Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Н.П., 13.04.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н.П. в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №19 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Н.Р.Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. М.от АК – * .заявява, че не е доволен от наказателно постановление №***г. на Началник група към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Н.П., с което му е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради наличие на допуснати в хода на производството съществени процусални нарушения, както при съставянето на акта за административното нарушение, така и при издаването на самото постановление. Посочените от жалбоподателя процесуални нарушения са следните: От обстоятелствената част на АУАН не ставало ясно дали Г. бил спрян за проверка и така било установено нарушението, или то било констатирано на база на свидетелски показания; АУАН не съдържал реквизитити по чл.42, т.6 от ЗАНН – конкретно не бил посочен адресът, на който жалбоподателят живеел, както и къде работи; в АУАН не бил посочен точният час, в който жалбоподателят щял да бъде изпробван с техническо средство, или бил изпробван, което било изискване съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или тепни аналози; в наказателното постановление не било отразено, че жалбоподателят първо бил изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух, който резултат бил отрицателен; на жалбоподателя не бил връчен талон за медицинско изследване; наказателното постановление било издадено от орган, който не бил упълномощен надлежно от Министъра на МВР, поради което и органът бил некомпетентен да издаде постановлението; в наказателното постановление също не било посочено дали нарушението е установено при спиране на жалбоподателя за проверка, или на база свидетелски показания; в АУАН и в наказателното постановление било налице противоречие между словесното описание на нарушението и посочената санкционна норма – било отразено, че жалбоподателят е извършил две административни нарушения, а наказание било наложено за едно нарушение. По тези съображения, изложени подробно в жалбата, и считайки, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, жалбоподателят моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение бл. №***г. актосъставителят К.Б.Б. е констатирал, че на същата дата, в 12, 25 часа в гр. Н.П., по ул. „***”, в Посока ул. „***” жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „***”, с рег. №***, като той отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство – Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен №***, и на същия бил издаден талон за медицинско изследване. Актосъставителят е посочил, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление №***г. на Началник група към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Н.П., с което за установеното нарушение и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозсно средство за срок от 24 месеца.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №***г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това лица. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради това, че то е съставено от некомпетентен орган, са неоснователни. Мотивите на жалбоподателя са, че към момента на издаване на наказателното постановление министър на МВР вече е не министърът, издал посочената заповед, а друг. Това обстоятелство, обаче не отменя издадената преди това заповед, освен, ако с последваща такава или с нарочен акт на министър, заповедта не бъде отменена, или изменена. Подобни данни в случая не са налице, поради което и съдът не може да приеме, че обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган.
Относно твърденията на жалбоподателя, че актът за установяване на административното нарушение не съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.42, т.6 от ЗАНН се установява, че действително в АУАН не е посочен адресът на жалбоподателя, както и местоработата му. Тези пропуски, обаче макар и да съставляват нарушение на посочената разпоредба от ЗАНН, не могат да се приемат съществени процесуални нарушения. Разпоредбата на т.6 на чл.42 от ЗАНН всъщност съдържа изисквания да се посочат данни, от които безпротиворечиво да се установи самоличността на нарушителя. Липсата на някои от посочените реквизите не състанвлява съществено нарушение на тази норма, щом от посочените данни категорично се установява нарушителят. Именно поради това и в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая самоличността на нарушителя е установена, поради което не може да се счете, че с неотбелязването на адрес и месторабота на жалбоподателя, е допуснато саществено процесуално нарушение.
Жалбоподателят счита, че в наказателното постановление, като необходими обстоятелства е следвало да се отрази, че при извършената му проверка, той е бил изпробван за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен, както и да се отрази дали нарушението, за което му е наложено наказание, е било установено при извършена проверка, или е било констатирано от показания на свидетели. Тези, изложени от жалбоподателя възражения са неоснователни. Липсата на въпросната информация, както в АУАН, така и в наказателното постановление, не е основание да се приеме незаконосъобразност на постановлението, поради някакво процесуално нарушение, тъй като тя не води до неяснота относно обстоятелствата на конкретното нарушение. В случая установеното нарушение е описано ясно и точно. Изпробването на жалбоподателя за алкохол не е относимо към настоящия случай, а от самото описание на нарушението става ясно, че на жалбоподателя е била извършена проверка (щом е посочено, че е отказал проба) и изрично посочване в тази насока е безпредметно. По същата причина и непосочването в АУАН и НП, че на жалбоподателя не бил връчен талон за медицинско изследване не е относимо към нарушението, тъй като е констатиран отказ от страна на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, а не отказ за вземане на биологични проби за химическо лабопаторно изследване.
Наред с горните възражения жалбоподателят е заявил също, че не е спазено изискване на Наредба №1 от 19.07.2017 г. да се посочи в постановлението точният час, в който жалбоподателят щял да бъде изпробван с техническо средство, или бил изпробван. Всъщност изискването на наредбата в чл.6, ал.2 от същата е в АУАН да се посочи часа на извършената проверка (изпробване), но доколкото в настоящия случай изпробване не е било извършено, поради отказ на жалбоподателя, то очевидно в АУАН са посочени дата и час на отказа. При това не може да се счете, че е допуснато процесуално нарушение.
Относно възраженията на жалбоподателя, че в наказателното постановление
е налице противоречие между словесното описание на нарушението и посочената
санкционна норма, съдът счита следното: Както по-горе е посочено, установеното
с акта нарушение, за което е и издадено наказателното постановление, съгласно
описанието, дадено и в акта и постановлението е следното: водачът е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
с техническо средство – в случая със съответния тест. Това е отразено в
текстовата част на нарушението и това е нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП,
като тук посоченото пр.2 на разпоредбата касае отказа за проба на наркотични
вещества, а не на алкохол, каквато хипотеза разпоредбата предвижда в пр.1. В
случая в АУАН не е описано и нарушение за отказ да се изпълни предписание за
медицинско изследване. Актосъставителят е отбелязал, че е нарушена разпоредбата
на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗдВП и е цитирал самата разпоредба, която включва
няколко възможни деяния за осъществяване на състава на същата, но нарушение,
извън описаното по-горе не е установено. Затова и не може да се приеме, че са
описани две нарушения, а е наложено наказание като за едно.
Предвид гореизложеното съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на свидетелите К.Б.Б., Д.С.Д. и Т.К. Д., както и от писмените доказателства – заверено копие на талон за изследване №*** от ***г., заверено копие на протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от същата дата, справка за собственост на лек автомобил, заверено копие на докладна записка №***г. и справка за нарушител/водач, че на 01.06.2020 г. свидетелят К.Б.Б. ***, на длъжност ***, бил на работа, *** и около 12, 05 часа получил сигнал, че водачът на лек автомобил „***”, с рег. №*** - жалбоподателят Н.Р.Г. (когото свидетелят познавал отпреди с името Н.), управлява колата след употреба на алкохол, поради което следва да му бъде извършена проверка. Свидетелят спрял жалбоподателя за проверка, докато последният управлявал автомобила в гр. Н.П., по ул. „***” в Посока към ул. „***”. Представил му се и го поканил да се яви в служба КАТ, за да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят отишъл в сградата на службата, но там отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Била му извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не се установило наличие на алкохол в издишания въздух у жалбоподателя, но за употреба на наркотични вещества той отказал да бъде тестван. Поради това актосъставителят му съставил актът за администратвивно нарушение, предявил му го и жалбоподателят го подписал. След това на жалбоподателя бил издаден горепосочения талон за медицинско изследване. Докато траелапроверката жалбоподателят поискал да излезе извън сградата, за да пуши цигара и проверяващият му разрешил. Излизаки навън жалбоподателят веднага започнал да бяга, но бил настигнат от актосъставителя и свидетелите по акта и задъжан. Впоследствие жалбоподателят отказал да му бъде извършено и медицинско изследване.
Съдът намира показанията на разпитаните по делото свидетели за достоверни, последователни, взаимосвързани и съответстващи на останалите доказателства по делото, затова им дава пълно доверие. Без съмнение се установява от всички доказателства по делото, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Видно е той е управлявал собствения си лек автомобил и при извършената му проверка той е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство – тест, посочен изрично в акта за нарушението си по характеристики. Ето защо законосъобразно спрямо него е издадено наказателното постановление.
Относно наложеното му административно наказание, то е видно, че то е законосъобразно и обосновано определено по вид и размер, които са конкретно регламентирани в законовата разпоредба, без възможност за преценка между минимален и максимален срок и размер.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***г. на Началник група към ОДМВР – Ш., РУ – гр. Н.П., с което на Н.Р.Г. с ЕГН ********** ***, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба от 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца за извършено административно нарушение по същата законова разпоредба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: