Р Е Ш
Е Н И Е № 247
гр.Пловдив, 21.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№225
по описа на ПОС
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по така наименована „искова молба“ с вх.№28844/02.10.2019г. от Г.Я.Ж. с ЕГН-********** ***, ведно с допълнение към нея /л.9 – л.11 от гр.д.№2309/2019г. по описа на ПОС/, конкретизирана с молба с вх.№33084/08.11.2019г. /л.32 от гр.д.№2309/2019г. по описа на ПОС/ от назначения особен представител на Г.Я.Ж. - адв-. А. О. против действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело №20189110400466 по описа на ЧСИ Петя Николова с рег.№911 с район на действие ПОС, касаещи наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, находящ се в С. р., община М., *** и против действията на съдебния изпълнител обективирани в Разпореждане от 30.09.2019г. Жалбоподателят, навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваниото действие, със следните аргументи: незаконосъобразност на отказа на съдебният изпълнител да отмени наложената възбрана, поради несъразмерност на предприетите действия спрямо размер на задължението, водещо до свръхобезпеченост на вземането и незаконосъобразност на наложената възбрана, поради несеквестируемост на имота. Иска се отмяна на обжалваните действия.
Ответниците по жалбата, взискатели в изпълнителното производство - Община Марица, представлявана от кмета Д. И. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорват жалбата като неоснователна, молят същата да се остави без уважение по съображения изложени в депозираните писмени възражения.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Петя Николова, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество - относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
С Определение №2317/11.11.2019г. постановено по гр.д.№2309/2019г. по описа на ПОС е прекратено производството по гр.д.№2309/2019г., като е прието, че с оглед направените уточнения от молителя Г.Я.Ж., чрез назначения му служебен защитник адв. А. О., молба с вх.№28844/02.10.2019г. има характер на жалба против действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело №20189110400466 по описа на ЧСИ Петя Николова с рег.№911 с район на действие ПОС, явяваща се предмет на настоящо разглеждане.
С оглед постъпилата по делото молба от жалбоподателя Г.Я.Ж. с вх.№3705/03.02.2020г. с искане да бъде освободен от такси и разноски по настоящото дело, следва да бъде отбелязано, че съдът е уважил вече това негово искане с Определение №2048 от 07.10.2019г. постановено по гр.д.№2309/2019г, преобразувано в настоящото, поради което повторно произнасяне по същото искане, не се налага.
Предмет на настоящото разглеждане е жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител, касаещи налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, с възражение за несеквестируемост и против отказа на ЧСИ да вдигне наложената възбрана, с твърдения за наличие на свръхобезпеченост на вземането, обективиран в Разпореждане от 30.09.2019г.
Със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ е нормативно въведено с новата разпоредба на чл. 442а, ал.1 от ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал.2 от ГПК.
Действително, посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК не е приета разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да обжалва конкретно постановения по възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следва обаче, да се има предвид, че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като на същия се предостави правото по чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава, сега регламентирано в чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК право на взискателя да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При положение, че несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди от такава, и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника, като при вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи, според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество, както резонно поддържа длъжника в частната си жалба. По изложените съображения настоящата инстанция приема жалбата на длъжника да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество./ В този смисъл е Определение №132/20.03.2018г. на ПАС по Ч.гр.д.№140/2018г./
По отношение на нейната основателност:
Изпълнително дело №20189110400466 по описа на ЧСИ Петя Николова с рег.№911 с район на действие ПОС, е образувано по молба от 12.11.2018г. на Община М. срещу длъжника Г.Я.Ж. въз основа на изпълнителен лист издаден на 07.11.2018г. по административно дело №2746/2017г. по описа на Административен съд гр.Пловдив и административно дело №3941/2018г. по описа на ВАС, и административно дело №11422/2018гг. по описа на ВАС, с който длъжникът е осъден да заплати на Община М. общо сумата в размер на 800лв.
Видно от данните по делото е изпратено запорно съобщение до Райфайзен Банк България ЕАД и Юробанк България АД, но се установява, че банковите сметки са без авоар и имат предходни наложени запори от страна на други съдебни изпълнители.
По делото се е присъединил като взискател ТД НАП Пловдив, поради налични задължение на длъжника в размер на 51.50лв.
За събиране на вземанията, съдебният изпълнител е преминал към друг изпълнителен способ - насрочен е опис на движимите вещи собственост на длъжника на постоянния му адрес в с.Радиново. В тази връзка, са постъпили от длъжника молби с искане за неизвършване на опис на съответната дата и прекратяване на изпълнителното производство. Молбите са оставени без уважение.
Насрочен е нов опис на движими вещи на 25.09.2019г. и до длъжника е изпратено уведомление за наложена възбрана върху процесния недвижим имот в с.Р.
Видно от протокол за опис от 03.10.2019г., длъжникът не е осигурил достъп до имота за извършване на изпълнителните действия, за които е бил надлежно уведомен.
С разпореждане от 29.10.2019г. е присъединено вземането на ЕОС Матрикс ООД.
Насрочен е последващ опис на 10.12.2019г. на движими вещи собственост на длъжника, който не е осъществен видно от данните по делото, поради възпрепятстване на изпълнението от страна на длъжника.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, същият възлиза на сумата от 9 947.40лв, а общо задълженията на длъжника по изпълнителното към 23.01.2020г., възлизат на сумата от 8 354.07лв.
Установено е, че след получаване на поканата да доброволно изпълнение, длъжникът е депозирал молба с искане за доброволно заплащане на задължението, но въпреки предприетите от съдебния изпълнител действия в тази връзка, по изпълнително дело не са постъпили плащания от страна на длъжника за погасяване на задълженията му към взискателите.
При преценка на данните по делото, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата доводи за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разясненията дадени в ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. ВКС, ОСГТК - несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, но налагането на възбрана върху тях е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника, като налагането на възбрана върху тези вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. В конкретният случай, възбраната е вписана върху целият имот на длъжника, но с цел имота да се запази в патримониума на последния, като по делото не са налице извършени от съдебния изпълнител други действия, които да я нарушават, поради което възражението се явява неоснователно.
Що са касае до твърдението за наличието на свръхобезпеченост следва да бъде отбелязано, че същата се предценява с оглед продължителността на изпълнителното производство и неговият характер. В конкретният случай се касае за събиране на парични суми. Действително длъжникът е предложил доброволно изпълнение, но не са постъпили плащания от негова страна на за погасяване на задълженията му към взискателите. От друга страна, длъжникът с поведението си е възпрепятствал изпълнението, неосисурявайки достъп до имота си за опис на движимите вещи в него, поради което не би могло да се приеме, че съдебния изпълнител не е направил опит да събере вземанията на взискателите чрез други изпълнителни действия.. Ето защо и доколкото не е съществена разликата между данъчната оценка на имота и общо задълженията на длъжника по изпълнителното дело, настоящия състав приема, че не се касае до свръхобезпеченост, предвид на което наведеният довод се явява изцяло неоснователен.
Гореизложеното обосновава извода, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба наименована „искова молба“ с вх.№28844/02.10.2019г. от Г.Я.Ж. с ЕГН-********** ***, ведно с допълнение към нея и конкретизирана с молба с вх.№33084/08.11.2019г. от назначения особен представител на Г.Я.Ж. - адв-. А. О. против действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело №20189110400466 по описа на ЧСИ Петя Николова с рег.№911 с район на действие ПОС, касаещи наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на жалбоподателя, находящ се в С. р., община М., *** и против действията на съдебния изпълнител обективирани в Разпореждане от 30.09.2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
: