Решение по дело №68/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 24
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 8 август 2022 г.)
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300900068
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                             гр.Л., ………….2020 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 68 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба с вх № 4693/04.07.2019 година, подадена от Р.П.Г., ЕГН **********, В.Г.Г., ЕГН ********** и двамата от гр. Я., ул. „О." № 4, Ловешка област и Х.И.Х., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си пълномощник и  съдебен адресат по делото: С.   В.Б.,***, моб.тел.*******, против: ЗК „ Л.И. "АД, гр. С., бул. „Ч.В." **Д ЕИК Л.И.

Пълномощникът на ищците твърди, че според приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451р-30 на ПП при РУ на МВР гр. Я., на 10.03.2019 година, около 11,00 ч., на път в гр. Я., местността „Д.Д.", е реализирано ПТП, при което Т.И.Т.,***, управлявал лек автомобил рег. № *******, марка „…" модел „….", негова собственост, неправилно извършил маневрата изпреварване, въпреки забраната за това, блъска лек автомобил марка „***" модел „**" с рег. № *******, собственост на Х.Д.В., ЕГН ********** от с. Д., махала „Г." № **, управлявано от Р.П.Г., в който л. а. са пътували другите двама ищци.

Сочи, че доверителите му са пострадали от описаното ПТП и са получили множество травматични увреждания, от които са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди болки и страдания, както следва, според приложени амбулаторни листи:

Х.И.Х. е с диагноза контузия капис, комоцио церебри.

В.Г.Г. е с диагноза счупване на долния край на лъчевета кост на дясна ръка гривна става, лъчева кост и три броя ребра и

Р.П.Г. има травма на главата и комоцио церебри и КТ—изследване, намален слух на двете уши; намалено зрение на двете очи.

Твърди, че от описаните травми доверителите му не са се излекували и продължават да боледуват. От цитираните травматични увреждания са в затруднено движение, изпаднали са в стрес, претърпели са и търпят болки и страдания, депресии, уплахи, паника, страх от пътни превозни средства, от автомобили, не е престанала и продължителната тревожност през деня и нощта, и са с много тежки затруднения в живота си, които продължават и към настоящия момент.

Излага, че лекия автомобил на виновния участник в ПТП Т. Ив. Т. е застрахован в ЗК „Л.И.", съгласно застрахователна полица за задължителна застраховка ГО № ВС /22/11800358****, а в РУ на МВР гр. Я. е образувано ДП № 36 /2019 г.

Посочва, че е подал молба до ответното дружество с вх.№ 3923/21.03.2019 г., с което изпълнил изискването на чл.498 КЗ за доброволно уреждане на плащането на обезщетенията на ищците, но споразумение не е постигнато.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на: 120 000 лева за пострадалия Р.П.Г.; 60 000 на В.Г.Г. и 120 000 лева – на пострадалия Х.И.Х., за претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди от описаното в обстоятелствената част на исковата молба ПТП със законната лихва, считано от 10.03.2019 г. до окончателното изплащане на главниците и всички видове разходи, направени от всеки един от тях по делото.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са връчени редовно.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от от ЗК „Л.И.” АД .

На първо място оспорва предявената претенция за неимуществени вреди за главница и лихви по основание и по размер и по-конкретно:

1.Оспорва виновно и противоправно поведение на водача Т.И.Т., което да е станало причина, за настъпването на описаното ПТП. Относно представения Констативен протокол за ПТП № 541р-3050/12.03.2019 г. на РУ МВР гр. Я. счита, че той няма силата на официален свидетелстващ документ относно обстоятелства и причини за ПТП.

Навежда доводи, че процесното ПТП е причинено по вина на водача Р.П.Г. на л.а. „*** **” с per. № **** и поради това не дължи обезщетение на виновния водач, съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от КЗ за вредите, претърпени от него. А относно отговорността спрямо трети лица на водача Р.П.Г., ищите В.Г.И. и Х.И.Х. следва да потърсят обезщетение от друг застраховател- ОЗК З., поради сключената от последния и водача Г.  полица № *************, валидна до 24.01.2020 г.

2. Твърди, че описаните увреждания не кореспондират на предявения размер. Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите”, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване на произшествието от ищеца Р.П.Г., в качеството му на водач на МПС, л.а. „*** **", с per. № ****

3.Второ възражение за намаляване отговорността на застрахователя, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, прави поради непоставяне от тримата ищци на предпазен колан, което е нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

4.Оспорва причинно-следствена връзка между описаното събитие и претендираните неимуществени вреди от ищците. Оспорва твърденията в исковата молба за настъпилите увреждания при всеки от ищците, като поддържа, че нямат средни или тежки телесни повреди  предвид липсата на образувано наказателно производство във връзка с ПТП, настъпило на 10.03.2019 година.Счита, че се касае за леки телесни увреждания, които са отшумели за няколко дни.

5.Твърди, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП, е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед обществените критерии за справедливост, съгласно чл 52 от Закона за задълженията и договорите и обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие.

Оспорва претенцията за лихви. Поддържа, че недължимостта на главния иск води и до неоснователност на претенцията за лихва, която е акцесорна. Позовава се и на  чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за З.то.

Ответникът е поискал, на основание чл.219 от ГПК да бъде конституиран в настоящия процес ЗАД "ОЗК З.", седалище и адрес за призоваване -гр. С., ул. "С. С." 7, п.к. ****.

Интереса си от привличането на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З.", обосновава с обстоятелството, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. *** **" с per № СО 1993 СХ - Р.П.Г., с ЕГН **********. чиято отговорност е застрахована при ЗАД „ОЗК З." - полица „Гражданска отговорност" № *************, валидна до 23:59 на 24.01.2020 г. Застрахователят, в случай на вина от водача Г., има право на регресно вземане към неговия застраховател при условията на чл. 412 от Кодекса за З.то.

Ангажирал е доказателства.

Отговорът е изпратен на пълномощника на ищците, който не е подал допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат С.Б. от САК, който поддържа предявените искове.

Ответникът ЗК „Л.И.” АД се представлява от адвокат З.Т. от САК, която поддържа становището си за неоснователност на претенциите.

Третото лице-помагач- „ОЗК З.”АД, не се представлява.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 10.03.2019 год., около 11.00 часа, Т.И.Т. ***, управлявайки лек автомобил марка „****" с per. № ****, на път № І-3, при км. 166 + 220, в посока с. ***-гр. Я., в местността „****", спира в дясната пътна лента и решава да обърне движението, като предприема обратен завой и навлизане в насрещната пътна лента. По същото време в същата посока се движи лек автомобил м. „***"-** с per. № ****, управляван от ищеца Р.Г., който е предприел изпреварване. Предната лява част на автомобила на Т. е била в лявата лента за изпреварване на „***"-то и на него не му е останало място за успешно завършване на маневрата. Вследствие на това настъпва челен десен удар за този автомобил и страничен кос ляв за л. а. „***". Джипът „***", предвид голямата му скорост, голяма маса и пълен товар- водач + 4 пътника, повлича „****" и го измества по посоката на движението, завърта го в първоначалната му посока, като вследствие удара, той е деформирал и снишил предната си лява част, която е послужила като естакада на връхлетялото го „***" (което е с висока предна част, голям клиренс и колесна формула „4X4"). Поради тази причина предно дясно колело на джипа се качва на косо разположения преден десен калник и преден капак на л.а., накланя се значително наляво и движейки се на леви колела, продължава да се движи вследствие на кинетичната си енергия напред, достига до канавка вляво извън пътя с предно ляво колело, преобръща се на таван и се забива с предна част на тавана в канавката, а преден край достига до оградна мрежа с циментови колове, счупва някои от тях и се установява в това положение, в което е намерен и описан в огледния протокол. Този механизъм е установен от подробното заключение на съдебно-автотехническата експертиза и приложената към нея скица.

Ищците са получили различни увреждания.

Според представената епикриза ищецът Р.П.Г. е бил на на лечение в Неврологично отделение на болницата в Л. от 10.03 до 15.03.2019 година и анамнезата е снета по негови данни. Вписано е, че има спомен за случилото се. Претърпял ПТП на същата дата на постъпването, като водач на лек автомобил, получил удар в челната област, според него „загубил съзнание" не може да уточни за какъв срок от време. Обективно е установено увредено общо състояние. Черепно мозъчна нерви: еднакви зеници реагират на светлина. Активни движения на четирите крайника. Съзнание - запазено КТ на глава-нормален КТ статус на мозъка. Без травматични изменения на черепните кости. Поставена е диагноза: контузия на черепа, сътресение на мозъка.

Ищецът Х.И.Х. е бил на лечение в неврологично отделение на болницата в Л. от 10.03.до 14.03.2019 год. Анамнезата е снета по негови данни. Обективно: липсват данни за мемингорадикулерно дразнене. Черепно мозъчни нерви: зеници, еднакви, кръгли, реагиращи на светлина. Нормоизофлексия. Изписан с окончателна диагноза: контузия на главата със сътресение на мозъка. Получил рана в челната област вдясно.

Пострадалият В.Г.Г. не е постъпил на лечение в стационар. При разпита на 18.03.2019 г. е заявил, че няма медицинско свидетелство, а- само натъртвания, няма сериозни наранявания, имал е подута дясната ръка и натъртвания по гръдния кош, но нищо сериозно.

Според наличната медицинска документация за Р.П.Г. и Х.И.Х., същите са пострадали при ПТП, като и за двамата има данни за контузия на главата. В тази документация няма данни за сътресения на мозъка със загуба на съзнание.

Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на комплексната съдебна автотехническа експертиза и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж.Н.К.,  и д-р М.Г., от която се установява механизма на ПТП, посоката и скоростта на движение на двата автомобила, пътните условия, причините за ПТП, както и вида на телесните увреждания на ищците, тъй като е компетентно и обосновано изготвено и не е оспорено от страните.

В производството са събрани и гласни доказателства.

Разпитан е Т.Т., който е участник в ПТП. Твърди ,че първоначално не е имал спомени от случилото се, но впоследствие си припомнил.Описва, че пътувал за гр.Я., но до махала „****” се сетил, че забравил нещо и решил да се върне. Видял по-широко място на пътя, един човек си изкарвал колата там, и решил да обърне.Подал мигач, намалил скоростта и започнал да завива наляво, след което последвал ударът. Твърди, че е пострадал много.Когато дошъл на себе си видял много хора, полиция, линейка и бил откаран в гр.Л. с още двама от пострадалите, след което близките му го закарали в Е.. Заявява, че времето е било хубаво, а пътният участък е прав. Според него джипът не е имал право да изпреварва и е трябвало да мине зад автомобила му.

Свидетелката В.Н.Г.живее на съпружески начала с Х.И.Х. от 21 години и имат 4 деца. Казали ѝ за катастрофата и пристигнала на място пеша. В този момент дошла и линейката и полицията. Х. имал кръв по лицето и едната му обувка липсвала. Закарали го в Л. в „Бърза помощ”, а след това – с линейка в болницата в  Л. И тримата пострадали били закарани в Л. и престояли в болницата 5 дни. Твърди, че след изписването му Х. не се е чувствал добре - боли го главата, очите му се насълзяват, всичко го боли, събуждал се вечер. Преди работел, а след катастрофата- не можел да работи. Поради тази причина свидетелката работи, за да имат средства за издръжка и за лекарства, за които давали към 80 лева. Според нея Х. е уплашен и когато се качва в кола изпитва страх. Променил се след катастрофата- карал се с децата, станал „невъзможен”.

Свидетелката П.Г.В. е майка на ищеца Р.Г. и съпруга на В.Г.Г., с когото нямат брак. За катастрофата се обадили комшии и отишла на място.Видяла обърнатия в канавката джип.Строшили прозорците му, за да изкарат пътуващите вътре. Р. е бил в безсъзнание, а В. имал болки в ръката и в ребрата и бил изпаднал в шок.Отишли в болницата в Л., а след това с Р. В., Р.П., Х. и съпругата му отишли в болницата в Л.. Р. бил прегледан на скенер, събудил се на другия ден на сутринта с болки в главата и в ухото. В. останал вкъщи и отишъл в болницата в Ч.Б., където му  гипсирали ръката. Описва, че в момента има диабет, на хапчета е, не може да спи и не може да се храни добре, отслабнал с около 30 килограма. Р.П. спрял работа, защото му се вие свят, от едното му ухо тече гной и кръв, не може да спи нощем, разхожда се. По-късно, в отговор на въпроси на ответника заявява, че не помни кога Р. е напуснал работа, но след това твърди, че е 2 месеца след катастрофата. Х. е безработен и преди инцидента също е бил безработен, както и нейният съпруг  В..

Съдът преценява показанията на тези свидетели с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид факта, че са близки на ищците и са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на двете свидетелки се разминават с обективните данни в заключението на медицинската експертиза. Така напр. липсват писмени данни в подкрепа на твърдението на св. Влахова, че В. има счупване и гипсиране на ръката, че е получил диабет в резултат на ПТП.Не са представени и писмени доказателства, че Р.Г. има проблеми със слуха.

 Във връзка с ПТП е образувано на 10.03.2019 г. досъдебно производство № 36/2019 г. по описа на РУ МВР-Я. ,пр.пр. № 375/2019 г. на РП- Т., което е прекратено с постановление от 13.05.2019 г. на РП Тетевен, на основание чл.243, ал.1,т.1 НПК във вр. с чл.24, ал.1,т.9 и чл.343,ал.2,т.2 НПК, тъй като единственият със средна телесна повреда е Т.Т., който е заявил съгласие за прекратяване.

При така изложените от страните обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран от ищците със следните, предявени срещу ответника ЗК Л.И.”АД, обективно съединени осъдителни искове :

- главни искове, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди  на всеки от ищците, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на претърпяно ПТП на 10.03.2019 г., както следва : 120 000 лева за пострадалия Р.П.Г.; 60 000 на В.Г.Г. и 120 000 лева – на пострадалия Х.И.Х.,

- акцесорни искове за дължима законна лихва върху всяка от главниците, на основание чл.86 ЗЗД, считано от 10.03.2019 г. до окончателното и изплащане;

Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за З.то КЗ) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Нормата регламентира имущественото право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента, т.е. правото му да търси обезщетяване за претърпени вреди.

При предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ищецът следва да установи фактите, пораждащи отговорност на ответника.

Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материалноправна легитимация на ответника „Л.И.”АД, поради това, че с отговора на исковата молба не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобила, участвал в процесното пътнотранспортно произшествие- Т.Т.. Този факт, потвърден с приложената застрахователна полица, съдът е приел, че не се нуждаят от  доказване, на основание чл.146,ал.1,т.4 от ГПК.

Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Съдът приема за установени в производството всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредата.

Механизмът на ПТП е установен от САТЕ и по него няма спор. Като основна причина за настъпването на процесното ПТП експертът е посочил извършената маневра от страна на водача на лекия автомобил „****",св. Т.Т.-  обръщане посоката на движение, без да се е убедил, че не създава опасност за другите участници в движението. Същият, като участник в движението, е нарушил установената с чл.16, ал.1, т.1 ЗДВП забрана на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, както и задължението си по чл.77 ППЗДВП - водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата и че няма да застраши останалите участници в движението.

Втора причина  за настъпване на ПТП са действията на ищеца Р.Г. при управлението на лекия автомобил „***"-Х, който се е движел изцяло в лявата пътна лента при предприета маневра „изпреварване” на непрекъсната линия, със скорост 94 км./ч., която е несъобразена за пътния участък - населено място „***", за който максимално разрешената скорост е 50 км./ч. Той е могъл да възприеме л. а. „Опел" от 150 - 250 метра, а за да може да спре е следвало да се движи със скорост по-ниска от 54,5 км/ч.  Следователно, ако е управлявал с допустимата за населено място скорост, е имал възможност да спре и предотврати ПТП. Могъл е също да намали и да премине в дясната лента, преминавайки зад задната част на л. а „****", който би се изнесъл в уширението, и би освободил достатъчно място за застигащия го автомобил „***". Спирачни следи, обаче, не са открити. С действията си Р.Г. е допуснал нарушение на чл.20 ЗДВП и чл.21, ал.1 ЗДВП.

Презумпцията за вина, установена с правилото на чл.45, ал.2 ЗЗД, не е оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.

 Съдът приема, че е доказана и причинната връзка между деликта и причинените на ищците телесни увреждания, довели до болки и страдания. Налице е основание за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че  понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, се установява, че при ищците Р.П.Г. и Х.И.Х. е налице лека степен на сътресение на мозъка без загуба на съзнание, САМО ЗАШЕМЕТЯВАНЕ, което от своя страна обуславя ВРЕМЕННО И НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО. За двамата пострадали липсват данни в документацията за последици от травмите в главите. В съдебно заседание беше пояснено, че когато има сътресение на мозъка със загуба на съзнание, на болния се издава болничен лист най- малко за един месец, а в случая няма данни, нито обективна положителна симптоматика, нито някакви клинични симптоми, които да говорят за безсъзнателно състояние, поради което двамата ищци са могли да започнат работа след около 15-20 дни.

В.Г. не е постъпвал на лечение в здравно заведение, при него не са налице травми в областта на главата, а съобщава за оток на дясна ръка и гръдна травма, без данни за счупени ребра, което сочи на претърпяна БОЛКА. В документацията не са установени данни за остатъчни явления от тази травма.

По делото не са представени от ищците доказателства, че са потърсили лекарска помощ за справяне с претърпения от тях стрес. От събраните гласни доказателства и медицинска документация не се установява наличието на обективни данни за психични страдания, надвишаващи нормалните при такъв вид стресова ситуация.

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява вида и тежестта на физическите увреждания,свързания с това лечебен процес, който за Р.П.Г. и Х.И.Х. е бил по-малко от седмица в болницата в гр.Л. и възстановителен период от около 15-20 дни, преживеният стрес и негативни психически изживявания. За В.Г.Г. увреждането е било още по-леко, тъй като той е претърпял само болки от понесените удари по тялото, но и при него съдът приема, че е преживял не по-малък уплах и стрес. Не се представиха от него писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че е получил счупване на ръката. С оглед на това съдът приема за доказани претърпените от първите двама ищци неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент определя на сумата от по 10 000 лева, а за Г.- сумата 6 000 лева. Съдът приема, че тези размери в пълна и адекватна степен отговарят на потребностите на пострадалите от обезщетяване на неимуществените им вреди.

Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 ГПК възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите”, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване на произшествието от ищеца Р.П.Г., който в качеството му на водач на МПС, л.а. „*** **", с per. № ****, се е движил с превишена, несъобразена скорост, пресякъл е непрекъсната линия, не е спазил дистанция, не се е съобразил с останалите участници в движението, не е реагирал, когато е възприел опасността, с което е съпричинил произшествието, както и поради това, че тримата ищци са пътували без предпазен колан в автомобила.

 Непротиворечива е практиката на ВКС  (решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о. ВКС), че във всички случаи в производството по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сега чл.432, ал.1 ГПК приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

В т.14 от заключението си вещото лице инж.К., описвайки механизма на ПТП, е посочил, че ударът за л. а. „***"-** е многофазов- първо е имало удар в лекия автомобил „Опел", след което се преобръща на таван и се забива в северния край на лявата  (по посока на огледа)  канавка. При първия удар, който е  челен за л. а. „***” –**, предпазните колани и двата еърбега са изиграли ролята си да защитят пътниците, но при преобръщането на таван, е било възможно всички пътуващи в автомобила да ударят главите си в тавана, независимо от това дали са имали поставен предпазен колан. С оглед на това съдът не приема за основателно това възражение на застрахователя.

Съдът е приел по-горе, че водачът на л.а. „****” има вина за настъпилото ПТП, тъй като е предприел маневра „обратен завой” на неразрешено място и без да се убеди, че няма да застраши движещите се по пътя автомобили, с което е нарушил чл.16, ал.1 ЗДВП и чл.77 ППЗДВП. Основателен е доводът за съпричиняване на произшествието от водача на л.а. „***”-** Р.Г., тъй като той е нарушил чл.20 ЗДВП и чл.21, ал.1 ЗДВП, предприемайки изпреварване при непрекъсната линия, движел се е със скорост от 94 км./ч , при разрешена 50 км./ч в населеното място и е имал реална възможност за възприемане завиващия л.а. „Опел” от 150-200 м. и да спре ,ако беше управлявал автомобила със скорост по-ниска от 54,5 км./ч. Този независим принос е в размер на 50%.

С оглед на това обезщетението, което следва да бъде осъден ответника да заплати на Р.П.Г. е в размер на 5 000 лева.

Приемайки еднакво съпричиняване на резултата от ищеца Р.П.Г. и от Т.Т., следва че отговорността на ответника ЗК „Л.И.”АД спрямо другите двама ищци е само до размера, за който отговаря застрахования при него водач на МПС, защото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Това следва и от чл.494, т.1 КЗ. Отговорност за причинените на другите двама ищци неимуществени вреди, резултат на противоправното поведение на Р.Г., носи застрахователят, с който той е сключил застраховка „ГО” и това е ОЗК”З.”. С оглед на това, ответникът ЗК „Л.И.”АД следва да заплати половината от определения по-горе размер на обезщетение , или на Х.И.Х.- сума в размер на 5 000 лева, а на В.Г.Г.- 3 000 лева.

Заявени са от ищците и претенции за присъждане на законна лихва за забавеното плащане на обезщетенията за неимуществени вреди, считано от  10.03.2019 година- датата на ПТП и до окончателното плащане, които са оспорени от ответника.

Съгласно чл.497 ГПК дължимостта на лихвата за забава върху застрахователното обезщетение е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ от ищеца.

В настоящия случай ищецът е завел писмена претенция с вх.№ ЦУ993923/ 21.03.2019 г.  за застрахователно обезщетение при застрахователя по реда на чл.380 КЗ. От приложеното копие на тази молба е видно, че молителите не са изпълнили изискването на чл.380, ал.1 КЗ да посочат пълни и точни данни за банкова сметка, ***на на застрахователя. Поради неизпълнение на това свое задължение ищците са изпаднали в забава, на основание чл.380, ал.3 КЗ. В този случай застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ. Ищците не са представили доказателства, че са уведомили ответника за начина на плащане преди подаване на иска, нещо повече- и в подадената искова молба пълномощникът им е пожелал обезщетението да бъде изплатено с пощенски запис на неговия адрес, което е в противоречие с разпоредбата на закона.

 С оглед на това, съдът намира, че лихвата върху дължимото обезщетение на всеки от ищците следва да се присъди от датата на предявяване на исковата претенция- 04.07.2019 година. За периода от 10.03.2019 година до 03.07.2019 г. лихва за забава не се дължи и исковете са неоснователни.

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищците разноски, съразмерно с уважената част от иска. В случая те са освободени от заплащане на държавни такси и разноски, а адвокатската им защита е осигурена при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска и предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 и ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 7630.00 лева.С оглед уважената част от иска, ответникът следва да заплати на адвокат С.Б. разноски по делото в размер на 330.63 лева.

Според приложение списък на разноските по чл.80 ГПК, ответникът е направил разноски общо в размер на 8460.00 лева, включващи адв.възнаграждение от 7530.00, 30 лева-депозит за свидетел и 900.00 лева- депозит за експертиза.Съобразно отхвърлената част от иска ищците следва да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото общо в размер на 8 093.40 лева, от които ищците Р.Г. и Х.Х. дължат по 3 237.36 лева, а В.Г.- 1618.68 лева.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен съд – държавна такса в размер на 520.00 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И. "АД, ЕИК Л.И., седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”****” № ***, представлявано от М. М. и П. Д.- Изпълнителни директори, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да заплати: на Р.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 5 000.000 (пет хиляди) лева; на Х.И.Х., ЕГН ********** *** сумата 5 000.00 (пет хиляди) лева и на  В.Г.Г., ЕГН ********** ***, сумата 3 000 (три хиляди) лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от тях следствие на ПТП, настъпило на 10.03.2019 година  на път № І-3, при км. 166+ 220, в посока с. Г. и. -гр. Я., в местността „*****", и по вина на водач на лек автомобил, марка „****" с per. № *****- Т.И.Т. Р., ЕГН **********, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (полица № BG/22/11800358****), ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на исковата молба- 04.07.2019 година и до окончателното им изплащане, като исковете до пълния претендиран размер от по 120 000. 00 лева за ищците Р.П.Г. и Х.И.Х.  и 60 000.00 лева за ищеца В.Г.Г., както и за лихви върху главниците за периода от 10.03.2019 г. до 03.07.2019 г., като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗК „ Л.И. "АД, ЕИК Л.И., на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на адвокат С.В.Б. от САК, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 330.63 (триста и тридесет лева и шестдесет и три стотинки) лева, включващо възнаграждение за процесуално представителство на ищците при условията на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Р.П.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Х.И.Х., ЕГН ********** *** и В.Г.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят ЗК „Л.И. "АД, ЕИК Л.И., седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”******” № ***, разноски по делото общо в размер на 8 093.40 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от която сума ищците Р.П.Г. и Х.И.Х. заплатят по 3 237.36 лева (три хиляди двеста тридесет и седем лева и 36 стот.), а В.Г.Г.- 1618.68 лева (хиляди шестстотин и осемнадесет лева и 68 стот.).

ОСЪЖДА ЗК „Л.И. "АД, ЕИК Л.И., седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – Л.: IBAN: ***, държавна такса в размер на 520.00 (петстотин и двадесет) лева.

Решението е постановено при участието на привлеченото по реда на чл.219 ГПК трето лице- „ОЗК З.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.С., ул.”С. С.” № 7, ет.5.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: