Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 31.10.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като
разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7562 по описа на 2014
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД.
Ищецът Д.К.Д.,
гражданин на И., чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че на
14.06.2006 год. сключил с ответника предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ Апартамент № OI-A2-06 в бл.А, разположен на второ ниво
в сграда, находяща се в гр.Б., като в изпълнение на договора заплатил сумата от
48 511.15 евро. Твърди, че след като имал готовност да заплати остатъка от
продажната цена в размер на 40 509.45 евро отправил до ответното дружество
покана за сключване на окончателен договор в срок от десет дни от получаването
на 04.02.2014 год., като при неизпълнение, ще счита договора за развален, като
не последвал отговор. Отделно от това поддържа, че при действие на договора
имота бил продаден на трето лице, което е още едно основание за прекратяване на
договора. Твърди, че забавил плащането на окончателната цена в размер, поради
което ответника има правото да задържи договорената по чл.6.6 неустойка в
размер на 13 503.15 евро. В тази връзка моли съда да постанови съдебно
решение по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 34 008
евро, представляваща платена сума на отпаднало основание, намалена със
стойността на договорената неустойка. Претендира заплащане на законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на исковата претенция в съда до
окончателното изплащане, както и направените в производството разноски.
Ответникът „А.2.” ЕООД, чрез процесуален
представител оспорват предявения иск, като твърдят, че вина за прекратяване на
договора носи ищеца, тъй като не заплатил в срок дължимите вноски по продажната
цена на имота и в тази връзка прекратили договора. Прави възражение за
прихващане до размер на исковата сума и моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От предварителен
договор, сключен на 25.05.2006 год. между „А.2.” ЕООД, като продавач и Д.К.Д., като купувач, се
установява, че продавачът се е задължил да продаде на купувача недвижим имот, представляващ
Апартамент № OI-A2-06 в бл.А, разположен на второ ниво в сграда, находяща се в
гр.Б. за сумата от 90 021 евро, платима на вноски. Не се оспорва от
страните, че продавача е заплатил сумите от 48 511.15 евро, като сума в
размер на 13 503.15 евро представлява задатък. Остатъкът от цената в
размер на 40 509.45 евро ще бъде заплатен в срок до 6 месеца след
окончателното довършване на апартамента и приемането му с Акт-образец 15. По
т.3.1 продавачът се е задължил да изпълни строителството на комплекса в срок до
31.07.2007 год. Съгласно т.6.5 в случай на закъснение в плащането от страна на купувача
с повече от 1 месец, продавачът има право да се откаже от договора, с което
същият ще се прекрати автоматично, като в този случай продавачът ще уведоми
писмено купувача. По т.6.6 е договорено, че при едностранно прекратяване на
договора при хипотезите на чл.6.5, продавачът се задължава да върне изплатените
до момента суми, но има право да задържи неподлежащия на връщане задатък,
заедно с депозита в размер на 1 000 евро. Представен е Анекс към договора,
който съдът не обсъжда и цени, тъй като не носи подписа на купувача.
Видно е
покана, връчена на ответника на 04.02.2014 год., че ищеца е изразил готовност
за сключване на окончателния договор, като е дал 10 дневен срок, след
изтичането на който ще счита договора за развален. От договор за продажба, сключен
на 04.10.2010 год., оформен с нотариален акт № 109/2010 год. по описа на
Нотариус Н.М. се установява, че имота предмет на предварителния договор е
продаден на трето лице.
По делото
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.,
която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която
се установява, че стойността на недвижимия имот към сключване на договора /2006
год./ е 161 785.80 лева, а към момента на продажбата през 2010 год. е 130 930
лева.
От
заключението на вещото лице Т. се установява, че няма данни ответното дружество
да е отправяло волеизявление до ищеца с което да прекрати действието на
сключения договор.
Заключението
на извършената съдебно-счетоводна експертиза се явява ирелевантно към спора,
поради което не следва да се обсъжда.
При така установена
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът приема, че е
сезиран с кондикционният иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
пред.3-то от ЗЗД, при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил,
както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил
поради отпаднало основание. Следователно даването да е станало правомерно и то
на основание, което впоследствие е отпаднало, т.е. състоянието на задържане от
обогатилия се да е неправомерно. Установи се по делото, че предварителният
договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот, сключен на 14.06.2006
год. е бил развален поради неизпълнение от страна на продавача – ответник по
предявения иск посредством покана получена от него на 04.02.2014 год. Съдът
намира, че съгласно чл. 2.3,б „в“ от договора, дължимостта на последната вноска
е поставено в зависимост от настъпването на друг юридически факт – актуване на
сградата с Акт образец 15. Не установи по делото ищеца да е уведомен за това
актуване и следователно за него да е възникнало задължението да заплати
остатъка от продажната цена. Отделно от това не се оспорва от ответника
обстоятелството, че се е разпоредил с имота при действието на сключения
предварителен договор в полза на трето лице. Следователно за ищцовата страна е
налице правно основание да иска от ответника заплащане на заплатената продажна
цена по сключения предварителен договор изцяло. Даже и хипотетично да бъде
прието, че продавачът е разволил договора, то той не е изпълнил изричното
договорно условия да уведоми за това купувача. От заключението на вещото лице Т.
не се установи такова уведомяване, извършено по електронен път.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че ищецът е заплатил на ответника част
от продажната цена в размер на 48 511.15 евро. Следователно предявеният иск е
основателен и доказан за платената сума. Тъй като обаче ищеца претендира
заплащане на сумата от 34 008 евро, то съдът следва да уважи иска в този
размер, като в противен случай ще налице произнасяне по свръхпетитум, което е
недопустимо. Сумата следва да бъде
присъдена заедно със законната лихва за забава, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Възражението за
прихващане на ответника е изцяло неоснователно, тъй като не се установи виновно
поведение от страна на купувача, даващо право на продавача да ангажира неговата
отговорност.
При този изход на
спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
на ищеца направените разноски в размер на 4 626 лева, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК. Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.2.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Д.К.Д., гражданин на И., роден на ***
год., чрез процесуален представител адв. О. с адрес: ***, на правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, сумата от 34 008 /тридесет и четири хиляди и осем/ евро, представляващи заплатена продажна
цена за Апартамент № OI-A2-06 в бл.А по договор от 14.06.2006 год., получени на
отпаднало основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2014
год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4 626 /четири хиляди шестстотин двадесет и шест/ лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: