Решение по дело №213/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 5
Дата: 3 януари 2019 г. (в сила от 12 май 2020 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20183210100213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    03.01.2019 г.                                        гр. Балчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд-Балчик                                                граждански състав         

на трети декември                                              през две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                    Председател: Цонко И.

                                                                                                     Членове:

                                                                                                    Съдебни заседатели:

секретар Радостина Стоилова

прокурор БЕЗ

като  разгледа  докладваното от съдия И.

гр.дело № 213 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искова молба на „ИНТЕРТУР 2003"ЕООД, ЕИК103799749,

със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул.„Генерал Паренсов" № 28, ет. 3, ап. 23, представлявано от управителя Т.Н.Т. чрез адвокатско дружество „***", представлявано от адвокат Н. К.с адвокат пълномощник П.А.,***, съдебен адрес:***, срещу К.М.Р., с ЕГН**********,***, З.И.К., с ЕГН**********,***, Н.Х.Т., с ЕГН**********,***, и Я.Т.В., с ЕГН**********,***, с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 88 от ЗКИР, вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК, иск-неоценяем.

Ищецът чрез пълномощника си твърди, че на 07.04.2003г. като купувач, сключва предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 5593 кв. м., представляваща имот с №3017, находяща се в землището на с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич, м-т „Ендек тарла". Окончателният договор за продажба на описания имот е следвало да се сключи в срок до 30.05.2003г. Продавачите обаче не изпълняват поетото задължение и това налага да предяви срещу тях иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, въз основа на който е образувано гр.д. № 146/2003г. по описа на РС - Балчик. Исковата молба, съгласно изискванията на закона е вписана в СлВп - Балчик под № 15, том I, вх. peг. № 1261/03.06.2003 г. Така образуваното гр.д. №146/2003г. по описа на PC-Балчик приключва с Решение № 149/07.07.2009 г., влязло в сила на 09.02.2010 г. и вписано в СлВп - Балчик под № 117, том I, вх. peг. № 1419/14.05.2012 г. Допусната в решението очевидна фактическа грешка относно валутата, в която се дължи продажната цена е поправена с Решение № 140/04.11.2010 г., влязло в сила на 16.12.2010 г. С описаните решения предварителният договор от 07.04.2003 г. е обявен за окончателен и „ИНТЕРТУР 2003"ЕООД придобива правото на собственост върху имота, негов предмет. Едва след края на гр.д. № 146/2003 г. по описа на PC - Балчик разбира, че докато процесът е бил висящ, на 01.09.2005 г., ответниците по настоящото дело К.Р. и Н.Т. са сключили с ответниците по гр.д. № 146/2003г. договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в н. акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СлВп - Балчик като Акт №180, том VI, дело № 2045/2005 г., вх. № 5351/01.09.2005 г. Тъй като тази сделка е сключена след вписване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 146/2003г. по описа на PC - Балчик и с оглед изхода на това дело, то ответниците са закупили имот от несобственици и не могат да противопоставят придобивния си акт на „ИНТЕРТУР 2003"ЕООД. По тази причина предявява срещу К.Р. и Н. Т.искова молба с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване на факта, че собственици на процесния имот е „ИНТЕРТУР 2003"ЕООД, а не те. Исковата молба подават в PC - Балчик на 27.07.2015 г., а в СлВп - Балчик същата е вписана под № 259, том II, вх. peг. № 1854/03.08.2015 г. Въз основа на тази искова молба е образувано гр.д. № 322/2015г. по описа на РС - Балчик. Едва в хода на това дело става ясно, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 146/2003г. по описа на РС - Балчик е била заличена в СлВп - Балчик на 12.04.2005 г., докато делото все още е било висящо пред съда и не е приключило под никаква форма. Този факт е установен от Удостоверение, издадено от СлВп - Балчик и представено по гр.д. № 322/2015г. по описа на РС - Балчик с вх. № 3791/27.10.2017 г., от което е видно, че заличаването е извършено под № 59, том I, вх. peг. №1423/12.04.2005 г. Стъпвайки именно и само на този факт-заличаване на описаната искова молба-съдът постановява Решение от 22.12.2017 г. по гр.д. № 322/2015г. по описа на РС-Балчик, с което изцяло отхвърля предявения от него иск по чл. 124 от ГПК. Видно от текста на това решение, единствената причина искът да бъде отхвърлен е фактът, че към 01.09.2005 г., когато ответниците са сключили своя договор за покупко-продажба, исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, въз основа на която е било образувано гр.д. №146/2003г. по описа на PC-Балчик, е била заличена и вписването й е непротивопоставимо на приобретателите на имота след момента на заличаването. Съдът приема, че ответниците са придобили имота, чист от вписани тежести и ограничения, независимо, че към момента на сделката е било висящо съдебно дело, което е имало за предмет именно установяване на въпроса кой е легитимен собственик на процесния имот. Решението по гр.д. № 322/2015г. по описа на PC-Балчик все още не е влязло в сила, тъй като подава въззивна жалба и предстои разглеждането на спора от ОС-Добрич. В рамките на това дело обаче въпросът дали е валидно и законосъобразно описаното заличаване на исковата молба не е разгледан и не се разглежда. В същото време този въпрос е от изключителна важност за решаване на спора по делото и има спрямо него преюдициален характер, което налага подаване на настоящата искова молба с предмет установяване именно на валидността и законосъобразността на заличаването на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 146/2003 г. по описа на РС - Балчик. Твърди, че така извършеното заличаване е в нарушение на императивни законови норми; извършено е при пълна липса на правни и фактически основания, което го прави нищожно, а в условията на евентуалност - пред вписване на несъществуващо обстоятелство. В молбата за заличаване от 12.04.2005 г. се съдържа искане да бъде заличена и искова молба, вписана под № 15, том I от 03.06.2003 г., но към молбата за заличаване не е приложен съдебен акт, който разпорежда такова заличаване или такъв, с който се прекратява гр.д. № 146/2003 г. по описа на РС - Балчик. В същото време чл. 13 от ПВ въвежда по императивен начин изискването към молбата за заличаване да се приложи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Нещо повече-според ПВ заличаването става чрез отбелязване именно на този съдебен акт. В процесния случай това означава, че към молбата за заличаване на искова молба, вписана под № 15, том I от 03.06.2003 г., молителят е бил длъжен да приложи съдебен акт, който изрично разпорежда това заличаване или с който се прекратява производството по гр.д. № 146/2003 г. по описа на PC - Балчик, защото именно това е делото, което е образувано въз основа на исковата молба, чието заличаване се иска. Видно от приложените доказателства обаче такъв съдебен акт молителят не е представил. Нещо повече - към молбата за заличаване от 12.04.2005 г. молителят е приложил Определение за прекратяване на друго дело - гр.д. №124/2004 г. по описа на PC - Балчик - което няма нищо общо с делото, образувано въз основа на исковата молба, чието заличаване се иска. Прочитът на приложеното Определение и протоколът от открито съдебно заседание от 14.10.2004 г., в който същото е обективирано, показва, че става дума за дело с друг предмет и други страни - „ИНТЕРТУР 200З" ЕООД дори не е страна по гр.д. № 124/2004 г. по описа на РС - Балчик. Съдията по вписванията има правомощието, т.е. правото, но и задължението, когато е сезиран с молба за вписване/заличаване на дадено обстоятелство, да извърши преценка дали са налице изискуемите от закона предпоставки за извършване на исканото вписване/заличаване и ако не са - да откаже вписването/заличаването. В процесния случай очевидно такава преценка не е извършена и CлBп - Балчик е вписала едно обстоятелство с правно значение, което не съществува, защото гр.д. № 146/2003г. по описа на PC - Балчик към момента на вписването не е било прекратено, нито е бил постановен акт, с който да се разпорежда заличаване на исковата молба, въз основа на която това дело е образувано. CB - Балчик е заличила исковата молба при пълна липса на правни и фактически основания това да се случи, което според нас прави това вписване и нищожно. Така извършеното заличаване на исковата молба несъмнено засяга по негативен начин правната сфера на „ИНТЕРТУР 2003" ЕСЮД, защото видно от изложеното по-горе само въз основа на него (заличаването) съдът приема по гр.д. № 322/2015 г. по описа на PC - Балчик, че не е придобил собствеността върху процесния имот и отхвърля иска му за установяване на право на собственост срещу ответниците К.Р. и Н. Т.. В същото време от това заличаване се ползват именно ответниците К.Р. и Н.Т., защото само благодарение на заличаването съдът е приел, че сключената от тях сделка на 01.09.2005 г. е противопоставима на негово придобивно основание, макар сделката да е сключена в хода на висящ граждански процес, по който страна са били праводателите на ответниците. При условие, че исковата молба не беше заличена, то тогава на основание чл. 114, ал. 2 от ЗС, сделката от 01.09.2005г. ще е непротивопоставима на „ИНТЕРТУР 2003"ЕООД, тъй като ответниците ще са обвързани от решението по гр.д. № 146/2003г. по описа на РС-Балчик, което означава, че ще са договаряли с несобственици и сделката от 01.09.2005 г. не е породила вещно прехвърлителен ефект. Установяването по съдебен ред на факта, че заличаването на исковата молба е нищожно, евентуално налице е вписване на несъществуващо обстоятелство и следващата се от това отмяна на вписването към настоящия момент ще има същия ефект като гореописания на изначалното невписване на заличаването на исковата молба, тъй като ще се стигне до ситуация, в която от гледна точка на закона и правния ред това заличаване никога не се е случвало и исковата молба е била вписана и към 01.09.2005г. Това е така, защото нищожните актове и действия за правото не съществуват, те никога не са се случвали и не са породили правните си последици. Ако пък се приеме, че заличаването не е нищожно, а CлBп-Балчик е вписала едно несъществуващо обстоятелство, ефектът на практика е същият, защото съдебното решение ще установи със сила на пресъдено нещо факта, че гр.д. № 146/2003 г. по описа на PC-Балчик не е било прекратено нито към 12.04.2005 г., нито към 01.09.2005 г. и ответниците са придобили едно спорно право в условията на висящ съдебен процес с всички произтичащи от това последици. Това обосновава правния интерес на „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД да предяви настоящия иск за установяване нищожност на заличаването на искова молба, вписана в CлBп - Балчик под № 15, том I, вх. peг. № 1261/03.06.2003г., а в условията на евентуалност-установяване, че чрез това заличаване CлBп - Балчик е вписала едно несъществуващо обстоятелство и отмяна на така извършеното заличаване. Настоящият иск предявява не само срещу купувачите по сделката от 01.09.2005 г., но и срещу З.К. и Я.В., които са се намирали в граждански брак с К.Р. и Н.Т. при сключването на тази сделка. Моли, да бъдат призовани на съд и с оглед на изложеното, и на представените към исковата молба доказателства, и тези които ще се съберат в хода на процеса, на основание чл. 124 от ГПК, и на основание чл. 88 от ЗКИР, вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът да постанови решение, с което: Да се признае за установено в отношенията между „ИНТЕРТУР 2003"ЕООД, ЕИК103799749, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р- н Приморски, ул. „Генерал Паренсов" №28, ет. 3, ап. 23, представлявано от управителя Т.Н.Т., от една страна и от друга К.М.Р., с ЕГН**********,***, З.И.К., с ЕГН**********,***, Н.Х.Т., с ЕГН*********,*** ***, и Я.Т.В., с ЕГН**********,***, че заличаването на искова молба, вписана в СлВп - Балчик под № 15, том I, вх. peг. № 1261/03.06.2003 г., вписано под № 59, том I, вх. peг. № 1423/12.04.2005 г. на CлBп - Балчик е нищожно, евентуално-вписано е несъществуващо обстоятелство, след което и въз основа на така установеното да бъде отменено вписаното в CлBп - Балчик под № 59, том I, вх. peг. № 1423/12.04.2005 г. заличаване на искова молба, вписана в CлBп - Балчик под № 15, том I, вх. peг. № 1261/03.06.2003 г. Моли присъждане сторените разноски.

Ответниците К.М.Р., с ЕГН **********,***, и Н.Х.Т., с ЕГН **********,***, чрез АД *** град Добрич, адв. В.З., с адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа по делото - *** - АД *** подават писмен отговор. Считат предявеният иск за недопустим на първо място и на следващо за неоснователен. Предмет на иска е само вписването, т.е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действали към момента на извършването му. С този иск не се установява нищожност, или унищожаемост на сделка, която вписания акт материализира, защото вписването не е елемент от фактическия състав по сключването й, а и защото основанията за нищожност и унищожаемост на сделки са различни. Заличаването на вписването, или изменението му има значение за противопоставимостта на акта-губи се реда и предимството на вписването, което чл. 113 от ЗС дава. Ищцовото дружество цели правен резултат, насочен към оспорване на правата на собственост на ответниците К.Р. и Н.Т., които са придобили процесният имот с Договор за покупко-продажба, обективиран в н. акт № 180, том VI, вх. № 5351/01.09.2005 г. на СлВп - Балчик. Това те вече сторили с образуваното по искова молба на „Интертур 2003“ ЕООД иск с правно основание чл. 124 от ГПК, по което иска на дружеството е отхвърлен като неоснователен. И на това основание иска е недопустим, тъй като се цели едва ли не пререшаване на спора, което не на последно място все още е висящ и производството по делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Считат, че иска е погасен по давност. С Решение по гр.д. № 146/2003г. по описа на PC Балчик на ищеца „Интертур 2003“ ЕООД е даден шестмесечен срок за вписване на съдебното решение в службата по вписванията при РС-Балчик. Видно и от представеното от самия ищец решение, то същото е вписано едва на 14.05.2012г. - т.е 7 години, след като двамата са купили процесният имот. И тъй като решението е влязло в сила през 2009г. будел недоумление въпроса защо 9 години по-късно е установено нищожно вписване на заличаване на искова молба. Считат, че иска е погасен по давност, ако се приеме, че е допустим изобщо. Когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила-чл.115 ал.4 ЗС, какъвто именно е и настоящият случай. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана, а в конкретният случай исковата молба е заличена преди придобиването на имота от ответниците.

  Ответникът З.И.К., с ЕГН **********,***, чрез назначения му от съда особен представител адв. П.Г. - ДАК, съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: гр. Балчик, ул.  Черно море" № 26, ет.2, депозира писмен отговор. Твърди, че са предявени два според нормата на чл. 90 от ЗКИР установителни иска. Правният интерес от настоящият иск се обосновава с оглед постановени мотиви в Решение от 22.12.2017 г. по гр.д.№ 322/2015 г., с което е отхвърлен предявеният от ищцовото дружество иск по чл. 124 ГПК за установяване право на собственост на имот срещу настоящите ответници, като спорът по това дело е висящ пред ОС - Добрич. Прави възражение, че ответника З.К. не е пасивно легитимирана страна по предявените искове. Не спори, че съгласно чл. 88 от ЗКИР „ всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК", но нормата сочи само реда, не и надлежните ответници. З.К. не е собственик на имота нито към дата на вписване исковата молба под № 15, том I, вх.рег.№ 1261/03.06.2003 г. на АВ-СВ гр. Балчик, нито към дата на постановяване на вписването (отбелязването) на заличаване на искова молба по гр.д.№ 146/2003г. на РС-Балчик, вписано с под № 59, том I, вх. рег.№ 1423/12.04.2004 г. на СлВп гр. Балчик. Ответниците биха били надлежни страни само в хипотезата на чл. 537, ал.2 ГПК, когато става въпрос за спор за материално право, какъвто не е настоящият. Прави възражение, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Ищецът се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на иска по чл. 19 от ЗЗД по гр.д. 2003 г. на РС-Балчик и сам твърди, че прибира гражданските плодове от имота, поради което за него не е налице правен интерес за предявяването на двата предявени по реда на чл. 90, ал.1 ЗКИР искове, защото с извършеното заличаване на вписаната искова молба не са засегнати права, които той не може да реализира. Вписаната искова молба е бранела интересите на ищцовото дружество до дата 09.08.2010г. вкл., като след изтичането на този срок защитното действие на вписаната искова молба отпада, поради което е недопустимо в настоящето съдебно производство да се сочат аргументи в насока наличие на защитно действие на молба, вписана под № 15, том I, вх.рег. № 1261/03.06.2003 г. на АВ - СлВп гр. Балчик за периода от 09.08.2010 г. до 14.05.2012г. (дата на вписване на решение № 149/07.07.2009 г., респективно към дата на предявяване на настоящите искания. Намира, че настоящето искане се явява и процесуално недопустимо, защото този въпрос е висящ пред друг съд. Моли съдът да прекрати производството по настоящето дело поради недопустимост на иска, респективно поради липса на правен интерес у ищцовото дружество.

Ответника Я.Т.В., с ЕГН**********,***, не изразява становище по исковете.

Съдът като взе предвид доказателствата и становищата на страните приема: По допустимостта на исковете: Исковете са допустими. Давност не е изтекла предвид възраженията на ответниците поради факта, че не се касае за парично вземане и не се спори, че имота е във владение се ползва от ищеца. Налице е правен интерес от предявяването им, предвид възможността за реализиране на права, което се защитава от вписванията. Съществуването на правото на ищеца не е въведено като предмет на исковете и касае само правния интерес от претенциите. Правното основание на исковете е чл. 90 от ЗКИР. Те са установителни, по чл. 124, ал.1 ГПК. Атакуват се вписвания, извършени от Съдия по вписванията, по твърдения за неспазена процедура и изисквания за извършване на действията. Разпоредбата на чл.90 ЗКИР предвижда оспореното вписване да бъде заличено, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Последица от уважаване на иска е заличаване на вписването на осн. чл. 88 ЗКИР, вр. чл. 537, ал.2 и 3 ГПК. Вписванията, които се атакуват в настоящото производство, не представляват нотариални действия, а охранителни актове, по отношение на които не намират приложение специалните изисквания за действителност на нотариалните удостоверявания. Основният довод, изтъкнат в исковата молба за нищожност на вписванията, е обстоятелството, че процесното вписване на исковата молба, вписана в СлВп - Балчик под № 15, том I, вх. peг. №1261/03.06.2003 г. е заличено от съдията по вписванията в нарушение на реда регламентиран с чл. 13 от Правилника за вписванията, тъй като липсва влязло в законна сила съдебно решение или определение, с което се постановява заличаването. Допълнително ищецът изтъква, че молбата, инициирала коментираното заличаване, е подадена от лице, което е представило определение за прекратяване на друго дело, което няма нищо общо с делото по което е била вписана исковата молба и според ищеца води до неговата недопустимост. В случая е безспорно, че липсва съдебно решение или определение за заличаване на вписването. Щом тези предпоставки не са били налице, това прави главните искове основателни и подлежащи на уважаване.

            С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 2758 лв. по представен списък по чл.80 ГПК. Съдът преценява, че спорът е с фактическа и правна сложност и не следва да се уважи възражението за прекомерност на адв. възнаграждение направено от ответниците.

            Водим от изложеното съдът

           

Р Е Ш И : 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „ИНТЕРТУР 2003“ ЕООД, ЕИК103799749, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул.Генерал Паренсов №28, ет. 3, ап. 23, представлявано от управителя Т.Н.Т., срещу К.М.Р., с ЕГН**********,***, З.И.К., с ЕГН**********,***, Н.Х.Т., с ЕГН**********,***, и Я.Т.В., с ЕГН**********,***, с правно основание чл. 90, ал.1 ЗКИР, че са  нищожни вписванията (отбелязванията) на заличаването на искова молба, вписана в СлВп - Балчик под №15, том I, вх. peг. № 1261/03.06.2003 г., вписано под № 59, том I, вх. peг. №1423/12.04.2005 г. на CлBп -Балчик, като извършено в нарушение на законовите изисквания без да са представени изискуемите от закона документи и без да са спазени изискванията на закона, въз основа на молба за заличаване вх. №1279/12.04.2005 г. по описа на Служба по вписванията в гр. Балчик.

ПОСТАНОВЯВА да се извърши заличаване на вписаното в CлBп - Балчик под № 59, том I, вх. peг. №1423/12.04.2005 г., заличаване на искова молба, вписана в CлBп - Балчик под № 15, том I, вх. peг. № 1261/03.06.2003 г. на осн. чл. 88 ЗКИР вр. чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК.

ОСЪЖДА К.М.Р., с ЕГН**********,***, З.И.К., с ЕГН**********,***, Н.Х.Т., с ЕГН**********,***, и Я.Т.В., с ЕГН**********,***, да заплатят на „ИНТЕРТУР 2003“ ЕООД, ЕИК103799749, сумата в размер на 2758 лв., представляваща разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                               Съдия: