лихвения процент по конкретния кредит. При извършената проверка по движението
на процесния ипотечен кредит, лихвеният процент, предлаган от Банаката е както
следва : за периода от 21.09.2007 г. до 21.03.2008 г. – 5,59%; за периода от
02.04.2008 г. до 21.09.2008 г. – 6,09%; за периода от 21.10.2008 г. до
02.09.2010 г. – 7,09%; за периода от 21.09.2010 г. до 28.01.2015 г. – 9,79%. Експертът след като се е запознал с хронологията на
постъпилите плащания е установил в посочената таблица /л.232-235 от
кориците на делото, том I/, че за периода от 21.09.2007 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по разплащателната сметка на длъжниците са внесени суми, с която са погасени главница в размер 10307,65 лева и договорна лихва
в размер 95446,79
лв.
Другите
събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими, поради което не
обсъжда.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По предявените искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за банков
кредит с кредитополучателите; предоставяне на уговорения кредит на
кредитополучателите; настъпване на условията за обявяване на предсрочната
изискуемост и надлежното й обявяване на длъжниците.
Ответниците следва да проведат насрещно пълно и главно
доказване на своите правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които
целят да извлекат благоприятни правни последици.
Съгласно чл. 430, ал.
1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Според чл. 430, ал.
2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 60, ал. 2
ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
Не е спорно и се
установява от събраните писмени доказателства, че между „Б.Д.“ ЕАД и Д.Х.К. и Л.К.К., в качеството им на кредитополучатели е сключен валиден договор за ипотечен
кредит,
по силата на който банката е предоставила на ответниците кредит в размер на 254 000 лева при годишен лихвен процент в размер на 5,59 % за период от
първите три години, и в размер на 7,79 % за останалия
срок на кредита, който кредит е следвало да се погаси на 360 месечни вноски, дължими на 21-во число.
Не е спорно също така, че сумата
е била изцяло усвоена, което се установява от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране.
Съгласно чл.
7 от процесния договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. базовият лихвен
процент се определя периодично от кредитора, като към датата на сключване на
договора е 4,19 %, а надбавката е в размер на 1,4 % процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 5,59 %. В чл. 9. 1 от Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити, версия август 2007 г., е предвидено, че
кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов
лихвен процент и надбавка, посочени в договора, както и че кредиторът има право
да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по
подходящ начин. Съгласно чл. 25. 3 от Общите условия кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин, като промяната може да бъде извършена при
наличие на някое от посочените в разпоредбата условия.
Клаузата на чл. 7 от договора за кредит, предвиждаща,
че базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора и клаузата на
чл. 9. 1 от Общите условия, предвиждаща, че кредитът се олихвява с фиксирана
и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в
договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Промяната на базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на
банката, без да е посочена методика за промяната му, с която да може да се
аргументира основателна причина по чл. 144, ал.
2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношения на тези клаузи посочените
изключения не са приложими. В клаузата на чл. 25.3 от ОУ, се съдържа единствено
изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да
извърши промяната, но не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които
базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за
обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната.
Страните по процесния договор са потребител и
доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1
и т. 2 от ДР на
ЗЗП, като в хода на производството ищецът „Б.Д.“ ЕАД не е представил
доказателства, че включването на оспорената клауза в договора, е в резултат на
изричното й обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на
нейното съдържание, а от друга страна е несъмнено, че като предварителни и
едностранно формулирани от кредитора, клаузите на Общите условия за сключване
на съответния вид кредитен договор, относими за неопределен период от време и
неопределен кръг правни субекти, също не са индивидуално уговорени. С тези клаузи, промяната на базовия лихвен процент е
предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за
промяната му. Единствено в клаузата на чл. 25, ал. 3 от Общите условия е налице
изброяване на обективни фактори като условия, при които банката може да извърши
промяната, но не са предвидени каквито и да е било алгоритъм или правила, по
които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за
обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната. Разпоредбата на чл.
25, ал. 3 от общите условия към договора предвижда критерии за това изменение,
но не е посочено по какъв начин промяната на един или няколко от тях следва да
се отрази на базовия лихвен процент. Това създава възможност банката да
определи абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли базовия си лихвен
процент и така едностранно да определи съдържанието на договора. Следователно
клаузите на чл. 7 от договора за ипотечен кредит и на чл. 9. 1. от Общите
условия в посочените части, са нищожни на основание чл. 146 ЗЗП.
Клаузите от допълнителното споразумение от 11.02.2011
г., предвиждащи включване на просрочените задължения за лихва към главницата,
респ. даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни като
противоречащи на закона /чл.26, ал.1, вр.чл.10, изр.3 ЗЗД/. С постановени по реда
на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение №66 от 29.07.2019г. по т.д.№1504/2018г.,
II т.о.; решение №30 от 20.05.2020г. по т.д.№739/2019г., I т.о./ е прието, че
уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10, изр.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци
съгласно чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането на дълга на основание чл.13 от
Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл.10, изр.3 ЗЗД.
На следващо място, допълнителното споразумение,
имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което споразумение задълженията на
кредитополучателите са определени въз
основа на неравноправни клаузи от първоначалния договор, е нищожно. Нищожността на клаузите на допълнителното споразумение
за капитализиране на просрочените лихви, както и приетата нищожност на клаузата
на чл. 7 от договора за кредит, регламентираща правото на банката-кредитор да
променя едностранно размера на възнаградителната лихва имат за последица
недействителност и на установителната част от споразуменията относно размера на
дължимите суми, както и на новия погасителен план в частта на дължимите суми. Следователно
дължимите от касатора суми следва да се изчислят съобразно първоначално приетия
погасителен план към договор за кредит от 12.09.2007 г., тъй като клаузата в първоначалния договор за ипотечен
кредит досежно договорения лихвен процент по кредита /възнаградителната лихва/
е действителна. Тя посочва конкретен размер на лихвания процент от 5,59% /4,19%-БЛП
плюс 1,4%-надбавка/ за първите три години, съотв. 7,79 % за останалия срок на
кредита, който кредитополучателите са знаели към момента на сключване на
договора.
Следва да се отбележи също така, че е налице формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 92 от
09. 09. 2019г. по т.д. № 2481/2017г. на Второ т.о., и в решение № 50245 от 12.01.2023 г. по гр. дело №
3355/2021 г. на Трето гр. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която предвид правната
природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в
договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за кредитополучателя
размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит,
поради което произтичащата от чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков
кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по
кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата
клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран
като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер
в проценти и договорна надбавка. Частичната нищожност на подобна договорна клауза
не освобождава кредитополучателите от задължението за заплащане на лихва по
кредита в първоначално уговорения при сключване на договора размер, като те не
са обвързани от последвалите сключването на договора промени /увеличения/ в
размера на лихвата, които са резултат от едностранна промяна на базовия лихвен
процент, извършена по силата на признатите за неравноправни и нищожни договорни
клаузи.
При наличието на валидно сключен между страните
договор за кредит, с изключение на клаузата за едностранно изменение на
лихвения процент, ответниците е следвало да извършват плащания за погасяване на
валидно възникналите за тях парични задължения в срок. По делото се установи по
категоричен начин, че към момента на получаване от ответниците като
кредитополучатели по процесния договор за кредит на ясното и недвусмислено
изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 02.12.2014г.,
те са забавили плащанията на 14 месечни вноски по двустранно подписания към
процесния договор за кредит погасителен план с падежирани дати от 21.10.2013 г.
до 21.11.2014 г. и тази забава е продължила над 90 дни /чл. 20.2 от ОУ към
договора/.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Прието е
още, че постигнатата в договора за кредит предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става
предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, т. е. т. нар. уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника-кредитополучател. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Независимо от гореизложеното настоящата съдебна
инстанция споделя също така изразеното в практиката на ВКС правно схващане, че
в случай че са настъпили материалните предпоставки за предсрочната изискуемост
на кредита /преди подаване на заявлението или след подаването му/, изявлението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде обективирано както
в исковата молба по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, така и в отделен документ, който е приложен към тази искова
молба – в този случай материалноправните последици на това волеизявление
настъпват с връчване на препис от исковата молба с приложенията на
ответника-длъжник /В този смисъл решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019
г. на ВКС, II т. о., решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на
ВКС, I т..о., и други/. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към
нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки за
загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на
банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство
представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни
лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК”. Така изрично в уводемленията, приложени
към исковата молба, адресирани до ответниците, банката е заявила, че упражнява
това потестативно право - с едностранно волеизявление да превърне разсрочения
кредит в предсрочно, незабавно изискуем. Следователно, с връчване на препис от
исковата молба с приложенията към нея на назначения от съда на основание чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител на ответниците, съотв. най- късно с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на упълномощените
от ответниците адвокати, това
преобразуващо право е било надлежно упражнено /най-късно на 06.06.2019 г./,
поради което след този момент остатъчният кредит е предсрочно изискуем.
На основание чл. 430, ал.
2 ТЗ кредитополучателят дължи и уговорената с банката лихва за
ползването на предоставената му на парична сума. С оглед установеното по делото
едностранно изменение на лихвения процент чрез неговото увеличаване от банката,
основано на неравноправна клауза от процесния договор за кредит и недействителността на клаузи от допълнителното споразумение от 11.02.2011 г., размерът на задължението на
възнаградителна лихва следва да бъде определен съобразно първоначално
уговорените лихвени проценти за отделните периоди – 5. 9 % , съотв. 7,79 %, извършените
плащания за неговото погасяване
и
дължимостта й само до обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 05.12.2014 г. След упражнения избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок по договора
за кредит се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползването й за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи /в този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение
№ 3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно изчисленията от заключенията на ССчЕ, СГС определя дължимите суми по реда на чл. 162 ГПК съобразно варианта на първоначалния договор за банков кредит и погасителен
плен /без капитализация на лихви/, при съобразяване, че клаузата на чл. 7, пр.
последно от договора е нищожна, т.е. без да се вземат предвид последващите
увеличения от страна на банката на размера на възнаградителната лихва, както и
при приспадане на надвнесената като възнаградителна лихва сума от дължимата
главница, като съгласно посочения метод на изчисляване на дължимите вземания се
установява, че размерът на дължимата главницата възлиза на сумата от 242 214,14
лв., размерът на дължимата възнаградителна лихва
възлиза
за периода от 21.10.2013 г. до 04.12.2014 г.
на сумата от 21104,62 лв. и сумата от 405
лв. – заемни такси /съгласно заключението
на съдебно – счетоводната експертиза/. До този размер следва да бъдат уважени
предявените искове.
Неоснователни са възраженията на ответниците,
че клаузата на чл. 20, ал. 2 от общите условия е нищожна в частта, предвиждаща
при обявяване на предсрочна изискуемост остатъкът от кредита да се отнася в
просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 % пункта. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от
забавата на кредитополучателите, т. е. от виновно неизпълнение на задължението
за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е
допустимо кредитополучателите да бъдат санкционирани за неизпълнението. При
изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният
размер не нарушава принципа на справедливост. С оглед приетото по- горе, че
последващите изменения на възнаградителната лихва не следва да се прилагат,
лихвеният процент, който е включен в тази клауза се формира от първоначално
уговорената лихва и именно към нея следва да бъде добавена наказателна надбавка
/7.79%+10%/, При самостоятелни
изчисления настоящият състав констатира по-висок размер на наказателната лихва
по чл. 20. 2 от ОУ спрямо претендирания, поради което с оглед
диспозитивното начало в процеса, установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вчл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до претендирания размер от 3476,82
лв. за периода от 05.12.2014 г. до 27.01.2015 г.
В случая ищеца „Б.Д.“ ЕАД не установи
възникване на валидно правоотношение между него и ответника Х.И.К. в качеството му на
поръчител по договора за ипотечен кредит. Както бе посочено не се установи ответника
да е подписал Договор за поръчителство от 21.05.2012 г., поради което
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове срещу ответника Х.И.К.
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответниците Л.К. и Н.К. следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски в размер на 5871,18 лв. за исковото производство.
Съразмерно на отхвърлената
част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на тримата ответници сумата 242,77 лв.
– разноски за възнаграждения на вещи лица. Ответниците
не претендират адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда
такова.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, съотв. чл.
92, ал.1 ЗЗД, предявени от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, против Л.К.К., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН **********, съществуването на вземания на „Б.Д.“ ЕАД против Л.К.К., ЕГН ********** и Н.Д.К. - лично и като
правоприемници на починалия на 05.09.2020 г. Д.Х.К., при условията на
солидарност за сумата 242214,14 лв., представляваща главница
по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 28.01.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата 21104,62 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. за периода от 21.10.2013 г. до 04.12.2014
г., сумата 3476,82 лв., представляваща наказателна лихва по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. за периода от 05.12.2014 г. до
27.01.2015 г., и сумата 405,00 лв.– заемни такси по същия договор, всички удостоверени в заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 23.02.2015 г., издадена по гр. дело № 4601/2015 г. по описа на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 242214,14 лева
до пълния предявен размер от 243812,35 лева, иска за
възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 21104,62
лева до пълния предявен размер от 56421,93 лева и за периода от 16.09.2012 г. до 20.10.2013 г. включително и от 05.12.2014 г. до 27.01.2015 г. включително.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК,
предявен от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********* против Х.И.К., ЕГН **********, като поръчител - да се
признае за установено, че „Б.Д.“ ЕАД има вземане против Х.И.К., като поръчител, при
условията на солидарност с кредитополучателите Л.К.К., и Д.Х.К.
/последния починал на 05.09.2020 г. и заместен от правоприемниците си Л.К.К. и Н.Д.К./, за сумата 243 812,35
лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на подаване
на заявлението- 28.01.2015 г. до изплащане на
вземането; за сумата 56 421,93 лева- възнаградителна лихва по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. за периода от 16.09.2012 г. до 27.01.2015
г.; за сумата 3476,82 лв.,
представляваща наказателна лихва по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. за периода от 05.12.2014 г. до 27.01.2015 г.; и за сумата 405,00 лева- заемни такси,
за които вземания по ч. гр. дело № 4601/2015 г. по описа на СРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК на 23.02.2015 г.
ОСЪЖДА Л.К.К., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН **********, да
заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените
разноски в исковото производство в размер на 5871,18 лв. /пет хиляди осемстотин
седемдесет и един лева и осемнадесет ст./.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*********, да заплати на Л.К.К., ЕГН
**********, Н.Д.К., ЕГН **********, и Х.И.К., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК направените разноски в размер на 242,77 лв. /двеста четиридесет
и два лева и седемдесет и седем ст./.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ДА
СЪДИЯ: