№ 270
гр. Перник, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104898 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********,
доуточнена с молба с вх. № 18546/16.09.2022 г. подадена чрез процесуалния
му представител – юрк. Г.В., срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ:
*********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1037.32 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице / П. К. П./ по щета №
***** въз основа на валидна застраховка „Каско и злополука на МПС“,
сключена между ищеца и третото лице – полица № *** с валидност от
04.10.2016 г. до 03.07.2017 г., 10 лева – ликвидационни разноски, както и
сумата от 319.15 лева – обезщетение за забава за периода от 24.08.2019 г. до
01.09.2022 г. вкл. /датата на исковата молба/, ведно със законната лихва върху
главницата /платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски/, считано от датата на исковата молба 01.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба и допълнителната уточнителна молба се твърди, че на
10.09.2017 г. на територията на Община Перник, на път с идентификатор PER
3096 /III – 6032 Косача Лесковец Планиница в участък на 2 км от с.
Планиница в посока с. Лесковец – извън границите на двете населени места
след табелата за с. Планиница и преди табелата за с. Лесковец около 20.00
часа е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ като л.а. марка
„*****“, модел „Juke“, с рег. № *****, управляван от собственика си П. К. П.
преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, която
представлявала неравност. В резултат от процесното ПТП автомобилът
1
„*****“, модел „Juke“, с рег. № ***** претърпял вреди.
Относно процесното МПС между ищеца и лицето П. К. П. бил налице
валидно сключен договор – комбинирана застраховка „Каско и злополука на
МПС“, за което била издадена полица № *** с валидност от 04.10.2016 г. до
03.10.2017 г. В тази връзка и П. К. П. подал уведомление до дружеството като
при същото била образувана щета № *****/11.09.2017 г. В хода на
последното бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на вредите. В
тази връзка и щетите били отстранени от автосервиз „Боби Ауто АБ“ ЕООД,
като била издадена фактура на стойност 1037.32 лева. Тази сума била
изплатена от ищеца в полза на увреденото лице изцяло с платежно нареждане
от 12.10.2017 г. – с получател на сумата съответния сервиз. Предвид
претенцията ищцовото дружество начислило и 10 лева ликвидационни
разноски.
На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател
по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП
настъпило поради неподдържане на пътното платно в общ. Перник в
състояние, годно за нормално придвижване на МПС. Поради това и ищецът
счита, че Община Перник не е положила нужната грижа за поддръжка на
пътното платно, поради което и отговорността й следвало да бъде ангажирана
по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. Излагат се подробни доводи, че пътят,
където настъпило ПТП бил общинска собственост и именно общината
следвало да го поддържа съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, чл. 2, ал. 1, т. 2
от ЗОбС и чл. 31 от Закона за пътищата.
Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцото дружество
изпратило до ответника регресна покана, получена на 08.11.2017 г. ведно с
релевантните документи. Общината обаче така и не заплатила
претендираните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: застрахователна полица № *** с
досие и пет броя квитанции, уведомление – декларация за щета, свидетелство
за регистрация на МПС, талон и лична карта, опис на щети ведно със снимков
материал, опис на разходите по щета, експертиза по претенция, фактура от
28.09.2017 г., приемопредавателни протоколи, фактура от 01.10.2017 г.,
доклад по щета, платежно нареждане, писмо покана за доброволно плащане с
обратна разписка, ОУ на ищеца, заповед.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника.
Посочва се на първо място, че от исковата молба и от доказателствата
към нея било видно, че ПТП било настъпило на територията на общ. Перник,
но не на път общинска собственост. В тази връзка се обръща внимание, че
2
участъкът, където било настъпило произшествието бил между две села и
поради това част от републиканската пътна мрежа. Ето защо задължението за
поддръжка на същия не било на общината, а на Агенция пътна
инфраструктура – съгласно чл. 19 от Закона за движение по пътищата.
Поради това и ответникът счита, че не той следва да отговаря за причинените
вреди, защото не е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
На следващо място се оспорва стойността на претърпените вреди като
се излагат подробни доводи, че претендираната от ищеца сума е прекомерно
завишена предвид твърдените увреждания по пострадалия автомобил. В тази
връзка общината счита, че претърпените вреди следвало да бъдат оценени по
метода на средните пазарни цени.
Оспорва се и механизмът на настъпване на процесното ПТП като се
твърди, че водачът е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, не
е извикал служители на МВР на мястото на ПТП, не е съставен протокол за
ПТП и шофьорът не е тестван за употреба на наркотици и алкохол. Поради
това ответникът счита, че не е възникнало задължение за ищеца да изплаща
на застрахованото лице обезщетение, съответно ищецът няма право и на
регресна претенция спрямо общината. Предвид оспорването на главницата се
оспорва дължимостта съответно размера на претендираното обезщетение за
забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично. Представена е справка от кадастрална карта и
кадастрални регистри.
По делото е изслушана и приета съдебно автотехническа експертиза
/САТЕ/ от в.л. Е. Р., както и повторна САТЕ от в.л. И. Я.. Разпитан е
свидетелят П. К. П. /водач на увредения автомобил/. Допълнително са
приложени документи за обществена поръчка, писмо от Агенция пътна
инфраструктура, както и снимков материал.
В проведеното на 20.02.2023 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете като
основателни и доказани.
Ответната община, редовна призована, изпраща представител в
насроченото по делото съдебно заседание, който изразява становище за
отхвърляне на исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /комбинирана застрахователна полица № *** от 04.10.2016 г. за
застраховки „Каско“ и „Злополука“/ се установява, че на 04.10.2016 г. лицето
П. К. П. е сключило с ищцовото дружество договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ със срок на действие от
04.10.2016 г. до 03.10.2017 г. с предмет - лек автомобил марка „*****“, модел
„Juke“, с рег. № ***** и номер на рама *****. Установява се, че в тази връзка
е издадена и подписана застрахователна полица № *** като общата
3
застрахователна сума е 15000 лева, а застрахователната премия 828.75 лева
/845.31 лева с данък/– платима на четири вноски – по 211.33/2 лева. Видно от
квитанция № ***** г. по договора е платена и последната вноска.
От представен талон на МПС е видно, че автомобил „*****“, модел
„Juke“, с рег. № ***** е собственост на П. К. П., който е правоспособен водач
/съгласно свидетелство за управление на МПС/. Според свидетелството за
регистрация на МПС датата на първата регистрация на автомобила е
01.02.2011 г.
На следващо място съгласно уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 11.09.2017 г., подадено от П. К. П.
процесният автомобил е претърпял ПТП на 10.09.2017 г., около 20.00 часа
при движение по пътя от с. Планиница към с. Лесковец, посока гр. Перник –
като автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно – но водачът успял да
продължи движението си без да спира и да достигне до дома си /съгласно
уведомлението водачът не спрял и защото пътят бил тесен и имал опасение
да не бъде ударен от друга кола/. Според декларацията са увредени задна
дясна джанта, като била спаднала и задна дясна гума, което водело до
вибрации по време на движение.
По делото не се твърди ПТП да е посетено от органите на МВР.
От представените документи за обществена поръчка, както и писмо от
Агенция пътна инфраструктура, се установява, че участъкът от пътната
мрежа, където е настъпило ПТП, е общинска собственост – като предвид
посочените документи тази констатация не се оспорва от ответника.
Не се спори и че в тази връзка ищцовото дружество е образувало
ликвидационна преписка – щета с № *****/12.09.2017 г. Съгласно опис на
претенция от 12.09.2017г. при процесното ПТП на МПС са нанесени щети:
греда заден мост, амортисьор заден десен, джанта задна дясна и гума задна
дясна.
От представен по делото доклад по щета № ***** се установява, че
размерът на обезщетението възлиза на 1037.32 лева. Суми за застрахователни
премия не са прихващани. Съгласно доклада обезщетението е изчислено по
експертиза и извършени дейности в доверен сервиз – „Боби ауто АБ“ ЕООД.
По делото са представени документи от доверения сервиз, от където е
видно, че са извършени съответните ремонтни дейности – по задна дясна гума
и джанта, греда заден мост и заден десен амортисьор – на стойност 1037.32
лева. Видно от приложено платежно нареждане посочената сума е заплатена
от ищеца на доверения сервиз на 12.10.2017 г.
На следващо място от представена по делото регресна покана се
установява, че ищецът е отправил искане до ответната община за
възстановяване на сумата от 1047.32 лева – обезщетение за настъпилата щета
и ликвидационни разноски. Регресната покана е получена на 03.11.2017 г.
Липсва спор, че ответната община не е заплатила на ищцовото дружество
претендираната от него сума.
От показанията на свидетеля П. К. П. се установява, че към 2017 г. е
4
управлявал л.а. „*****“, модел „Juke“, когато през лятото или пролетта на
същата година претърпял инцидент, който поддържа, че бил през деня по
светло и при добра видимост. Същият настъпил на пътя от с. Планиница
посока гр. Перник на път под наклон преди с. Лесковец /между табелите на
двете села/. Въпросният път според свидетеля бил в лошо състояние, като не
бил ремонтиран от доста години и бил тесен и изровен. Наложило се обаче
свидетелят да се размине с друг автомобил – при което разминаване колата
му излязла от асфалтирания участък на банкета. При това автомобилът
претърпял увреждания – по окачването и задна дясна джанта – джантата се
изкривила като се спукала и дясна задна гума. Поради това свидетелят
подменил гумата с резервна и се прибрал в гр. Перник. Там свидетелят
посетил доверен сервиз – Боби ауто и оставил колата си за ремонт.
Стойността на този ремонт била платена от застрахователя на сервиза, а
свидетелят единствено получил поправената си кола.
На следващо място свидетелят уточнява, че пътят, където настъпило
ПТП бил с лек завой без маркировка. Поддържа, че е напълно сигурен, че
ПТП настъпило преди обяд и веднага след ПТП свидетелят посетил сервиза.
Известно време след това свидетелят завел щета при ищцовото дружество.
При предявяване на уведомлението декларация по щета в съдебна зала
свидетелят заявява, че именно той е попълнил и подписал същото.
Посочените показания съдът съобразява, независимо от възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, като взема предвид, както
противоречията между същите и уведомлението декларация по щета, така и
изминалия период от време от ПТП до делото.
На следващо място от изготвената и приета по делото първоначална
съдебно автотехническа експертиза /САвтЕ/ - от в.л. Е. Р. се установява, че
вещото лице е констатирало известни разминавания между показанията на
свидетеля П. /събрани в съдебно заседание/ и твърденията му, обективирани в
уведомлението по щета – относно времето от денонощието, когато е
настъпило ПТП, както и сезонът, през който това е станало. В тази връзката
вещото лице посочва, че липсва снимка на увредения автомобил на мястото
на ПТП или в близост до него – наличните снимки, както на колата, така и
мястото на инцидента са правени впоследствие. Предвид твърденията на
свидетеля за разминаване с друг автомобил вещото лице обръща внимание, че
по делото няма данни /вкл. свидетелят не уточнява/ какъв е бил този друг
автомобил – като вид или размери. От своя страна вещото лице уточнява, че
увреденият автомобил на свидетеля е лек автомобил, шосеен клас със
стандартно задвижване /не т.нар. високопроходим 4Х4/. Освен това в
материалите по делото се твърдяло, че инцидентът е настъпил при пропадане
в дупка на пътното платно – но на представения снимков материал личи
единствено дупка странично в банкета, като дупката е със значителна
дължина. На място е налице стесняване на пътния участък, но това стеснение
на значително разстояние от посочената дупка, където се предполага да е
пропаднал автомобила.
Предвид тези констатации вещото лице посочва, че при движение и
5
принудително излизане от пътното платно при преминаване, както се твърди
през дупката следва да преминат първо водещото предно дясно колело на
процесния автомобил, което следва да е понесло аналогични и дори по
значителни щети от задното такова, тъй като във времето предното колело би
понесло удар при по-голяма скорост. Независимо от това в документите по
делото не са отбелязани щети по структурата на предното окачване, предното
колело, и поражения по десния праг, структура между двете колела. Поради
това вещото лице счита, че описаното произшествие и посоченото място –
дупка на банкета, не убеждават, че нанесените и показани със снимкоия
материал щети по процесния автомобил са резултат от такъв механизъм,
какъвто е описан по делото. Вещото лице отбелязва и че е поразена задна
дясна джанта със ясно изразено проникване на остър ръб при среща с нейната
периферия. Такава деформация според експерта е характерна при пропадане в
необезопасена с решетка водоотточна шахта или при качване на заден ход
върху висок тротоар.
На следващо място вещото лице прави анализ на ангажираните от
застрахователя снимки като посочва, че положението на колата по същите на
свой ред е несъвместимо с твърдения механизъм и получените увреждания.
На последно място вещото лице констатира и сериозни разминавания в
естеството на твърдените повреди и обичайната стойност на ремонта им.
В съдебно заседание в.л. Р. твърди, че посочената на снимките дупка е в
банкета, като е издълбана от течащи води и не е на платното, където минават
автомобилите. Освен това в.л. посочва, че в участъка, където е въпросната
дупка, поначало има възможност за разминаване на два автомобила като
стеснението на пътя е след този участък. Самата дупка в.л. също описва като
доста дълга и с диаметър около 20-25 см. като самите асфалтови откъсляци в
нея не могат да причинят посочените увреждания на автомобила. При
разминаване на два автомобила в участъка на дупката според вещото лице не
са налага извършване на завой от някоя от колите, а само леко отклоняване –
поради това и предна и задна гума е следвало да се движат в една и съща
следа. Вещото лице уточнява, че не е посетило мястото на ПТП /предвид
изминалия период от време/, а се е ръководило по снимките от делото.
Обръща внимание, че тези снимки са правени известно време след
произшествието. Обръща внимание и на разминаванията между документите
по делото и твърденията на свидетеля. Допълва, че в цените на ремонта също
има сериозни разминавания с пазарните такива.
В тази връзка вещото лице разяснява, че съгласно документите има
увредена задна структура на колата и заден мост, но от снимките не се вижда
нарушена геометрия. От своя страна процесната дупка по снимките е с голяма
дължина и според вещото лице е невъзможно при преминаване през нея от
процесния автомобил по същия да има увреден единствено заден мост и задна
структура. При тези данни според експерта е следвало да бъде засегнато и
предно дясно колело, но в случая по предницата на автомобила няма
поражения. В тази връзка вещото лице уточнява, че процесният автомобил не
е високо проходим т.е. не е от вида 4х4. Предвид конкретното увреждане –
което е локално с ясно изразена пластична деформация с остър ръб вещото
6
лице счита, че описаният в исковата молба и писмените доказателства по
делото механизъм на ПТП не може да доведе до такова увреждане. Това е
така, доколкото подобни увреждания били характерни за движение на заден
ход, а не при движение напред.
Даденото заключение по първоначалната експертиза е оспорено от
ищцовото дружество, поради което съдът е допуснал повторна
автотехническа експертиза – от в.л. И. Я..
Съгласно заключението по същата процесната дупка, през която се
твърди да е преминал увреденият автомобил се намира в банкета като е с ясно
очертан остър ръб по посока на движението и с дължина няколко метра – като
в нея има камъни, асфалтови отломки и боклуци. Предвид условията на място
пътят е предполагал движение с повишено внимание, но тези условия нямат
пряка връзка с процесното ПТП.
На следващо място в.л. посочва, че съгласно документите по делото
процесният автомобил има увредени задна дясна джанта, задна дясна гума,
заден десен амортисьор и заден мост. Увредената джанта обаче би имала
такава повреда - ясно изразен остър ръб – ако се е срещнала с острия ръб на
дупката срещу движението, но не и по посока на движението. Липсват други
увреди и одрасквания по джантата при наличието на толкова отломки и
камъни в процесната дупка. От своя страна макар и лек автомобил
процесното МПС: марка „*****“, модел JUKE спада към гамата автомобили
Crossover SUV с просвет от 180 мм. За да има увреди такъв автомобил по
задния мост, от пропадането в такава дупка трябва движението да е било с
висока скорост, която е непостижима при разминаване на такъв тесен път.
Вещото лице Я. също обръща внимание в разминаванията между
свидетелските показания на водача и писмените доказателства по делото,
както и в липсата на достатъчно и качествен снимков материал. В тази връзка
вещото лице отбелязва, че Е посетило участъка на място, за да извърши
констатации – но отчита изминалия период от време.
Предвид направените констатации и уврежданията на автомобила
вещото лице счита, че наличните доказателства не доказват твърдения
механизъм на ПТП.
Вещото лице независимо от това уточнява, че действително процесният
път е бил тесен – 3.8 метра без банкета при законова ширина от 6 метра.
Процесният автомобил обаче бил с ширина от 1.765 метра. Предвид липсата
на данни какъв е бил другият автомобил, с който свидетелят се е разминавал,
вещото лице приема, че ширината на другото МПС е идентична с тази на
увреденото – при което е възможно двата автомобила да се разминат на
процесния път без излизане на банкета.
На следващо място вещото лице посочва, че от данните по делото може
да допусне, че времето е било хубаво, ПТП е настъпило в светла част на деня
при добра видимост. Самият път е бил прав участък с пренебрежимо лек
завой. Самата дупка, която се твърди да е причинила уврежданията не била
обаче надлежно заснета от ищеца като липсвал ориентир за размерите, а
категорични данни от снимките нямало как да бъдат снети. Вещото лице
7
обаче обръща внимание, че предвид техническите данни на процесното МПС
може да се приеме дълбочина от около 22-23 см на дупката, но дължината на
същата е поне няколко метра.
В съдебно заседание в.л. Я. разяснява, че с оглед максимална
обективност независимо от противоречията в свидетелските показания
приема, че ПТП е настъпило в светлата част на деня. Поддържа, че при
заснемане на дупката от ищеца в същата липсвал маркер за размерите й.
Уточнява, че наличната в дупката кутия от цигари не можело да се
приеме за маркер на крайпътна дупка, поради което в.л. я е приело за случаен
отпадък.
Предвид данните по делото в.л. Я. също счита, че описаният по делото
механизъм на ПТП също не бил могъл да причини процесните увреждания.
Това било така, защото за да има такива увреждания автомобилът трябва да
се е движел с много висока скорост, която да доведе до поднасяне на задната
му част. Единствено при такова поднасяне само задната част на МПС можело
да пропадне в дупката. В случая обаче пътят бил тесен и в лошо състояние и
постигането на толкова висока скорост не било възможно, а и поначало
свидетелят не твърдял никакви такива обстоятелства. Напротив предвид
твърдяното разминаване с друга кола процесното МПС вероятно намалило
скоростта си.
Според вещото лице стойността на ремонта на МПС възлиза на 1 214.01
лева т.е. надвишава тази, платена на доверения сервиз.
Изготвените две експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това вещите лица са
отговорили и на въпросите, поставени в съдебно заседание. В тази връзка
съдът намира за нужно да обърне внимание, че досежно механизма на ПТП,
който е основният спорен въпрос по експертизите, двете заключения достигат
до идентични изводи. Поради това и липсва необходимост от допускане на
тройна експертиза. Заявените от ищеца оспорвания не са от естество да
разколебаят този извод, а твърдението на ищеца, че кутия от цигари била
маркер на дупката предвид наличните по делото снимки съдът намира за
житейски несериозно и неправдоподобно.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 от КЗ, както и иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410 от КЗ е да
докаже: 1) наличие на валидно сключен застрахователен договор по
8
застраховка „Каско на МПС“ към момента на застрахователното събитие
между ищеца и собственика на увредения автомобил; 2) настъпване на самото
застрахователно събитие – процесното ПТП на път, който е общинска
собственост; 3) наличието на нарушена пътна настилка; 4) уведомяване на
застрахователя за настъпването на събитието в срок; 5) размера на щетата,
чието възстановяване се дължи; 6) наличието на пряка причинно – следствена
връзка между вредите и лошото състояние на пътната настилка и 7)
заплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липса на
регресна отговорност от негова страна.
В настоящия случай по делото липсва спор, че сключеният между ищеца
и лицето П. К. П. застрахователен договор, за който е издадена комбинирана
застрахователна полица по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС № ***
от 04.10.2016 г. е валиден и че същият е действал към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 10.09.2017 г.
Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането
на републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна
инфраструктура и общините в зависимост от това дали пътят е в границите на
урбанизираната територия или извън нея, като това става по взаимна
договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП.
От събраните по делото доказателства – писмо от АПИ и документи за
обществена поръчка, категорично се установява, че пътният участък, където
се твърди да е настъпило ПТП, е общинска собственост като задължението за
поддържането му е именно на Община Перник. От изготвените по делото
експертизи също категорично се установява, че пътният участък, където се
твърди да е настъпило ПТП, не е бил добре поддържан – същият е бил по-
тесен от нормативно установеното /3.8 метра широчина вместо 6 метра/ с
изровен банкет, където се намира и процесната дупка.
На следващо място от документите по образуваната ликвидационна
преписка – щета № *****/12.09.2017 г. следва извод, че е настъпило
застрахователно събитие – застрахованият автомобил е станал участник в
ПТП, при което е претърпял вреди, като застрахованото лице е уведомило
своевременно за тези обстоятелства ищцовото дружество. В преписката се
съдържат опис заключение за вреди – по задна част на автомобила – задна
дясна джанта и гума, греда заден мост и заден десен амортисьор и снимков
материал на МПС и на участъка, където се твърди да е настъпило ПТП.
Застрахованият автомобил е отремонтиран като стойността на ремонта е
заплатена от ищеца на доверения сервиз, което също безспорно се установява
по делото.
В тази връзка и основаният спорен въпрос в случая е досежно механизма
на произшествието. Поради това по делото са изслушани и приети две
съдебно автотехнически експертизи, които са еднопосочни досежно извода,
че процесното ПТП така, както е описано в исковата молба и останалите
ангажирани по делото доказателства, не е от естество да причини
9
претърпените от увреденото МПС щети. В тази връзка и двете вещи лица са
категорични, че вредите по застрахования лек автомобил не са причинени при
преминаване през процесната дупка на участъка от общинската пътна мрежа,
където се твърди. Ето защо и лошото състояние на процесния пътен участък
няма отношение към настъпване на произшествието.
Поради това и съдът приема, че липсва причинна връзка между описания
от ищеца механизъм на ПТП и претърпените вреди.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, възложените в негова тежест факти –
а именно механизъм на ПТП и причинна връзка между същия и претърпените
от застрахования автомобил вреди.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че също констатира
съществените противоречия между писмените доказателства, съдържащи се в
ликвидационната преписка и свидетелските показания на водача на увредения
автомобил – досежно описание на пътя /пътят според вещите лица, а и видно
от снимките е равен и с добра видимост, докато свидетелят твърди, че е под
наклон и със завой/, настъпване на ПТП /свидетелят твърди, че това е станало
преди обяд пролет или ляло, а в уведомлението за щета е посочил, че е
претърпял ПТП вечер около 20.00 лева през м. септември/ и действията си
след това /в уведомлението по щета се твърди, че водачът не е спрял след
съприкосновението с дупката, а е продължил пътя си към гр. Перник, защото
го било страх, че ако спре на платното може да бъде ударен като едва в
Перник установил спаднала дясна задна гума, докато в показанията си
свидетелят твърди, че е спрял и дори подменил спуканата си задна дясна
гума/. Посочените противоречия са съществени и предвид и изводите на
вещите лица не могат да бъдат оправдани единствено с изминалия период от
време, както твърди ищецът.
Поради това и искът по чл. 410 от КЗ следва да бъде отхвърлен като
неонователен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
С оглед извода за неоснователност на главния иск, като неоснователен
следва да се отхвърли и искът за присъждане на обезщетение за забава.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ответника.
Ответникът претендира разноски в размер на общо 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Последното обаче съдът намира, че следва
да определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – на 150 лева предвид фактическата и правна
сложност на делото. Тази сума следва да бъде присъдена изцяло.
Претенцията за разноски на ищеца с оглед изхода на делото се явява
10
неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни искове на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. Стефан Караджа № 2 против Община Перник, с код по БУЛСТАТ:
********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. И. Рилски № 1, с които се иска
общината да заплати на застрахователното дружество следните суми: сумата
от 1037.32 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца на трето лице / П. К. П./ по щета № ***** въз основа на валидна
застраховка „Каско и злополука на МПС“, сключена между ищеца и третото
лице – полица № *** с валидност от 04.10.2016 г. до 03.07.2017 г., сумата от
10 лева – ликвидационни разноски, както и сумата от 319.15 лева –
обезщетение за забава за периода от 24.08.2019 г. до 01.09.2022 г. вкл. /датата
на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата /платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски/, считано от датата
на исковата молба 01.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. И. Рилски № 1 сумата от
общо 150 лева, представляваща разноски /за юрисконсултско
възнаграждение / в настоящото исково производство по гр.д. № 4898/2022 г.
на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11