Номер 23727.10.2020 г.Град Шумен
Окръжен съд – Шумен
На 27.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Зара Е. Иванова
като разгледа докладваното от Зара Е. Иванова Търговско дело №
20203600900091 по описа за 2020 година
Производство по чл.420 ГПК .
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявен от С. А. П.
срещу С. А. К. иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 28 300 лева – неизплатена главница по договор за
продажба на дружествени дялове от „Преслав Естейт“ ЕООД с нот. заверка от 27.08.2018 г.,
1 937 лева – лихва за забава за периода от 16.09.2018г. до 29.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.01.2020г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата 604.00 лева – разноски за държавна
такса , за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 592 от 31.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК по ч. гр.
д. № 185/2019г. по описа на ШРС.
По посоченото частно гражданско дело от длъжника е постъпила молба с правно
основание чл.420 от ГПК, която с оглед разпоредбата на чл.420, ал.5 от ГПК е изпратена по
подсъдност на настоящият съд разглеждащ иска по чл.422,ал.1 от ГПК.
В молбата по чл.420 от ГПК ответникът посочва, че изискуемостта на цялото
вземане е зависимо от плащанията на отделните вноски по договора. Това следва от
обстоятелството, че последните още не са падежирали и няма как да се приеме, че е
изискуемо цялото вземане по договора. С оглед особеностите на производството по чл.417
от ГПК и фактът, че срока за плащане на всички вноски по договора не е изтекъл следвало е
заявителят да представи допълнителни доказателства за изискуемостта на съответните
вноски или на цялото вземане. Изпълнителният лист е за сума от 28 300 лева, но
задължението по договора е за 30 000 лева. Това означава, че не се иска предсрочна
изискуемост . Претендира се неплатена продажна цена. Задава се въпроса следва ли да се
приеме, че има неплатени вноски и тези вноски са извадени от общата сума. Или това са
неплатени вноски и вече падежирали или всъщност искът е частичен. Поради изложените
обстоятелства счита, че задължението за плащане не е падежирало , ето защо моли изп.д.
№20208760400208 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876, с район на действие ШОС, образувано
въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 185/2019г. по описа на ШРС да
бъде спряно и до решаване на спора в съда и до постановяване на окончателен съдебен акт.
Съдът като взе предвид изложеното в молбата по чл.420 от ГПК и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
1
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от
Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в
размер до една трета от вземането. В случая Заповедта на незабавно изпълнение е издадена
на основание чл.417, т.3 от ГПК, следователно възражението не спира принудителното
изпълнение . Длъжникът не е предложил и надлежно обезпечение по реда на чл.180, 181 от
ЗЗД , поради което следва да се приеме, че същият претендира спиране на изпълнението в
хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 от ГПК (доколкото не се касае за договор сключен с
потребител , не са приложими хипотезите на чл.420, ал.2, т.2 и 3 от ГПК). Доколкото е
възможно да се направят конкретни изводи от заявеното в молбата по чл.420 от ГПК, съдът
приема, че ответникът твърди, че вземането за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение не е изискуемо, т.е., че не се дължи. Съдът намира възраженията на ответника за
неоснователни. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на нотариално
заверен договор за продажба на дружествени дялове, като е уговорена цена от 30 000 лева,
която ще се изплаща на 18 вноски, всяка с падеж 15 число на месеца, за периода 15.09.2018г.
до 15.02.2020г. Предвид факта, че Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 30.01.2020г.
заявителят е претендирал стойността на 17 вноски , последната с падеж 15.01.2020г. , т.е. не
е претендирал единствено последното вноска, която към момента на подаване на
заявлението не е с настъпил падеж. Основното възражение на ответника е, че след като не е
настъпил падежа на последната вноска, той не дължи плащането и на предходните. Подобен
извод не се подкрепя от уговорките в Договора за продажба на дружествени дялове,
напротив там е посочен конкретен падеж на всяка вноска, след настъпването на който
вземането за съответната сума става изискуемо. В случая падежа на 17 броя вноски (до
15.01.2020г. вкл.) , на стойност 28300 лева е настъпил и същите са станали изискуеми.
Липсват други представени доказателства, от които може да се направи извод , че вземането
не се дължи.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.420 от ГПК, подадена по гр.д.№91/2020г. по
описа на ШОС, от С. А. П. , ЕГН ********** за спиране на принудителното изпълнение по
изп.д.№20208760400208 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876, с район на действие ШОС,
образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. № 185/2019г. по описа на
ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА .
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Варна в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
2