Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр. София,17.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдията търговско дело N
643/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Д.– ****“ ООД предявява
срещу „И.А.Б.“ АД частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо за
връщане на сумата от 15 000 евро – част от получена от ответника без основание
сума в общ размер на 49512,99 евро по договор за банков кредит от 19.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от 01.04.2020г. до
окончателното й плащане. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че на основание
договор № ДК-123-*********-073/19.07.2016г. за инвестиционен кредит банката му
е предоставил заемна сума в размер на 495 000 евро с краен срок за
погасяване до 30.04.2023г. През март 2019г. след нарочна молба, банката го е
уведомила с две удостоверения с дата 11.03.2019г. и 19.03.2019г. за остатъчния
размер на дълга по договора за кредит и на 21.03.2019г. ищецът е платил сумата
от 421 331,84 евро, с която счита, че задължението е изцяло погасено. След
извършеното плащане с уведомление с дата 22.03.2019г. банката е уведомила
ищеца, че е направила кредитът предсрочно изискуем, считано от 19.04.2018г. и
че с постъпилата сума от 421 331,84 евро са погасени задължения за лихва
по просрочена главница в размер на 49 512,29 евро, законна лихва по издаден
изпълнителен лист и просрочена главница, като е останала за погасяване сума за
присъдена главница. С последващо удостоверение от 01.04.2019г. банката е
уведомила ищеца, че по договора за кредит е останала за погасяване сума от
41 884,88 евро, включваща главница, лихви и съдебни разноски. На
02.04.2019г. ищецът е платил на банката сума в размер на 41 885 евро.
Навежда доводи, че начислените суми за просрочие на главницата от 49512,29 евро
са недължими; не са били налице предпоставките за обявяване на кредитът за
предсрочно изискуем; към 19.04.2018г. дружеството не е получавало уведомление
от банката, че е направила кредитът предсрочно изискуем и поради това не е
имало основание да се начислява лихва за просрочие, считано от 19.04.2018г.
Твърди, че всички вноски по кредита са плащани редовно; че банката не му е
давала срок за изпълнение на просрочени задължения по други кредити срещу него
преди да направи кредита предсрочно изискуем и с това е нарушила разпоредбите в
закона за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита едва с връчване на уведомлението от
28.02.2019г. за издаден изпълнителен лист и в случай, че са налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, от тази дата –
28.02.2019г. следва да се начислява лихва за просрочена главница. В
допълнителната искова молба посочва друга дата, на която твърди, че е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост – 22.03.2019г. Твърди, че до плащането от
22.03.2019г. на задълженията по договора за кредит вноските по главница и
възнаградителната лихва са били редовни, което сочи, че лихвата за просрочена главница
в размер на 49512,29 евро е била впоследствие начислена. Навежда доводи, че
дори и да е настъпила предсрочна изискуемост, договорът изключва в случаите на
предсрочна изискуемост върху непогасената главница да се начислява определения
в чл. 12 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 14 от
договора) и че клаузата на чл. 14 от договора е неприложима в случаите на
предсрочна изискуемост; че при предсрочна изискуемост на договора за кредит не
се дължи възнаграждение за наказателна и/или възнаградителна лихва, а върху
непогасената главница следва да се начислява само обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Твърди нищожност на клаузата на чл. 14 от договора
поради противоречие с чл.26, ал.1 ЗЗД. В случай, че съдът приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита иска да му се върне като недължимо платена
разликата между платената сума за лихви за просрочена главница в размер на
49 512,99 евро, начислени за периода 19.04.2018г. – 21.03.2019г. и
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
19.04.2018г. – 21.03.2019г., която разлика сочи, че е в размер на 2000 евро и
от която претендира 1000 евро.
Ответникът оспорва исковете.
Признава, че с ищеца е сключил договор № ДК-123-*********-073/19.07.2016г. за
инвестиционен кредит, на основание на който му е предоставил заемна сума в
размер на 495 000 евро с краен срок за погасяване до 30.04.2023г.; че на
21.03.2019г. и на 02.04.2019г.ищецът е платил суми съответно от 421 331,84
евро и 41 885 евро за погасяване на задължения по договора за кредит.
Твърди, че солидарно задължени за задълженията на кредитополучателя към банката
са дружеството „М.-Д“ ООД, Н.А.А.и Е.А.А., както и че към договора има сключен
анекс от 16.08.2017г., с който е намалена възнаградителната лихва за ползвания
кредит. Съгласно процесния договор банката има право да обяви кредитът за
предсрочно изискуем, ако върху сметките на солидарния длъжник бъде наложен
запор и/или бъдат предприети действия по принудително изпълнение от страна на
трето лице или бъдат предприети обезпечителни или изпълнителни действия или
мерки върху имуществото от трето лице (чл. 26, ал. 1, т. 5 от договора), както
и ако лице, свързано с кредитополучателя и/или солидарните длъжници е в неизпълнение
на задължения, произтичащи от други договори за кредит, сключени с банката (чл.
26, ал. 1, т.8 от договора). Твърди свързаност по смисъла на ЗКИ межди ищеца и
„М.-Д“ ООД. На 13.12.2016г., 11.04.2017г. и 06.03.2018г. банката е получила
запорни съобщения от НАП – ТД Пловдив за налагане на запори върху сметките на
дружеството „М.-Д“ ООД. „М.-Д“ ООД е и кредитополучател по договор Асет Бизнес
Динамика № ДК-123-002438-153/12.07.2017г. и солидарен длъжник по договор за
инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015г. , и двата сключени с
банката. Относно задълженията по втория кредит е постановено решение на ОС –
Кърджали в полза на банката, с което е установено съществуванията на вземанията
по посочения договор. Твърди, че неизпълнението на „М.-Д“ ООД на задълженията
по договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015г. и запорните
съобщения на НАП са обективните факти, обуславящи обявяването на предсрочната
изискуемост на процесния договор за кредит. Твърди, че на 19.04.2018г. е
уведомила ищеца и всички задължени по процесния договор лица, че банката е
направила процесният кредит изцяло предсрочно изискуем на осн. чл. 26, ал. 1,
т. 5 и т. 8 и ал. 2 от договора. Твърди, че в банковите удостоверения от дата
11.03.2019г. и 19.03.2019г. дългът по договора за кредит е неправилно посочен,
т.к. служителите на клона на банката, от който е издадено удостоверението не са
знаели, че кредитът е направен предсрочно изискуем. Във връчените впоследствие
на ищеца банкови удостоверения от 22.03.2019г. и от 01.04.2019г. размерът на
задължението по договора за кредит е правилно отразен към посочената в него
дата. Уведомлението за предсрочна изискуемост до ищеца е връчено на Н.А., който
е поел задължение да го предаде на управителя на ищеца – Е.А., която е негова
майка; връчено е на Н.А.и на основание пълномощно с нотариално заверени подпис
от 08.04.2014г.. Навежда доводи за валидно връчени уведомления за настъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит, считано от 19.04.2018г. Твърди, че
в конкретния случай не приложима разпоредбата на т. 4 на ал. 1 на чл. 432 ТЗ и
поради това банката не е извършила проучване на финансовото състояние на ищеца
и не е дала срок за изпълнение. Твърди, че след обявяване на договора за предсрочно
изискуем банката е претендирала само непогасения остатък на главницата и
уговореното в договора мораторно обезщетение. Навежда доводи, че основателно е
начислявана наказателна надбавка при предсрочна изискуемост на кредита. След
връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост, банката се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение, влязла в сила, и изпълнителен лист на осн. чл.
417, т. 2 ГПК за част от вземанията си срещу ищеца и солидарните длъжници по
процесния договор за кредит, а именно: 200 000 евро – главница, ведно със
законната лихва от 27.02.2019г. и съдебно-деловодни разноски. Със сумата от
421 331,84 евро, постъпила от ищеца на 21.03.2019г. е погасени част от
присъдената сума, както и непредявени по съдебен ред вземания, в т.ч.
49 512,29 евро – лихва върху просрочена главница и 203 655 евро –
просрочена главница. Претендира разноски по делото.
В допълнителната искова молба
ищецът изрично заявява, че не оспорва, че в полза на банката е издаден
изпълнителен лист за задълженията срещу дружеството „М.-Д“ ООД, както и влязло
в сила решение на ОС – Кърджали, но твърди, че неизпълнението на друг договор
от солидарния длъжник по процесния не е основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, ако е плащан редовно. Твърди, че клаузата на чл. 26, ал.
1, т. 5 и т. 8 от договора за кредит е нищожна като противоречаща на закона.
Навежда доводи, че банката може да обяви кредитът за предсрочно изискуем, само
когато кредитополучателят не връща други заеми към банката поради сериозно
влошаване на финансовото си състояние, като в този случай трябва да даде срок
на длъжника за изпълнение преди да обяви кредитът за предсрочно изискуем;
банката не е предоставила на „М.-Д“ ООД срок за изпълнение преди да обяви
процесният кредит за предсрочно изискуем; не е извършвала проверка на
финансовото му състояние. Оспорва, че дружеството е уведомено за настъпилата
предсрочна изискуемост с връчване на уведомлението на Н.А., същият е получил
уведомлението в лично качество, а не в качеството на пълномощник на
дружеството. Твърди, че връчването на уведомлението на Н.А.нарушава клаузата в
договора, че уведомлението следва да се връчи на управителя на дружеството и на
адреса на управление на дружеството, който ред не е спазен. По същите съображения
оспорва връчване на уведомлението на солидарния длъжник Е.А.. Твърди, че към
датата на плащането на дълга на 21.03.2019г. кредитът не е направен предсрочно
изискуем, а е отразен за такъв на 22.03.2019г. след плащане на дълга.
В допълнителния отговор
ответникът твърди, че с молба от 19.03.2019г. ищецът е признал изрично, че
кредитът е направен предсрочно изискуем, считано от 05.04.2018г., за което е
получил изрично уведомление. Навежда доводи, че клаузата за начисляване на
наказателна надбавка (чл. 14 от договора) се прилага и в случаите на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че пълно погасяване на договора за
кредит е извършено на 02.04.2019г. Поддържа отговора на исковата молба.
Встъпилите по делото като
помагачи на страната на ищеца трети лица Н.А.и М. – Д ООД поддържат становище
за основателност на иска, като твърдят, че полученото от Н.А.уведомление за
предсрочна изискуемост не е получено на посочената в него дата, нито е
предадено на ищеца.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на
ищеца е да докаже твърденията си относно сключване на договор за кредит с
ответника с твърдяното съдържание, че е погасил на уговорените падежи чрез
плащане всички свои задължения, произтичащи от договора за кредит за главници,
лихви, такси и неустойки и е платил на банката и тя е получила сума,
надвишаваща тези задължения с 15000 евро.
По иска за
връщане на платени без основание суми ответникът носи тежестта да докаже
твърденията си относно настъпване на уговорените предпоставки за предсрочна
изискуемост и надлежното упражняване на правото за обявяването й чрез връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост
на кредитополучателя – ищец и солидарните длъжници; възникване и съществуване
на вземания по договора за кредит,чиито размер, въз основа на уговорките в
договора, съответства на платените от ищеца суми; че в полза на ответника има
влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист за част от
задълженията по процесния договор за банков кредит.
Не са спорни и
са обявени за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
възникването на правоотношение между тях, произтичащо от договор № ДК-123-*********-073/19.07.2016г.
за инвестиционен кредит, на основание на който банката е предоставила заемна
сума на ищеца в размер на 495 000 евро с краен срок на погасяване:
30.04.2023г.; че на 21.03.2019г. ищецът е платил сумата от 421 331,84 евро
и на 02.04.2019г. е платил сумата от 41 885 евро за погасяване на
задължения по договора за кредит; че солидарният длъжник по договора за кредит
– „М.-Д“ ООД е солидарен длъжник и по друг договор за банков кредит, сключен с
банката, който не е бил плащан редовно и за установяване на задълженията по
който в полза на банката има влязло в сила решение.
Спорни по делото
са обстоятелствата относно действителността на клаузите от договора за банков
кредит, на които се е позовала ответната банка, за да обяви предсрочна изискуемост
на кредита, както и дали това право е упражнено надлежно чрез връчване на
изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на ищеца, респективно какви
са последиците от такава или от липсата й относно размера на задълженията по
договора за кредит.
По делото се
установява от представените от ответника с отговора на исковата молба и в
първото съдебно заседание писмени доказателства, че по негово искане на
28.02.2019 г., т.е. преди извършването на плащанията, които ищецът счита за
недължими, е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 106/2019 г. на Районен съд – Момчилград, с която ищецът Д.-****ООД
и солидарните с него длъжници по договора № ДК-123-*********-073/19.07.2016г.
за инвестиционен кредит, а именно М. –Д ООД, Н.А.А.и Е.А.А., са осъдени въз основа на извлечение от счетоводните
книги на банката по предсрочно изискуем кредит да заплатят на И.А.Б. АД сумата
от 200000 евро, представляваща част от подлежащата на връщане сума по същия
договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2019 г.
и 7823,22 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представени са
молби с вх.№ 797,798,799 и 800 от 10.04.2019 г. на Районен съд – Момчилград,
депозирани по ч.гр.д.№ 106/2019 г. на
същия съд, по което е издадена заповедта за незабавно изпълнение в полза на
банката, с които молби четиримата длъжници по заповедта – ищецът Д.-****ООД, М.
–Д ООД, Н.А.А.и Е.А.А. са оттеглили възраженията, подадени на 29.02.2019 г.
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на задължения за предсрочно
изискуема главница по договора №
ДК-123-*********-073/19.07.2016г. за инвестиционен кредит и следователно
заповедта по ч.гр.д.№ 106/2019 г. на РС – Момчилград е влязла в сила. По
аргумент от чл.424 ГПК и чл.439 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитет и установява безспорност на фактите, на които се
основават присъдените вземания, респективно съществуването им и предпоставките
за изискуемостта им не могат да се оспорват инцидентно, освен по предвидения в
закона ред, а именно чрез искове, основани на нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства/доказателства. На още по силно основание платените въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение суми няма законово основание да се търсят
обратно, като се поддържа несъществуването на факти, обуславящи възникването и
изискуемостта на задълженията, които са могли да бъдат релевирани чрез
подаването на възражение срещу заповедта.
Следователно въз
основа на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 106/2019
г. на РС – Момчилград и при съобразяване на задължителните указания в ТР 3/2016
г. на ВКС, ОСГТК във връзка с частичните искове, които съдът намира да са
относими и към влезлите в сила заповеди за изпълнение, издадени за част от съществуващи
вземания, съдът намира да са преклудирани всички възражения на ищеца относно
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по
договора № ДК-123-*********-073/19.07.2016г. за инвестиционен кредит, които е
следвало да бъдат направени чрез възражение срещу издадената заповед, които
възражения са оттеглени. По тези съображения съдът не може да обсъжда в
настоящото производство доводи за нищожност на клаузите относно предпоставките
за настъпване на предсрочна изискуемост, нито да формира извод, че такава не е
настъпила поради липсата им или ненадлежно упражняване на правото, поради което
приема, че предсрочна изискуемост на
задълженията на ищеца е настъпила на 19.04.2018 г., когато изявленията на
банката за обявяването й са достигнали до длъжниците чрез връчването им на Н.М.,
за когото по делото е представено пълномощно, учредяващо му представителна
власт пред банката по отношение на Д.-****ООД.
За пълнота
следва да се посочи, че дори и изводите за настъпване на предсрочна изискуемост
и обявяването й от банката да не следваха от влизането в сила на заповедта за
изпълнение, без каквото и да било правно значение с оглед предмета на делото са
възраженията на ищеца за това, че упълномощеното от него лице не му е предало
полученото уведомление от банката, както и фактите относно издадени от банката
документи и извършени счетоводни операции. Поведението на упълномощеното от
ищеца трето лице –помагач Н.А.след получаването на уведомлението за предсрочна
изискуемост е релевантно единствено за отговорността му по отношение на
упълномощителя и отношенията помежду им в тази връзка и е непротивопоставимо на
банката – ответник. Що се отнася до издадените от ответната банка и нейни
служители удостоверения относно размер на дълга по договора за кредит, както и
извършените счетоводни операции, които се установява да не отговорят изискванията
за редовно счетоводство, то същите имат
характера на извънсъдебно признание на факти и оглед разпоредбата на чл.175 ГПК
следва да се преценяват с оглед всички останала обстоятелства по делото, а
както вече беше посочено изводът за обявяване на предсрочна изискуемост на
главницата по кредита следва от стабилитета на заповедта.
С
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, длъжниците
губят предимствата на срока и дължат връщане на цялата получена главница
незабавно, като при забава дължат наред с главницата и обезщетение за забавено
плащане, което обезщетение в случая е уговорено в чл.14 от договора, съдържаща
уговорка за неустойка при предсрочна изискуемост, която се начислява в размер
на уговорената възнаградителна лихва, увеличена с 10 пункта, в случая 16,5 % /възнаградителната
лихва е изменена с анекс от 16.08.2017 г./ върху неплатената сума, както и
останалите задължения по договора, чиито падеж е настъпил преди обявяване на
предсрочната изискуемост и направените съдебни разноски.
Неоснователни
са възраженията на ищеца, че при предсрочна изискуемост се дължи единствено
законна лихва върху предсрочно изискуемата главница, които възражения се
основават на т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК. Действително
диспозитивът на посоченото тълкувателно решение буквално съдържа такъв текст,
но от мотивите му става ясно, че формулировката на диспозитива е неточна и не
съответства на формираната воля, че при предсрочна изискуемост се дължи
останалата непогасена главница, както и обезщетение за забавеното й плащане,
което може да е или уговореното в договора, както е в настоящия случай, или при
липса на уговорка – посоченото в чл.86, ал.1 ЗЗД.
В
случая предсрочната изискуемост е настъпила на 19.04.2018 г., като след тази дата следва да се начислява само
уговорената неустойка върху непогасената главница, респективно
кредитополучателят дължи натрупаната до 19.04.2018 г. възнаградителна лихва,
която е в размер на 3976,61 евро, както и присъдените с влязлата в сила заповед
разноски за държавна такса от 7823,32 лв. за държавна такса и 150 лв. разноски
за юрисконсулт. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че
при настъпила предсрочна изискуемост на задълженията към 19.04.2018 г. и при
съобразяване на постъпилите плащания след тази дата към 21.03.2019 г.
непогасените задължения са били в общ размер на 458221,46 евро / първи вариант
по т.4.2 от заключението/, от които 433292,68 евро главница и 24928,78 евро –
неустойка за забавено плащане, като непогасени са били и разноските по
заповедта за изпълнение в общ размер на 7973,32 лв. Следователно извършеното от
ищеца плащане на 21.03.2019 г. на сумата от 421331,84 евро не е било достатъчно
да погаси изцяло тези задължения. Съответно при съобразяване на това плащане са
останали непосени към 02.04.2019 г. задължения за главница в размер на 36691,91
евро, задължение за неустойка за забава в размер на 382,70 евро, както и
задълженията за съдебни разноски по заповедта за изпълнение в общ размер на
7973,32 лв. Постъпилото на 02.04.2019 г. плащане на сумата от 41885евро изцяло
погасява тези задължения, като надвишава стойността им с 1434,99 лв. /733,70
евро/, за която сума не се установява
основание да бъде задържана от банката, поради което и за нея искът е
основателен.
Неоснователни
са доводите на ответника, заявени неправилно като възражение за прихващане, че
ищецът дължи и такса за предсрочно погасяване. Доколкото предявеният иск е за
връщане на платени суми при твърдения да липсва основание за получаването и
задържането им, то и установяването на което и да е задължение по договора,
каквото е и всяка такса, не може да породи право за съдебно прихващане, а
представлява основание да се задържи вече получената сума в резултат на
прихващане на изпълнението. В случая обаче при обявена от банката предсрочна
изискуемост на кредита няма каквото и да било основание кредитополучателят да
заплаща такса за предсрочно погасяване, тъй като предсрочното погасяване се
изисква от банката, включително със санкционните последици на забавеното им
изпълнение и няма законова норма, която да позволява банката да получи такса за предсрочно погасяване на кредит,
след като сама е лишила кредитополучателя от предимствата на срока.
Право
на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги
претендирали, като на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 81,84
лв. за държавна такса и депозит за експертиза, като не следва да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не съществува законово
основание да се осъществява безплатна адвокатска помощ на търговци, а още
по-малко може да се определя възнаграждение за такава.
На
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 570,66 лв. за депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.
8 ГПК определя в размер на 100 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА И.А.Б. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** да
върне на Д.-****ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата
от 733,70 евро, платена на 02.04.2019 г. без основание като част от плащане
в общ размер на 41885 евро, ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.04.2020 г. до окончателното й
връщане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 81,84 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.55, ал.1, предл.1-во за разликата над 733,70 евро до 15000 евро.
ОСЪЖДА Д.-****ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на И.А.Б. АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 570,66 лв., представляваща разноски за депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение
Решението е
постановено с участието на Н.А.А., ЕГН ********** и М. – Д ООД, ЕИК ****, като
трети лица –помагачи на страната на ищеца Д.-****ООД.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: