№ 13701
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110143532 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от И. С. С. и от С. В. С. против С.о. субективно активно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед [№]/30.08.2010 г.
на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от
16.06.2021 г. с адрес: [адрес] с площ от 92 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: „за второстепенна улица“, с предишен
идентификатор [№] с номер по предходен план: 94-част, квартал 6, при съседи – имоти с
идентификатори: [№], [№], [№] и [№], при квоти: ¾ идеални части за И. С. С. и ¼ идеална
част за С. В. С..
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в [адрес], С.о.,
представляващ поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 92 кв. м., отреден за тупик.
Сочат, че имотът е придобит от тях въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ***, том IV, дело № 685/1997 г. на I-ви нотариус при СРС,
и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том I, дело № 8/2003 г.
по описа на нотариус Е.Е. с рег. № *** на НК, въз основа на които бил издаден констативен
нотариален акт № **, том II, рег. № ****, дело № 257/2003 г., по описа на нотариус Е. с рег.
№ *** на НК. С договора от 1997 г. И. С. С. закупил от родителите си ½ идеална част, а с
договора от 2003 г. двамата закупили в режим на съпружеска имуществена общност
останалата ½ идеална част от имот с планоснимачен № **, к. л. 150, целия с площ от 500
кв.м. През 2016 г. бракът между ищците бил прекратен чрез развод и те останали
собственици на имота при квоти: ¾ идеални части за И. С. С. и ¼ идеална част за С. В. С..
Преди 2019 г. бил изготвен ПУП, обхващащ УПИ IV – 96, 98 и УПИ V-94 от кв. 6 по плана
на гр. София, местност „Територия, прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. С.“, като за
достъпа до УПИ IV – 96 и 98 имот с пл. № **, к.л. 150 бил разделен и от него бил отделен
процесният тупик. Чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 82, том V, нот.
1
дело № 832/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 30 на НК ищците прехвърлили в полза на
децата си поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 454 кв.м., заедно със сградите в
него, идентичен с УПИ V – 94 от квартал 6 по плана на гр. София, местност „Територии,
прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. С.“. Останалата част от имота с пл. № **, в която
попадал изцяло имот с идентификатор [№], останала тяхна съсобственост. След направена
справка И. С. С. и С. В. С. установили, че за процесния имот бил съставен акт за публична
общинска собственост № ***, том ******, рег. № *****, дело 25974 от 21.05.2021 г. Според
тях издаването му е неправилно и незаконосъобразно, тъй като С.о. не е придобила имота
им. Сочат, че като правно основание за съставянето на акта е посочена нормата на чл. 2, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 81, ал. 5 ЗУТ и излагат, че разпоредбата на чл. 81, ал. 5 ЗУТ е обн. в ДВ, бр.
16 от 2021 г., както и, че е неприложима, доколкото няма обратно действие. С оглед на тези
съображения ищците молят да бъде признато за установено по отношение на С.о., че са
собственици при посочените квоти на поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в
[адрес] с площ 92 кв.м. Претендират присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната С.о. оспорва
предявените искове. Излага, че процесният тупик е предвиден с подробен устройствен план,
с който за първи път са урегулирани поземлените имоти в квартал 6 от местност „Територии,
прилежащи на Пътен възел „О.п. - бул. „С.“, влязъл в сила през месец април 2002 г., който
не е оспорен от ищците. Твърди, че тупикът – задънена улица е част от пътната мрежа, както
и, че е публична общинска собственост. Излага, че собствеността върху него е придобита по
силата на чл. 21а ЗТСУ (отм.), във връзка с § 6, ал. 3 ЗУТ. Поддържа, че нормата на чл. 21а
ЗТСУ (отм.) има вещно-прехвълитено действие и след реализираното на плана не е
необходимо провеждането на отчуждителна процедура. Ответникът посочва, че имотът е
ползван като задънена улица от 2010 г. до момента на подаване на отговора на исковата
молба. Излага, че фактическото своене на уличната пътна мрежа се осъществява от него чрез
лицата, които я ползват, и сочи, че процесният тупик е ползван от него чрез Р. С. С. и
семейството му, А. С. С. и семейството му, както и чрез родителите на И. С. С., които са
преминавали през него. С оглед на това С.о. навежда възражение при условията на
евентуалност – ако не бъде прието, че имотът е придобит от нея на основание чл. 21а ЗТСУ
(отм.), че е придобила правото на собственост по давност в периода след 2010 г. до подаване
на отговора на исковата молба. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни петиторни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, при условията на субективно активно съединяване помежду им.
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на
ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния
недвижим имот при твърдените от тях квоти и на соченото от тях придобивно основание –
договори за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № ***, том IV, дело №
685/1997 г. на I-ви нотариус при СРС, и в Нотариален акт № *, том I, дело № 8/2003 г. по
описа на нотариус Е.Е., рег. № *** на НК.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че имотът е
публична общинска собственост, придобита на основание чл. 21а ЗТСУ (отм.), във връзка с
§ 6, ал. 3 ЗУТ или евентуално на основание придобивна давност, като в последния случай
установи, че е упражнявал постоянно, непрекъснато и несъмнено фактическата власт върху
имота, чрез посочените лица в периода след 2010 г.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че с договор за покупко-продажба от 23.01.1997 г., обективиран в Нотариален
2
акт № ***, том IV, дело № 685/1997 г. на I-ви нотариус в СНС при Софийски районен съд
третите за процеса лица Спас С. С. и съпругата му П.Й. С. продават на сина си И. С. С.
(ищецът по настоящото дело) ½ идеална част от недвижим имот, представляващ празно
неурегулирано дворно място, находящо се в землището на [адрес] цялото пространство с
площ от 500 кв. м., представляващо имот с планоснимачен № ** /бивш 78/, нанесен в
кадастрален лист № 150, попадащ в действащия градоустройствен план на гр. София в
градската черта, в зона за озеленителна ивица покрай шосето за гр. Б., при съседи по НА:
[адрес], С. С.а С., В.А. и Й. С., а по скица: улица, имот пл. № *5, имот пл. № *6 и имот пл.
№ **.
Данните по делото сочат, че с договор за покупко – продажба на недвижим имот от
05.02.2003 г., обективиран в нотариален акт № *, том I, рег. № ***, дело № 8 по описа на
нотариус Е.Е. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, Спас С. С. и П.Й. С. продават
на И. С. С. следния съсобствен недвижим имот: ½ идеална част от еднофамилна двуетажна
жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в [адрес] със застроена площ от
21,83 кв. м., заедно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена жилищната
сграда, представляващо неурегулиран поземлен имот с площ от 500 кв. м., съставляващ
имот с пл. № **, нанесен в кадастрален лист № 150, заснет през 1972 г.
Установява се, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том I, рег.
№ ****, дело № 257/2003 г. от 17.10.2003 г. на нотариус Е.Е. с рег. № *** на НК и с район на
действие СРС, на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, покупка и извършено строителство, ищците
по делото И. С. С. и С. В. С. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ
еднофамилна двуетажна жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се на адрес:
[адрес] със застроена площ от 121,83 кв.м., заедно с дворното място, върху което е
построена, представляващо неурегулиран поземлен имот с планоснимачен № **.
С Решение от 08.06.2016 г., постановено по гр. дело № 81272/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 86 състав, влязло в законна сила, е прекратен – на основание чл. 50
СК гражданският брак, сключен между ищците И. С. С. и С. В. С. на 15.10.1995 г.
С договор за дарение от 09.12.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 82, том V, рег.
№ 16811, дело № 832/2019 г., по описа на помощник – нотариус Тихомир Генчев, при
нотариус Цветанка Симеонова с рег. № 30 на НК и с район на действие СРС, ищците, като
дарители, са дарили на децата си Полина И.ва С. и Николай И.в С., като дарени, а същите са
приели дарението по отношение на следните имоти: поземлен имот с идентификатор [№],
находящ се в [адрес] № 6 целият с площ от 454 кв. м. с номер по предходен план квартал 6,
парцел V, който имот е образуван от неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер
94, нанесен в кадастрален лист № 150, заснет през 1972 г. с площ от 500 кв.м., заедно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда, представляваща друг вид сграда за
обитаване с идентификатор [№].1, представляваща съгласно документи за собственост
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с ресторант, находяща се в гр. София, район Л., кв.
Република, местност „Милево ханче“, [адрес] № 6. С договора дарителите са си запазили
заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно право на ползване на описаните недвижими
имоти.
Изяснява се също, че с Решение № 44 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. Столичният
общински съвет е одобрил проект за кадастрален, уличнорегулационен и застроителен и
регулационен план на местност „Територии, прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. „С.“,
обнародван в Държавен вестник на 26.03.2002 г., като страните не спорят, а и от
експертното заключение, прието по делото следва, че процесният поземлен имот с
идентификатор [№] попада в обхвата на този план. В решението на СОС е възложено на
кмета на С.о. да подпише одобрените проекти и да изпълни процедурите по чл. 82, ал. 2
ППЗТСУ, вр. § 6, ал. 3 ЗУТ.
В писмо от 11.10.2017 г. от гл. архитект на С.о., район Л. е отразено, че процесния
3
имот с идентификатор [№] представлява реална част от поземлен имот с пл. № **, к.л. 150
по архивен кадастрален план и представлява задънена улица (тупик), предвиден за
осигуряване достъпа до УПИ IV 96,98. Изяснено е, че за имота не е проведена отчуждителна
процедура.
Индивидуализацията на имота следва от приетата по делото Скица № **-
*******/15.09.2021 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София.
Съгласно данните, отразени в същата имотът е с номер по предходен план 94-част, квартал 6
и е с настоящ адрес: [адрес].
Така събраните писмени доказателства обосновават извода, че по силата на
транслативния ефект на покупко – продажбата от 23.01.1997 г. и на покупко – продажбата
от 05.02.2003 г. ищците са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ
дворно място – неурегулиран поземлен имот с площ от 500 кв. м. и съставляващ имот с
планоснимачен № **, нанесен в кадастрален лист № 150, заснет пред 1972 г. по плана на
[адрес].
Между страните не се спори, а и се установява, че въз основа на одобрения проект за
кадастрален, уличнорегулационен и застроителен и регулационен план на местност
„Територии, прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. „С.“ за осигуряване на достъп на УПИ
IV-96 и 98 от придобития от ищците поземлен имот е обособен имот за улица – тупик,
представляващ имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед [№]/30.08.2010 г.
на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от
16.06.2021 г. с адрес: [адрес] с площ от 92 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: „за второстепенна улица“, с предишен
идентификатор [№] с номер по предходен план: 94-част, квартал 6, при съседи – имоти с
идентификатори: [№], [№], [№] и [№].
Останалата част от придобития от ищците неурегулиран поземлен имот, от която е
образуван самостоятелен поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в гр. София,
район Л., кв. Република, ул. Банско шосе“ № 6 целият с площ от 454 кв. м. с номер по
предходен план квартал 6, парцел V, е прехвърлена в полза на техните деца с договора за
дарение от 09.12.2019 г.
Основният спорен по делото въпрос е дали процесният имот с идентификатор [№] по
КККР, одобрени със Заповед [№]/30.08.2010 г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо процесния имот от 16.06.2021 г. впоследствие е станал
публична общинска собственост на посочените от ответната Община придобивни основания
– на основание чл. 21а ЗТСУ (отм.), във връзка с § 6, ал. 3 ЗУТ или евентуално на основание
придобивна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в приложимата редакция (ДВ, бр.
41 от 1998 г.), предвиденият в която режим има същите правни последици, както тези по
действаща разпоредба на чл. 16 ЗУТ, със застроителния и регулационен план за
неурегулирани територии или за такива с неприложена първа регулация се предвиждат
необходимите площи за изграждане на улици, площади и обекти на техническата
инфраструктура, като собствениците отстъпват в полза на общината еднаква процентна част
от имотите си, а ал. 2 изрично разпорежда, че от влизане на плана в сила собствениците на
имоти придобиват собствеността върху новообразуваните в плана парцели, а общината
придобива собствеността върху отстъпените й части от имоти за изграждане на обектите и
съоръженията на инфраструктурата.
Съгласно § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ проекти за териториалноустройствени планове, общи
и подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които са внесени
за обявяване до 31 май 2001 г., се съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в
сила по досегашния ред. В тези случаи актовете за одобряване се издават до 31 декември
2001 г.
4
С оглед изложеното, съдът приема, че отчуждителното действие в полза на общината
настъпва едновременно с влизането в сила на административния акт, с който се одобрява
плана по чл. 21а ЗТСУ и независимо от обстоятелството дали собствениците на урегулирани
поземлени имоти са получили следващото им се обезщетение при условията на чл. 21а, ал. 2
от ЗТСУ (отм.). От този момент собственикът на имота губи правото си на собственост
върху него. Това става по силата на самата законова разпоредба, като не се провежда
процедура по чл. 205 и сл. от ЗУТ.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗТСУ (отм.) копие от одобрения
план и от придружаващите го планове, схеми и профили заедно с разписния списък се
изпращат на съответната община, а съгласно ал. 2 застроителните и регулационните планове
и техните изменения се одобряват със заповед, подлежаща на обжалване по реда и при
условията, установени в чл. 83 от Правилника.
В настоящия случай доказателствата по делото сочат, че с Решението по протокол №
32 от 10.12.2001г. Столичният общински съвет е одобрил проект за кадастрален,
уличнорегулационен и застроителен и регулационен план на местност „Територии,
прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. „С.“, обнародван в Държавен вестник на 26.03.2002
г. Липсват обаче доказателства, от които да се направи извод, че кметът на С.о. е подписал
одобрените проекти, както и, че са изпълнени процедурите по чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ, вр. § 6,
ал. 3 ЗУТ. По делото не е представена заповед на кмета на С.о., с която този план да е бил
одобрен, нито данни за влизането и в сила. Ето защо, съдът приема, че в случая не е
завършен фактическия състав, очертан в разпоредбата на чл. 21а ЗТСУ (отм.) и ответната
община не е придобила собствеността върху процесния имот на посоченото основание, тъй
като отчуждителното действие би настъпило единствено и едновременно с влизането в сила
на административния акт, с който се одобрява плана по чл. 21а ЗТСУ (отм.). Такива данни
по делото не са ангажирани от ответника, въпреки разпределената му доказателствена
тежест, което обуславя извода, че това действие не е настъпило.
Същевременно, по делото не се твърди, а и не се установява да е проведена процедура
по промяна на подробния устройствен план от 2002 г. съгласно изискванията на чл. 81, ал. 4
и ал. 5 ЗУТ, нито отчуждителна такава, съответно ищците да са били обезщетени с друг
имот или парично обезщетение заради отчуждението.
В подкрепа на горните изводи са констатациите на вещото лице, обективирани в
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като компетентно изготвено – въз основа на материалите по делото и оглед на място на
имота, обосновано и неоспорено от страните. В заключението се изяснява, че процесният
поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 92 кв. м. по КККР е отреден за
второстепенна улица и попада в обхвата на кадастрален, застроителен и регулационен план
на София, местност „Територии, прилежащи на пътен възел О.п. – бул. С.“, одобрен с
Решение № 44 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС. Установява се, че няма данни за
друга регулация, касаеща имота, поради което регулационният план от 2001 г. е първа и
единствена регулация по отношение на същия. Няма представени данни за издадена заповед
или документи относно започнала или проведена процедура по отчуждаване на поземления
имот. Вещото лице посочва, че процесната улица тупик между о.т. 93 и о.т. 94 е обособена
от поземлен имот с планоснимачен № ** от кад. лист 150, пл. район III-Мильово ханче, като
е проектиран с широчина от 3,5 м. и осигурява достъп до УПИ IV-96,98. Експертизата
установява, че на място поземленият имот е заграден откъм [адрес] чрез метална врата, а
върху цялата му площ е положена трайна настилка. През този имот се осъществява достъпът
до поземлени имоти с идентификатори [№] и [№] и до поземлен имот с идентификатор [№].
Изяснява се, че границата между поземлен имот [№] и поземлен имот [№] от
североизточната страна на сграда № 1 в последния не е материализирана на място. Посочва
се, че северният тротоар на [адрес] при о.т. 93 не е изпълнен с прекъсване за уличното
5
платно, а нИ.то на бордюрната линия пред вратата на ПИ [№] е занижено, за да се улесни
автомобилният достъп до имота.
Изясни се, че ответникът въвежда като основание за придобиване на собствеността
върху имота, при условията на евентуалност, придобиването му чрез давностно владение в
период след 2010 г. с твърдение, че фактическото своене на имота е осъществявано именно
от С.о. чрез лицата, преминаващи през него.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закона. Следователно, придобивната давност е
един от способите за придобиване на правото на собственост върху конкретно определена
вещ, чийто фактически състав е регламентиран в разпоредбата на чл. 79 ЗС. Последният, в
хипотезата на недобросъвестно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС, включва като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС
– т. е. фактическо упражняване съдържанието на това право.
При извършване на преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките му, изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността /отм./ и
установени в трайната съдебна практика, а именно същото да е непрекъснато /да не е
загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по
насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнено и с намерение да се
държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, то не е
необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо
имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на
трети лица /в този смисъл Решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр. дело № 83 от 2011 г. на
ВКС, Първо г.о./.
От страна на ответната С.о., въпреки разпределената доказателствена тежест, не се
установи последната да е осъществявала твърдяното владение в периода след 2010 г. до
настоящ момент, при наличието на изброените по-горе характеристики, което от своя страна
да обоснове придобиването на процесния тупик по давност.
За изясняване на делото от фактическа страна във връзка с така наведеното възражение
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. С. С. и А. С.Д. и
обясненията на ищеца И. С..
В разказа си пред съда свидетелят Р. С. С. – брат на ищеца И. С. посочва, че спорът
между последния и С.о. е по отношение на част от имот, собственост на семейството на И.
С., представляваща част, отредена за тупик. Разказва, че тази част е вътре в самия имот на
брат му, като през нея преминават определен кръг от лица: И. С. и семейството му,
свидетелят и неговото семейство и още двама техни братовчеди със семействата си, тъй
като те не могат да влязат до собствените си имоти по друг начин, освен през тази част от
парцела. Свидетелят е категоричен, че откъм [адрес] има врата, която се заключва и няма
как през нея да влязат външни лица. Ключове притежават само изброените лица,
преминаващи през имота. През посочената част не преминават автомобили на други хора.
В подкрепа на разказаното от този свидетел са и показанията на св. А. С.Д. – братовчед
на ищеца И. С., който заявява, че живее точно зад неговия имот, а именно в [адрес].
Свидетелства, че процесната част от имота била обособена за преминаване на собствениците
на парцелите, нямащи излаз към улицата. Споделя, че тази част не е изградена като улица и
никой не я възприема като улица, тъй като се ползва само от хората, живеещи в тези имоти.
Разказва, че състоянието е такова, каквото е било и през 2009 г., когато Д. започнал строежа
на своята къща – в съседство с имота на ищеца С.. В последния откъм улицата има врата,
през която се влиза и излиза на [адрес]. През тази част от имота няма свободен достъп на
свободно преминаващи хора. Свидетелства също, че именно ищецът И. С. е асфалтирал
пространството, което реално продължава от вратата назад през неговия имот.
6
Съдът, преценявайки показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК с оглед
близката им роднинска връзка с ищеца, кредитира същите като достоверни, доколкото са
житейски логични, последователни в разказа си и непротИ.речиви, изцяло кореспондират с
останалата част от събрания по делото доказателствен материал, а разказаното от тях е израз
на преките им впечатления през годините, като собственици на имоти, находящи се
непосредствено до имота, ползван от ищеца И. С., респ. до процесния такъв.
В съответствие с разказаното от тях са и обясненията на ищеца, дадени пред съда на
основание чл. 176 ГПК, който на формулирания от ответника и допуснат от съда въпрос
отговоря, че през неговия парцел, който е откъм улицата, винаги са преминавали родителите
му и собствениците на останалите имоти и техните семейства, които преминават през двора
– през врата на главната улица, от която С. им е предоставил ключ и която вечерно време се
заключва. По делото не бяха изслушани обясненията на ищцата С. С., поради неявяването и
в съдебно заседание, но дори при прилагане на правните последици по чл. 176, ал. 2 ГПК, то
(с оглед конкретно поставения въпрос) би се потвърдило единствено, че през имота, ползван
от семейството и са преминавали конкретен кръг от лица, както и, че това е било породено
от необходимостта същите да имат достъп до собствените си имоти.
Предвид така събраните и анализирани доказателствени източници, съдът достига до
извод, че през релевантния период от страна на С.о. не е упражнявана фактическа власт
върху процесния имот, отреден за задънена улица, която да изпълва характеристиките на
владение. Безспорно се установи, че на място тази част от някогашния имот с
планоснимачен № ** не е обособена като улица – път в населено място, предназначено за
движение на превозни средства и пешеходци, а продължава да бъде в границите на парцела,
притежаван от ищците, другата част от който впоследствие е прехвърлен в полза на децата
им. Тази част е оградена и с достъп до нея през входната врата разполагат ограничен кръг от
хора. Всички те преминават през имота, възприемайки го като имот на ищците, а не като
улица.
Ето защо, съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответната
Община за придобиването на процесния тупик на основание давностно владение,
осъществявано чрез лицата, имащи достъп до имота, доколкото те са преминавали през
същия със съзнанието, че преминават през имота на И. С. и единствено с конкретна цел – да
влязат/излязат в собствените си съседни имоти.
От всичко изложено дотук, съдът достига до извод, че ищците се легитимират като
собственици на процесния недвижим имот, отделен от поземлен имот с пл. № ** за улица
/тупик/, придобит от тях на основание вещно – прехвърлителното действие на договорите за
покупко – продажба от 23.01.1997 г. и от 05.02.2003 г.
Този извод не се разколебава от данните за актуване на имота като имот – публична
общинска собственост, осъществено с Акт № ***** от 01.03.2021 г. на длъжностно лице при
С.о., утвърден от кмета на С.о. и одобрен от кмета на район „Л.“, на основание чл. 2, ал. 1, т.
1 от ЗОС. Съгласно посочената разпоредба за общинска собственост се считат имотите и
вещите, предоставени в собственост на общината със закон. По делото обаче от страна на
ответника не се установи наличието на конкретно и еднозначно фактическо основание, по
силата на което имотът е бил актуван като общински чрез настъпване на конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, поради което
представеният акт за публична общинска собственост не е от естество да легитимира С.о.
като собственик на процесния имот /в т. см. Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. дело №
477/12 г. на II г.о. ВКС/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗОС актът за
общинска собственост има характера на официален свидетелстващ документ, който, без да
има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което,
аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по тълк.
7
дело № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата
на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. По
делото не се установи такова основание, от което С.о. да черпи самостоятелни права върху
имота, изключващи правата на ищците.
Предвид това, последните се явяват негови собственици на твърдяното от тях
придобивно основание.
При определяне на обема на правата върху процесния имот с идентификатор [№],
които притежава всеки един от ищците, съдът намира, че същите съответстват на обема на
правата им от придобития чрез процесните покупко – продажби неурегулиран поземлен
имот (дворно място), находящ се на адрес: [адрес] [адрес] № 4, цялото пространство с площ
от 500 кв.м., представляващо имот с планосничачен номер 94, нанесен в кадастрален лист №
150, част от който е процесният имот – улица тупик, обособена именно от този поземлен
имот.
Събраните по делото доказателства безспорно сочат, че този поземлен имот, част от
който е процесният, е придобит изцяло през време на гражданския брак, сключен между
ищците на 25.10.1995 г. и прекратен с влязло в сила решение на 08.06.2016 г., тъй като и
двете сделки по покупко – продажба са сключени през периода на съществуващо брачно
правоотношение между тях, съответно на 23.01.1997 г. и на 05.02.2003 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК (приет ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и
отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.), представляващ приложима правна норма
с оглед релевантния момент, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съгласно ал. 3
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Предвид това и с оглед
обстоятелството, че придобивните сделки, с които е прехвърлена собствеността върху
неурегулирания поземлен имот (дворно място), находящ се на адрес: [адрес] [адрес] № 4,
цялото пространство с площ от 500 кв.м., представляващо имот с планоснимачен номер 94,
нанесен в кадастрален лист № 150, са възмездни по своя характер, тъй като се касае за
покупко – продажби, при липсата на твърдения и доказателства по делото имотът да е бил
придобит с изцяло лични средства на някой от съпрузите, съответно да е оборена
презумпцията за съвместния принос, то съдът достига до извод, че последният е придобит от
ищците в режим на съпружеска имуществена общност, независимо, че страна по
продажбеното правоотношение и по двете сделки е само единият съпруг – в случая ищецът
И. С.. След прекратяването и с прекратяване на брака между съпрузите на 08.06.2016 г. на
основание чл. 27, ал. 1 СК, същата се е превърнала в обикновена дялова съсобственост, от
която всеки съпруг има по равна – ½ част – арг. чл. 28 СК, като по делото не се твърди и не
се установява в полза на някой от съпрузите да е определен по-голям дял от общото
имущество поради приноса му в придобиването. Ето защо, всеки от ищците притежава по ½
част от собствеността върху процесния имот.
Доколкото един от основните принципи в гражданския процес е този на
диспозитивното начало – арг. чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определянето на вида
и обема на търсената защита от страните и предвид достигнатите от съда изводи относно
притежаваните от ищците идеални части от собствеността върху процесния имот, то
предявеният от ищцата С. В. С. установителен иск за признаване за установено, че е
собственик на ¼ идеална част от собствеността следва да бъде уважен изцяло, а предявеният
от ищеца И. С. С. частично – за ½ част от собствеността и отхвърлен за разликата до
претендираните ¾ идеални части, доколкото в рамките на предявените от страните искания,
съдът не може да присъди в полза на ищцата повече от поисканото от нея, съответно да
присъди в полза на ищеца права вповече от притежаваните от него.
Съдът намира, че уважаването на установителните искови претенции в посочените
8
квоти не прегражда пътя на последваща защита на правата на ищцата за притежаваните от
нея права върху имотите над заявените в настоящия процес.
Във връзка с направеното искане от ищците за отмяна на издадения акт за публична
държавна собственост, съдът намира за необходимо да отбележи, че уважаването на
исковите претенции няма за пряка последица отмяната на акта, предвид констативния му
характер от една страна, и обстоятелството, че същият не попада в хипотезата на акт по
смисъла на чл. 537, ал. 1 ГПК, отнасяща се само за охранителните актове, издадени в
едностранно охранително производство по ГПК, като правата на ищците, установени в
настоящия процес в отношенията им с ответната С.о. следват именно от силата на
пресъдено нещо на решението по установителните претенции, в случай на влизане в сила на
съдебния акт – арг. чл. 298 ГПК, при което отпадат правата на Общината, която се ползва от
акта и той губи материалната си доказателствена сила и легитимиращото си действие (в
този смисъл Определение № 160 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2488/2020 г., I г. о.,
ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск на ищцата С. С. и
частична основателност на предявения иск от ищеца И. С., право на разноски имат и двете
страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. По делото не се
твърди и не се установява каква част от сторените от ищцовата страна разноски са
направени от всеки от ищците, поради което съдът приема, че същите са направени поравно.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата С. С. следва да бъде присъдена сумата от
общо 680 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса и такса за
вписване на исковата молба, депозит за съдебно-техническата експертиза и адвокатско
възнаграждение (1/2 част от общо претендираните от ищците). Реалното заплащане на
последното съдът приема за установено въз основа на отразеното в представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 006871/26.07.2021 г. (л. 17 от делото). Съдът
намира за неоснователно релевираното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение – по 450 лева от всеки от тях, тъй
като същият е малко над минималният размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция) и възлизащ на сумата от 405 лева, като в тази
връзка съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, проведените две открити
съдебни заседания и извършените процесуални действия от пълномощника на ищците чрез
подаване на искова и уточнителни молби, релевирани доказателствени искания и участие в
откритите съдебни заседания. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца И. С., според
уважената част от исковата му претенция, следва да бъде присъдена сумата от 453,33 лева,
представляваща сторени разноски по делото за държавна такса и такса за вписване на
исковата молба, депозит за съдебно-техническата експертиза и адвокатско възнаграждение,
определени според уважената част от иска и на база на ½ част от общо претендираните от
ищците разноски. По вече изложените съображения съдът не приема възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, релевирано от
ответната страна. Съдът счита, че на ищците не следва да бъдат присъждани разноски за
заплатена скица и данъчна оценка, тъй като същите не представляват разноски по
настоящото дело, а и предвид липсата на доказателства за реалното им извършване. На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника и за оказаната защита срещу
исковата претенция на ищеца И. С., съразмерно с отхвърлената част от същата, следва да
бъде присъдена сумата от 50 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Общият размер на последното – за оказаната защита срещу тази искова
претенция съдът определи в размер от 150 лева – над минималния размер, установен в
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
9
процесуалния представител на ответника, изразяващи се в депозиране на писмен отговор,
писмени становища и участие в проведените съдебни заседания, както и конкретната
фактическа и правна сложност на делото, свързана с предмета на делото и събраните
доказателства. Сторените от ответника разноски за осъществена защита срещу претенцията
на ищцата следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. В. С., с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес], [адрес] № 6 против С.о., с ЕИК/БУЛСТАТ: ********* и адрес: [адрес]
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. В. С. е
собственик на 1/4 (една четвърт) идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед [№]/30.08.2010 г. на изп. директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от 16.06.2021 г. с адрес:
[адрес] с площ от 92 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: „за второстепенна улица“, с предишен идентификатор [№] с номер по
предходен план: 94-част, квартал 6, при съседи – имоти с идентификатори: [№], [№], [№] и
[№].
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. С., с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес], [адрес] № 6 против С.о., с ЕИК/БУЛСТАТ: ********* и адрес: [адрес]
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. С. С. е
собственик на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед [№]/30.08.2010 г. на изп. директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от 16.06.2021 г. с адрес:
[адрес] с площ от 92 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: „за второстепенна улица“, с предишен идентификатор [№] с номер по
предходен план: 94-част, квартал 6, при съседи – имоти с идентификатори: [№], [№], [№] и
[№], като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – над уважената ½ идеална част до
предявените ¾ идеални части от собствеността върху имота.
ОСЪЖДА С.о., с ЕИК/БУЛСТАТ: ********* и адрес: [адрес], представлявана от
кмета на Общината, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. В. С., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес], [адрес] № 6, сумата от 680 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА С.о., с ЕИК/БУЛСТАТ: ********* и адрес: [адрес], представлявана от
кмета на Общината, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. С. С., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес], [адрес] № 6 и адрес: [адрес], [адрес] № 6, сумата от 453,33 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА И. С. С., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], [адрес] № 6 и адрес: [адрес],
[адрес] № 6, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на С.о., с
ЕИК/БУЛСТАТ: ********* и адрес: [адрес], представлявана от кмета на Общината, сумата
от 50 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10