Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244/27.04.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на втори април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3186 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по молба от М.А.М., чрез адвокат Ангел Ангелов, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76,
т. 9 ЗБЛД срещу М.М. Белева.
Ищецът твърди, че от началото на 2012 г. до края на месец ноември 2017 г. бил във фактическо
съпружеско съжителство с ответницата,
от което имали родено едно дете - Мими-Селин Белева,
род. на *** г. През месец декември 2017 г. страните се разделили и се прибрали в България, като майката и малолетното дете се установили при нейните
родители в с. Въгларово, общ. Хасково, а бащата М.А.М. се прибирал при родителите си в Република Турция. Двамата не могли да постигнат съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му,
както и за пътуването на детето им в чужбина -
Република Турция. Предвид изложеното се иска съдът да постанови
решение, с което да
се предостави на ответницата упражняването на родителските права спрямо детето
им с определен режим на контакти с ищеца, а именно: на
всеки два месеца по един уикенд - събота от 09,00 часа до 19,00 часа в неделния
ден, с
преспиване, на територията на Р България или в Р Турция; на празниците -
Рамазан байрам и Курбан байрам по 3 дни за всеки, с преспиване, на територията на Р България или в
Р Турция; всяка година през лятото - по тридесет дни, който да не съвпада с отпуска
на майката на територията на Р България или в Р Турция, съобразен с училищната
заетост на детето, като майката предварително да го уведомява за периода, със
задължение да й го връща; всяка нечетна година по новогодишните празници от 29
декември до 02 януари на следващата година на територията на Р България или в Р
Турция, като по договорка на страните
срокът може
да бъде удължаван или намаляван, а разноските по пътуванията на детето за Р Турция и обратно да са за сметка на бащата, да се осъди да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 150,00 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от дата на падежа до окончателното й изплащане, както и да се замести съгласието на ответницата, като се
разреши издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето, както и да
пътува извън пределите на Република България до Р Турция придружавано от бащата, съобразно и във връзка
с режима на лични отношения, до навършване на 18 годишна възраст.
Ответницата счита предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК за допустим и основателен, но иска на ищеца да бъде определен по-различен режим на лични отношения с детето, който да се осъществява на територията на България в с. Въгларово, общ. Хасково, или на посочения в исковата молба негов постоянен адрес ***, както следва: до навършване на 6 годишна възраст, да взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в съботния и неделния ден, без преспиване; на празниците - Рамазан байрам и Курбан байрам, по три дни за всеки от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване; всяка година през лятото по един месец, който не съвпада с платеният отпуск на майката на територията, като тя предварително ще го уведомява за периода, със задължение да й го върне; през останалото време - със знанието и съгласието на ответницата; - след навършване на 6 годишна възраст - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния ден, с преспиване; на празниците - Рамазан байрам и Курбан байрам, по три дни за всеки, от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден, с преспиване; всяка година през лятото по един месец, който не съвпада с платеният отпуск на майката, съобразен с училищната заетост на детето, като майката предварително ще го уведомява за периода, със задължение да й го връща; всяка нечетна година на новогодишните празници от 29 декември от 10.00 часа до 18.00 часа на 02 януари на следващата година, а през останалото време - със знанието и съгласието на ответницата. Ответницата оспорва иска по чл. 127а, ал. 2 СК като допустим, но не и основателен. Твърди се, че в Р Турция след опита за преврат съществувало опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътуванията му до там, тъй като били налице размирици и др. подобни, респ., било място, в което временно не било препоръчително пътуване по различни причини, заради съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. Освен това Р Турция не била държава-член на ЕС, нямало много добър стандарт на живот, нямало в достатъчна степен утвърден механизъм за осигуряване на личната сигурност и обществения ред, образователната и здравната система не били на високо ниво. В нея не били създадени достатъчно правни механизми, за да гарантират упражняването на мерките на лични отношения между детето и родителя, който не упражнявал родителските права и не живеел с него, както и при отказ от страна на ищеца за връщане на детето на ответницата-майка в България.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От заверено копие на удостоверение за
раждане-дубликат, издадено на 13.12.2017 г. от Община Хасково въз основа на акт
за раждане № 0844/21.07.2015 г., се установява, че страните по делото са
родители на детето Мими-Селин Белева, родена на *** г. в Марсилия, Франция.
От служебна бележка изх. № 9/23.01.2018 г. от директора
на ДГ № 21
„Вихрогонче” с. Конуш, общ. Хасково се установява, че детето посещава тази
детска градина.
От
представеното удостоверение за постоянен адрес на турски език и придружено съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език,
се установява, че адресът по
местоживеене на ищеца е в гр. Бурса, Р Турция.
От служебна бележка изх. № 60-09-15-3531/26.01.2018
г. от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда” - Хасково се установява, че ответницата е регистрирана като търсещо работа лице.
От изискания социален доклад от Д”СП”
– Хасково се установява, че към настоящия момент детето се отглежда от
майката с подкрепата на нейните родители, като получава качествена грижа от
тяхна страна. Между майката и детето
е изградена здрава и силна емоционална връзка, като то познава баща си и задава
въпроси за него.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля А.М. Юсуф, сочен и воден в с.з. от ищеца. Показанията му са записани подробно в протокола
за съдебното заседание, проведено на 02.04.2018 г. /л. 41 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено
преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са логични и
последователни, резултат са на непосредствени и лични възприятия и не се
опровергават от други доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, които са процесуално допустими.
Безспорно
е, че страните по делото не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение относно
местоживеенето на детето им, упражняването на родителските права, режима на
лични отношения и дължимата от тях издръжка, както и относно пътуването му в чужбина, въпреки указаната от съда възможност, което обуславя
правния интерес от предявяването на исковете по тези въпроси. Това налага
възникналият спор да се разгледа по същество. При разрешаването му следва да се
изхожда от интересите на детето и необходимостта то да бъде защитено по
най-добрия начин.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, към който
препраща разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК in fine, съдът трябва да вземе предвид всички
обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, като възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, неговите пол
и възраст, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Не се спори по делото, а и от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че страните са живеели на семейни начала, родители
са на малолетното дете Мими-Селин, като преди
няколко месеца са се разделили. Безспорно се установява, че през този период и
до момента то се отглежда от ответницата, към която е силно привързано. Тя се
грижи адекаватно за него, между тях има изградена здрава емоционална връзка, а освен
това притежава добри материално-битови условия за отглеждане на дете и подкрепа
от своите близки. От друга страна е необходимо да се отчете изразеното в
исковата молба становище на ищеца. Ето защо съдът счита, че в обективен
интерес на детето е на ответницата
да се предостави упражняването на родителските права върху него.
Съгласно чл.
126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие
деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. С оглед липсата на такива причини, налагащи Мими-Селин да живее отделно от майка си, местоживеенето й следва да бъде при нея.
При това положение на ищеца е
необходимо да се определи режим на лични отношения с детето. В тази връзка
най-напред трябва да се отбележи, че съдът не е обвързан от конкретно посочения
режим от страните, тъй като и тук от първостепенно значение са интересите на детето.
Той трябва да бъде съобразен както с възрастта и пола на детето, така и с
необходимостта не само да не се прекъсва, а и да се развива връзката родител –
дете. Освен това, общоприето е, че право на всяко дете,
а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като естествено се изхожда изключително от интереса на детето, съобразно конкретния
случай. За това и честите им лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, тъй като съдействат за правилното му
възпитание и следователно са в негов интерес, а не във вреда. Поради
това и предвид необходимостта да се възстанови и укрепи връзката родител –
дете, а от друга страна - установените обстоятелства, че тя е била прекъсната,
липсата на редовно контакти след това и все още ниската му възраст, съдът счита за подходящ следния режим: До навършване
на шестгодишна възраст на
детето ищецът ще има право да го вижда и да го взима при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч.
на неделния ден, с преспиване; по време на религиозните празници Рамазан байрям и
Курбан байрям - от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден, с преспиване, всяка нечетна година по време на Новогодишните празници – от 30 декември до 1 януари
на следващата година от 10.00 ч. до 18.00 ч., с преспиване, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката,
със задължение да й
го връща след
изтичане на определеното време, като
този режим следва да се осъществява
на територията на Република България; След навършване на шестгодишна възраст - всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, с преспиване; по време на
религиозните празници Рамазан байрям и Курбан байрям - от 09.00 ч. на първия
ден до 19.00 ч. на третия ден, с преспиване, всяка нечетна година по време на Новогодишните
празници – от 29 декември до 02 януари на следващата година от 09.00 ч. до 19.00 ч., с преспиване, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение да й
го връща след
изтичане на определеното време. При
евентуална бъдеща промяна на обстоятелствата същият би могъл да се измени по
съдебен ред, като се допусне един по-разширен или по-ограничен режим на контакти между тях.
По отношение на дължимата месечна
издръжка следва да се има предвид, че съобразно разпоредбите на чл. 142 и чл.
143, ал. 2 СК, приложими и в настоящия случай, такава се дължи независимо дали родителите
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът й
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на този, който я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която според
Постановление № 316 от 20.12.2017 г. на МС към момента е 510 лв.
Безспорно е, че детето на страните е на почти четири години и посещава детска градина, което е свързано с необходимостта от средства за задоволяване на неговите текущи разходи
като храна, дрехи, обувки, лекарства при необходимост, както
и за образователния му процес. Не се установяват, обаче някакви негови занимания или други
специални обстоятелства, които да доказват наличието на нужди, извън обичайните
за дете на такава
възраст. Както се посочи по – горе, при определяне размера на издръжката следва
да бъдат взети предвид и материалните възможности на всеки един от родителите
за предоставяне на такава. Няма спор, а и от приетата служебна бележка изх. №
60-09-15-3531/26.01.2018 г. от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда” - Хасково г. се установява, че ответницата не работи. По
делото няма обективни данни относно конкретните месечни доходи на ищеца, но е безспорно установено, че работи във
Франция. При това положение следва да се приеме, че
получава възнаграждение за това, поне в рамките на минимално установения за тази държава размер. Не се твърди и не се установява да има задължение за издръжка на други лица,
както и някакви здравословни проблеми в семейството. Необходимо е да се отбележи и че детето живее при майката и тя полага
ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието му, а това задължително се взема
предвид при определяне размера на издръжката. При така установените и
обосновани нужди и възраст на детето от една страна и доходи на родителите от
друга, съдът счита, че ищецът е в състояние да заплаща исканата месечна
издръжка за него в размер на 150 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК когато родителите не постигнат общо съгласие по въпросите, свързани с
пътуване на детето им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В тази връзка следва да се има предвид и
предвидената в чл. 76, т. 9 ЗБЛД възможност да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители. Безспорно
се приема, че при съдебното разрешаване и на такъв спор отново следва да се преценява интересът на детето, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай.
Както се посочи по-горе, по делото се
установява, че страните са родители на детето Мими-Селин, като след раздялата им то се отглежда в България
от майката, а бащата се е установил във Франция и в Турция. На следващо място е
безспорно обстоятелството, че към момента ответницата не дава съгласието си детето
да пътува до там, въпреки желание на ищеца. От анализа на събраните писмени и
гласни доказателства следва, че изцяло в интерес на детето е да му бъде дадена възможност за напускане пределите на
страната. Това е единственият начин
то да има реални и пълноценни контакти с бащата. Да се приеме обратното, би
означавало драстично да се засегне правото му, регламентирано в чл. 10, ал. 2 от
Конвенцията за правата на детето, според който освен при изключителни
обстоятелства всяко дете, чиито родители живеят в различни държави, има право
да поддържа лични отношения и преки контакти редовно с всеки един от тях, за
което то има право да напуска, която и да е страна, включително и собствената
си, и да се връща в нея, което негово право подлежи само на тези ограничения,
които са съвместими с другите му права и са предписани от закона, като
необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здраве или
морал, или правата и свободите на други лица. От кредитираните показания на разпитания
свидетел се установява, че ищецът разполага
със собствено жилище в Турция, детето го е посещавало там, има положителното
отношение към него и роднините му. Същевременно
пътуванията, които ще могат да се осъществяват, биха обогатили мирогледа и
общата култура на детето, биха допринесли за цялостното му развитие като личност и едва ли биха се отразили толкова негативно, колкото
се твърди от ответницата. Към настоящия момент Турция не би могла да бъде
определна като място на размирици, или държава, където макар и
временно, не е препоръчително пътуване. Освен това България има сключени договори за правна помощ с нея, а и тя е членка на Хагската конвенция от
1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, поради което би могло да се гарантира изпълнението
на българските съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между
детето и бащата. От друга страна, следва да се отчете и че след
раздялата на страните връзката им е била прекъсната, като срещите им са били редки
и кратки, а и Мими-Селин е на все
още ниска възраст
и е силно привързана към майка си. Ето защо следва да се замести съгласието на ответницата и
се разреши издаване на паспорт на детето и негови
пътувания извън пределите на Република България до Република Турция, след навършване на шестгодишната му възраст и за времето на определения режим на лични
отношения с бащата, придружавано от същия, или изрично
упълномощено за това от него трето пълнолетно лице. Следва да се посочи и че съгласно задължителната съдебна практика не може да се разреши
на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина
без съгласието на единия родител. При глобално дадено предварително разрешение
и то без да бъде поставено условие кога и как да бъде върнато на територията на
страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху
действията на родителя, който упражнява родителските права. Ето защо съдът е
властен да разреши конкретни пътувания или неограничен брой такива, но през/в
определен период от време от и до определени държави, като от съществено
значение за определяне срока е възрастта на детето. В този смисъл са Тълкувателно
решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС ОСГК, Решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ВКС, III
г. о., Решение № 32 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г. на ВКС, IV г. о. и
много др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Когато се касае за малолетно дете, какъвто
е и настоящият случай, в негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да
се ограничи със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след
изтичането му - ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без
ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.
127а СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този въпрос обстоятелства
- с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен срок от време от
предходното разрешение, в какъвто продължителен срок е налице вероятност за
значителна промяна в обстоятелствата, респ. и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг
срок би било допустимо само в изключителни случаи - ако са налице обстоятелства
с извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките на
настоящото производство. /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о./ При това положение
и с оглед спецификите на конкретния
случай съдът счита,
че интересите на детето предполагат то да може да напуска територията на Република България, за неограничен брой пътувания до Република Турция за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
Предвид крайния изход на спора, а именно частично уважаване на предявените
искове, и че двете страни претендират разноски, а и най-вече предмета на
делото, с оглед на който не биха могли да се определят какви части от направените от
страните разноски по делото са "съразмерни" на уважената им част, както и постигнатото съгласие между
тях относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и размера
на дължимата издръжка, такива не следва да им бъдат присъждани, а трябва да се понесат от
тях така,
както са ги направили в производството. /вж. в този смисъл Решение
№ 244 от 03.07.2014
г. по гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д.
№ 3423/2015 г. на ВКС, I г. о., Решение № 476 от 13.12.2016 г. по в. гр. д. № 666/2016 г. на ОС - Хасково, и др./ На основание чл.
69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на РС - Хасково
държавна такса за присъдената издръжка в
размер на 216 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Мими-Селин
Белева, ЕГН ********** на майката М.М. Белева,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Мими-Селин Белева, ЕГН ********** при майката М.М. Белева, ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис
103 - адв. Ангел Ангелов, с
детето Мими-Селин Белева, ЕГН **********, както следва:
- до навършване на шестгодишна възраст на детето бащата има право да го вижда и да го взима при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч.
на неделния ден, с преспиване; по време на религиозните празници Рамазан байрям и
Курбан байрям - от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден, с преспиване, всяка нечетна година по време на Новогодишните празници – от 30 декември до 1 януари
на следващата година от 10.00 ч. на 30.12 до 18.00 ч. на 01.01, с преспиване, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката М.М. Белева, ЕГН **********, със задължение да й го връща след изтичане на определеното време, като този
режим следва да се осъществява на територията
на Република България;
- след навършване на шестгодишна възраст на детето бащата
има
право да го вижда и да го взима при себе си всяка втора
и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 ч.
на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, с преспиване; по време на
религиозните празници Рамазан байрям и Курбан байрям - от 09.00 ч. на първия
ден до 19.00 ч. на третия ден, с преспиване, всяка нечетна година по време на Новогодишните
празници – от 29 декември до 02 януари на следващата година от 09.00 ч. на 29.12 до 19.00 ч. на 02.01, с преспиване, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение да й
го връща след
изтичане на определеното време.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис
103 - адв. Ангел Ангелов, да заплаща на Мими-Селин Белева, ЕГН **********, чрез М.М. Белева, ЕГН **********, с адрес: ***, като
нейна майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба -21.12.2017 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дата на падежа до
окончателното й изплащане.
ЗАМЕСТВА съгласието на майката М.М. Белева, ЕГН **********, с адрес: ***, като разрешава издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето Мими-Селин Белева, ЕГН **********, както и неограничен брой пътувания на детето Мими-Селин
Белева, ЕГН ********** извън пределите на Република България до Република Турция и
обратно, след навършване на шестгодишната възраст на детето и за времето на определения по-горе
режим на лични отношения с бащата
М.А.М., ЕГН **********, придружавано от същия, или изрично
упълномощено за това от него трето пълнолетно лице, за
срок от три години, считано от влизане в
сила на настоящото решение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис
103 - адв. Ангел Ангелов, да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 216,00 лв., представляваща
дължима държавна такса върху присъдената
издръжка, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/