МОТИВИ: След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото съдът
установи следното:
Бивш цивилен служител Д.Н.В. ***
е завършила средно образование. На работа във формированието постъпила на
03.07.2006 година на длъжност „Изпълнител втора група“ в регистратура
класифицирана и некласифицирана информация във формированието. През 2012 година
била преназначена на длъжност „Главен специалист“ в същата регистратура. Изпълнявала
служебните си задължения и не е допускала пропуски в работата си. На 14.11.2018
година е била освободена от работа по взаимно съгласие.
През 2015 година била в сила
Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г. за военно-почивното дело, издадена от министъра
на отбраната, в която се уреждали въпросите, свързани с определяне на условията
и редът за ползване на военно-почивните домове, хотелите и местата за
настаняване към военните клубове, управлявани от Изпълнителна агенция
"Военни клубове и военно-почивно дело", чрез организиране на отдиха и
възстановяването на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия, както и на други лица. Почивките в
морските военно-почивни домове и хотели се финансирали от Министерството на
отбраната и от собствени средства на лицата, като 65 % от себестойността на
почивката (храна, където се предлага и нощувка с включен ДДС) се осигурява от
Министерството на отбраната от средства за социално-битово и културно
обслужване в рамките на утвърдения бюджет за съответната година и 35 % се
заплащат от правоимащите лица. Такива правоимащи лица били цивилните служители
от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия и членовете на техните семейства. Според § 1 от допълнителната разпоредба на Наредбата "Членове на
семейство" са съпруг, съпруга и деца, ако не са встъпили в брак, но не и
внуците.
През 2015 година подс. В. била
одобрена за закупуване на карта за почивка във военно-почивен дом „Созопол“ –
МО и ѝ била издадена резервация №**********, за периода 21-31.07.2015
година. Резервацията включвала освен подсъдимата, съпругът ѝ Владимир
Костов Вангелов, както и двете ѝ внучки – Габриела Калоянова Илиева и
Ивайла Калоянова Илиева. При явяването си на 21.07.2015 год. в хотел
„Созопол-МО“, В. представила необходимите за настаняването документи. Тъй като
според регламента на Наредбата двете ѝ внучки нямали право да ползват
доплащане от системата на МО, въз основа на нейното служебно положение,
подсъдимата решила да се ползва от неистински официален документ. Тя
представила при регистрирането Служебна бележка с рег. № 3-1791/12.07.2015 г., в
която било отразено, че майка на двете деца е редник трети клас Лиляна
Владимирова Илиева от в.ф. 22 180 – Казанлък, което давало право на децата
да ползват привилегия за доплащане. В служебната бележка било отразено, че
автор на документа е св. подполковник Мирослав Костадинов - командир на в.ф. 22
180 - Казанлък, макар че той не знаел за съществуването на тази бележка и не е
подписвал същата. Под рег. № 3-1791/2015 г. във формированието се водел друг
документ – справка-декларация за данък върху добавената стойност с дата на
входиране 06.07.2015 година. В. знаела, че документа е неистински и е с невярно
съдържание, но въпреки това съзнателно го ползвала, за да докаже, че двете деца
имат право да получат привилегиите при финансиране на почивката им. Въз основа
на така представените документи, подсъдимата и тримата придружаващи я били
настанени в хотела и почивали в рамките на направената резервация, ползвайки
привилегированите условия за заплащане.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимата,
дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели, от заключението на вещото лице, от приложената
към делото служебна бележка, предмет на деянието, от останалите книжа и
документи.
Съдът разгледа делото по реда на
глава 28 НПК, съобразно искането на страните и материалите по делото. В
обвинителния акт е отразено, че се касае за умишлено престъпление по чл. 316,
вр. с чл.308, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“
до три години. Също в обвинителния акт е отразено, че в резултат на
престъплението не са настъпили имуществени вреди, а подсъдимата не е осъждана.
Посочено е, че В. е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК през 2018 година. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 499 от 28.06.2004 г.
на ВКС по н. д. № 79/2004 г., II н. о.), правнорелевантният момент на издирване
на предпоставките по чл. 78а НК е този на извършване на деянието, а не на
постановяване на съдебния акт. От изложеното в обвинителния акт, съдът направи
извода, че предпоставките за приложение на чл. 78а НК са били налице към датата
на извършване на деянието, поради което разгледа делото по реда на глава 28
НПК.
Извършеното покрива законовия
състав по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 НК. Това е така, тъй като на 21.07.2015
год. в гр. Созопол, подсъдимата В. съзнателно се ползвала от неистински
официален документ, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност. Служебна бележка с рег. № 3-1791/12.07.2015 г. не била
издаден от командира на в.ф. 22 180 - Казанлък, което било известно на
подсъдимата. Касае се за официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 НК,
издаден по реда на чл. 17 ал. 1 и приложение 2 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011
г. от длъжностно лице – командира на формированието, в кръга на службата му.
Същият е неистински, тъй като не е подписан от лицето, посочено като автор на
документа. В., въпреки знанието си, че документа не е издаден от командира на
формированието, съзнателно го ползвала, като го представила пред служители на
рецепция в хотел „Созопол-МО“ – гр. Созопол. По делото не е установено, подсъдимата
да има отношение към съставянето на документа.
Причини, условия и мотиви за
извършване на деянието са ниската правна култура, стремежа на подсъдимата да
осигури прехранване на децата в рамките на предоставяната от хотела услуга,
подценяване характера на извършеното деяние.
За престъплението по чл. 316 вр.
чл. 308 ал. 1 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до три години. В
резултат на извършеното от В., не са настъпили имуществени вреди. Подсъдимата
не е осъждана, а освобождаването ѝ от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК е станало с Решение № 3/28.01.2019 г., в сила от 13.02.2019 година
за деяние, извършено на 20.08.2018 година. От всичко това следва, че към
21.07.2015 година са били налице условията за приложение разпоредбата на чл.
78а НК, поради което съдът освободи В. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“. Съобразявайки направените самопризнания,
изразеното съжаление, добрите характеристични данни, а от друга страна факта,
че три години по-късно е извършила отново такова деяние, съдът ѝ определи
наказание „Глоба“ в размер на 1 200.00 (хиляда и двеста) лева.
Предвид
осъдителната присъда, подсъдимата следва да заплати по сметката на PC „Военна полиция“ - Сливен,
сумата от 127,51 лева (сто двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки), представляващи
възнаграждение за изготвената съдебно-почеркова експертиза.
Воден от
тези мотиви, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се
написаха на 30.05.2019 година.
Военен
съдия: