Решение по дело №224/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.155, ал.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Административното дело е образувано по жалба на В. Т. Й. с [ЕГН] и адрес с. Градина, [улица], общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, подадена срещу Решение рег. №УРИ 257000-920/26.02.2025г. на Началника на Районно управление Долни Дъбник. С оспорения акт от жалбоподателя е отнето разрешително №20210761473 валидно до 09.05.2026г. за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, както и ловна карабина „Бърно 2“ kal.22LR №27043, ловна успоредка „ИЖ 43“ кал.12 с №0012244 и пистолет „М.“, кал.9х18 с №УР7125 (за ловни цели).

Оспорващият счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано поради противоречието му с материалния закон. Доводите за това са, че органът не е съобразил влязлото в сила Определение № 929/20.02.2025г. по гр. д. № 437/2025г. на РС Плевен, с което е била обезсилена издадената заповед за незабавна защита. Излага, че обезсилването на заповедта заличава изцяло всички неблагоприятни последици от нея, все едно не е изобщо издавана. Твърди, че срещу него по образуваното гражданско дело не са постановени и налагани окончателни мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и не са налице основания за отнемане на издаденото му разрешително и личните му ловни оръжия. Иска отмяна на оспорения акт със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения, иска присъждане на направените разноски по списък. Допълнително излага, че не е спазена целта на закона, тъй като основанието, поради което е отнето разрешителното – чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ в конкретния случай не е налице, след като гражданското производство е прекратено и няма влязло в сила съдебно решение, с което да са постановени против него мерки за защита по ЗЗДН. Сочи, че временната заповед за незабавна защита е с превантивен и временен характер до разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като при недоказване на твърдяното в молбата не се постановяват мерки по ЗЗДН. Счита, че съдебното решение, с което се налагат мерки за защита по ЗЗДН и временната заповед за незабавна защита нямат равен правен статут, поради което ЗОБВВПИ има предвид наложени мерки по ЗЗДН именно със съдебно решение след протекло съдебно производство.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представена по делото писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт се ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излага се, че в случая е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, наложена със заповед за незабавна защита мярка за защита по ЗЗДН, при което органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде съответния акт за отнемане на разрешителното и оръжието на жалбоподателя. Твърди се, че законът не разграничава мерките по чл.18 от ЗЗДН и тези по чл.15-16 от с.з., тъй като постановените съдебни актове по реда на тези норми не се различават по правното си действие, т.е. юридическият факт, при настъпване на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мярка за защита по специалния закон. На следващо място се поддържа, че е ирелевантно в случая, че заповедта за незабавна защита е обезсилена поради оттегляне на подадената молба по ЗЗДН, тъй като обезсилването на заповедта не заличава факта на наложената мярка поради действието й занапред, без да рефлектира върху наличието на основания за издаване на заповед за незабавна защита. Моли да се отхвърли подадената от Й. жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2021г. от Началника на РУ Долни Дъбник на В. Т. Й. е издадено Разрешение №20210761473 (2085755) за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях валидно до 09.05.2026г. (л.35).

По подадена от Г. Н. Т. молба за защита от домашно насилие (съдържаща се в приложеното гражданско дело), Районен съд Плевен по гр. д. № 437/2025г. е издал Заповед за незабавна защита № 9/20.01.2025г. спрямо В. Й. (л.17). Със заповедта на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН В. Т. Й. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т., забранено му е да приближава на по-малко от 50 м. Т., жилището й, местоработата й, да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, до влизане в сила на съдебно решение по делото, или на отказ на съда с влязъл в законна сила съдебен акт по реда на чл.15 от ЗЗДН. Заповедта не е подлежала на обжалване и е влязла в сила незабавно. На 27.01.2025г. с протокол за доброволно предаване (л.19) от Й. са били иззети ловна карабина „Бърно 2“ kal.22LR №27043, ловна успоредка „ИЖ 43“ кал.12 с №0012244, пистолет „М.“, кал.9х18 с №УР7125 (за ловни цели) и разрешително №20210761473, валидно до 09.05.2026г. за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.

С протоколно определение от 11.02.2025г. (л.41) съдът е прекратил производството по гр. д. № 437/2025г. поради оттегляне на молбата за защита от Г. Т.. Определението е влязло в сила на 19.02.2025г. и заповедта е била обезсилена с Определение № 929/20.02.2025г. по същото дело. Определението на съда от 20.02.2025г. е било получено в РУ Долни Дъбник на 21.02.2025г. (л.21).

При извършена служебна проверка от РУ Долни Дъбник е било установено, че против жалбоподателя е издадена цитираната заповед за незабавна защита. В съответствие с горното обстоятелство Началникът на РУ Долни Дъбник е преценил, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ – наложена мярка за защита по ЗЗДН през последните три години против Й., и е издал оспореното в настоящото производство Решение рег. №УРИ 257000-920/26.02.2025г. (л.22), с което от оспорващия са отнети разрешителното му и притежаваните от него оръжия – ловна карабина „Бърно 2“ kal.22LR №27043, ловна успоредка „ИЖ 43“ кал.12 с №0012244 и пистолет „М.“, кал.9х18 с №УР7125 (за ловни цели).

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК (решението е връчено на оспорващия на 27.02.2025г., надлежно отбелязано върху него, а жалбата е постъпила и е заведена в Административен съд Плевен на 28.02.2025г., вх. №1598). Оспореното решение съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – Началника на РУ Долни Дъбник към ОДМВР Плевен, издал отнетото разрешение, и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Решението е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми от нормата на чл.59, ал.2 АПК, вкл. фактически и правни основания. Фактическото основание за постановеното отнемане на разрешителното и оръжието е наложена против Й. мярка за защита по ЗЗДН през последните три години, съответно налично обстоятелство по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. При издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, такива не се твърдят и в жалбата.

Преценено за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е съобразено и постановено при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-8 от същия закон, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, посочена и в оспорения акт, предвижда, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН.

В хипотезата на чл.155, ал.1 вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, при което на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН, не се издава/отнема се разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие и разрешението за съхранение. Законът не разграничава мерките по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и тези по чл.15-16 от същия закон – приема се, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мярка за защита по специалния закон. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен за законосъобразността на решението за отнемане на разрешителното. Тоест, при наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл.5, ал.1, т.1-4 от ЗЗДН е налице хипотезата по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като без правно значение е обстоятелството дали мярката е наложена привременно със заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН, или със заповед за защита по чл.15 от ЗЗДН, тъй като постановените съдебни актове по реда на тези две норми не се различават по правното си действие.

По делото не е спорно, че е издадена заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН, като спрямо Й. е наложена конкретна ограничителна мярка. Също така не е спорно, че именно въз основа на нея, след надлежното му уведомяване, органът е разпоредил отнемане на разрешителното от лицето. За възникване на основание по смисъла на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, не е от значение и вида и тежестта на мярката, както и периода й на действие. Нормата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е императивна и при наличието на визираните в същата предпоставки административният орган е длъжен да постанови отнемане на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и самото оръжие, както е процедирано. Разпоредбата на чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението и оръжието като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до липса на основанията за издаване на разрешителното, респективно до неговото отнемане.

Следователно, с оглед доказания факт на издадената заповед по чл.18 от ЗЗДН спрямо Й., е налице една от визираните в чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ материални предпоставки за отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, а именно – тази по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ.

В случая жалбоподателят претендира, че е отпаднало основанието за отнемане на притежаваното разрешение и лично оръжие, тъй като производството по гражданското дело е прекратено и издадената заповед за незабавна защита е обезсилена със съдебно определение. Тези доводи съдът намира за неоснователни. Без значение за законосъобразността на оспореното решение е обстоятелството, че производството по гр. дело № 437/2025г. по описа на РС Плевен е било прекратено с Протоколно определение от 11.02.2025г. и заповедта е била обезсилена с Определение № 929/20.02.2025г. по същото дело.

Съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 20.01.2025г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до 19.02.2025г. (влизането в сила на определението от 11.02.2025г., с което производството по делото е прекратено). Прекратяването на съдебното производство се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С прекратяването му РС Плевен е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е съществувала в периода от 20.01.2025г. до влизането в сила на Определение № 929/20.02.2025г. и е валидно правно основание за издаването на обжалваното решение, тъй като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка.

Определението на гражданския съд за обезсилване на заповедта за незабавна защита също не заличава факта на наложената мярка, поради действието му занапред, без да рефлектира върху наличието на основания за издаване на заповед за незабавна защита. Лицето, за защита на което е била издадена тази заповед, се е ползвало от разпоредените с тази заповед правни последици от момента на издаване на заповедта за незабавна защита, до момента на обезсилването й от граждански съд и прекратяване на делото. Т.е. заповедта спира да действа, да се прилага занапред, но е породила действие до момента на обезсилването й.

Неоснователно е възражението в жалбата, че предвид изхода на спора по гражданското дело, правните последици на заповедта за незабавна защита се заличават с обратна сила. Аргумент в подкрепа на този извод съдът извежда от чл.19 от ЗЗДН, съгласно нормата на ал.2 от който заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Допълнителен аргумент е и нормата на ал.3 от същия член, която регламентира обезсилване на заповедта при прекратяване на производството по делото, съдебният акт за което не би бил необходим, ако законът предвиждаше заличаване с обратна сила на действието й, т.е. обезсилването действа занапред.

В същия смисъл е формирана константна практика на ВАС – така Решение № 7239 от 12.06.2024г. по адм. д. № 10594/2023г., VII о., Определение № 2019 от 21.02.2024г. по адм. д. № 1071/2024г., VII о., Решение № 3857 от 01.04.2024г. по адм. д. № 8055/2023г., VII о., Решение № 12898 от 20.12.2023г. по адм. д. № 5146/2023г., VII о., Решение № 3174 от 05.04.2022г. по адм. д. № 1140/2022г., VІІ отд. и други.

В съответствие с изложеното, основанието за отнемане на разрешителното и оръжието не е отпаднало. Законосъобразна е извършената от административния орган преценка, че оттеглянето на молбата за защита и съответно обезсилването на издадената заповед за незабавна защита не променя факта, че срещу жалбоподателя е имало наложена мярка за защита по ЗЗДН в последните три години. Обезсилването на заповедта за незабавна защита от домашно насилие не води до отпадане на основанието по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, тъй като разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ категорично не поставя изисквания относно правната стабилност на наложените по ЗЗДН мерки за защита; дори с разпоредбите на ЗОБВВПИ не е въведено изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта, с който се отнема правото за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Единственото условие е от налагането на мярката за защита до евентуалното възстановяване на правото за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, да е изтекъл тригодишен срок.

Спазена е и целта на закона – чрез прилагане хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ административният орган да упражни защитна функция, предвид обществената значимост и потенциална опасност на дейностите по този закон. Целта на отнемането на разрешения за съхранение и носене на оръжия е превантивна – да се даде защита на обществения интерес, като се препятства всяка възможност за използване на оръжие от лице, което не отговаря на нормативно предвидените условия или те са отпаднали.

За пълнота съдът следва да посочи, че в оспорения акт е посочено неточно правно основание – чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, регламентиращ отказ за издаване на разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, а не отнемане на вече издадено разрешително. Коректното правно основание е чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, но посочването на грешно правно основание в мотивите на административния акт е порок на формата, който не е самостоятелно основание за отмяната му. Съгласно постоянната съдебна практика непосочването или погрешното посочване на правни основания по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.2 от АПК не е отменително основание, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа, а следва да преценява законосъобразността на оспорения акт въз основа на описаните в него фактически установявания. Това е така, защото при посочени фактически основания за издаване на акта, съдът би могъл да определи приложимото право и да обоснове изводи за съответствие на акта с материалния закон. В случая оспореното решение съдържа такива фактически обстоятелства, които изцяло осъществяват състава на нормата на чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. В този смисъл са Решение № 12036 от 24.11.2021г. на ВАС по адм. д. № 4496/2021г., I о., Решение № 12803 от 25.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 768/2017г., II о. и много други.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на ответника е дължимо присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквато претенция е направена своевременно. В полза на ОД на МВР Плевен – юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на оспорения административен акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Т. Й. с [ЕГН] и адрес с. Градина, [улица], общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, подадена срещу Решение рег. №УРИ 257000-920/26.02.2025г. на Началника на Районно управление Долни Дъбник към ОДМВР Плевен.

ОСЪЖДА В. Т. Й. с [ЕГН] и адрес с. Градина, [улица], общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, да заплати на Областна дирекция на МВР Плевен деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.